Недооцененият капитализъм

| от |

Кой създава стопанската база за повече благосъстояние и социална сигурност – дъжавата или капитализмът? Поставяйки този въпрос, френският икономист Томас Пикети актуализира темата за „неравенството в благосъстоянието“.

Още с появата си книгата на френския икономист Томас Пикети „Капиталът на 21 век“ бе определена като важен принос в битката срещу все по-задълбочаващото се неравенство в съвременните общества. Нещо повече – директорът на Института за макроикономически изследвания на фондация „Ханс Бьоклер“ Густав Хорн изтъкна личната заслуга на Пикети за това, че „отново се говори за неравенството в благосъстоянието“. А американският социолог Джон Белами заяви, че трудът на Пикети оборва „неокласическото учение за икономиката като идеологическо оправдание за капитализма“, пише Дойче Веле.

Хонконгският икономист Чандран Наир обаче предупреди, че неравенствата съвсем не са само икономически. По думите му, те наистина са сред възловите предизвикателства за правителствата по света, но най-голямото неравенство се състои в това, че стотици милиони хора нямат достъп до основни неща като покрив над главите, достатъчно храна, чиста питейна вода и елементарни санитарни съоръжения. „Ако не направим така, че световните ресурси да са достъпни за всички, никакво преразпределение на благата няма да ни спаси“, казва Наир.

Повече или по-малко държава?

Вярно е, че през последните години неравенството по отношение на разпределението на богатството се увеличи. От друга страна последният доклад за световното богатство показва, че все повече хора успяват да създадат лично състояние. И така възниква една глобална средна класа, която междувременно обхваща стотици милиони хора, посочва по повод книгата на Томас Пикети германският вестник „Ди велт“.

В самата Германия около една трета от гражданите /31 процента/ смятат, че биха се чувствали по-зле в една икономическа система със засилени контролни функции на държавата. Мнозинството или няма мнение по въпроса, или вярва, че от повече намеса на държавата няма да произтекат някакви по-серизони негативни последици. Преобладаващата част от германските граждани виждат в установената икономическа система предимно социалната страна – сигурността на работното място, социалната осигуреност, справедливостта в заплащането на труда и разпределението на шансовете, доходите и заплатите. И едва всеки трети германски гражданин казва, че чисто капиталистически явления като личната инициатива, предприемаческата свобода и ограниченото влияние на държавата върху икономиката, са неразделна част от съвременото социално пазарно стопанство.

Предимствата на модерните времена

Ако обобщим всички положителни и отрицателни асоциации, които германците свързват с пазарната икономика и държавно контролираната икономическа система, ще излезе, че имиджът на капитализма не е много по-добър от този на плановата икономика, пише в „Ди велт“ икономистът Клемент Бот. Според него, хората имат високи очаквания за разширяване на социалната държава. Броят на получателучаващите преразпределяни от държавата средства /пенсионери, безработни, хора на социални помощи и участващи в програми за преквалификация/ в Германия днес вече надхвърля този на плащащите данък общ доход – съответно 28,8 срещу 26,7 милиона души. През 1970 г. това съотношение е било 1:2. При това положение ролята на държавата няма как да намалява, затова пък е напълно реалистично да растат данъците. Освен това гражданите все повече ще губят връзката между това, което дават на държавата, и онова, което получават от нея в замяна, щом делът на държавните разходи е достигнал 44 процента. За сравнение – през 60-те години на ХХ век държавата е преразпределяла едва 30 на сто от оборотните средства.

Когато почти всяко второ евро вече преминава през ръцете на държавата, тогава изчезва усещането за това, че капиталистическата система създава икономическата основа за благосъстоянието на хората и високото ниво на социална защита. И все пак – именно капитализмът е този, който днес изхранва повече от 7 милиарда души световно население, докато по времето на Адам Смит един милиард едва са преживявали. Пазарната икономика може да не предлага перфектни решения, но дълбоко в основата си те са много хуманни, пише в заключение Клемент Бот в „Ди велт“.

 
 

Амелия Еърхарт: „Не бях смела. Просто нямах време да бъде уплашена.“

| от chronicle.bg |

Амелия Еърхарт е жена, променила курса на историята, идеен водач на милиони авиатори по света и икона. Тя е първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан и е могла да бъде първата жена, направила околосветски полет, ако самолетът й не изчезва мистериозно от радарите през 1937 г.

