Никулден: семейството, традициите, шаранът

| от chronicle.bg, БТА |

Днес е Никулден, един от важните православни празници и денят, на който в много семейства на трапезата се слага морска или сладководна риба, но най-често шаран.

Никулден е постоянен празник, винаги на 6 декември, посветен е на Свети Николай Мирликийски, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

Началото на цикъла на зимните празници започва два дни преди него, когато на 4 декември православната църква почита паметта на великомъченица Варвара. В народните представи Варвара и сестра й – Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на Свети Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече /меси/, Никола гости гощава“.

Според народно-християнския мит за подялбата на света на Свети Никола се паднали моретата, реките и езерата. Той е господар на целия подземен свят, рибите и водните демони. На този ден украсяваме елхата в къщи, а на трапезата ни има риба, чието тяло е покрито с люспи, както поверява традицията. В миналото това най-често е бил шаран, но днес разнообразието е наистина голямо.

Ако обаче сме верни на традицията и на поверието, че първата люспичка от рибата, сложена в портмонето ни, ще ни донесе освен здраве, и пари, то наистина ще си купим шаран. И трябва да знаем, че ако тази риба е отрасла в чисти води, то тя има наистина прекрасни вкусови качества, а когато шаранът е по-едричък, многото му кости не представляват проблем. Обикновено домакините го приготвят пълнен – с орехи или зеленчук, но може и на плакия – с лук и домати, а често го хапваме и в комбинация от двете, за повече разкош.

Учените смятат, че шараните са азиатски риби, обитавали реките в Китай, а по-късно и притоците на Каспийско и Черно море, както и големите езера в днешна Русия. Лека-полека след затоплянето рибата сигнала до средното течение на Дунав и оттам по по-малките реки.

Още в древността хората са осъзнали, че шаранът е добър източник на белтъчини, с което на практика започнало и целенасоченото им отглеждане.

Първите опити датират още от 6 век преди нашата ера в Китай, после в Гърция и в древен Рим. Най-масово обаче производството й започнало през Средновековието, когато по нареждане на Карл Велики започнали отглеждането им в манастирите. С течение на времето отглеждането се разраснало в различни по вид развъдници.

Благодарение на своята адаптивност към външните условия тези риби днес се срещат почти по целия сват, с изключение на най-студените региони. Най-големите центрове за отглеждане на шарани за стопански цели са страните от бившия Съветски съюз, Централна и Южна Европа и на Балканите. Като аквакултура шараните са с голямо икономическо значение и са на първо място с около 12 милиона тона годишно производство. Центрове за това производство са основно Китай, Индия, някои други азиатски държави, а в Европа – Полша, Чехия, Румъния и Хърватска.

В България шаранът представлява най-голям процент от улова – от около 43 на сто, от обема на общия улов във вътрешните водоеми на страната. Ние, българите, ядем шарана предимно по Никулден, но в други стани той присъства на трапезата по най-различни поводи. В Германия и Австрия, например, това е традиционно ястие за Новогодишната вечеря, а в страни като Чехия и Унгария го сервират по Коледа. Любопитен факт е, че в държавите от Централна Европа ядат шаран в месеците с буквата „р“, т. е. от септември до април, а традицията води началото си от средните векове.

За какво обаче да следим при избора си на риба за Никулденската трапеза. За това ни съветват специалистите от Българската агенция по безопасност на храните. На първо място те препоръчват, когато си купуваме риба за Никулден, задължително да поискаме от търговеца документ за произход. Така ще сме сигурни, че рибата не е от бракониерски улов. Ако такъв документ няма, е добре да сигнализираме в съответното за региона подразделение на БАБХ.

За какво още да следим? Първо – за бистър цвят на очите със светли склери. Върху повърхността на прясната риба има много тънък слой слуз, ако слузта е обилна, а слоят плътен, това означава, че рибата е престояла по-дълго време.

Люспите на рибата трябва да са блестящи, плътно залепени за тялото. Не трябва да има разкъсвания. Хрилете трябва да са с розово-червен цвят, a очите трябва да са бистри. При натискане с пръст, вдлъбнатината трябва да изчезне бързо.

Сред най-честите измами на търговците е да предлагат замразена риба като прясна. За да не подвеждат потребителите, задължително трябва да изписват дата на размразяване, предупреждават още от БАБХ. От агенцията посочиха още, че тази година и търговците, и рибарите отчитат дефицит на някои видове черноморска риба. Затова и цените на българската риба са по-високи тази година.

В момента шаранът се продава между 5 и 6 лева за килограм. От естествените и изкуствените водоеми до магазините и пазарите прясната риба поскъпва с 1-2 лева за килограм, а понякога дори и двойно, предупреждават специалистите.

От Българската агенция по безопасност на храните извършват засилени проверки на обекти в цялата страна, в които се предлагат риба и рибни продукти. Проверките започнаха на 30 ноември и ще продължат и днес – 6 декември, Никулден. Те ще обхванат обектите за производство и търговия с риба и рибни продукти, складове за търговия на едро, заведения за обществено хранене, обекти за търговия на дребно, пазари и борси, в които се предлага риба и рибни продукти в цялата страна.

Освен риба на Никулден слагаме на масата – вино, домашно изпечен или т. нар. богов хляб. Преди да започне тържеството, погачата и рибникът се разделят от най-възрастния представител на рода и част от храната се раздава из махалата за здраве и „за да пази свети Никола моряците и рибарите от беди и корабокрушения“, както повелява традицията.

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Купете си шато във Франция за 60 долара

| от chronicle.bg |

Някога мечтали ли сте си да имате замък във френската провинция? А имате ли 58 долара?
Краудфъндинг кампания за реставриране на френското шато Ebaupinay в региона Дьо Севър в западна Франция предлага дялово притежание върху него срещу средства за възстановяването му. Инвеститорите ще имат думата в ремонтната дейност. Организатори са стартъпът Dartagnans.fr и асоциацията за реставриране Adopte un chateau.

Инвестицията ще ви превърне и в неофициален френски „лорд“.

„Хората също така ще могат да дойдат и да ни помогнат с работна ръка за работата по шатото, както се е правело едно време преди 500 години“, казва основателят на Dartagnans Ромен Делом

Последният проект на Dartagnans и Adopte un Chateau замъка Mothe-Chandeniers. „Mothe-Chandeniers е от 19 век, а Ebaupinay е от 14 и по това двата проекта се различават. Искаме да направим реставрацията изцяло по средновековни методи и с автентични материали“, пояснява Делом.

Mothe_chandeniers1

Относно замъка Mothe-Chandeniers: през декември 2017 година 27,910 човека от 115 страни участват в спасяването му. Официално документите се подписват през март 2018 година и мнозина от дарителите идват да помагат. По думи на Делом: „Хубавото беше с Mothe-Chandeniers, че успяхме да направим всичко, което обещахме на хората“

Ebaupinay – името означава „бял трън“ – е построен през 14-15 век в готически стил с разрешение на френския крал Чарлз VII. Официално става исторически паметник през 1898 година. Той има 4 кули, които са в голямата си част здрави, въпреки пожара през 18 век при Френската революция.

Общия напън е да се сменят дървениите и да се оправят камъните, където може, да се направят ковачници, конюшни, средновековни кръчми и хостел. Ако останат средства, може и зона за битки.

Когато проектът бъде завършен, очакват се около 50-60 000 посетители на година.

Във Франция има около 600 замъка в непосредствена опасност. Това означава, че ако не им се помогне в следващите месеци или години, ще изчезнат завинаги.

Концепцията за обществено финансиране на подобни реставрации срещу дял от собствеността може да се прилага навсякъде по света. Страни като Италия, Испания и Великобритания имат същия проблем.

 
 

Хореографът Чарлс Слендър-Уайт ще гостува в България със спектакъла си „(дез)интеграция“

| от chronicle.bg |

Един от признаците на съвременния човек, потънал в информационното общество е, че колкото повече говори за някакви проблеми, толкова повече се отдалечава от потенциалните им решения. Такъв е проблемът за интеграцията. Или по-скоро за „(дез)интеграция“, каквото е име на танцовият спектакъл, който театър „Азарян“ и Ðerida Dance Center отново ще представят на българската публиката.

Представлението „(дез)интеграция” на Чарлс Слендър-Уайт не е само спектакъл, а преживяване, целящо обмен на информация, контекст, лична история и изграждане на междукултурно разбиране чрез танца. Това е модулярен съвременен танц, свързан с ромската диаспора, расовата неопределеност, промяната на кодовете и асимилацията. Представлението е насочено към устойчивите стереотипи на ромите и разкрива опитa на създателя му – Слендър-Уайт като четвърто поколение ром-американец.

Неговият проект „(дез)интеграция” включва четири различни секции: демонстрация на стереотипен „джипси” танц от XIX в., включен в балета Дон Кихот; бързо пътешествие през пасажите на Counter Pulse theater (пространство за съвременно провокативно изкуство); лекция за ромската история, както и съвременен танц.

Хореограф на спектакъла е Чарлс Слендър-Уайт в колаборация с изпълнителите Киану Брейди, Лиан Бърнс, Михаела Бърнс, Евън Харт Марш, Катрин Нюман, Лиз-Ан Роман Робъртс, Чарлс Слендър-Уайт, Аманд Уайтхед. Музиката е дело на Дан Кантрел, светлинният дизайн се осъществява от Дарл Андрю Пакард и Чарлс Слендър-Уайт. Костюмите са творение на Мелиса Кастанеда, а драматургията е на Сет Айзън.

Представлението ще се играе на 27.10 в театър „Азарян“

 
 

Трейлър на The Aftermath: къде още ще гледаме Кийра Найтли?

| от chronicle.bg |

Докато гледаме как се представя Кийра Найтли в ‘“Колет“ (в програмата на CineLibri 2018), насочваме погледите си към следващия интересен проект на тази страхотна актриса.

Продуцентската компания Fox Searchlight пусна първия трейлър на филма „The Aftermath“ – драма, развиваща се в периода след Втората световна война, която разказва за любовния триъгълник между персонажите на Кийра Найтли, Александър Скарсгард и Джейсън Кларк.

Филмът е базиран на романа на уелския писател Ридиан Брук и е режисиран от Джеймс Кент. Сценарият е на Джо Шрапнъл и Ана Уотърхаус, екипът зад „Race“ и „Frankie & Alice“.

Ето какво гласи официалният синопсис: „В следвоенна Германия през 1946 г. Рейчъл Морган (Найтли) пристига насред руините в Хамбург, за да се събере със съпруга си Луис (Кларк), британски полковник, отговорен за възстановяването на разрушения град. Когато се нанасят в новия си дом, Рейчъл е поразена от решението на съпруга си: да делят къщата с предишните й собственици – немски вдовец (Скарсгард) и травмираната му дъщеря. В тази нажежена атмосфера емпатията и скръбта отстъпват място на страстта и предателството.

Очакваната премиера на филма е за края на април 2019 г. Сега спираме с приказките и ви оставяме в компанията на прекрасната Кийра и нейната приятна мъжка компания.