Невероятните 3D фотографии на Колет Фу

| от |

Китай е страната с най-многобройно население в света. Всеки един от над 1.3 милиарда човека, които живеят там, принадлежи към една от 56-те етнически групи. На хората със смесена кръв е разрешено да изберат, че принадлежат към само една от тези групи когато се регистрират за лични документи. 91% от всички китайци са Хан, а останалите над 105 милиона човека са част от така наречените „етнически малцинства“. Някои от тези малцинства като тибетците и уйгурците са известни за повечето хора най-вече заради честите им сблъсъци с официалните власти, но за другите се знае малко даже и от самите китайци.

Tibetan Bear

Над 50% от всички малцинства се намират в провинция Юннан, разположена в южен Китай и граничеща с Лаос, Виетнам и Бирма. С площ малко по-голяма от Калифорния, Юннан е любима дестинация за китайските и международните туристи. Фотографът Колет Фу от Филаделфия е прекарала години там, за да заснеме колоритът на провинцията, намираща се „южно от облаците“(云南в буквален превод означава „на юг от облаците“). От планинските райони на Тибет до тропическата долина около Червената Река, тя е успяла да заснеме невероятни кадри. Но вместо да представи снимките си по традиционния начин, Фу е решила да вдигне лентата. Тя създава невероятни 3D фотографии с помощта на “pop-up” книги. Но това не са обикновените коледни „pop-up“ книги познати ни от детството, това са триизмерни мозайки на хора, предмети и пейзажи, уникални за тази част на Китай.

Фу споделя пред New York Times от къде идва нейното вдъхновение. „Баща ми винаги е искал да стана инженер. Сега, по ирония на съдбата, станах инженер на книги,“ разказва фотографката. Ето и част от творбите на Колет Фу от последната ѝ поредица, която се казва 我们是虎, в превод на български „Ние Сме Тигровите Хора.“

 
 

Човек, който разбира от всичко по фейсбук: Не разбирам въпроса ви

| от Интервюто взе Антония Антонова |

Стамат Хаджитошев не се определя като инфлуенсер и даже се подиграва на това явление във виртуалната реалност, но все пак е човек, който получава по поне 300 реакции под всеки свой пост във фейбсук, без значение за какво става дума в него.

От шега за някой в парламента, през шега за Илон Мъск как пуши трева, до нещо, което не е шега и никой не разбира, но всички си мислят, че явно е шега или пък просто картинка със зайци, които гледат залеза в Люлин планина.

През 2014 година личният профил на Хаджитошев се прочува с критичните, саркастични и веселяшки статуси, засягащи различни наболели въпроси от политическия и обществен живот в страната, но днес той вече е уморен и намразен от всички свои близки човек, тъй като едва ги различава един от друг, защото не е бил офлайн от 4 години и съответно ги е виждал само на селфи.

Въпреки това популярността му расте главоломно. Срещаме се два дни след като достига рекордните три милиарда и осемстотин хиляди реакции под пост със следното съдържание: „Ето пост по-тъп от виц на Къци“, за да научим как се постига подобен безпрецедентен успех в страна с има-нема 7 милиона жители, повечето от които – функционално неграмотни.

Здравейте, вие сте известен политически анализатор, но във фейсбук профила си коментирате също литература, кино, театър, наука, бъдеще, роботика, хранене, всичко това разбира се – с хумор и закачка. В смисъл – нямате нито един сериозен статус, дето да не си умреме от смях на него. Има ли нещо, от което не разбирате?

Не разбирам въпроса ви.

Чувствам се глупав и по-малко остроумен от вас. Кажете един въпрос, който ще разберете. Не искам да ви противореча или нещо…

Обикновено публикувам толкова двусмислени, саркастични, завъртяни, неясни, но винаги хипер смешни и мега забавни статуси, че досега никой за нищо не е дръзвал да ми противоречи.

Стараете ли се да измисляте наистина смешни неща? И има ли смисъл? Когато хората решат, че някой в интернета е много популярен, готин и забавен, все тая е какво публикува той в крайна сметка.

