Непобедим ли е тероризмът?

| от |

Новият глобален индекс на тероризма установява драматично нарастване на този вид нападения по цял свят. А това означава, че досегашните стратегии в борбата срещу терора не функционират, отбелязва Греъм Лукас пред Дойче веле.

Войната бе обявена в отговор на атаките от страна на Ал Кайда срещу Световния търговски център в Ню Йорк през 2001. Президентът Джордж Буш започна тази война в Афганистан под името „Война срещу терора“. Днес, 13 години по-късно, знаем, че тя не постигна целите си. Защото терорът не е победен. Тъкмо напротив.

Както показва току що публикуваният „Глобален индекс на тероризма“, само през 2013 година по света са извършени почти 10 000 терористични нападения. А това са цели 44 процента повече в сравнение с предишната година. При тези атаки са загинали почти 18 000 души – 61 на сто повече, отколкото през 2012 година. Т.е. – „Войната срещу терора“ само предзивика още повече терор.

При по-задълбочено вглеждане в историята на терора, веднага се откроява следното: През последните 50 години най-ефикасният метод за прекратяване на една терористична серия е било привличането на участващите в нея бунтовници в политическия диалог. Класически пример в това отношение е Северна Ирландия. Според глобалния индекс на терора, 80 процента от терористичните групировки са сложили оръжие след сключването на приемливо споразумение. Само десет процента от терористите са прекратили нападенията си, защото са постигнали своите цели. Най-интересното е, че само седем на сто от терористичните вълни са били прекратени с военни средства – изключително нисък процент в сравнение с големия брой жертви, свързани с подобни военни операции.

Дилемата на асиметричната война

Всичко това означава, че воденето на преговори би трябвало да бъде най-важният елемент в борбата срещу терористичните групи. В много страни по света обаче операциите на военни или паравоенни части все още са единственият рефлекс. Проблемът в случая е, че във времената на асиметрични войни, терористите действат много ефикасно срещу редовните армии – те избягват откритите военни сблъсъци и се концентрират върху въздействащите върху обществеността бомбени нападения.Това се вижда най-отчетливо в Афганистан, където международните сили ИСАФ от години се опитват да победят талибаните и тяхната идеология.

Резултатите от изследването показват, че военната опция е неподходяща за постигането на поставените цели в борбата срещу терора. Друг важен извод е, че най-силно засегнатите от тероризма държави като Ирак, Пакистан, Нигерия и Сирия, страдат най-вече от ислямистки мотивиран терор, който се опитва да принуди населението да заживее в строга ислямска държава, която по същността си е тоталитарна. И тук е дилемата: Преговорите не могат да доведат до резултат, защото в контекста на фундаменталистичната идеология няма шанс за намирането на прагматични решения. Военните операции също почти нямат изгледи за успех – в най-добрия случай те временно задушават терористичните движения, но не могат да ги победят.

Терорът ще се разраства

От тази гледна точка трябва да се опасяваме от най-лошото – че терористичните групи като Ал Кайда, „Ислямска държава“, „Боко Харам“ и талибаните ще се опитат и през 2015 година да всяват страх и омраза чрез нови нападения. Жертви на ислямистки мотивирания терор ще бъдат основно мюсюлманите, попадащи под кръстосания огън в борбата между сунитски и шиитски екстремисти.

Изходът е само един. Най-силно засегнатите от терора държави досега не успяха да приобщят цялото население в политическия и обществен дискурс. Те трябва да подобрят икономическото положение на своите граждани, да им осигурят широк достъп до образование и да укрепят гражданските общества и демократичните структури. Разбира се, това изисква време, но е единственият път да се изолират терористите в съответните държави. Западът може да подкрепи този път, но той трябва да започне отвътре, от засегнатите общества.

 
 

Науката ни показва лицето на Бог, прилича на Илън Мъск

| от chronicle.bg |

Вижте ги един до друг. Не можете да кажете, че не си приличат!

Разбира се, веднага в главите ни изниква един конкретен въпрос: Как е съставен образът на Господ? Това е станало по следния начин: 511 християни са участвали в изследване, в което е трябвало да изберат снимки хора, които според тях приличат най-много на Бог, а финалният образ е съставен от изборите им.

Психолози от Университетът в Северна Каролина – Чапъл Хил накарали участниците в изследването да разгледат хиляди двойки човешки лица (избрани на случаен принцип) и да изберат кое от двете им прилича повече на божествено. Най-предпочитаните изображения след това са били комбинирани в едно чрез специален софтуер.

Може би приликата на резултата от изследването с фасона на Илън ни показва, че искаме господ да е модерен човек, гладко избръснат и с младежки вид, за разлика от класическия образ на възрастен брадат дядо в облаците. 

Изследването също така показва, че хората виждали много от себе си в образа на Бог. Младите хора виждали образа му по-млад, афро-американците го виждали като афро-американец, а хората, които се смятали за по-красиви, вярвали, че и господ е по-скоро красив.

Всичко това като че ли обяснява защо резултатът си прилича с Илън, който изглежда доста като средностатистически бял мъж.

