Недооцененият капитализъм

| от |

Кой създава стопанската база за повече благосъстояние и социална сигурност – дъжавата или капитализмът? Поставяйки този въпрос, френският икономист Томас Пикети актуализира темата за „неравенството в благосъстоянието“.

Още с появата си книгата на френския икономист Томас Пикети „Капиталът на 21 век“ бе определена като важен принос в битката срещу все по-задълбочаващото се неравенство в съвременните общества. Нещо повече – директорът на Института за макроикономически изследвания на фондация „Ханс Бьоклер“ Густав Хорн изтъкна личната заслуга на Пикети за това, че „отново се говори за неравенството в благосъстоянието“. А американският социолог Джон Белами заяви, че трудът на Пикети оборва „неокласическото учение за икономиката като идеологическо оправдание за капитализма“, пише Дойче Веле.

Хонконгският икономист Чандран Наир обаче предупреди, че неравенствата съвсем не са само икономически. По думите му, те наистина са сред възловите предизвикателства за правителствата по света, но най-голямото неравенство се състои в това, че стотици милиони хора нямат достъп до основни неща като покрив над главите, достатъчно храна, чиста питейна вода и елементарни санитарни съоръжения. „Ако не направим така, че световните ресурси да са достъпни за всички, никакво преразпределение на благата няма да ни спаси“, казва Наир.

Повече или по-малко държава?

Вярно е, че през последните години неравенството по отношение на разпределението на богатството се увеличи. От друга страна последният доклад за световното богатство показва, че все повече хора успяват да създадат лично състояние. И така възниква една глобална средна класа, която междувременно обхваща стотици милиони хора, посочва по повод книгата на Томас Пикети германският вестник „Ди велт“.

В самата Германия около една трета от гражданите /31 процента/ смятат, че биха се чувствали по-зле в една икономическа система със засилени контролни функции на държавата. Мнозинството или няма мнение по въпроса, или вярва, че от повече намеса на държавата няма да произтекат някакви по-серизони негативни последици. Преобладаващата част от германските граждани виждат в установената икономическа система предимно социалната страна – сигурността на работното място, социалната осигуреност, справедливостта в заплащането на труда и разпределението на шансовете, доходите и заплатите. И едва всеки трети германски гражданин казва, че чисто капиталистически явления като личната инициатива, предприемаческата свобода и ограниченото влияние на държавата върху икономиката, са неразделна част от съвременото социално пазарно стопанство.

Предимствата на модерните времена

Ако обобщим всички положителни и отрицателни асоциации, които германците свързват с пазарната икономика и държавно контролираната икономическа система, ще излезе, че имиджът на капитализма не е много по-добър от този на плановата икономика, пише в „Ди велт“ икономистът Клемент Бот. Според него, хората имат високи очаквания за разширяване на социалната държава. Броят на получателучаващите преразпределяни от държавата средства /пенсионери, безработни, хора на социални помощи и участващи в програми за преквалификация/ в Германия днес вече надхвърля този на плащащите данък общ доход – съответно 28,8 срещу 26,7 милиона души. През 1970 г. това съотношение е било 1:2. При това положение ролята на държавата няма как да намалява, затова пък е напълно реалистично да растат данъците. Освен това гражданите все повече ще губят връзката между това, което дават на държавата, и онова, което получават от нея в замяна, щом делът на държавните разходи е достигнал 44 процента. За сравнение – през 60-те години на ХХ век държавата е преразпределяла едва 30 на сто от оборотните средства.

Когато почти всяко второ евро вече преминава през ръцете на държавата, тогава изчезва усещането за това, че капиталистическата система създава икономическата основа за благосъстоянието на хората и високото ниво на социална защита. И все пак – именно капитализмът е този, който днес изхранва повече от 7 милиарда души световно население, докато по времето на Адам Смит един милиард едва са преживявали. Пазарната икономика може да не предлага перфектни решения, но дълбоко в основата си те са много хуманни, пише в заключение Клемент Бот в „Ди велт“.

 
 

Заешкото нашествие в Австралия

| от Радослав Тодоров |

За първи път в Австралия зайците пристигат вероятно още с корабите на първите заселници към края на 18 век. Първоначално те били отглеждани за храна в клетки и по нищо не личало в какъв огромен проблем за околната среда и стопанството ще се превърнат тези наглед безобидни пухкави създания.

Заешката кутия на Пандора била отворена през 1859 г. когато британският заселник и любител на лова Томас Остин решил да пусне на свобода в природата 24 заека с намерението те да се развъдят и да ги ползва като ловен обект. Проблемът обаче е, че този обект в съвсем кратко време придобил гигантски размери. Оказало се че условията в Австралия са идеални за зайците, а освен това меките зими позволявали целогодишно размножаване. Поради липсата на естествени врагове в Австралия зайците претърпели взривна популация и само няколко десетилетия по-късно тези 24 заека нарастнали на около 1 милиард!

