Недооцененият капитализъм

| от |

Кой създава стопанската база за повече благосъстояние и социална сигурност – дъжавата или капитализмът? Поставяйки този въпрос, френският икономист Томас Пикети актуализира темата за „неравенството в благосъстоянието“.

Още с появата си книгата на френския икономист Томас Пикети „Капиталът на 21 век“ бе определена като важен принос в битката срещу все по-задълбочаващото се неравенство в съвременните общества. Нещо повече – директорът на Института за макроикономически изследвания на фондация „Ханс Бьоклер“ Густав Хорн изтъкна личната заслуга на Пикети за това, че „отново се говори за неравенството в благосъстоянието“. А американският социолог Джон Белами заяви, че трудът на Пикети оборва „неокласическото учение за икономиката като идеологическо оправдание за капитализма“, пише Дойче Веле.

Хонконгският икономист Чандран Наир обаче предупреди, че неравенствата съвсем не са само икономически. По думите му, те наистина са сред възловите предизвикателства за правителствата по света, но най-голямото неравенство се състои в това, че стотици милиони хора нямат достъп до основни неща като покрив над главите, достатъчно храна, чиста питейна вода и елементарни санитарни съоръжения. „Ако не направим така, че световните ресурси да са достъпни за всички, никакво преразпределение на благата няма да ни спаси“, казва Наир.

Повече или по-малко държава?

Вярно е, че през последните години неравенството по отношение на разпределението на богатството се увеличи. От друга страна последният доклад за световното богатство показва, че все повече хора успяват да създадат лично състояние. И така възниква една глобална средна класа, която междувременно обхваща стотици милиони хора, посочва по повод книгата на Томас Пикети германският вестник „Ди велт“.

В самата Германия около една трета от гражданите /31 процента/ смятат, че биха се чувствали по-зле в една икономическа система със засилени контролни функции на държавата. Мнозинството или няма мнение по въпроса, или вярва, че от повече намеса на държавата няма да произтекат някакви по-серизони негативни последици. Преобладаващата част от германските граждани виждат в установената икономическа система предимно социалната страна – сигурността на работното място, социалната осигуреност, справедливостта в заплащането на труда и разпределението на шансовете, доходите и заплатите. И едва всеки трети германски гражданин казва, че чисто капиталистически явления като личната инициатива, предприемаческата свобода и ограниченото влияние на държавата върху икономиката, са неразделна част от съвременото социално пазарно стопанство.

Предимствата на модерните времена

Ако обобщим всички положителни и отрицателни асоциации, които германците свързват с пазарната икономика и държавно контролираната икономическа система, ще излезе, че имиджът на капитализма не е много по-добър от този на плановата икономика, пише в „Ди велт“ икономистът Клемент Бот. Според него, хората имат високи очаквания за разширяване на социалната държава. Броят на получателучаващите преразпределяни от държавата средства /пенсионери, безработни, хора на социални помощи и участващи в програми за преквалификация/ в Германия днес вече надхвърля този на плащащите данък общ доход – съответно 28,8 срещу 26,7 милиона души. През 1970 г. това съотношение е било 1:2. При това положение ролята на държавата няма как да намалява, затова пък е напълно реалистично да растат данъците. Освен това гражданите все повече ще губят връзката между това, което дават на държавата, и онова, което получават от нея в замяна, щом делът на държавните разходи е достигнал 44 процента. За сравнение – през 60-те години на ХХ век държавата е преразпределяла едва 30 на сто от оборотните средства.

Когато почти всяко второ евро вече преминава през ръцете на държавата, тогава изчезва усещането за това, че капиталистическата система създава икономическата основа за благосъстоянието на хората и високото ниво на социална защита. И все пак – именно капитализмът е този, който днес изхранва повече от 7 милиарда души световно население, докато по времето на Адам Смит един милиард едва са преживявали. Пазарната икономика може да не предлага перфектни решения, но дълбоко в основата си те са много хуманни, пише в заключение Клемент Бот в „Ди велт“.

