Не яж! Това е изкуство

| от |

Вижте колко е красиво… Наистина ли сърцето ще ви даде да го изядете? Освен ако стомаха не надвие в спора…

art (12)

 
 

Силви Вартан в НДК: 3 часа незабравимо пътуване във времето

| от Дилян Ценов |

Френският рок е цяла епоха, а 60-те са нейният апогей. Целият свят е луд по новия живот – свободата е единствената и най-висша ценност, а младите са нейни носители. Нищо не може да ги спре. Това е времето на Бийтълс, годините на Queen, а във Франция – на Серж Генсбур, Франсоаз Арди, Клод Франсоа, Франс Гал, Жилбер Беко и Джони Холидей. Колко френски рокаджии можете да чуете на живо днес? Замислете се…

Само Силви Вартан – първото рок момиче на Франция.

Sylvie Vartan

Помня много добре първата си среща с нея и с френския рок. Беше през телевизионния екран, в едно горещо лято през 2010 г., когато още не бях навършил 15 години. В предаване по телевизията се появи жена с кафяви очи, едновременно надменни и топли и най-прекрасната коса, виждана някога. Представиха я гръмко, с много суперлативи… казвала се Силви Вартан. Споменаха, че е българка. А след това тръгна стар запис на нейна песен, на който тя танцуваше и пееше, облечена в черен гащеризон от латекс – най-вероятно песента е била Irresistiblement.

Българка? Тя? Попитах майка си. Да, родена била в Искрец, близо до града, в който ние живеехме. Зададох още няколко въпроса с недоумение и изнервих родителите си, които не разбираха какво толкова ме е впечатлило. Те отдавна знаеха коя е тя. Не бях виждал по-красива жена до този момент, още повече, че идваше от Франция, на всичкото отгоре и българка. Искрата веднага се запали. Заради всичко – гласът, външният вид, биографията, езикът, на който говореше. Исках да опозная тази Силви Вартан, която в онзи горещ летен следобед в хотелската стая беше мистерия с магнетичен вид.

Минаха почти осем години от тази наша първа „среща“. Осем години, в които започнах да уча нейния език, да слушам музиката от този стил, да изучавам с неутолима жажда културата на страната, която я прави световноизвестна. Така се случи и това е едно от най-красивите неща, които съм започвал – авантюрата ми с френския език.

силви вартан

Осем години и много случки по-късно Силви Вартан излезе за „последен“ път на сцената на зала 1 на НДК. Първото, и по стечение на обстоятелствата последно рок момиче на Франция, дойде отново в родината си, за да ни отведе на пътешествие, което започва през 1961 г. в Париж и завършва точно в онзи момент – вечерта на 21 април 2018 г., когато хилядите души в станаха на крака и аплодираха Вартан в продължение на минути.

Силви пя за всички. За феновете на френския рок, които не се сдържаха и танцуваха по седалките си. За онези, които не вярват, че френският рок може да звучи съвременно (каквото и да значи тази дума). За онези, които са отраснали с тази музика и тя е в кръвта им. На всички тези и още много Силви Вартан показа какво означава високият стил, спиращият дъха талант и непреходността на стила, който е символ на най-голямата културна революция на миналия век.

Трите големи периода в творчеството на певицата маркираха трите части на концерта й в НДК. Всяка част започваше с видео-интродукция, която е само подгряване преди на сцената да излезе тя и да запее – пренасяйки ни в класиката от 60-те (първата част).

Втората част постепенно ни върна в наши дни с хитовете „Nicolas“, „L’amour c’est comme une cigarette“, „Bye bye Leroy Brown“ и още много. Никой не беше забравил песните „La Maritza“, „Je n’aime encore que toi“ и „Orient-Express“.

Третата част изправи хората на крака – песните, посветени на Джони Холидей. Песента Que je t’aime премина под дъжд от аплодисменти, а преработката на текста на La plus belle pour aller danser в памет на първия съпруг на Вартан ще остане незабравим момент. В последните минути от концерта Вартан изпълни най-големите хитове на Холидей, а реакциите на публиката доказаха, че френският рок наистина няма време и епоха. Върховете на концерта бяха много, но едва ли някое може да се сравни с изпълненията на „Хубава си моя горо“ и „Облаче ле бяло“ – двете песни, на които Силви вдъхва живот с очарователния си развален български.

