Нов мораториум върху здравия разум

| от |

Лидерът на ДСБ Радан Кънев публикува следнaтa в личния си блог. Публикуваме я, тъй като считаме темата за изключително важна.

radan

Вчерашното решение на т.нар. парламент е толкова безумно, че е трудно да се коментира. По принцип, когато някой душевно болен човек ходи по улицата и крещи несвързано за  извънземните, юдеомасонството, рептилите и майка ви, възпитаните хора не коментират и не се намесват. Дори и да е лидер на парламентарно представена партия, отново имаме основание да замълчим състрадателно, но само ако от поведението му не зависи съдбата на мнозина.

Но т.нар. „нов мораториум“ граничи с понятието „престъпно безумие„, въведено в българския политически жаргон преди точно сто години. И ако политиката от 22 октомври 2013г. бъде продължена, тази дата може да остане в учебниците наравно с 16 юни 1913г. Ден, в който борбите, лишенията, жертвите и успехите на десетилетия и на цяло поколение българи отиват по дяволите. Венец на поредица от грешки, но все пак – единичен акт на безгранична глупост, суета, варварски популизъм.
Затова и ще се опитам да преглътна срама и гнева от снощи и да направя кратък и трезв анализа на последиците от вчерашното гласуване, с което българският, с извинение, парламент (42-ият от тук насетне ще бъде без главна буква…) едностранно наруши Договора за присъединяване на България към ЕС и българската Конституция:
1. Какво всъщност гласуваха ГЕРБ, БСП и Атака?
 