Ако трябва да съм честен – една година пусках истински смешки и се стараех, в момента всичко, дето ми мине през ума, го публикувам и пак имам милиони лайкове и реакции.

Какъв тип съдържание публикувате на стената си?

Обикновено се подигравам на хората и ги хейтя, но толкова завоалириано и привидно дълбокомислено-хумористично, че те ми харесват статусите, защото искат да се причислят към тези, които хейтим тъпите, без да осъзнават, че те самите са тъпите и реално визирам тях.

Понякога пускам клипове на гаражни пуерторикански мелодик метал групи, които пак се радват на завиден успех, повече дори, отколкото в официалните страници на самите групи, защото хората обичат да изглеждат сякаш харесват неща, които другите не разбират. Това ги прави много умни, освободени и готини на вид. Особено ако не са.

Ако някой ме пита какво е това му се подигравам тънко и го карам да се комплексира, че има ниска музикална култура за разлика от мен.

Виждаме, че сте си приятел с други хора, които останалите смятат за умни и известни в социалната мрежа.

Да, имаме негласна договорка да си шерваме неща един на друг, да се подкрепяме, да се тагваме, да коментираме един на друг статуси по всякакви въпроси – от футбол, през Биг Брадър, международно положение, кулинария и най-вече колко тъпи са другите хора, ама пак отдалече и завоалирано, и да не е злобарско.

Не е ли уморително човек денонощно да е оригинален, забавен, креативен, нестандартен, продуктивен?

Понякога ме мързи да следя всяка простотия, която се случва в държавата и да си правя забавен колаж с нея за корица, ма к’во да направя. Някои хора на полето работят, мойта е лесна.

Наистина ли чак толкова живо ви интересува всичко извън вашия личен живот? Кога успявате хем да си уредите битово-семейните въпроси, хем да знаете какво е казал Бойко Борисов на среща с китайци утре?

Случвало се е да отпушвам сифон с едната ръка в гумена ръкавица, а с другата – да пускам статус как отпушвам сифон с препратки към хора от парламента, Валентин Кулагин, движението по пътищата, фиминзма, филе Елена и какво ли не. Просто комбинирам нещата. Всяка ситуация от личния ми живот може да бъде повод за публикация по някаква по-мащабна тема.

Роднините ви как приемат това?

Те вече знаят, че писането на супер остроумни статуси през час и двайсе минути и печеленето на лайкове от хора, които нямат никакво значение, ме кефи повече от тях и са го приели, какво да правят? Какво по-конкретно да правят, не разбирам?

Ок, сега пак се чувствам глупав, все едно съм задал неуместен въпрос.

Ами да, ако това беше коментар под мой статус демонстративно нямаше да ви го лайкна, но щях да отговоря нещо свръх остроумно, с което да ви затапя и то да събере пет милиона лайка от мои фенове, и да изпитвате тревожност цяла седмица, че нещо не сте достатъчно як и повече никога да не коментирате на стената ми тъпи неща. Нещо, свързано с шеги за смърт и политици.

Някои хора ви сравняват с инфлуенсера ИванOFF, но вие му се подигравате и се разграничавате от него по типичния за вас начин – никой нищо не може да ви каже, защото колкото сте забавен, толкова сте пасивно – агресивен и хората ги е страх.

Да, така е. Но, вижте, аз съм си нормален човек. И аз се храня, и аз ходя до тоалетната и аз бях на юбилея „10 дена бар Среда“…. Какво да ви кажа за ИванOFF… Там, където той е тръгнал, аз….

Научете какво казва Хаджитошев за ИванOFF в дебютния му роман “Хаджитошев 2.0“, който излиза на пазара утре и се очаква да бие Венета Райкова по продажби, което е вече прекалено.

 
 

Дж. К. Роулинг потвърди фенска теория

| от chr.bg |

Хърмаяни Грейнджър е известна с патологичното си коригиране на останалите, най-известното от които е на заклинанието „левиОса“, а не както Рон Уизли си мислеше „левиосА“. Дълго време читателите също имаха нужда от една Хърмаяни до себе си, защото често бъркаха произношението на много от персонажите в книгата, включително и нейното. Поне докато Дж. К. Роулинг не включи параграф в „Огнения бокал“, където обяснява как точно се произнася името на малката вещица.

Туит от фен на книгите засегна отдавна съществуваща теория за този параграф. В него нашият сънародник Виктор Крум нарича Хърмаяни „Хър-май-оун“. Тя го поправя като казва „Хър-май-ъ-ни“, бавно и ясно. Магьосникът обаче повторя „Хърм-оун-нини“, на което момичето се засмива и казва „Достатъчно близо“. Джоан Роулинг отговаря на туита като потвърждава, че е написала сцената, за да научи читателите как правилно се произнася името.

„Хари Потър и Огнения бокал“ излезе през 2000 година след 3 години мъки и фрустрация относно произношения. Как да знаем, че т-то във Волдеморт е глухо?

С първия филм от серията се сложи край на всякакви артикулярни съмнение. Той също така изстреля Ема Уотсън във върховете на Холивуд. Тя игра в „Beauty and the Beast“ и „The Circle“, а скоро получи място и в „Little Women“. Роулинг пък продължава с „Fantastic Beasts And Where To Find Them“ и „Fantastic Beasts: Crimes of Grindlewald“, който предстои на 16 ноември.

 
 

Най-страхотните учителки в киното

| от chronicle.bg |

Смятаме, че заглавието е достатъчно красноречиво. А кога е по-подходящо време да покажем любимите ни учителки от големия екран, от днес – Първият учебен ден?

Помня отлично всяко начало на учебната година и очакването да чуем кой по какво ще ни преподава. Цяло лято имахме надежди да се срещнем с еди-кой-си преподавател, а друг се молехме на всички сили да не пресича пътя ни. Но каквото и да правехме, накрая имахме достатъчно представители и на двете групи.

Всеки е имал любим учител. И най-омразен такъв, който почти винаги се изравнява с първия след напускане на училището. Същото важи и за киното – почти всеки познава някой персонаж от екрана, когото би искал да срещне в реалната класна стая? Кой не би искал например, един час по Трансфигурация с професор Макгонагъл?

От властни и контролиращи даскалки, през вдъхновяващи музиканти по цигулка, пианистки, увлечени по ученика си, разкрепостена, но и сериозна млада преподавателка, до най-добрата (по наше мнение) учителка в киното изобщо, вижте галерията ни горе, в която сме събрали най-добрите учителки на киното. 

 
 

Силвестър Сталоун се готви за Рамбо 5

| от chr.bg |

Силвестър Сталоун може и да е на 72 години, но догодина отново ще играе любимия на милиони Рамбо и нищо не може да го спре. За последно видяхме виетнамския ветеран през 2008 година, но ето че другата есен ни очаква и Рамбо 5. Сталоун ни показа в Инстаграм как се подготвя за снимки:

Екшън героят ще трябва да помпа яко, ако иска да се справи с мексиканските картели през 2019 година.

Снимките започват този месец. Слай загатваше на няколко пъти за завръщането на 36-годишния франчайз. В миналото обаче актьорът е заявявал, че се отказва от ролята, защото „сърцето му го иска, но тялото му вече не може да се справи с физическата работа, изисквана от войникът армия“.

След добрият отзвук от Роки Балбоа в „Creed“ на Райън Куглър, който му спечели Златен глобус и номинация за Оскар през 2015 година, мотивацията му май се е върнала, защото очакваме „Creed 2″. И в двата филма обаче Майкъл Б. Джордан върши по-голямата част от бъхтането. В този контекст дали петият Рамбо ще бъде физически интензивен, не можем да предположим.

За разлика от другите старчета в Холивуд, Сталоун поддържа тялото си и успява да участва в още филми. Освен „Creed 2″, който ще излезе през ноември, но се направи „The Expendables“ и се появи в „Guardians of the Galaxy Vol. 2″.