„НОЩ/Пловдив“ обяви нулева година

| от chronicle.bg |

„НОЩ/Пловдив“ е може би най-важното културно събитие за Града на тепетата, което се провежда вече 14 години. Три дена всеки септември, множество изложби, ателиета, пърформанси и артисти от световно равнище. Тази година обаче културата се изправя срещу силата на държавната администрация.

Резултатът – преди дни стана ясно, от изявление на организаторите – фондация „Отворени изкуства“, че фестивалът „НОЩ/Пловдив“ обява нулева година и следващото издание ще се проведе през 2019 г.

Спорът между организаторите на фестивала и общината започна през февруари. Заради проточилите се конфликти е изгубено време за подготовка, което не може да бъде компенсирано в оставащите месеци. Това води до отмяна на тазгодишното провеждане на „Нощ/Пловдив“.

Вижте пълното становище на фондация „Отворени изкуства“:  

ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНИ ИЗКУСТВА” ВЪВ ВРЪЗКА КУЛТУРНИЯ ФЕСТИВАЛ НОЩ/ПЛОВДИВ 2018 ГОДИНА

Скъпи приятели на НОЩ/Пловдив,

През февруари 2018 година фондация „Отворени Изкуства”, като организатор на НОЩ/Пловдив, беше изправена пред изпитание, което беше истинско предизвикателство за нашия екип в момент на активна подготовка на събитието за настоящата година. Взехме решение, което да съхрани характера на събитието и да продължим напред с организацията му.

В реакция на това получихме истинска подкрепа от широката общественост, медии, участници в събитието, представители на артистичната сцена, фенове на събитието от Пловдив, страната, чужбина, от нашите спонсори и партньорски организации, на които благодарим.

За наше съжаление предизвикателствата не спираха и подготовката на тазгодишната НОЩ/Пловдив беше нарушена отново през март 2018 година с нова вълна от провокации. Те вече поставиха по-сериозния въпрос за бъдещето на НОЩ/Пловдив и нейната организация като цяло.

В реакция на това Отдел „Култура и Туризъм” на Община Пловдив  и ОФ „Пловдив 2019”, които също бяха индиректно замесени в казуса, изпратиха към фондация „Отворени Изкуства” становища в края на март, в които колегиално се поощрява и насърчава работата на фондацията и нейния проект НОЩ/Пловдив.

От днешна перспектива фондация „Отворени Изкуства”, като базов организатор на събитието, заради създалите се ситуации изгуби два много важни месеца от организацията на НОЩ/Пловдив и вече е навлязла в активна организационна фаза на нови и други свои ключови проекти.

Във връзка с това забавяне и създалия се климат около подготовката на тазгодишната НОЩ/Пловдив, фондация „Отворени Изкуства” обявява нулева година за събитието през 2018 година. Надяваме се на спокойна работа и възможност нашият екип да насочи усилията си в подготовката на НОЩ/Пловдив през важната за страната ни 2019 година, когато Пловдив е Европейска Столица на Културата. Предвидените дати за НОЩ/Пловдив 2019 са 13,14,15 септември.

Веселина Сариева,
директор на Фондация „Отворени Изкуства”
10 април 2018

 
 

„Островът на кучетата“ и още страхотни анимации, които ще гледаме на Киномания 2018

| от chronicle.bg |

Освен редицата игрални филми, които ще гледаме в следващите две седмици, тазгодишната Киномания ще зарадва почитателите си с три вълнуващи анимации за пораснали. 

Публиката ще може да се наслади на последното творение на Уес Андерсън „Островът на кучетата”, „Рубен Бранд, колекционер” на Милорад Кръстич, както и на класиката „Жълтата подводница” на режисьора Джордж Дънинг.

„Островът на кучетата” е втората анимация на Уес Андерсън, която отново е създадена с много усет към детайла в неподражаемия причудлив стил на режисьора. Историята поставя важни философски въпроси и дава повод за размисъл върху глобалната криза на ценности. Филмът вече беше оценен високо от критиката и публиката и грабна „Сребърна мечка” на Берлинале за режисура.

В антиутопичния японски град Мегасаки, в едно недалечно бъдеще корумпираният кмет на града е заточил на отдалечено сметище, наречено „Боклучавия остров” всички домашни кучета, заради кучешки грип. 12-годишното момче Атари търси своето куче-пазител – Спотс. На острова, с помощта на новите си приятели – банда мелези, той предприема епично пътуване, което ще реши съдбата и бъдещето на цялата префектура.

Цяло съзвездие от известни холивудски актьори като Едуард Нортън, Скарлет Йохансон, Тилда Суинтън и др. озвучават гласовете на кучетата, а разказвачът (и интерпретатор на японските реплики) е с гласа на Франсиз Макдорманд.

Самият „Островът на кучетата“ е вдъхновен от работата на Акира Куросава и отдава почит на японското кино. Филмът ще има 5 прожекции на Киномания, като в кино „Люмиер Лидл” публиката може да го види в събота – 17 ноември от 21:00 часа.