Гласуваха продължаване на забраната граждани на ЕС да купуват земя в България. Подчертавам – само граждани на ЕС! Никакви турци, китайци, руснаци и централноафриканци. Гласуваха забрана някой заблуден фермер от Германия, Холандия или Испания, привлечен от по-ниските цени на земята, да се обърка и да дойде да развива семейно фермерство, да внесе нова технология и ноу-хау, да рискува да отглежда нови култури или породи в България, запазвайки статута си на физическо лице – земеделски производител.
Не забраниха по никакъв начин големи компании с катарско, руско, турско или пък от ЕС участие да купуват големи блокове земя и да развиват сегашния модел земеделие. То и сега е разрешено, и след вчерашния акт пак е разрешено. Борисов и Мирослав Найденов даже се хвалеха с катарците, които купуваха земя във Видинско, толкова помним.
По отношение на земеделската политика, това беше удар срещу дребното земеделие. Само малките фермери биха купили като физически лица. Големите купуват чрез БГ фирми.
2. Правни ефекти: 
Като за начало – никакви. Дори Бойко Борисов, Антон Кутев и Десислав Чуколов нямат право да променят международни договори и Конституцията. Вярно е, че явно не го знаят. И е тъжно. Но все пак, добре е да знаем, че непосредственият правен ефект на тези актове не може да бъде накърнен с такова решение. С други думи – всъщност покупката на земя от граждани на ЕС след 01.01.2014г. не е забранена. Дори в това лъжат.
Втори правен ефект: Незабавна наказателна процедура от ЕК и много милиони санкции, от джоба на всички български данъкоплатци.
Трети правен ефектВъзможна ответна едностранна реакция от Великобритачния, Германия, Белгия, Холандияи други богати държави, които не искат български работници да имат достъп до трудовия им пазар. Бездруго само си търсят повод и се чудят какво да измислят, за да удължат техния мораториум върху достъпа на нашите работници.
Четвърти и най-важен правен ефектЗадълбочаване на правния хаос и липсата на законност. Трудно е да се обяснят правните абсурди, които ще настъпят от това решение.
3. Външнополитически ефекти:
Каквото и да се напише тук, ще е малко. Спорно е дали темата за ЕС е външнополитическа. Не би трябвало, но става все по-такава. С това решение България затвърждава образа на формален член на ЕС, духовно и политически отчужден, икономически и юридически отсъстващ. Опасността България да изпадне в третата скорост от Европа на две скорости е все по-очевидна.
Настроенията срещу България в ЕС ще се засилват, с все повече рационални основания. От бедна, корумпирана, пробита от местна мафия и руски интереси, но „послушна“ иmostly harmless държава, се превръщаме във враждебна, управлявана от опасни популисти, бедна, корумпирана… и т.н.
(Естествено, целта на България не трябва да бъде да е „послушна„, съвсем не. Но за да бъде смела и отговорна в членството си, тя трябва да не е корумпирана и пробита от мафията…)
Интересна е оттук насетне ролята на големите европейски политически партии – ЕНП и ПЕС. Тяхната десетилетна политика на закрила на „нашите копелета“ в българската политика претърпя срамен погром. Партията на председателя на ПЕС едностранно наруши Договора за присъединяване. Толкоз. Представителя на ЕНП в българския парламент единодушно се подмаза на „Атака“, която беше в основата на ЕНП-атаките срещу кабинета на Орешарски.
4. Вътрешнополитически ефекти:
Катастрофа: Нагнетяване на анти-европейски настроенияот основните партии в парламента. „Християн-демократи“ и „социалисти“ в единен строй срещу Европа и ЕС. Нещо повече – срещу гражданите, не държавите или централната бюрокрация…
Катастрофа: Затвърждаване на впечатлението, че за българските политици законът е нищо. Гавра с Конституцията и Договора с ЕС в името на дребни, жалки популистки и тактически ходове.
Реанимация на „Атака“ (с активното съдействие на управляващите и опозицията) въз основа на ясен анти-европейски курс, проевропейска легитимация на партията-мафия, издигнала Пеевски за шеф на ДАНС.
Пълно бламиране на кабинета, в т.ч. от партията-мандатоносител. Жалкият хленч на Вигенин във фейсбук е показателен. Ако е искрен – оставката на масата. Същото се отнася за Златанова, Йовчев, Бобева и всички, които имат работа с ЕС в ресора си.
Разпад на българската позиция по бежанската криза. Кой ще ходи сега да иска пари и позиция от ЕС за бежанците?
Заключение: 
Вчера парламентът без главно „П“ наложи мораториум върху законността, стабилността, просперитета на нацията и реалната ѝ интеграция в Европа. Без спазване на нашите ангажименти към Европа, няма да има и насрещна помощ. За отделния български гражданин, това е мораториум върху Европейското бъдеще и стремежа към Европейска сигурност и доходи.
Конституционният съд може да отмени мораториума върху продажба на земя на граждани на ЕС. Мораториума върху законността, благоденствието и Европейското бъдеще обаче могат да отменят само българските избиратели. 85% от българите симпатизират на ЕС и искат повече интеграция. Нито един от тях няма причина да гласува за ГЕРБ или за БСП.
 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.

 
 

Цитати на Рут Колева

| от chr.bg |

Рут Колева има рожден ден днес! Честит рожден ден, Рут! Ние я обичаме и то не иронично. Тя е талантлива, млада и с мнение.

Именно последното ни интересува днес. Певицата има силно мнение за събитията в страната, което изразява смело в социалните мрежи, в телевизионни интервюта и пред всеки, готов да я чуе. Нека видим част от мислите на Рут Колева.

 

След пресконференция на Слави Трифонов: Добре, че по другия канал на Би Ти Ви дават филм за напушени сърфисти с Матю Макконъхи, Уили Нелсън и Уди Харелсън. Щях да сънувам кошмари с кожени якета,посърнали от наркотици чичаци, които говорят на меко с цитати за СВОБОДАТА“

***

Рут описва слуъчка с полицай: „Излизаме си вчера от бар Петък посред бял ден, след саундчека и една патрулка набива спирачки до нас, качва се врху тротоара и си викам на ум, ей са ме прибрахa зарад някой статус. Но, не!