Rabbits_MyxomatosisTrial_WardangIsland_1938

Годишно вече се отстрелвали по 2 милиона заека без това въобще да влияе върху популацията им. Биолозите считат, че основната причина за това е, че зайците на Остин са били подбрани да са от няколко различни породи. По този начин много бързо при произволните кръстоски помежду им се е селектирал идеалният вид заек като приспособимост към австралийските условия.

И така само за няколко десетилетия континентът се оказал надупчен като швейцарско сирене от заешки дупки. Редица уникални растителни видове били унищожени от безбройните пришълци. С това започнал да се клати балансът в биологичните ниши, което застрашавало от изчезване и някои местни видове животни. Опустошенията които заешките орди започнали да нанасят на посевите и земеделието били направо неизчислими.

Станало крайно наложително правителството да вземе крути мерки срещу този проблем.

Първоначално решили спешно да започнат изграждането на огради с обща дължина над 3000 километра за да ограничат разселването на популациите поне само до рамките на щата Виктория. Оказало се обаче че зайците се размножават по-бързо дори и от темпото, с което се строят оградите и още преди строежът им да бъде завършен те успявали да ги заобикалят и да плъзнат по останалите щати. Там където успяли да ги заградят напълно също нямало реален ефект, тъй като се оказало че те без проблеми изравят дупки под оградите. През 1887 г. правителството на щата Нов Южен Уелс обявило награда от 25 000 паунда за всеки, който предложи неизпробван до момента ефективен метод за изтребване на зайци.

rabbit-proof-fence-episode

След като акциите по отстрелване и заграждане завършили с пълен провал, през ХХ век дошъл ред и на учените и модерните технологии да опитат късмета си срещу заешката напаст. Така новите лабораторни противници на зайците първоначално ги атакували с химически оръжия, залагайки капани с отрови на фосфорна основа, които да не вредят на почвата, растителността и домашните животни. Нито те, нито другите разработени химически смеси (като соден флуороацетат и пиндон) обаче не могли да затрият гигантските заешки популации. След като химиците се провалили дошъл редът и на молекулярните биолози. Те започнали разработка на нова болест, която да доведе до епидемия сред зайците и да ги изтреби.

Но всички тези опити имали само временен ефект. Опитът да погубят зайците с птича холера например не дал почти никакви съществени резултати. Тогава през 50-те години учените по изкуствен начин пуснали в природата вирусът myxoma, който причинява миксоматоза, смъртоносно за зайците заболяване. Но дори и в този случай ефектът бил много далеч от очакваното. Макар и вирусът да успял да изтреби около половин милиард заека след пускането му, оцелелите удивително бързо се адаптирали и развили естествен имунитет към него.

Все пак на фона на щетите за милиони долари, унищожаването на редица местни растения, а с тях и животни, както и дори причиняването на ерозия на почвата, зайците понякога били и от полза за фермерите. По време на икономическите депресии в края на 19 век и през 30-те години на 20 век, както и по време на световните войни, ловуването на зайци се оказала безплатна опция за подобряване на тежкото положение с финансите. Те практически са неограничен ресурс на храна, а с продажбата на месото и кожите им фермерите си докарвали допълнителни приходи, както и погасявали с тях фермерските си заеми.

026_rabbits sopurce unknwon a

Но въпреки войната на австралийците срещу зайците, водена с всички възможни средства в продължение на близо 150 години, през 2000 г. броят на дивите зайци в Австралия отново е започнал да се увеличава и е достигнал до около 200 000 000. Съвременните учени продължават да разработват нови модификации на миксоматозата, които да са по-смъртоносни и по-трудни за адаптация към тях.  През 2017 г. такъв „подобрен“ вирус-убиец е пуснат в природата, но все още и от неговото действие не е установена някаква съществена ефективност.

Това всъщност е най-бързо развилата се популация на животно в историята на планетата. Както и никое друго животно не е отговорно за изчезването на толкова други видове местни животни, растения и дървета в Австралия колкото зайците.

И въпреки широката употреба на модерни биологически оръжия за масово поразяване войната продължава и до днес, без да има изгледи за категоричен успех в обозримо бъдеще.

 
 

Актриса падна през прозореца, докато се опитва да си направи селфи

| от chronicle.bg |

Бетани Билс, на 22 години, е в апартамента на приятеля си Джеси в Лондон, с когото излиза, на 19 етаж, но пада през балкона до 6 етаж. Първоначално мъж и жена са арестувани по подозрения в убийство, но детективите не намират доказателства, че двамата са замесени в смъртта й.

