Неприятни истини за исляма

| от |

Ислямът не е религия на мира. Нещо повече дори: бруталните убийци от „Ислямска държава“ следват буквално напътствията на пророка Мохамед. Тези провокативни тези са на холандския писател Леон Де Винтер, пише Дойче веле.

Отсечените глави в Сирия и Ирак показаха на либералния Запад, че собствената му безгранична толерантност е гибелен капан. Твърди го не някой консервативен християнски проповедник, а един съвременен, либерално настроен холандски писател, който дори обявява себе си за постмодернист. 60-годишният Леон Де Винтер, който е от еврейски произход, не от вчера привлича внимание с провокативните си тези. В едно интервю за списание „Шпигел” той казва например, че е оправдано срещу ислямистките терористи да се използват инструменти, които не отговарят на принципите на правовата държава – като изтезанията или лагера в Гуантанамо. Де Винтер нарича ислямизма „нов тоталитаризъм” и го описва така: „След левия фашизъм на Съветите и след десния фашизъм на нацистите, ислямизмът е новият фашизъм на 21-ви век”. В своя блог, есетата от който често излизат в международната преса, Де Винтер призовава Запада да си припомни онези свои ценности, които му осигуриха водещата роля в света, и да даде отпор на ислямизма. Писателят разсъждава и за мотивацията на джихадистите, които в оргиастично опиянение изнасилват, убиват и грабят, понеже са убедени, че религията им го легитимира. Предлагаме Ви някои от тезите и аргументите на Леон Де Винтер:

Заблудите на Западния свят

„Постепенно ни въвличат в дискусия, която искахме да избегнем. Дискусия, която Западният свят от Просвещението насам малко или повече беше погребал”, пише Леон Де Винтер в обширно есе, публикувано в германския „Ди Велт”. Авторът припомня, че промишлената революция е дала в ръцете ни инструментите, чрез които станахме господари на собствената си съдба – и че въпреки ужасяващите сривове назад към варварството през 20 век, ние продължихме да крачим напред към индивидуализация, секуларизация и благоденствие. „Някъде по този път обаче изгубихме своята бдителност и съзнанието, че трябва да действаме решително винаги, когато бъдат застрашени ценностите и убежденията ни, залегнали в основата на нашия прогрес. Така се роди идеята, че вече нямаме врагове. Просто можехме да си позволим да бъдем нерешителни. Ние дори направихме още една крачка. В срама си от кланетата през 20 век, започнахме да се съмняваме в идеята на Просвещението, която всъщност осигури досегашния ни напредък“, пише Де Винтер.

Според холандския писател, Западният свят вече е достигнал предела на тези свои вътрешни съмнения и изведнъж отново се оказва във водовъртежа на морално-етическите въпроси. „Изведнъж се изправяме очи в очи с идеи и ценности, за които смятахме, че са изчезнали някъде в историческата тъма. Сега явно трябва да говорим за границите на толерантността и свободата на словото. Длъжни сме дори да подхванем тази не особено приятна дискусия за религиите.” През 2014 година такава дискусия изглежда нелеп анахронизъм, смята Де Винтер. Според него освен всичко друго, Западният свят се бои да обсъжда сърцевината на религиите, защото това извиква мрачни спомени от собственото му минало, в което се е ляла толкова кръв заради религията. Пък и никак не му се ще на този Западен свят да се прости с мисълта, че толерантният културен релативизъм не знае граници, саркастично отбелязва авторът.

Какво би казал Мохамед?