Слиза един полицай набор 98-99 и ни иска лични карти, питам „А вие кой сте?“, „Така кат ма гледаш, на циркаджия ли ти приличам“, пак на ум си викам „Епа малко.“ Но страх лозе пази – мaлча. Ни името си даде, ни някво документче представи. Ма, не може така. Това, че си с пагон не те прави господар мойто момче.“

***

По повод атентат в Кабул: „90 души убити в дипломатическия квартал на Кабул. Не виждам никъде хаштаг Же Суи Кабул, Прей 4 Кабул, Стенд уит Кабул или другите там лицемерщини. Никой не коментира, никой не реве или псува. Все пак там са някви не-хора, не заслужават милостиня и съпричастност, защото са мюсюлмани може би? … тц тц тц“

***

В статус с разкрития за Евровизия: „Един човек днес ми каза, че ако напиша тази информация, ще се превърна в Едуард Сноудън на българската музика“

***

Коментар след хомофобско изказване на Марешки: „Нахален, безпардонен хомофоб! Не го е срам! Защо не отиде да говори с тоя тон пред премиера на Люксембург, например? Лесно им е тук, на такива като него, да сеят език на омразата безнаказано. Аман от неандерталци и първобитни простаци.“

***

На въпрос не се липритеснява, че има много силни очаквания към новата й песен „Oceans“: „Не ме притеснява. Напротив, мотивира ме. Фактът, че хората припознават новата ми песен като потенциален световен хит, е страхотен.“

 
 

Как да не бъдем идиоти, ако имаме куче

| от Цветелина Вътева |

Само човек, който гледа куче, може да схване разликата между фразите „играчките на моето куче“ и „играчките, с които кучето ми играе“. Играчките на моето куче са въженцето за 10лв. от зоомагазина, тенис топката, одраната гумена кокошка от Jumbo, рингчето, квичащото прасе и другите десетина топки от различен вид. Играчките, с които кучето ми играе обикновено са котката ми, обувките ми, дивана ми, чорапите ми, зарядното за телефона и детето ми.

Ако сте прочели горните изречения, вероятно имате куче. Или имате съсед с куче, което всяка сутрин ака пред входа ви и искате доказателство, че той е идиот. Пък ако вие сте съседът, който изаква кучето си пред входа, където всеки ден изливащият се човекопоток на кооперацията се отправя към работните си места, честито. Вие сте идиот.

Ето някои насоки как да не бъдете такъв, поне що се отнася до четириногото ви:

Събираме лайната

Животът ни започва с лайна и завършва с лайна. В промеждутъка между началото и края обаче гледаме да ги избягваме. Основният аргумент на свръхзагрижените маниакални Майки, които прекарват живота си в хулене на кучкарите онлайн, са именно екскрементите, които трябва да изстъргват с шпатула за торта от подметките на децата си след разходка. И честно казано, наистина не е приятно. Ако събирате лайната на кучето, ще запушите устите на тези майки. Ако това не ви е достатъчно като мотивация да го направите, сте си идиоти.

PS: Ако кучето ви реши да задоволи естестветените си, физиологични, големи нужди в дерето на реката в Южния парк, между всичките треви и листа, не е нужно да взимате пикел и въже, за да се спускате до долу и да разчиствате. Но ако е на алеята…наистина е срамота да го оставите там.

Не се гордеем, ако кучето ни обезглави друго куче

Ако сте стопанин на кавказка овчарка, вие не сте по-мъж от стопанин на чихуахуа. И дори пишката на вашето куче значително да превъзхожда тази на друго куче от по-дребна порода, това не се отнася за вашата. Много се е говорило по темата за бойните породи кучета и техните взаимноотношения с останалите кучета. Няма да преповтаряме вече казаното. Има прекрасни питбули, гальовни бултериери и безобразно глезени и гушкави ротвайлери. Има и възпитани добермани, и любвеобвилни дого аржентинота, и нежни мастифи. Но…тези породи, наред с още няколко, изискват особено внимание и желязно възпитание. Ако не сте могли или не сте желали да им го осигурите, нямате право да ги пускате без каишка и намордник сред други кучета. Нито на поляните, нито по улиците, нито на заградените за кучета места. Като стопани, сте длъжни да пазите живота и здравето на по-дребните кучета. А ако вечер на третата си ракия се хвалите на висок глас с вашия Роко, който днес убил третата си болонка „само с едно тръшване“, може би е най-добре да умрете и да освободите света от себе си – и кучешкия, и човешкия.