Старши следовател Алисън Хюит казва, че Бетани е използвала стол, за да се качи на парапета на балкона и най-вероятно е паднала в опит да се снима. „Това може да се дължи на лошо преценяване на ситуацията заради употреба на алкохол и наркотици.“

Приятелката на Билс, Хана Къртис, казва: „Понякога тя взимаше кокаин, но в последно време го ползваше през уикендите, когато и пиеше. Имаше проблем с него, но не беше пристрастена.“

46fae641478cb3fc2b4e647feb187589__980x

По думите на Джеси: „Бет ми се обади между 11:00 и 11:30 вечера. Каза ми, че е разстроена, имаше сълзи в очите, и попита дали може да дойде.“

От департамента по разследване на престъпления казаха: „Телефонът й беше близо до нея, така че най-вероятно е бил в ръката й при инцидента. Може би е искала да направи снимка. А може би целенасочено се е самоубила. През 2015 година Бетани прави опит за самоубийство заради раздяла, но според майка й „тя моментално съжалява за това“.

От своя страна майката на Бетани, Мишел Билс-Шау, споделя: „По мое мнение, не мисля, че дъщеря ми се самоубива. Мисля, че случаят беше такъв, щеше да ми се обади, за да се сбогува, а не го прави.“

 
 

Виржини Виар наследява Карл Лагерфелд като главен дизайнер на Chanel

| от chronicle.bg |

След смъртта на легендарния Карл Лагерфелд, дългогодишен креативен директор на Chanel, съдбата на бранда вече е в нови ръце. 

Виржини Виар от няколко десетилетия е директор на модния отдел и дясна ръка на Лагерфелд. По официална информация, публикувана в акаунта на компанията в Instagram, „Виржини Виар, директор на Fashion Creation Studio в Chanel и най-близкият човек до Лагерфелд в компанията за последните 30 години, получи доверие от Ален Вертеймер (собственик на Chanel заедно с брат му – бел. ред.) за позицията на Kарл, за да може делото на дизайнера да продължи.“

Лагерфелд има доживотен договор с компанията и от години витае въпросът кой би могъл да го замести. Обсъждани са възможности като Хайди Слиман (фотограф), Марк Якобс (дизайнер) и Хайдер Акерман (дизайнер), но Виард изглежда най-добрият избор заради миналото си в бранда и приятелството си с Лагерфелд, с когото се запознава още през 1987 година.

Виард започва в Chanel като стажант, но бързо е става мениджър бродерия и в крайна сметка се издига до директор на Fashion Creation Studio, където отговаря за 8 модни колекции на година. Единственият момент в кариерата й, в който не работи за Chanel, е през 1992 година, когато прекарва 5 години в Chloé след като Лагерфелд приема страничен проект там.

Тя има досег и с филмовата индустрия като прави костюмите за „Three Colors: Blue“ (1993) и „Three Colors: White“ (1994) на Кшищоф Киесловски.

Виржини казва пред Elle: „Гледам на себе си като човекът, който му помага да реализира идеите си“

 
 

Samsung Galaxy Fold е скъп, но впечатляващ

| от chronicle.bg |

Samsung най-накрая сложи край на години спекулации, слухова и предположения около вече полумитичния Galaxy Fold като показа устройството на ежегодното си събитие Unpacked в Сан Франциско. Апаратът изглежда като нормален смартфон, но може да се разгъва на две като така се задейства и втория му по-голям дисплей.

„Смартфонът е чудесен за гледане на видеа, четене на книги или видео разговори“, каза Джъстин Денисън от Samsung. „Той ще промени начина, по който общувате със света около вас.“

Малкият екран е 4,6 инча, а големият 0 7,3 инча. 

google_fold_map

„Отваря се леко като книга и се затваря по същия начин с приятно кликване. За да се постигне това, се използва сложен механизъм с няколко зъбни колела.“

Големият дисплей позволява ползването на 3 приложения едновременно като Samsung работри с Facebook, Google и Microsoft по създаването на специални версии на най-популярните им приложения, които да се възползват от гигантския екран.

Продажбите на Samsung Galaxy Fold започват на 26 април като цената му ще е $1980.

Изборът на цветове е сребърен, черен, зелен и син. Донг Джин Ко, президент на компанията, казва: „Устройството достига нови висоти, защото някои казваха, че подобна функционалност и системни качества са недостижими, но ние ги опровергаваме. На тези, които твърдят, че всичко е направено вече, искам да кажа да открият съзнанието си и да се подготвят за откриването на нова мобилна ера. Бъдещето започва.“