Неясното бъдеще на Косово

| от |

Надеждите към местните избори в Косово бяха големи. Вотът обаче бе помрачен от екстремистки нападения. И докато Белград настоява за повторение на изборите, Прищина ги оценява като „исторически“ и „много успешни“.

kosovo3

„Тази година Косово отбеляза значителен напредък в сравнение с миналите местни избори“, казва в интервю за Дойче веле Улрике Луначек, докладчик на ЕП за Косово. Нейната положителна оценка обаче важи само за протичането на изборите в Централно Косово и в южната част на страната. Изборите в северните косовски общини, населени предимно със сърби, бяха помрачени от ожесточени сблъсъци.

В една избирателна секция в етнически разделения град Косовска Митровица маскирани мъже разрушиха изборните урни и унищожиха бюлетините. Те нападнаха и избирателите, членовете на избирателната комисия, както и представителите на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), намиращи се в избирателната секция. Маскираните мъже използваха сълзотворен газ, а властите откриха и едно взривно устройство. Вследствие на това избирателните секции в Северно Косово бяха временно затворени.

Дали изборите в засегнатите общини трябва да бъдат повторени? Това ще бъде решено след проверяването на бюлетините, което ще бъде извършено от Централната избирателна комисия на Косово и международните наблюдатели от ОССЕ. Организацията е съорганизатор на местните избори. Междувременно тя изтегли 60 от своите 200 сътрудници в Северно Косово от съображения за сигурност.

kosovo

Никой не говори за манипулации и измами

Косовските власти предполагат, че нападенията са дело на радикални сръбски групировки от Северно Косово и Сърбия. Предполага се също, че те получават подкрепа от местни престъпни групировки, както и от някои политически партии в Сърбия. От европейската мисия EULEX заявиха, че ще разследват нападенията, както и че държат да вкарат нападателите в затвора.

И в други части на страната изборите не протекоха гладко, макар че проблемите там не могат да се сравняват със сблъсъците в Северно Косово. В някои секции избирателните бюлетини бяха доставени със закъснение. В други райони в списъците фигурираха имената на покойници. На някои места пък местни политици се опитваха да агитират избирателите в близост до изборните секции. Въпреки всичко това днес никой не говори за големи изборни манипулации или пък за измами.

Абстрахирайки се от сблъсъците в северната част на Косово, правителството в Прищина окачестви изборите като „исторически“ и „много успешни“. Премиерът Хашим Тачи заяви, че „за първи път тези избори се организират в цяло Косово и по този начин Сърбия е признала териториалната цялост на Косово“.

Сръбското правителство обаче не споделя тази интрепретация. Белград отново повтори, че никога няма да признае независимостта на Косово. Същевременно Сърбия настоява местните избори да бъдат повторени. „Не виждам друг изход от ситуацията“, каза сръбският правителствен говорител Миливойе Михайлович. Той допълни, че избирателните секции в северната част на Косово са били затворени преждевременно и че там се е стигнало до множество нередности. „Сега ключът е в ръцете на Брюксел“, подчерта той.

kosovo2

Изборите и големите надежди

Местните избори в Косово всъщност трябваше да допринесат за приобщаването на населените предимно със сърби северни общини към общото държавно образувание. Те трябваше да легитимират демократично косовското правителство в Прищина и бяха обявени за важна стъпка по пътя към нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово. Те бяха обявени като тест, от който ще зависи по-нататъшното сближаване на двете страни с ЕС. Въпреки размириците в северната част на страната обаче, Улрике Луначек от ЕП смята, че интеграционният процес на Косово и Сърбия към ЕС трябва да бъде продължен.

Бившата сръбска провинция Косово обяви независимост след кървава война през 2008 година. Днес независимо Косово е признато от 105 държави по света. 23 от 28-те членове на ЕС също признаха независимостта на най-младата европейска държава. Мадрид и Атина все още не са го сторили, тъй като се страхуват от сепаратистите в собствените си страни. Москва, традиционният съюзник на Сърбия, също не признава независимостта на Косово.

 
 

„Venom“ победи „Justice League“ в боксофис класацията

| от chronicle.bg |

„Venom“ продължава да надминава очакванията като официално победи „Justice League“ в боксофиса. Въпреки не особено лъчезарните ревюта, филмът успя да предизвика силна реакция от публиката. 

Главният персонаж Еди Брок (Том Харди) е разследващ журналист, който влиза в контакт с извънземна субстанция, докато върви по стъпките на Карлтън Дрейк (Риз Ахмед), основател на организацията Life Foundation. Той и субстанцията стават едно цяло – Венъм.