Ruben Brandt, Collector 2

Унгарският анимационен филм на режисьора Милорад Кръстич „Рубен Бранд, колекционер” е изпълнен с препратки към историята на изкуството и замайващи тълкувания на модерните психологически идеи.

Филмът носи атмосферата едновременно на мистерия и трилър и разказва за психиатърът Рубен Бранд, който, след смърта на баща си, е измъчван от кошмари, свързани с някои от най-великите картини в света. Заедно с четирима от своите пациенти той успява успешно да осъществят обири в Лувъра, Тейт, Уфици, Ермитажа и МoMa и да открадне 13 от най-известните картини. Прожекцията в „Люмиер Лидл” е на 27 ноември.

Yellow Submarine - 1968

Превърналата се в класика анимация „Жълтата подводница” ще бъде показана на Киномания по повод 50 години от премиерата си. Както подсказва заглавието, филмът на режисьорът Джордж Дънинг е по сюжет, вдъхновен от непреходния хит на Джон Ленън и Пол Маккартни, а музиката е на самите „Бийтълс”.

В „Жълтата подводница” музикантите от легендарната група се съгласяват да придружат Капитан Фред в неговата подводница и да отидат в приказната страна Пепърландия, която трябва да бъде освободена от мразещите музиката Сини Скръндзи.

Филмът е живописен еквивалент на света на „Бийтълс”, верен на техния дух, а песните на Бийтълс се превръщат в невероятни илюстрации. Публиката на Киномания може да го види в „Люмиер Лидл” още тази събота – 17 ноември от 19:00 часа, както и на още няколко прожекции в партньорските кина.

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Грейс Кели: Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.

| от chronicle.bg |

Световното кино познава наистина много малък брой звезди, чийто талант е равен на красотата им и  тези двете да са в огромни мащаби. А дори да има такива, много малко то тях успяват да докажат, че притежават и двете. Грейс Кели притежава и двете и то в огромни количества.

Актрисата има 11 филма в биографията си, но въпреки това е сред най-ярките звезди на миналия век. За период от 6 години печели „Оскар“, пленява сърцата на десетки мъже и работи с най-известните режисьори на епохата.

Тя актрисата, заради която филмът Country Girl е заснет черно-бял. Защото пълноцветната картина ще разкрие красотата й, а героинята трябва да е отчаяна от живота, съсипана домакиня. Трябва й много време и упоритост, за да докаже, че е повече от поредната изваяна блондинка. Но все пак успява.

Животът й пред екрана е сравнително кратък за талант от такъв мащаб. На едно посещение на Ривиерата се запознава с принц Рение III, Княз на Монако. Така започва историята на една от най-обичаните принцеси на миналия век. През 1956 година Грейс Кели приема ролята, която ще изпълнява до края на живота си – тази на принцеса. Повече не се снима в киното, въпреки желанието си.

Но остава все така желана. Дори днес, 89 години след рождението си. На днешната дата, споделяме няколко любими цитати на тази великолепна жена. 

грейс кели, grace kelly

„Определено не гледам на живота си като на приказка.“

„Самото възприемане на живота ми като приказка, е приказка.“

„Да въведе хармония и ред в дома, е право и задължение на жената.“

„Ядосването на разрешава нищо“

„Еманципацията не жените ги лиши от тяхната мистерия.“

„Обвинявана съм, че съм сноб, студена и резервирана. Тези, които ме познават, знаят, че това не е така. Истината дори е точно обратното. Все пак толкова много ли е да искаш да запазиш личния си живот и чувствата си?“

грейс кели, grace kelly

„Не можеш да получиш нещо в замяна на нищо. Всичко трябва да се заслужи чрез работа, постоянство и честност.“ 

„Благодарение на Алфред Хичкок разбрах, че сцените с убийство трябва да се заснемат като любовни сцени, а любовните сцени, като сцени с убийство.“

„Животът ни изисква определен вид гардероб.“

„Не обичам крещенето и караниците, аз просто не умея да се карам.“

books-and-art-grace-kelly-reading-beyond-the-high-himalayas-1445949403_org

„Искам да бъда запомнена като някой, който е вършил смислени дела, който е бил мил и любящ човек.“

„Избягвам да гледам назад. Предпочитам хубавите спомени пред съжалението.“

„Човек трябва да пази нещо в себе си, иначе животът му ще бъде като обложка в списание.“

„Обичам да се разхождам в гората, по пътеките, на плажа. Обичам да съм част от природата. Обичам да вървя сама. Като терапия е. Човек трябва да остава сам, за да презареди батериите.

grace-kelly-59bc7d4fbfd66aa1

„Мразех Холивуд. Този град няма милост. Само успехът има значение там. Не познавам място в света, където толкова много хора минават през нервни кризи, където има толкова много алкохолици, невротици и нещастие.“

„Принципно съм феминист. Смятам, че жените могат да правят всичко, което решат.“

„Обичах актьорството. Не обичах да бъда филмова звезда.“