И до днес никой не знае какво се е случило някъде над Тихия океан. Тялото на Еърхарт така и не е открито.

Амелия Мери Еърхарт е родена в Канзас през 1897 г., шест години преди братята Райт първи да полетят във въздуха. През 1932 г. в книгата си „Последен полет“ пише, че първият път, в който вижда самолет е през 1910 г. на панаир в Айова, но по онова време е била по-заинтересована от кошницата с праскови за 15 цента.

През 1920 г. тя лети за първи път с авиатора Франк Хоукс, а година по-късно става една от малкото жени, посещаващи училище за авиация. През 1923 г. става 16-тата жена пилот. През 1927 г. Чарлз Линдбърг се завръща от първия си самостоятелен полет над Аталнтическия океан. Следващата година Еърхарт прелетява Атлантика над борда на самолет, но мисълта, че е била само пътник не й дава покой. Въпреки това, след завръщането си, вече е знаменитост.

През 1930 г. Амелия Еърхарт купува самолетът, който ще я постави в историята – червеният Lockheed 5B Vega, който кръщава „Старата Беси“. Две-години по-късно, на 20 май 1932 г., отпътува от Америка към Париж с последния брой на Telegraph Journal в себе си. Почти 15 часа по-късно се приземява в Северна Ирландия и става вторият пилот и първата жена, прелетяла сама над Атлантическия океан.

Undated picture taken in the 30' s of American fem

Към 1937 г. Еърхарт вече е известен автор, лектор, знаменитост и модел на подражание за всички жени.

Същата година тя решава за втори път да опита да стане първата жена, направила околосветски полет. Първият зачършва с неуспех, но без сериозни наранявания. На 2 юли тя и единственият член на екипажа, Фред Нунан излитат от площадката на остров Лае в Папуа Нова Гвинея и трябва да се насочат на изток. Последният сигнал от самолета е получен малко преди 9 часа сутринта. Амелия Еърхарт изчезва безследно и се превръща в легенда.

Теориите са много, нито една не е доказана до край. Думите и делата на Еърхарт обаче са тук и са неоспорими. Ето някои от посланията й.

„Да си самотен е плашещо, но не толкова, колкото това да си самотен във връзка.“

„Подготовката, често пъти съм казвала, е две трети от цялото начинание“

„Най-трудното нещо е решението да действаш. Останалото е обикновено постоянство. Страховете са тигри от хартия. Можеш да направиш всичко, което решиш. Можеш да промениш и контролираш живота си. И този процес сам по себе си е награда.“

„Реши дали целта ти си струва рисковете. Ако да, спри да се тревожиш.“

„В живота си съм осъзнала, че когато нещата вървят прекрасно, точно тогава трябва да очакваш бедата.“

252469main_GPN-2002-000211_full

„Никога не прекъсвай някого, който прави нещо, което ти самия си казал, че не може да бъде направено.“

„Най-ефективният начин да направиш нещо, е да го направиш.“

„Смелостта е определената от живота цена на покоя.“

„Колкото повече човек прави, вижда и чувства, толкова по-способен е да прави тези неща.“

„Искам да разбереш, че няма да те впримчвам в средновековен кодекс на вярността, нито ще се чувствам прикачена към теб по същия начин.“ (към своя съпруг, Джон Путнам, в деня на брака им)

VKQLNH3WTND37A2FZYAYR253FU

„Искам да го направя, защото искам да го направя.“

„Приключението е полезно само по себе си.“

„Съществуват два вида камъни, както всички знаят, единият просто се търкаля.“

„Не бях смела. Просто нямах време да бъда уплашена.“

„Не си виждал дърво, докато не си зърнал сянката му от небето.“

 
 

КНСБ: „Опа, грешка, сори, на четиричленно семейство му трябват 2,40лв. на месец“

| от chronicle.bg |

„Вярно, че обявихме, че 2340лв. са достатъчно за четирима души, за да си живеят добре, но се оказа, че сме допуснали грешка в изчисленията и всъщност на едно семейство са му необходими 2,40лв. на месец“, казаха от КНСБ.

На въпрос на адекватен журналист дали тази сума не е малко занижена, представителите на синдиката отговориха:

„Всъщност не. 2,40 е цената на 30литра домашно вино, а след щателни проучвания нашите експерти установиха, че българите реално нямат потребност от друго. Българската пирамида на Маслоу е малко по-различна, защото нашенците открай време са корави“.

