shareit

Небесносиня ода на радостта

| от |

Поредният сезон във Висшата Лига приключи и спокойно мога да кажа, че откакто същестува Лигата, това беше най-оспорвания и вълнуващ шампионат, както и най-качествен според мен, пише нашият приятел Станислав Рангелов.


man city
Никога четири отбора не са спорили реално за титлата, а почти до последно бяха три. Първото място се реши в последния кръг, което допринесе за много емоции и вълнуващи изживявания на много привърженици. Ще се съсредоточа главно върху представянето на новите шампиони, защото те заслужават най-много внимание:

Няма как да не започна с назначаването на Пелегрини, който трябваше бързо да свикне с живота в Англия, особено след като бе уволнен Манчини и очакванията към него бяха доста високи. Но той нито веднъж не се оплака от нещо, нито от контузии, нито от конкуренти, нито от съдии. За мен лично той е поне с две класи над Манчини, въпреки че някои може да не са доволни изцяло от неговата работа. В началото имаше трудности с двубоите навън и се виждаше, че му е нужно време да се оправи и напасне в Лигата, но с течение на първенството се справи и то доста добре бих казал. Да, всеки треньор има любимци и това неминуемо се вижда, но никой не е безгрешен. Аз лично не бях доволен от факта, че пренебрегваше Лескот за сметка на Демикелис, който чак в последните месеци се наложи и в интерес на истината заигра като дялън камък в отбора.
Но освен тази ситуация и играта навън, всичко останало ми допадна и особено начинът наигра, който чилиецът наложи в тима. Сити мачкаха, летяха високо и никой не смееше да се изправи срещу тях през първата половина от кампанията. Никой не трябва да забравя, че положението в съблекалнята след напускането на италианеца не беше никак добро и Пелегрини бе човекът, който въведе нормални отношения и сплотеност в отбора. Единственото му избухване през сезона беше след злополучния мач за Купата с Уигън, където представянето беше леко бездушно.

Ключови моменти

Според Пелегрини целият сезон се е свеждал до два ключови момента:
Първият е бил, когато след шест поредни гостувания Сити спечелиха едва четири точки. Тогава той е поговорил с играчите и им е казал, че тези мачове са загубени незаслужено и е важно отборът да продължи да играе по същия начин.
Вторият е след загубата от Ливърпул, където грешката на Компани доведе до незаслужената загуба, последвана от равен срещу Съндърланд. Тогава е било много важно играчите да повярват в себе си и да се вдигнат на финален щурм.
Лично споделям тези разсъждения, но за мен има още няколко ключови момента от сезона, които доведоха до първото място.

Манчестър Сити – Евертън 3:1
Тази победа дойде в много добър момент, защото тогава тима беше почнал да изпитва леки затруднения и беше жизненоважно да се вземат тези три точки.

Хъл – Ман Сити 0:2
Този уикенд бе един от най-важните през сезона. Всичките четири отбора се бореха с всички сили и само Сити успяха да победят в много важен мач и според обстоятелствата в срещата се оказаха много важни три точки.

Кристъл Палас – Сити 0:2
Един от най-възловите моменти, когато Ливърпул загубиха у дома от Челси и след 20мин Сити трябваше задължително да спечелят над бойкия тим на Палас. Невероятно професионално изигран двубой, както и срещу Хъл между другото.

Другите любопитни факти за настоящата кампания бяха, че шампиона бе начело едва 15 дни. Арсенал бяха 129, Челси и Ливърпул с по около 60. Това се дължеше на лошата серията на Сити навън, както и на отложените мачове в един момент, когато цели три двубоя бяха отложени. Някои биха казали, че не толкова Сити и Ливърпул са се борили докрай, колкото Челси им е подарил титлата със своите грешки срещу отбори от долната половина на таблицата. Принципно съм съгласен донякъде с това твърдение, защото в края на февруари началото на март Сините от Лондон бяха фаворите и след победата над Сити на Етихад дори аз бях почнал да се отчайвам за титлата.

Но в крайна сметка никой не е застрахован от загуба на точки, бих си позволил да кажа дори, че този сезон имахме доста контузени ключови играчи за огромни периоди и това попречи на тима да дръпне напред. Защото Роджърс имаше лукса почти да няма контузени футболисти и лиспата на мачове в Европа спомогна на Червените да в битката за титлата. Още един интересен факт е, че първите два отбора са вкарали повече от 100 гола, което само посебе си говори за мощта в атака на тези отбори. Но все пак защитата също е важна да си шампион, а в това отношение Сити бяха далече пред опонентите си в края. с цели 50 гола допусната, хората от Анфилд няма на кого другиго да се сърдят освен на самите тях.

И не на последно място, за мен поне, опитът и търпението на Сити допринесоха това отборът в края на сезона да излезе начело, всички вярваха до последно, че чудото може да стане и къде с късмет, къде с победи се случи. Лека горчилка остава напускането на Ричардс и Лескот, които ще се опитата да играят постоянни в някой друг отбор. За Манчестър Сити и Пелегрини остава по-трудната задача да защитят титлата, което няма да е никак лесно догодина, когато и Ман Ютд може би ще са подсилени, но при всички случаи има предпоставка за вълнуващи моменти.

1

 
 
Коментарите са изключени за Небесносиня ода на радостта