Това буди въпроса: дали ако вземем снимките на 511-те човека от изследването и ги минем през същия софтуер няма да получим горе-долу същия образ?

„Склонността хората да вярват, че Бог има общи черти с тях, е в тон със стандартната егоцентричност“, казва професор Кърт Грей, автор на изследването. „Хората често проектират вярванията и чертите си върху другите. Нашият експеримент показа същото.“

В крайна сметка излиза, че лицето на господ е лицето на човешкия род.

 
 

Какво да сготвим набързо, когато гаджето на съквартиранта е в кухнята

| от chronicle.bg |

За някои хора е трудно да си сготвят, когато има непознат в кухнята им. Ако съквартиранта ви си води непознати хора вкъщи през ден или пък един конкретен човек, с който обаче никога не сте се запознавали, ситуацията лесно може да стане неловка. Особено ако завземе „ничията земя“, която обикновено е кухнята.

Галерията ни може да си приложи и за всякакви други моменти  – прекалено зает ден, прекалено много мързел, досада от готвенето…

Събрахме няколко бързи ястия за ваше удобство, а и за това на госта ви. С тях контактите и неловкото мълчание се свеждат до минимум, което е добре и за двете страни.

Имайте предвид, че непознат в кухнята означава военно време. Това пък означава, че предложенията ни може и да не са от най-здравословните. После може да се наложи една разходка, за да свалите поне срама от гастрономичното злодеяние. Вие решавате.

 
 

Тази сладка синеока Фелисити Джоунс и 6 страхотни нейни роли

| от chronicle.bg |

Лесно можете да объркате Фелисити Джоунс с еднодневна сензация, която става известна за широката публика в нощта след премиерата на филмa „Теорията на всичко“. Реалността обаче далеч не е такава, защото това малко синеоко момиче, което днес навършва 35 години, работи дълги години, за да спечели сърцата на критиците.

За запознатите с нейните роли тя винаги е била британския нешлифован диамант, на когото му е било нужно единствено време, за да заблести в редиците на най-добрите актьори от екрана.

Преди да се сдобие с първата си номинация за „Оскар“ за  най-добра поддържаща актриса, в резюмето й вече се открояват няколко запомнящи се роли. Професионалната й кариера започва, когато е на 12 години и участва във филма „Ловци на съкровища“. От там насетне започва стъпка по стъпка да се катери по стълбата. Последните години в биографията й има както прилични блокбъстъри, така и няколко филма, които са предпоставка бляскаво бъдеще, ако всичко върви наред.

В чест на рождения ден на тази обещаваща актриса, на която никога не бихме дали 35, споделяме 6 страхотни нейни роли. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Какво се случва с изкопа в градинката „Кристал“?

| от chronicle.bg |

Все още не е отминал шумът от последния скандал около ремонта на центъра на София, а новият, за съжаление, вече се задава. Този път под прицела на недоволните граждани попада любимата на столичани градинка „Кристал“ и в частност, изкопът в нея.

В информация, излязла в медиите тази сутрин, се изказват опасения, че „по-всичко личи“, че дупката в градинката „Кристал“ ще бъде напълнена с почва и изравнена. Приложени са снимки, на които се виждат огромни насипи пръст в самия изкоп. Източник на информацията (че дупката може да се запълни) не се съобщава. В резултат на това социалните мрежи реагираха с недоволство и случаят заприлича на този от преди няколко дена с ремонта на градинката „Св. Седмочисленици“.

За да внесем яснота по въпроса, ще се опитаме да изясним какво всъщност предстои да се случи наистина с градинката „Кристал“? Или поне ще съобщим информацията, която е общественодостъпна, но очевидно труднооткриваема… 

Още през 2014 г. планът за преустрояване на т. нар. Зона 4 в София (в която попада градинката „Кристал“) е приет и до него е осигурен публичен достъп. Ето тук можете да видите проекта в снимки. Според обществената поръчка, дупката трябва да  бъде превърната в езеро. Фирма изпълнител на поръчката е А.Д.А., която и в момента отговаря за ремонта в центъра.

Проектът, по който в момента се извършва ремонтът обаче (публикуван през 2015 г.) се различава от публикувания през 2014 г. И от него, и от информация, публикувана на фейсбук страницата на Йорданка Фандъкова, става ясно, че изграждане на езеро няма има. Вместо това се подготвя обновяване на терена в дупката и създаване на зони за отдих с пейки. За целта е необходимо да се изгребе най-горният слой от почвата (т.нар. хумусен слой, с дебелина от 20 до 30 см), който да се подмени с нов, с по-добри свойства. В момента се извършва именно това. Но според проекта и според думите на кмета на София, изкопът няма да бъде изравняван.

Историята на „дупката“ започва през 1914 г., когато е направен изкоп за основите на сграда на Народната библиотека и музей. Строежът не е реализиран за войните и в последствие пространството е оформено като част от парковото пространство на градината.

кристал
Ето така би трябвало да изглежда градинката след ремонта.

Проектът от 2015 г. е достъпен тук.

Снимка: Aleksandar Mihaylov Mihaylov