Според изчисленията 60 стотинки са достатъчни за една човешка единица, за да живее нормално.

„Ако някой получава под тази сума, можем да помислим и за социални помощи. С по-малко от 60 стотинки на месец в България не може да се живее нормално. Все пак едно пакетче дъвки е 1,10, а един билет за градския транспорт – 1,60.“, категорични са от ведомството.

2,40лв. е оптималната сума за четиричленно домакинство. Тя покрива всички базисни потребности, без да разглезва.

„А какво правим тези, чиито жени искат да ходят по молове?“, пита един от четиримата протестиращи пред парламента, който застана зад идеята, че за да се отглеждат българчета, е необходимо главата на семейството да взима поне 48лв. заплата.

„Моловете са зло. По-добре насочете жената към по-здравословни забавления“, отговориха от Института по изследване добруването на българите.

*Текстът е художественица измислица – плод на въображението на автора

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Най-добрите филми на „Кан“ 2018

| от chronicle.bg |

71-вото издание на най-бляскавия кинофестивал в развлекателната индустрия е в историята и е време да ви разкажем по няколко думи за победителите. Едно от най-хубавите неща на тазгодишното издание е ясното разграничаване на изкуството от политиката. Кейт Бланшет беше президент на журито и се справи с тази задача повече от добре. Фактите говорят достатъчно ясно. Няма #MeToo , нам Time’s Up … Кан си е Кан, и затова има този статут.

Въпреки силното присъствие на два филма на жени режисьори, журито присъди голямата награда на японския майстор Хирокадзу Корееда и неговата драма „Shoplifters„. Корееда е редовен участник в кинофестивала от 2001 г., когато първият му филм, „Distance“, става участник в конкурсната програма. „Златната палма“ от събота обаче е най-престижното му отличие досега, след Наградата на журито (Prix du Jury) през 2013 г. за „Like Father, Like Son“). „Shoplifters“ беше върхът на добре приетия списък от победители, които журито избра.

Освен Бланшет на диванчетата на журито застанаха режисьорите Ава Дюверней, Дени Вилньов, Андрей Звягинцев и Робер Гедигян, певицата Каджа Нин, актрисите Леа Сейду и Кристен Стюарт и актьорът Чанг Чен.

„Мисля, че светът е много политически настроен и медиите бързо превръщат чисто човешки проблеми в политически. А ние направихме пакт помежду си, че ще оценяваме всеки филм единствено по неговите художествени качества. Наистина се опитахме да премахнем политическите окраски от избора си и да изберем филми, които ни докоснаха и останаха вътре в нас.“ казва Бланшет след церемонията, цитирана от Telegraph.

Наградата „Гран При“ отиде при Спайк Лий и неговата сатира „BlacKkKlansman“, а „Наградата на журито“ (неофициалното трето място) получи Надин Лабаки и нейната възхвалявана от критиците драма „Capharnaum“ – история за 12-годишно момче, което се бори за живота си по улиците на Бейрут. Мнозина предричаха, че Лабаки ще вземе „Златна палма“.  Нейната побратима

Актьорските награди взеха Марчело Фонте (Италия) за изпълнението си в „Dogman“ на Матео Гароне и Самал Еслямова (Казахстан) за „My Little One“ на Сергей Дворцевой. За най-добър режисьор беше определен Павел Павликовски от Полша за черно-белия си романс „Cold War„.

Наградата за сценарии тази година е разделена между две заглавия – сюрреалистичната драма „Happy as Lazzaro“ и „3 Faces“ – режисьор на последния е иранецът Джафар Панахи, на когото му е забранено да напуска страната си от 2010 г.

Специално внимание журито тази година отдели на ветеранът в киното, френският новатор Жан-Люк Годар и неговия експериментален филм „Le livre d’image“. Тази година Годар беше награден със специална „Златна палма“. 87-годишният режисьор никога не е печелил „Златна палма“, въпреки че е бил номиниран девет пъти за престижното отличие.

„Златна камера“ за най-добър режисьорски дебют отиде при Лукас Донт и неговия филм „Girl“ – история за баща и неговата 15-годишна транссексуална дъщеря, която мечтае да бъде примабалерина. Главният актьор Виктор Полстър пък спечели актьорската награда в секцията с филми „Un Certain Regard“.

Това накратко е равносметката от 71-вия кинофестивал в Кан. В галерията горе можете да видите подбрани кадри от филмите, които озариха екраните в Южна Франция от 8 до 19 май.