 
 

„Stranger Things“ има нов тийзър за сезон 3

| от chronicle.bg |

Първият тийзър на „Stranger Things“ сезон 3 ни показва всичките заглавия на сериите от предстоящия сезон. Това продължава традицията от сезон 2, където заглавията се показваха, докато темата на предаването тече на фон, без реално да има кадри от сериала.

С новият „Stranger Things“ се връщаме обратно в Хоукинс, Индиана, и пътешествието на ескперимента 11 (Мили Боби Браун). Предния път видяхме последствията от престоя на Уил (Ноа Шнап) в света Upside Down, силите на 11 се развиха и видяхме нови герои като Макс (Сейди Синк) и Боб Нюби (Шон Остин). Другото лято, когато продукцията ще е готова и ще дебютира, можем да видим отново и Фин Улфхард, Дъстин Матарацо, Калеб Маклафлин, Уинона Райдър и Дейвид Харбър.

От тийзъра не можем да разберем почти нищо освен, че някаква част от действието ще се развива в Starcourt Mall. Едно от заглавията го споменава, а един по-ранен тийзър за сериала всъщност е реклама на мола.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.

 
 

Netflix работи по ново „Ghost in the Shell“ аниме

| от chronicle.bg |

Netflix обръща силно внимание и на аниметата. Сега компанията планира ново „Ghost in the Shell“ аниме, което ще дебютира през 2020 година. 

Официалното му заглавие е „Ghost in the Shell: SAC_2045″, а режисьори ще бъдат Кенджи Камияма („Ghost in the Shell: Stand Alone Complex“) и Шинджи Араки („Appleseed“). За сега не е ясно дали продукцията ще бъде филм или сериал.

„Ghost in the Shell“ тръгна като много популярна манга, писана и илюстрирана от Масамуне Широу. Тя беше екранизирана през 1995 година като филм със същото заглавие с режисьор Мамору Оший. Анимето силно повлиява научната фантастика на 21 век, най-вече саунтрака на „The Marix“.

Netflix не споменава повече детайли, но феновете се надяват ролите да се озвучават от културно подходящ актьорски състав. Последната поява на „Ghost in the Shell“ в медиите беше заради силно нехаресания филм на Рупърт Сандърс от 2017. Той ще остане запомнен най-вече с това, че режисьорът избра Скарлет Йохансон за гласа на главната роля, което отново постави Холивуд под обвинения в лансиране на бели актьори за сметка на малцинствата.

„Ghost in the Shell: SAC_2045″ е поредното аниме попълнение към платформата Netflix, която има и игрална адаптация на „Cowboy Bebop“ – сайтът поръча сезон с 10 епизода през ноември. Компанията работи и по игрална адаптация на „Avatar: The Last Airbender“.

Новият „Ghost in the Shell“ ще е съвместна работа между Production I.G. и SOLA Digital Arts. Той беше определен като „анимационен филм от ново поколение“.

 
 

„България Ер“ с три приза на авиационните награди Sky Awards 2018

| от chronicle.bg |

„България Ер“ бе отличена с голямата награда „Най-предпочитана авиокомпания на българския пазар“ на годишните престижни награди Sky Awards 2018.  Отличията бяха връчени на Международния ден на гражданската авиация в присъствието на официални гости, представители на авиокомпании, собственици и управители на туристически агенции и медии. Te се присъждат от международно жури въз основа на онлайн гласуване сред българските пътници и професионалисти. Номинирани за наградата в същата категория бяха Lufthansa и Turkish Airlines.

Националният превозвач спечели награди и в още две категории – „Най-предпочитана авиокомпания за къси и средни полети от/до България“ (Sky short/middle haul) и “Най-предпочитана авиокомпания от професионалистите“ (Sky Friend). Победителите в отделните категории се определят на база на онлайн проучване сред пътници и професионалисти, което се e провело от организаторите на конкурса APG Bulgaria в периода 30.10-29.11.2018 г. В него са участвали 237 професионалисти от туристическия бизнес и 3 940 пътници.