Де Винтер припомня, че след 11 септември 2001 въпросният „културен релативизъм” сериозно се е разклатил, но после либералният Запад бързо е успял да изтласка от съзнанието си тревожното съмнение. „Нашите лидери продължиха да повтарят, че ислямът е религия на мира. Те многократно уверяваха неислямския свят, че ислямските терористи нямат нищо общо с исляма, че те довеждат до перверзия една миролюбива религия. Известно време това обяснение работеше. Ала обезглавяванията, на които станахме свидетели в Сирия и в Ирак, вече ни принуждават да изречем някои неприятни истини за монотеистичната религия, наречена „ислям”. Шокът от кадрите с отсечените глави ни тласка към преосмисляне на неговата иначе много впечатляваща традиция“, пише Де Винтер. Според него обезглавяванията просто ни задължават да дадем оценка за централната фигура на исляма – пророка Мохамед. „Та нали днешните убийци твърдят, че действат според неговите напътствия? И че ще обезглавят всички нас, ако не им се подчиним. Какъв план само, а? Дали пророкът Мохамед щеше да възрази срещу този план – или пък щеше да го приветства? Подобно на християнството, и ислямът има една централна фигура, редом с Бог. Но Мохамед изобщо не е някакво хипи като Исус. Мохамед е вожд, мъж, който си служи с огромно насилие и дори с масови убийства, за да постигне целите си. Обективният прочит на Корана показва, че миролюбието на исляма всъщност е миролюбие на преклонената главица. И че ислямът мисли себе си не просто като религия, а като идеологическа програма, с която обществата ще бъдат изцяло реорганизирани”, пише Де Винтер.

Според холандския писател, ислямът е много повече от някаква форма на лична медитация – тази религия иска да преподреди света в съответствие с възгледите на един войнствен лидер от 7-ми век. Де Винтер твърди, че Коранът не оставя място за съмнение по въпроса. С известна самоирония авторът признава, че на съвременен постмодернист като него не му отива да огласява подобни изводи, които веднага ще му навлекат обвинения, че е расист, ислямофоб, едва ли не неонацист. Защото, пише той: „в Европа на културния релативизъм всички религии са равни. И ние непрекъснато се самонавиваме, че монотеистичните религии по природа са миролюбиви”. Според Де Винтер, ако тръгнем да правим разлика между юдаизма, християнството и исляма, на хоризонта веднага изниква призрачната сянка на Освиенцим. И тъкмо страхът от нея ни кара непрекъснато да твърдим, че ислямът е миролюбива религия, тоест – ислямските терористи не са никакви мюсюлмани, а просто брутални убийци. Според писателя, така ние попадаме в капана на собствената си толерантност: демонстрираме разбиране към исляма, но не и към онези негови критици, които твърдят, че това е религия, възникнала около един войнствен пророк. Защото всеки, който прочете внимателно Корана и историите от живота на Мохамед, ще се убеди, че убийците от „Ислямска държава” наистина следват напътствията на Мохамед, категоричен е писателят.

Защо мълчите?

Факт е, уточнява Де Винтер, че повечето мюсюлмани на този свят са миролюбиви. Въпреки това обаче те не излизат да протестират срещу зверствата на „Ислямска държава“ – защото разбират, че тези убийци практикуват напътствията на Мохамед буквално. И вместо да се вгледат критично в собствената си религия, стотици милиони мюсюлмани хвърлят вината за „Ислямска държава“ върху… евреите. Според писателя, самата сърцевина на исляма предполага нетолерантност към вероотстъпници, прелюбодейци, хомосексуални, политеисти и атеисти – нищо, че мнозинството мюсюлмани не вършат насилия срещу друговерците или хомосексуалните, например. Така Де Винтер стига до ключовия въпрос: „Как при това положение можем и занапред да защитаваме своята толерантност към нетолерантните ислямски екстремисти?”.

Де Винтер припомня за един плакат, издигнат навремето от мюсюлмани, протестиращи срещу датските карикатури на Мохамед: „Свободата на словото да върви по дяволите!”. Ние имаме нужда от тази свобода, но екстремистите нямат, те мразят свободата на словото, пише авторът и обобщава: „Кой днес ще посмее да каже: „Отворените западни общества трябва да обявят такива идеологически и религиозни концепции като джихада и шериата за противозаконни, защото са несъвместими със схващането за универсалните човешки права”? Ние или трябва точно по този начин да отговорим на великата ислямска цивилизация, или сме осъдени да се окажем на бунището на историята, защото нашите представи за безгранична толерантност ще бъдат унищожени от нетолерантните религиозни екстремисти”.

Психограма на джихадиста

В друго свое есе, публикувано в германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, Леон Де Винтер прави и нещо като психоанализа на джихадистите, които обезглавяват хора в Ирак и Сирия: „Обсебените от джихада са невероятно могъщи. В някаква оргиастична треска те могат всичко: да изнасилват, да убиват, да грабят. В своите промити мозъци те са убедени, че религията им легитимира всичко това. И че когато умрат, ще се преселят директно в Рая, където седемдесет и две девици во веки веков ще бъдат на тяхно разположение. Джихадистите от „Ислямска държава“ олицетворяват всичко онова, което цивилизацията в продължение на векове постепенно е канализирала: сексуалните и разрушителни енергии на младия мъж. Вече разбираме, че джихадът съумя да обърне наопаки този процес и да фокусира наново тъкмо тези енергии и потребности на младия мъж, които цивилизацията вкара в релси и донякъде потисна”.

Тезите на холандския писател предизвикаха многобройни реакции. Томас Крамар пише в австрийския „Ди Пресе”, че те са крайни, но въпреки това допустими, и че трябва да се обсъждат, а особено важно е да се чуе мнението на ислямските теолози. Техните реакции ще бъдат интересни, пише публицистът, но веднага се поправя: биха били интересни, защото не е сигурно, че изобщо ще има такива реакции. Всички се надяват, добавя авторът, че представителите на исляма масово ще се разграничат от „Ислямска държава“. Засега обаче това не се случва. „А много би ни се искало. И то не защото мюсюлманите трябва да носят нещо като колективна вина, а просто защото престъпниците от „Ислямска държава“ се позовават на същия пророк и се кълнат в същите свещени книги, в които вярват и останалите мюсюлмани”, пише Крамар.

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.

 

 

 
 

11 години „Еврошанс“ – 11 години на върха!

| от |

Емблематичната игра на „Евробет“ отбелязва 11 успешни години

Най-успешната числова игра в България – „Еврошанс“ отбелязва своя 11-ти рожден ден. „Евробет“ стартира своя продукт на 27 ноември 2006 година, а първото теглене се провежда в 11:10 часа.

След 11 години присъствие на пазара, огромна популярност и хиляди печеливши, „Еврошанс“ се превърна в най-любимата и обичана числова игра у нас.

Рожденият ден ще бъде отбелязан подобаващо с кампания, която ще се проведе от 24.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Тематично, в 11 поредни дни играчите ще се радват на много и чести допълнителни печалби за над 340 000 лева!

Всеки, направил залог за поне 5 лева в „Еврошанс“, участва в жребий за 22 допълнителни печалби – 11 по 1 000 лева и 11 по 500 лева. Тегленето е на 05.12.2017 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg

Изненадите за верните фенове не спират! Всеки 2-ри талон, участващ в промоцията, печели на момента между 1 и 111 лева.

С „Еврошанс“ късметът може да проработи всеки ден! Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути.

image001

 

Да празнуваме заедно в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg!

 
 

Какъв цвят трябва да са дните на българина вместо черния петък

| от |

Как се стига една нация? Като й вземеш всичко! Ето, ние всичко им взехме на тези американци! Халоуина, интернета, думите, а сега и черния петък.

Единственото хубаво на руснаците са рускините. Но и това, че създават своя версия на всичко, което се създава на света. Нека направим като тях.

Нека създадем свои цветове за дните от седмицата, а не да сме индиго на американският пропаганден циркуляр! Вие знаете ли, че патента на eMag върху „Черен петък“ е подпечатан лично от Тръмп в резиденцията на Тодор Живков в Правец!

Сив понеделник

Защото е понеделник, то само се подразбира.

Зелен вторник

Гади ти се във вторник, защото почнатото през събота и неделя вече се е изпарило, а трябва да изкараш още 100 дни до следващата почивка.

Жълтата сряда

Задъхваш се. Краят е близо, въпреки че вече беше веднъж в понеделник и поне три пъти във вторник. Също така нямаш апетит, ама то с тая заплата и да имаше…

Жълтото слънце на червен фон четвъртък

Защото четвъртък е малкият петък.

Бяло-зелено-червен петък

Защото, когато си див от щастие, си най-себе си, най-българин. Тука няма нужда от намаления, защото има пазарлъци.

И защото единственият магазин, който се посещава в петък, е кръчмата и там сме шопохолици.

Бялата съботa

Лежиш като замръзнал цял ден. Трибагреният петък е минал прекалено успешно и се чувстваш все едно хора са вървели върху теб.

Цветна неделя

Парадоксална ситуация. Мислиш си, че понеже е неделя всичко трябва да е наред, но всъщност дълбоко вътре в теб живее една тъга и бъдещо разочарование. Можеш да го усетиш в корема си.

Успех другата седмица.

 
 

Fun Lovin Criminals избраха подгряваща българска група за концерта си в София

| от |

„Лошите момчета“ от Ню Йорк избраха коя българска банда да подгрява концерта им на 17 декември в зала „ Универсиада“. Пионерите на рока се спряха на една от най-актуалните рок групи у нас – Der Hunds.

Бандата е създадена през пролетта на 2003 година от Боби Косатката, който и до момента е неин вокал. След известни промени днес Der Hunds забиват в състав: китари Мартин Евстатиев и Деян Петков, а зад барабаните е Иво Пифа. Всички музиканти от групата имат сериозен бекграунд с други формации, но събирането им в Der Hunds е вярната формула.

През годините Der Hunds получават признание не само от родната публика, където се изявяват предимно в различни клубове и фестивали, но и се „разписват” на международната сцена. На 16-ти май 2011 г. бандата печели 1-во място в конкуренция с 312 български и чужди групи в Конкурса за непопулярна група на Elevation Festival. Наградата е участие на фестивала като подгряваща група за световни имена и на Elevation Festival 2012 те подгряват на главната сцена на фестивала групи, като Cypress Hill, Erykah Badu и Sean Paul.

От 2011 г. Der Hunds участват в ежегодния фестивал, посветен на големия рок изпълнител Георги Минчев „Цвете за Гошо“. Групата не пропуска и редица други мащабни музикални събития у нас, като Spirit of Burgas 2011 и Spirit of Burgas 2013. Бандата загрява и феновете на Guns ‘n’ roses, Ugly Kid Joe, Kaiser chiefs, Within Temptation на сцената на фестивала Sofia Rocks 2012.

През 2013 г. групата е избрана от слушателите на радио Z-Rock да участва в конкурс „Зелената песен на България” и записва песента „Дива птица“, с която печели и наградата за текст.

Der Hunds грабват и две отличия от конкурса за поп и рок песен на БНР „Златна пролет 2016″ с песента си „Спомен“, която влиза в предстоящия им студиен албум. Специалната награда на журито е участие на международния фестивал в Грьонинген, Холандия през януари 2017 г. Именно тя дава право на бандата през декември 2016 г. да изнесе голям концерт в Първо студио на националното радио, с който да представи програмата си за престижния и световноизвестен холандски фестивал.

Der Hunds триумфират на престижния музикален фестивал Eurosonic-Noorderslag в Грьонинген в средата на януари 2017 година.

През есента на 2017 г. Der Hunds отдават почитта си към Крис Корнел с концерт-трибют в негова памет и правят турне в по-големите градове на България.

Fun Lovin Criminals с любезното домакинство на рок бар RockIt  канят публиката да преживее едно страхотно афтър парти, което ще се заформи веднага след края на концерта на 17 декември.

И това не е всичко! Хюи, освен в амплоато си на радио водещ ще миксира на пулта в Rock It Bar,  и заедно с останалите от бандата ще направят невероятно диджей сет парти.

Купона е с начален час 23:00. Впечатления и много емоции очакват присъстващите.

Билети в мрежата на Ивентим и партньорските вериги.