Три часа пълни с френски рок, цигарен дим, Марица, Силви Вартан и нейното емоционално идване у нас, далеч не за последен път, както самата тя каза вече неведнъж (независимо какво се тиражира в медийното пространство). Зная, че в следващите дни може би няма да мога да я слушам дори на слушалки.  Носталгия по момента – опит да го съхраня.

Публиката изпраща Силви Вартан, тя благодари от сърце на всички, които сме там. Тръгвам си, вечерта е топла. Прибирам се. А някъде зад нас долита дълбок дрезгав глас. Гласът, който чуваш в продължение на години и който е част от всяка любов, през която си минавал. Че любовта е като цигара, която пламва като кибрит, която щипе очите, те плачат, и накрая всичко се превръща в дим. И когато ти го казва талант от мащаба на Силви Вартан си струва да си дръпнеш от горящата цигара.

 
 

Католически университет е най-иновативният в Европа

| от chr.bg |

На пръв поглед най-иновативните университети в Европа нямат много общо помежду си. Сред тях има католически учебни заведения, светски, държавни, частни. Един от тях е на 920 години, друг е независима институция от десетилетие. Разпръснати са из континента – някои в големи градове, други в провинциални региони. Това, което ги обединява е, че наблягат на практическите изследвания и приложните науки. За трета поредна година в класацията на 100-те най-иновативни висши учебни заведения в Европа е Католическият университет в Льовен (Льовенски католически университет), Белгия.

Класацията се съставя от агенцията в сътрудничество с компания Кларивейт Аналитикс.

Висшето учебно заведение, основано от папа Мартин V през 1425 г., е най-старият католически университет в света, но образованието в него не е ограничено само до теология. Съвременната мисия на университета в Льовен е изчерпателното и напредничаво научно изследване. Учебното заведение за трета поредна година оглавява класацията с „изобилие“ от изобретения. Учените от Льовенския католически университет представят повече патенти, отколкото който и да е друг университет в Европа, а външни изследователи често цитират техните изобретения в собствените си заявления за патент.

Второто място в класацията също остава непроменено и се заема от лондонския Импириъл колидж (Имперски колеж), известен преди като Имперски колеж за наука, технология и медицина, част от Лондонския университет. Импириъл колидж става напълно независим от „родителското си тяло“ през 2007 г. и понастоящем е обществен изследователски университет.

Непроменена остава и третата позиция на Кембриджкия университет във Великобритания.

В Топ 10 на най-иновативните висши учебни заведения в Европа намират място също:

– Федералният политехнически институт в Лозана, Швейцария, който съществува в настоящия си вид от 1968 г., когато се отделя от университета на Лозана.

– Университетът на Ерланген-Нюрнберг в Германия.

– Техническият университет в Мюнхен, Германия, създаден да служи като иновативен център. Висшето учебно заведение е основано през 1868 г. от крал Лудвиг II Баварски, за да задвижи прехода на кралството от земеделие към индустрия. Тринадесет професори и възпитаници на Техническия университет в Мюнхен са печелили Нобелови награди след 1927 г. Сред тях е Ернст Ото Фишер, удостоен с приз за химия през 1973 г.

– Манчестърският университет във Великобритания.

– Мюнхенският университет в Германия.

– Техническият университет на Дания.

– Цюрихският технологичен университет в Швейцария.

Германия е първенец в Топ 100 на най-иновативните висши учебни заведения в Европа. Страната фигурира с 23 университета. Въпреки че е най-населената страна в Европа и петата по големина икономика в региона, Русия няма университет в Топ 100.

 

 
 

Първи впечатления от премиерата на „Геният: Пикасо“

| от Дилян Ценов |

Netflix е в стихията си и бълва оригинални сериали на конвейер. „Историята на прислужницата“ излиза само след дни. Телевизията е навсякъде. Ние обаче бяхме насочили мерника на една продукция още от миналата година, когато Джефри Ръш направи хит в първия сезон на сериала с лаконичното заглавие „Геният“. National Geographic вдигна летвата много високо с първия сезон добре направения биографичен сериал, разказващ историята на Алберт Айщайн.