Венъм традиционно е един от иконичните противници на Спайдърмен, но тук образът е по-скоро на анти герой, отколкото на враг.

Статистиката е следната: „Venom“ – $673,5 милиона; „Justice League“ – $657,9 милиона 

Успехът му се дължи главно на приходите извън Северна Америка, защото там всъщност „Justice League“ изкарва повече – $229 милиона на $206 милиона за Еди Брок. Приходите извън САЩ обаче са повече за Еди като последната финансова инжекция идва, съвсем очаквано, от Китай, където филмът направи $111 милиона само за премиерата. Така той се нарежда на второ място по приходи от премиера след „Avengers: Infinity War“.

В тази победа има известна ирония. През 2013 година преди Зак Снайдер (режисьорът на „Justice League“) да бъде нает от Warner Bros. за „Man of Steel“, твърдеше се, че режисьорът на „Venom“ Рубен Флечър ще снима „Justice League“. Това обаче не се случва – Флечър успява да избегне всички главоболия с критиците и публиката, пренаписванията на сценария, преснимания на сцени и т.н. Вместо това той обърна Sony към собствената им вселена. Сега от студиото очакваме филми като „Morbius the Living Vampire“ и „Silver and Black“.

 
 

Досиетата CHR: 100 години от края на Първата световна война

| от Радослав Тодоров |

Този месец се навършват 100 години от края на Първата световна война, с капитулацията на Германия на 11 ноември 1918 г., а последни подписват капитулацията унгарците на 13 ноември.

Тенденциозно тази война е по-малко популярна и позната на съвременния читател, отколкото, например, Втората световна война. Това се дължи най-вече на факта, че втората е значително по-мащабна във всички отношения от предходната. По-скорошна хронологически, а вероятно и по-интересна с идеологическите си сблъсъци и по-развитите технологии, които се използват в нея. Но пък и покрай Първата световна война има ред любопитни обстоятелства, повечето от които са малко известни на широката общественост.

първа световна война

Ето някои от тях:

Поводът за избухването на войната е един малшанс, който е можело и да се размине, но съдбата сякаш тласка събитията към конфликт. Когато австро-унгарският престолонаследник, ерцхерцог Франц Фердинанд е на посещение в Сараево, в наскоро анексираната Босна, тайните националистически организации „Млада Босна” и „Черната ръка”, без знанието или одобрението на Белград, решават да го убият. Първоначално опитът за покушението пропада. Вместо принца, бомбата им ранява шофьора на автомобила му. Повечето от заговорниците са заловени или пребити от тълпата. Един от тях, студентът ултранационалист Гаврило Принцип, успява обаче да избяга, след което отива в първата кръчма да утешава мъката от провала си с алкохол. Ерцхерцога вдига луд скандал на австрийските наместници задето са допуснали атентата, след което се отправя към болницата на посещение при ранения си шофьор. Новият му и неопитен шофьор обаче обърква пътя и давайки на заден ход по една от уличките спира точно пред кафенето, в което Принцип вече се пропива, буквално пред масата му. При този невероятен втори шанс, подхвърлен му от съдбата, Гаврило Принцип съобразява бързо, вади пистолета и този път не пропуска.

първа световна война

- При влизането си във войната България обхваща територия от 114 хиляди квадратни километра (малко повече отколкото е сега) и население от 4.9 милиона души. Въпреки наскоро преживяната национална катастрофа от 1913 г., икономиката на страната успява да се възстанови напълно до нивото от преди Балканските войни за по-малко от година.Към средата на 1915 г. износът на стоки превишава с 1/3 размера на вноса, като в днешно време е точно обратното – разчитаме на вноса. Макар и тогава да сме без Добруджа, обемът на производството в селскостопанския сектор позволява изхранването на до половинмилионна армия без това да задъхва икономиката. Мирновременната армия в началото на войната е 90 000 души, като до края й нараства до над 800 000 души, което е най-високото мобилизационно напрежение в света по това време – близо 21% от цялото население, или буквално всеки здрав мъж в активна възраст е на фронта.

Въпреки че Втората световна война е известна като Войната на танковете, те всъщност са изобретени през Първата и още тогава масово навлизат в действие. През този период те все още са доста големи и тромави, като първоначалната им концепция е била просто да закарат пехотата невредима до вражеските окопи.

Срещу българите съюзниците не използват танкове през войната, като изключим няколко британски бронирани коли, които се появяват в руската армия на Добруджанския фронт.