Не заливаме хората с излишна информация за кучето

Когато сте в компания с други хора с диагноза кучкар, може да дадете воля на куче-центрираната си логорея и с часове да говорите за цвета на акото, смисъла на кожените нашийнци, продължителността на ерекциите, предпочитанията към определени видове играчки пр. неща, свързани с вашето куче. Ако се намирате сред хора, които нямат кучета или не са толкова заинтригувани от тях, недейте да ги товарите с всички тези неща. Така се превръщате в нещо по-лошо от идиоти: ставате като гореспоменатите майки, които обичат с часове да мастурбират вербално върху мозъците на събеседниците си, потапяйки ги в свят на памперси, разранени зърна и последици от прекарана варицела. Никой не иска това.

Ползваме нашийник и повод извън кучешките места

Кучетата без каишка са дразнещо и изключително разпространено явление. Някои хора се страхуват от кучета, включително от пекинези, и вие, като стопанин на куче, сте длъжни да не позволявате кучето ви да ги плаши. Ясно е, че „то е много добро“ и „че не хапе“, но ви е ясно на вас. Много инциденти с хора и кучета, както и с кучета и други кучета, да не говорим за кучета и котки, можеха да бъдат предотвратени, ако всички водеха животните си на повод. Естествено, кучето ви не е затворник и искате да го пуснете да потича: затова има съответните места. Пешеходната част на булевард Витоша не е сред тях.

Презрение към помиярите

Ако сте дали 5 000лв., за да се сдобиете с уелско корги, пряк наследник на първото корги на кралица Елизабет II или имате акита-внос от Япония, която е потомък на истинския Хачико и е пикала на неговия паметник, браво, чудесно. Всеки има право да притежава каквото куче пожелае: скъпо, евтино, марково, помияр…Но коментари от типа на „А…той не е някаква порода, така ли?“ или „Нашето е тибетски шпаньол, това обикновен пекинез ли е?“ са долни. Помиярите, независимо дали са микс от две породи, или безобразни генетични гювечи, са толкова кучета в сърцата си, колкото и породистите, които ходят по изложби. И заради хипстърската тенденция да се гледат пък само помияри и да се низвергват породистите, е важно да се каже и обратното: кавалер кинг чарлз шпаньолите са толкова кучета в сърцата си, колкото бездомната Мими от пред 40 блок.

 

 
 

RED HAND, ослепителна Зоуи Салдана, безупречен Negroni

| от chr.bg |

С новия си филм Campari продължава традицията да пише легендарни истории с участието на привлекателни и все по-влиятелни знаменитости. Зоуи Салдана е най-новото и ослепително попълнение в концепцията на италианския аперитив. Тазгодишната продукция The Legend of Red Hand, режисирана от маестро Стефано Солима (Gomorra), потапя в естетика и стил, завладява с мистерия и изтънченост, и ни среща с жените, които са чувствителни към вкуса и подвластни на добрия барман.

Също като всеки друг артист и визионер, барманът дава осезаема форма на вдъхновението си, която да изживеете глътка по глътка. Шейкърът на добрия барман съхранява онова ловко съчетание от цветни течности, изкусителни аромати и прецизна температура, което небцето ви ще разбере най-добре. Джин, вермут, Campari… е едно страстно и неустоимо заклинание, което само най-способните умеят. Negroni е онзи коктейл, който обсебва ума ви.

Веднъж узнали тайните на Campari, ще знаете и къде да ги откриете. Ще имате честта да се запознаете с Red Hand, ако се осмелите да го последвате, за да разкриете италианската мистерия.