Съвсем естествено очаквахме същото и от втория сезон, посветен на най-влиятелният художник на миналия век – Пабло Пикасо. В неделя в ефира на NG от 21:55 (и следващите недели) българските зрители видяха първите два епизода, в които роденият в Малага (също като Пикасо) Антонио Бандерас се превъплъщава в главната роля.

Най-малкото, което засега можем да кажем за сериала е, че той има завиден потенциал не просто да бъде добър развлекателен продукт, а и да предложи нещо друго, освен масово търсените хляб и зрелище – информация. За същината на изкуството, артиста като психология и настройка към света и разбира се, прочит на живота на Пикасо за удовлетворение на воайорите. Нещо, което е рядкост за продукция, предназначена за масовия зрител.

Ето няколко неща, които ни направиха впечатление от премиерните два епизода на втория сезон на „Геният: Пикасо“.

seriesDetail

Антонио Бандерас и компания

Цялостно трябва да изчакаме да видим всичките десет епизода, за да кажем дали вторият сезон стъпва подобаващо в обувките на първия. Не е необходимо обаче да го гледаме целия, за да кажем, че Антонио Бандерас е достоен заместник на Джефри Ръш в главната роля. Испанецът е Пабло Пикасо и това си личи по всичко – самочувствието, жестовете, начинът на говорене, дрехите. Всичко в изпълнението на Бандерас говори за майсторска актьорска игра на границата с хамелеонството. Предимство при него е и, че е роден в същия град, в който и Пикасо (Малага) и най-малкото може много лесно да улови някои типични за испанската народопсихология черти. Но неговият партньор, Алекс Рич, в ролята на младия артист се справя също толкова добре. Целият актьорски състав, в това число и немалкото жени, повечето любовници, не остават длъжни на историята. Най-напред засега поставяме Саманта Коли в ролята на Дора Маар - любовница и муза на великия артист.

Костюмите на Соноо Мишра и декорът

genius_s2_13-e1515862845653

Както във всяка периодична драма, не можем да си затворим очите пред добре свършената работа на дизайнерите – тези на костюмите и тези на снимачната площадка. Когато историята предразполага изобилие (от дрехи, от сцени, от характерности) е много лесно костюмите да станат кичозни, а декорът бутафорен. Тук всичко е премерено и вкарано в прилични граници, така че актьорите, диалога и всичко останало, да не потъва в испанския хаос и разхвърляното ателие на Пикасо. Точно обратното – декорът на Арвиндър Гриуол и костюмите на Соноо Мишра са завръщане към началото на двайсети век в Испания, а след това умело ни пренасят в Париж преди времето на „Лудите 20″.

Историята на Пикасо

genius_s2_73

Хем е лесно, хем е много опасна територия да се разхождаш по такъв терен. Историята на един най-влиятелният художник на ХХ век може да изглежда апетитно, но за да бъде разказана добре, трябва да се намери точната граница. Частица от нас няма как да не бъде повлияна дори само от факта, че става въпрос за почти митологичната личност на Пабло Пикасо – известен с безброй неща, освен с чудовищния си талант. Тук са трудното детство в Малага, напускането на родния град, отношенията с бащата, първите години в Париж, менторството на Гъртруд Стайн и разбира се… стотиците жени, които минават през леглото на художника. История, която сама по себе си  грабва.