първа световна война

Самолетът се превръща в боец малко преди началото на войната. Италианците (в Итало-турската война, 1911 г.) и българите (в Балканската, 1912 г.) вече хвърлят гранати от самолет, но първите истински бойни самолети (изтребители и бомбардировачи), конструирани точно и само за това, се появяват през Първата световна война. Поради все още ниското техническо ниво, късия обхват на действие и множеството технически повреди, маневрените боеве между изтребителите (тогава моторни биплани и триплани) се водят непосредствено над линията на фронта и пред очите на пехотата. Поради което имат и голямо психологическо значение за общия боен дух.

Тогава за пръв път се появяват бойните отровни газове (химически оръжия за масово поразяване) и съответно противогазите към екипировката. Такива масово са използвани срещу българите на Солунския фронт.

Изключително много нараства и силата на артилерията през тази война, реално тя прибира над 80% от всички жертви паднали по бойните полета. Немците конструират така нареченото „Парижко оръдие”, с което обстрелват Париж директно от фронта, намиращ се тогава на 160 км от града. Първият 120-килограмов снаряд (с калибър 211 мм) изстрелян от това оръдие е и първият предмет създаден от човека, който напуска атмосферата на планетата и достига стратосферата преди да падне в Париж с огромна парабола.

първа световна война

Противно на схващанията, че тогава сме преживели национална катастрофа и сме дали много тежки жертви в борбата за национално обединение, загубите ни всъщност не са толкова големи колкото на останалите участници. Всички жертви, които даваме през Първата световна война (загинали в бой, безследно изчезнали, убити цивилни, умрели от болести) са около 180 000 души и представляват само около 3% от населението на страната.
За сравнение съюзниците ни от Германия дават 2 800 000 жертви (4.3% от населението й), Австро-Унгария – 2 млн (4% от населението), Османската империя – близо 3 млн (15%).

Дори и държавите от победилата Антанта – Англия, Франция и Русия дават по над 1 милион жертви всяка.

От Балканските страни само Гърция дава по-малко жертви от нас – около 160 000 жертви (3.5%), при положение обаче, че нейното участие във войната е съвсем кратко, но въпреки това като процент от населението жертвите им са повече от нашите. Румънците дават цели 600 000 жертви (8%) – над три пъти повече от нас. А сърбите дават близо 1 200 000 (27%), или почти седем пъти повече от нас.

 
 

„Ве4ната Сали“ ще ни покаже как да се забавляваме и как да прекалим

| от chronicle.bg |

Миналата седмица ви показахме 5 сериала, които ще владеят телевизионния ефир този месец. Сред тях беше и сериалът „Ве4ната Сали“, който от днес вече може да бъде гледан и у нас, в ефира на HBO и онлайн на HBO GO. 

Носеща типичния хаплив заряд на британския хумор, историята за нестандартна любовна афера между две жени, която бързо излиза извън контрол, е едно безстрашно изследване на любовта, секса и вманиачаването в половинкатa ни. Взривоопасна комбинация, излизаща изпод „ужасяващия“ ум на Джулия Дейвис, която освен че облича с лекота образа на щурата Ема е продуцент, сценарист и режисьор на 7-те епизода от по 30 минути.  Джулия Дейвис, макар не много позната у нас, е едно от най-известните комедийни британски лица. Тя влиза в полезрението на HBO с „Къмпинг“ и е съсценарист с Лена Дънам и Джени Конър на американската му версия с Дженифър Гарднър, която в момента тече по HBO у нас.

Комедийният сериал проследява живота на Сали (Катрин Шепърд от „Падингтън“), маркетинг специалист в очакване на повишение. В продължение на 10 години тя живее удобен и спокоен живот в предградията с меко казано невзрачния си приятел Дейвид (Алекс Маккуин от „Бръсначите“).

Вечерта, в която той й предлага брак, Сали изпада в размисли за живота, които я подтикват към непривична спонтанност. Тя започва дива връзка със съблазнителната Ема (Джулия Дейвис от „Наистина любов“, Nighty Night).

Ема е всичко, което Дейвид не е – харизматична и спонтанна личност. Преди Сали да се усети, Ема вече се е пренесла при нея, пренаредила е мебелите, както и живота й. Но дали наистина това е нещото, което Сали иска, или е направила грешка?

Джулия Дейвис и HBO забъркват романтична комедия за манипулациите и паразитните взаимоотношения, в които хората попадат, дори когато виждат как положението се влошава още повече от действията им. Това е концепция, която всеки, запознат с работата на Дейвис, ще схване почти веднага – влечението й да взима най-лошите аспекти от всеки човек и да ги завърта до комична крайност.

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity