Неделна рецепта за смях и още нещо…

| от |

Докато търсех нещо тази сутрин попаднах на рецепта за тарана на македонски. Признавам си, че останах без дъх от смях от начина на представяне на рецептата. Авторката на рецептата е за международен ефир и съм сигурен, че ще удари в земята всички известни водещи на 24Kitchen и Fiesta tv. Нарочно не съм я превеждал, за да запазя чара на думите.

Состојки

  • 4 кг брашно
  • 1 литро јогурт
  • 10 јајца
  • 1 рака сол

Подготовка

Прво да се пофалам дека ДАНИ ми го даде рецептот пред месец и кусур и дека пред да го објавам си побарав дозвола. Да се знае! :)
Фала Дани, рецептот е лудило. Сега ќе правиме и втора тура.

Пред да почнам со објаснувањето да кажам дека ДОЗАТА Е ПРЕГОЛЕМА. Не дека нема да се изеде, туку потребно е да се суши тараната распослана по кревети и маси неколку дена, па размислете дали ќе ја правите целата одеднаш или ќе ја поделите на повеќе делови. Да не испадне после на земја да спиете :)

Јајцата се матат со миксер, се додава јогуртот (јас ставив домашно овчо кисело млеко) и солта убаво да се соединат. На маса или во голем сад се става брашното и се посипува со смесата и долго се меси додека не се добие тврдо изедначено тесто. Јас да бидам искрена, толку долго го месев, што паника ме фати дека сум утнала нешто :)

Од како ќе се добие изедначено тесто се ренда на крупната страна на рендето и се посипува врз чист чаршав. Се остава да се суши. Се превртува (промешува) неколку пати во текот на сушењето за убаво да се исуши од сите страни.
Кога ќе биде сува, се дроби со рака и се пакува. Јас ја чувам во големо пластично пакување од маринирани печурки за да не фати влага.

Ненормално добра е варена и прелеана со врел зејтин со пропржена презла и рендано сиренце.
Во тавче на дното се сипа зејтин. Зејтинот убаво се загрева, како за пржење, се додава презлата, убаво се пропржува, да замириса на пржено лепче, па со таа смеса се прелева варената тарана. Треба да шушти кога ќе се прелева. Убаво се промешува и се ренда сиренце.
Звучи како бедно јадење, ама не да е добро….три дена по ред само тоа јадевме.
Е ТОЛКУ Е ДОБРО :)

 
 

Днес е Денят без тютюнопушене

| от chronicle.bg |

16 ноември е световният ден без тютюнопушенето, а на този ден противници на този навик призовават българите да не пушат днес. До момента в социалните мрежи призивът е събрал подкрепата на над 63 хиляди души.

Асоциация „България без дим” обяви кампания за спестяване чрез отказ от цигарите – фирми и организации, които се включат в нея, ще получат специална кутия за набиране на средствата, които не са изхарчени за тютюневи изделия. Събраните пари ще се използват за дарения.

Според тревожните данни България е на второ място в Европа по брой на младежите на 15-годишна възраст, които пушат поне веднъж седмично, като това са 30% от момичетата и 21% от момчетата. Цели 7% от учениците до 13 години употребяват всеки ден цигари.

Днешният ден не трябва да се бърка със Световният ден без тютюн, който се отбелязва ежегодно на 31 май. Неговата цел обаче е същата – за едно денонощие пушачите да се откажат от вредния си навик.

Близо 6 милиона души умират всяка година заради негативните последствия от тютюнопушенето, сочат данни на Световната здравна организация.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“ ще е епичен сериал

| от chronicle.bg |

Раян Мърфи няма милост. Но пък ни харесва. Първо бяха седемте тийзъра на „Убийството на Джани Версаче: Американска криминална история“, които отлично си свършиха работата – накараха ни да очакваме с нетърпение 17-ти януари, когато ще е премиерата на сериала.

Вече можем да задоволим глада си с по-голяма залък. Става въпрос за първия официален трейлър на втория сезон на „Американска криминална история“, който от FX пуснаха днес.

Във видеото, дълго близо минута и 20 секунди, успяваме да видим достатъчно, че окончателно да се „закачим“. Виждаме сцена, в която съобщават на медиите за смъртта на дизайнера, следвана от скръбта на Донатела и изобилие от кадри на Дарън Крис в ролята на Андрю Кънингам, убиецът на Джани Версаче. По всичко личи, че историята между Версаче и Кънингам ще бъде разказана повече от великолепно. Абсолютно всички актьори грабват с присъствието си и обещават добри изпълнения.

„Той беше създател. Той беше гении. Всичко, което виждате около нас – тази къща, тази компания, бяха животът му.“ казва Донатела Версаче (в ролята е Пенелопе Круз).

Рики Мартин, Пенелопе Круз, Едгар Рамирез, Дарън Крис… Какво повече да искаме? Освен 17-ти януари да дойде максимално бързо. Гледайте тейлъра. Сюжетът и проектът вече са ясни. Остава да ги видим през погледа на Раян Мърфи. Познавайки работата му и гледайки този трейлър, сме спокойни – проектът е в добри ръце.

 
 

„Проблемът не е в цигарите“, каза той и запали фаса от земята

| от Евелина Бонева |

Ставам сутринта на 16 ноември. Влизам в хола, паля цигара и чета, че било ден против тютюнопушенето. Писна ми от тия против нещо си. Ден против алкохола, ден против секса, ден против канализационните шахти.

Никога не съм се опитвал да откажа цигарите и не мисля и да се опитвам. Знам, че са вредни, но реално не ми пречат. Доставят ми удоволствие, част са от идентичността ми, успокояват ме, дават ми самочувствие и не мисля, че ми пречат или че аз преча на някого с тях.

Оправям се за работа набързо, взимам душ, слагам храна на котката и излизам. Точно съм стигнал до първия етаж и се сещам, че не съм взел боклука, а имам някакъв страх, че няма да съм загасил някой фас, боклукът ще се подпали и котката ще изгори. Връщам се до четвъртия етаж, подпирам се на вратата и дишам две минути преди да вляза. Проклетите стълби все едно стават все по-високи и все повече, може би все пак трябва да започна да мисля за смяна на жилището с място, на което има асансьор. Събувам се, защото мразя да влизам вкъщи с обувки и всичките им бактерии, взимам проклетия боклук и отново слизам.

Тръгвам по улицата, днес съм с тролея. Виждам го отдалеч и понеже закъснявам, тичам, за да го хвана, само че явно не съм достатъчно бърз и го изпускам. Дишам тежко, паля цигара.

Пристигам в офиса, отварям си мейла. 16 непрочетени съобщения, май ще изпуша една цигара и после ще ги отварям. Отивам в кухнята, мамка му! Забравил съм си запалката. Обикалям офиса да искам от колегите запалка, но никой няма! Проклетите непушачи с тяхната претенция и снизходителна физиономия, когато казват „Нямам огънче“. Загрявам котлона в кухнята, на който колежките си топлят обедните супи, паля оттам, само че си опарвам пръста.

Налага се да сляза до аптеката да си купя лепенка, защото ме боли.

Като се връщам на бюрото, пристига шефът, който иска някакви неща. Това ме изнервя и ми се допушва, мамка му! Свършили са ми цигарите. Слизам до долу, времето никак не е готино. Вали суграшица, тротоарът е една огромна локва с кал. Взимам си цигари и се връщам в офиса. Преди да започна да бачкам, си прехвърлям цигарите в табакерата, защото гнусните, порнографски снимки с операции на бели дробове и давещи се деца ме отвращават.

Синът ми е на 3 години, а не съм забелязал да се дави от цигарения дим вкъщи. Дави се, когато е болен, което се случва през една седмица, когато ходи на детска градина. А децата там не пушат. Изводът? Проблемът е в детските градини, а не в родителите-пушачи.

Фейсбук е пълен с призиви да не се пуши днес, защото е ден против тютюнопушенето. Майка им стара, все едно светът няма по-големи проблеми и точно цигарите са най-голямата драма. Или все едно непушачите не умират от рак. Дядо ми пушеше като комин, а живя до 88. Брат му също пушеше и умря от рак на 49. Изводът? Все едно е.

Следобед имаме оперативка и когато се опитвам да взема думата, се задавям и кашлям 20 минути. Докато се съвзема, оперативката е свършила и всички най-досадни задачи са делегирани на мен. Никаква колегиалност.

Краят на работното време е близо, довечера съм на парти. Сипвам си едно малко уиски, паля цигара и е време да тръгвам.

Жена ми идва да ме вземе с колата, мрънка, че като вляза, колата се усмърдява на цигари. То и нейният дъх не е много готин сутрин, ама нищо не казвам.

Партито е в няк’ъв салон за „ивенти“, където не се пуши. Липсват ми старите времена, когато се пушеше навсякъде. Жена ми казва, че тогава е трябвало да си пере дрехите, с които е била на заведение същата вечер и да си мие косата, защото й вони възглавницата. На мен никога нищо не ми е воняло, аман от претенции.

Излизам навън да пуша, а времето вече съвсем се е скапало, вали сняг и е сигурно -30 градуса. Умирам от студ, освен това няма кой да ми прави компания. Здравословното стана модерно. И какво? Да не би хората да са станали по-здрави?

Вече съм подпийнал малко, тръгваме си и вървим към таксито. По пътя си изпускам фаса, а ми е последен. Срам не срам, вдигам го от земята и си го допушвам.

„Добре бе, не влизаш в обувки вкъщи, защото има бактерии, переш хавлиените кърпи през ден, а пушиш фас от земята, не разбирам“, мрънка жена ми.

„Не разбираш, защото не си пушач, затова не разбираш“.

Малко ме изнервя. Май ще спрем на някоя бензиностанция да си взема цигари за вкъщи.

Лягам си малко кисел. Жена ми е спряла да се цупи и май се опитва да ме прелъстява, само че съм ужасно изморен. Тя обаче настоява. Изпълнявам съпружеските си задължения, само че се изморявам драматично, а тя не иска да е отгоре. Женският егоизъм няма край. Имам чувството, че ще умра всеки момент. Може би мъжете след 30 трябва да са по-внимателни със секса, реално това е много сериозна физическа активност, която води до задух и сърцебиене.

Когато сърцето ми възвръща нормалния си ритъм, заспивам веднага. Чувал съм, че хората, които са отказали цигарите, често сънуват, че пушат. А аз сънувам, че съм на онзи плаж с надвесена над хамак палма, който сте виждали на всички картички и уолпейпъри. Лежа на хамака, гледам небето и пия коктейл от кокосов орех. Добре е , че нямам намерение да спирам да пуша.

 
 

Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!