Нощта на бонбоните

| от |

candy

От всички бонбони, които се ядат за една година в САЩ, 4% ще бъдат изядени днес – на Хелоуин.

Тази вечер почти всяко дете и половината от възрастните ще изядат по няколко бонбона, в сравнение със само 24% от населението в други дни, се казва в доклад на компанията за анализ на пазара НПД. Според техния главен анализатор, децата ще изядат средно по четири бонбона, докато на възрастните се пада по един.

Според друго проучване, 72% от всички средства, изразходвани за бонбони по време на Хелоуин, ще бъдат дадени на шоколадови бонбони. През цялата миналата година в САЩ са похарчили 12,6 млрд. долара за шоколадови бонбони.

За тазгодишния празник, 5-те най-продавани марки са:

1. Reeses (Hershey)
– 509,85 милиона долара

2. M & M (Mars)
– 500,82 милиона долара

3. Snickers (Mars)
– 456,91 милиона долара

4. Hersheys (Hershey)
– 324,63 милиона долара

5. Kit Kat (Hershey)
– 306,51 милиона долара

 
 

Отиде си легендарният барабанист на Pantera

| от chronicle.bg |

Вини Пол, барабанистът и съосноател на легендарната метъл банда Pantera почина на 54-годишна възраст, съобщава Billboard.

Неговият представител потвърждава новината, но отказа да добави подробности.

„Винсент Пол Абът, известен още като Вини Паул, почина. Пол е най-известен с работата си като барабанист в групите Pantera и Hellyeah. Все още няма никакви подробности. Семейството му моли да уважавате уединението им в този труден момент“, се казва в съобщение на страницата на Pantera във Facebook.

Вини Пол и брат му Даймбег Даръл основават Pantera през далечната 1981 г. Групата придобива международна слава обаче едва след като към нея се присъединява вокалистът Фил Анселмо.

По време на съществуването си Pantera печели четири номинации за „Грами“ и записва девет албума, попаднали в класацията на Billboard Топ 200, включително албума „Far Beyond Driven“ от 1994-а, който дебютира на първо място в класацията.

След разпадането на Pantera, братята Абът формират групата Damageplan през 2003 г. Бандата също се разпада, след като на 8 декември 2004 г. Даймбег е застрелян от полудял фен по време на концерт в Охайо.

От 2006 година Пол е барабанист на супергрупата Hellyeah, в чийто състав влизат още вокалистът на Mudvayne Чад Грей и китаристът на Nothingface Том Максуел.

 
 

Instagram хвърли ръкавицата на YouTube

| от chronicle.bg |

IGTV е най-новото от Instagram – отделно приложение, в което можете да гледате дълги вертикални видеоклипове. Ще има и специално отделение за IGTV в главното приложение на Instagram.

TV е заради приликата с телевизия – може да отворите приложението и директно да започнете да гледате, без да бъдете прекъсвани от реклами (засега).

В началото видеата ще могат да са по 10 минути,  но по-големите акаунти ще могат да качват и едночасови.

Очевидно е, че с тази новост Instagram предизвикват YouTube. „Тубата“ обаче има много влогъри, които получават приходи от платформата. Дали приложението на Instagram ще има успех, тепърва предстои да разберем.

Засега може да изтеглите IGTV както на Android, така и на iOS.

 
 

Ексклузивно: Майкъл Скофийлд в депресия, не ставал за нищо*

| от Цветелина Вътева |

Известният с успешните си бягства от различни затвори в Щатите, Панама и къде ли още не, Майкъл Скофийлд, взриви социалните мрежи с признанието си, че с оглед на последните събития в престъпния свят на България, той е изпаднал в тежка депресия.

Това, което се случва, е обидно за всеки, който е татуирал цялото си тяло и е влязъл в затвора нарочно, за да спаси несправедливо осъдения на смърт свой брат“, коментира героят от сериала „Prison break“.

„ПоложИх толкова усилия, за да измъкна Линк от Фокс Ривър…после избегАх от Сона…който е гледал последния сезон на сериала, знае че дори ме наеха за професионален бегач от строго охранявани затвори. Българите обаче ме сравниха със земята. Това сериозно увреди самооценката ми“, изповяда се красавецът пред руското списание „Свобода всем“.

Близки на депресирания казаха пред медиите, че още от шесторното убийство в Нови Искър, Скофийлд започнал да линее. След като Владимир Пелов и Радослав Колев напуснали Софийския затвор по свое желание, Майк спрял да яде пържоли и минал на бадемово мляко с гранола. А сега, когато и ловешкият блудственик Борис Иванов просто си тръгна от работен обект, Скофийлд вече започнал само да гледа в една точка и да си мърмори под носа на развален български.

Зам.-минисърът на правосъдието, Николай Проданов, повтори шегата си, че у затворниците трябва да се култивира любов към ръководителите на затворническата администрация, за да не бягат, пожела на Майкъл бързо оздравяване и го покани следващото лято да ни дойде на гости в Сливенския, където щял бързо да забрави за Сара Танкреди.

*Текстът е художественица измислица. Плод на въображението на автора. Умишлено невярна информация.

 

 
 

Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър

| от chronicle.bg, по Getty Images |

Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.

Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.

Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.

jjgf

Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“

Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.

fs

„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“

Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка  Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите  за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.

Untitled

Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.

bc

За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“