Колкото до сценария…

Не просто история, която грабва, но и която е разказана добре. Увлекателно. Заслугата е на Кенет Билър и Ноа Пинк, които са сценаристи. Сценарият, макар и да дотежава с постоянното преплитане на двете сюжетни линии (младия и възрастния Пикасо), е умело концентриране не 91-годишния живот, в който ако се вгледаме сериозно всеки период от творчеството е продукт за сериал.

genius-picasso-tile-2e7e209ejpeg

Режисурата на Рон Хауърд и Минки Спиро

И естествено, нищо от горенаписаното нямаше да си струва ако не беше режисурата на първите два епизода – първият от Рон Хауърд и вторият от Минки Спиро. Двамата успяват да синтезират всичко около две идеи различни, но същевременно подчинени на общата история. А тя е да разкажат какво крие в себе си този специално човек, когото светът единодушно нарича „гении“. Изкуството ли е на първо място или семейството? Свързани ли са двете неща или за творецът няма връзка, а съществува само едното? Къде е любовта и изобщо каква форма има тя? Може ли да вирее в традиционната форма, каквато си я представяме. Самият факт, че зрителят си задава тези въпроси е показател за добре свършената работа и за наличието на сериал, който с премиерата си даде висока заявка.

Ако задържи така ние ще му стискаме палци септември да обере някоя друга награда „Еми“. 

Следващите епизоди на „Геният: Пикасо“ са тази неделя от 21:55 по National Geographic. 

 
 

Ето кои са хедлайнерите, които ще ни очакват на A to JazZ 2018

| от chronicle.bg |

За осма поредната година A to JazZ Festival ще озвучи кучешкия парк 2 на 6, 7 и 8 юли с една от най-силните музикални селекции, които досега е представял.

Най-големият джаз фестивал у нас ще посрещне звезди от световен ранг като Lalah Hathaway, Jazzmeia Horn и Cory Henry & The Funk Apostles, които ще оглавят сцената на тазгодишното издание.

Lalah Hathaway е първият хедлайнер, който ще се изправи пред българските почитатели на джаза през юли. Носителка е на пет награди „Грами“ от 2014 година насам, включително и награда за най-добър ритъм енд блус албум на 2017 – Lalah Hathaway Live. Работила е с имена като Pharrell Williams и Kendrick Lamar. През годините е споделяла сцена и с музикални икони като Prince, Mary J Blige, Stevie Wonder. В София на 6 юли Lalah ще представи и новия си албум honestly, а българските меломани ще са едни от първите в Европа, които ще го чуят на живо.

Lalah Hathaway

Изгряващата звезда от Ню Йорк Jazzmeia Horn е второто голямо име на фестивала. Само преди няколко месеца певицата покори световната джаз сцена с първа номинация за “Грами” и феноменално изпълнение на “Moanin” по време на церемонията. След като през 2015 г. младата изпълнителка спечели първо място в престижното състезние на Thelonious Monk Institute of Jazz, започват да я сравняват с велики гласове от ранга на Betty Carter, Sarah Vaughan и Nancy Wilson. По време на европейското си лятно турне, част от което е и България, Jazzmeia ще ни представи току-що излязлия албум A Social Call.

Brooklyn, NY - November 30, 2016 - Jazzmeia Horn.  credit: Jacob Blickenstaff

Акцентът в последната вечер на A to JazZ 2018 ще бъдат Cory Henry & The Funk Apostles. Cory Henry е познат на феновете си от инструменталния джаз-поп оркестър Snarky Puppy, обявен от списание Rolling Stone за една от “най-многопластовите групи на планетата в момента“. Хенри е носител на две награди „Грами“ за работата си с групата, но след 2012 г. е пътувал на турнета или записвал с всеки от Брус Спрингстийн и The Roots до P. Diddy и Yolanda Adams. У нас джазменът ще излезе на сцената с любимия си Хамонд орган B3 от 1973 г. и редом с The Funk Apostles – формация от музикантите, които е срещнал през годините.

Cory Henry

Ще чуем още звездното трио от Люксембург Dock in Absolute, интернационалния джаз оркестър JM Jazz World Orchestra, воден от американския носител на “Грами”, тромбонист и композитор Luis Bonilla, както и фюжън състава Daunius Pulauskas Group от Литва.

Сред българските артисти са Милица Гладнишка с Мишо Йосифов секстет, етно-джаз проектът ГлоБалКан, електро-соул новаторът Trombobby,  джаз певицата Лили Илиева заедно с Минимум квартет и българо-американската соул-фънк формация Two Cities One World.

Следвайте официалните хаштагове на събитието #atojazz, #atojazzfestival, #atojazz2018