shareit

Нощем с Нейните коне

| от |

„И изведнъж си припомни белите коне, сините бели коне, в нощ, каквато не е възможна – гъста като кръв, студена като стъкло. Изящните ноздри, отворени като очи, стремително опънатата шия. Той знаеше много добре защо иска да купи картината. Това беше всъщност неговият пръв спомен, първото нещо, което бяха зърнали смаяните му детски очи. Светът не беше се появил пред него постепенно и бавно, не бе изплувал от сенките, не бе се втвърдил от хаоса.”…
„Нощем с белите коне” – Павел Вежинов

 

„Виждах ги как тичат, мятат гривите си по National Geographic и ме заля точно тази вълна – хванах туша и започнах да рисувам коне. Някои от тях пушат, пият от чаши, а други са досущ като кентаври от митологията – с човешки глави”. Така 18-годишната Александра Георгиева създава над 500 изображения за първата си изложба – „Плежър” (бел. ред – удоволствие).

Удоволствието от рисуването, от създаването на един неин свят върху белите листове формат А4, до такава степен са обсебили абитуриентката, че грам не й се мисли за бала.

„Всъщност изложбата е най-важното събитие в живота ми за последните 4 години. Честно казано беше ми толкова приятно да рисувам моите коне, че не усетих как се изниза времето. Но имаше и тежки моменти – не вярвах, че ще успея да се справя, нямах идеята, а бях се нагърбила вече със задачата”.

Липсата на идея до такава степен я плашела, че зарязала туша си за цял месец, мислейки да се откаже.

„В началото минах през 1000 други идеи, докато стигна до този завършен вид. Първоначално исках да правя пейзажи, после ескизи на вечерен акт – голо тяло. Но усещах, че няма да дам нищо от себе си. Паднах духом и точно в такива моменти, когато вече си се предал, отказал си се от всичко, точно тогава се ражда идеята”.

Така се раждат Нейните коне. Те са странни, много различни от реалните, но симпатични. Гледат те, сякаш всеки момент ще ти се усмихнат, и ти разкриват веселата страна на пътуването в метрото, разходката в парка и дори на бременността.

Всъщност Нейните коне са за децата. А идеята на Алекс е да превърне изложбата си в зайн – модерна артистична книга, изключително популярна в бранша на илюстраторите, която включва само творбите им без ни най-малка информация за създателя им.

Изложбата „Плежър” бе открита на 16 май в Галерия „Свети Лука” – две седмици преди бала на Александра. Включва 200 илюстрации, които са свързани помежду си. „Разкриват как виждам света пред себе си. Даден предмет, човек, пейзаж… Нещо, което ми е направило впечатление. Изобразявам го така, както аз го виждам”.

_DSC5106

Всъщност конете на Алекс нямаше да са факт без подкрепата на приятеля й, който е бил плътно до нея в реализирането на изложбата. Затова и неговото лице присъства в най-много от илюстрациите. Има я и самата Александра.

„Всичко стана някак без да искам, а същевременно много го желаех. Сама отидох при директорката на гимназията и й предложих идеята си. Още тогава знаех, че ще са детски илюстрации. Децата рисуват емоционално. Те не знаят защо го правят, но когато нещо им направи впечатление, искат да го изразят по някакъв начин. Няма правила, няма перспектива, рисуват точно за удовоствие. Така и направих”.

„Опа”

Освен че борави завидно с туша, Александра вече си има и запазена марка. На някои от илюстрациите се виждат думички като „Опа”, например. „Винаги, когато сбъркам някъде, в някоя картина, направя грешка, падне капчица туш и се ядосам много, пиша някаква думичка отстрани – „опа”, „това е грешка”, „не се получи” или „оф”. Не знам защо го правя и всъщност един от тези маркери не го бях забелязала. Видях го после, на плаката за изложбата, но смятам, че така се получи още по-готино, защото пак си е част от мен”.

В началото рисувала по четири-пет илюстрации на ден. Така за около два месеца нарисувала общо 500 илюстрации, като в последните дни стигнала до 40 на ден. Същевременно се готвела за бал и изпити. През цялото време се успокоявала с рисуването.

„Определено изложбата много повече ме вълнуваше. И все още повече ме вълнува. За мен абитуриентският бал е нищо повече от още едно събиране с приятели”.

Самата тя не знае кога точно е разбрала, че изобразителното изкуство е нейно призвание. Винаги се е занимавала с различни видове изкуство. „Мога от всичко по малко – малко пея, малко танцувам, малко играя, но с времето се стремя повече към рисуването, тъй като осъзнах , че това е нещото което искам да правя най-много”.

Александра от четиригодишна е на сцената. Част е от вокална група „Врбачета”, а сибирските й корени я правят едно от лицата на модна агенция „Визаж”. Участва в доста телевизионни реклами, но суетата не е част от маниера на абитуриентката. По-скоро може да я видите да рисува на някоя пейка около Народния театър или седнала с часове на булевард „Витоша”.

Рисува във всякакви пози – права, легнала, в автобуса и колата. Рисува неща, които вижда. Би нарисувала и теб ако си достатъчно колоритен и пътуваш с нея в градския транспорт. Просто вади тефтера и туша, без които не тръгва никъде.

556187_362019713848053_1031495977_n

Така, седейки на „Витошка”, по време на най-обикновена практика, Александра, която тогава е девети клас, рисува картината, която впечатлява големия български художник акад. Светлин Русев.

„Купи картината за собствената си колекция по време на една изложба в Банкя. Бях нарисувала две къщи, но по-стилизирано. Понякога грешките стават най-големите шедьоври и бих определила този случай като едно от най-големите ми постижения”.

След този случай Алекс се прочува в гимназията като момичето, което е продало картината си Светлин Русев. Изложбата „Плежър” е второто й голямо постижение.

„Мина много добре. Странно – повечето от хората бяха много впечатлени. Най-вече учителите ми – бяха удивени от изложбата. Радвам се, че творбите ми се набиват на очи и са запомнящи се”.

Но има един коментар за изложбата, който Алекс няма да забрави никога. „След откриването отидох при учителя ми по живопис Кирил Харалмпиев, който е доста взискателен и строг като цяло. Попитах го какво мисли, защото беше важно за мен. Той беше безмълвен. Нямаше думи. Това бе най-голямата награда”.

След като се справя с предизвикателството „Плежър”, мечтае да илюстрова книгата „Парфюмът. Историята на един убиец“ на немския писател Патрик Зюскинд – една от любимите й. Има интересна идея за един детско-забавен хорър, което звучи доста интригуващо.

Вместо да мисли за роклята, обувките, прическата и бала, Александра има по-интересно забавление: „Прекарва минимум половин ден разглеждайки работите на други художници”.

Пада си по Йожен Анри Пол Гоген – постимпресионист живописец, творил в края на 19 век в Париж, който рисува острови.

И в екзотичен унес с аромат на Таити, Алекс рисува ли рисува нейните коне…

А вие може да ги видите в галерията ни горе.

 
 
Коментарите са изключени