„НЕ“ на романтичните реклами!

| от |

Не са малко рекламите, показващи мъж и жена с искрящи погледи, които се влюбват благодарение на общата им страст – например към определена марка кафе.

14

Този романтичен сюжет обаче има обратен ефект върху самотните потребители и намалява вероятността те да се втурнат към първия магазин, за да закупят рекламирания продукт, пише в. „Метро“, позовавайки се на американски психолози.

Рекламите с влюбени двойки не действат по желания начин върху индивидите, които все още не срещнали своята половинка. Виждайки как озарени от любов партньори пият заедно любимото си кафе или потеглят на романтично пътешествие с нов автомобил, самотниците губят желание да закупят рекламирания продукт, тъй като у тях се поражда усещането, че не го заслужават.

Често необвързаните потребители се ориентират към по-евтин продукт от друга марка, обяснява професор Лиса Кавана, психолог от университета на Южна Калифорния. „Напомняйки на тези потребителите за любовните отношения, от които те са лишени, рекламодателите не само пропускат целева група, но и си вкарват автогол, и трябва да престанат да заливат самотниците с романтични реклами, смятайки ги за вдъхновяващи“, казва Кавана.

 
 

Wizz Air предупреди за подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

В официално съобщение Wizz Air се обръща внимание на съществуването на уебсайт и Facebook страница, които заблуждават клиентите, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Сайтът предлагал на потребителите да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Авиокомпанията съветва всички потребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. От компанията предупреждават, че ще предприемат необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

Емилия Кларк се сбогува с „Game of Thrones“

| от chr.bg |

Майката на драконите официално си тръгна от сериала.

Всички знаят, че „Game of Thrones“ е към края си след сезон 8, но тепърва започваме да осъзнаваме, че актьорите вече снимат финалните си сцени. Емилия Кларк се сбогува със сериала и ролята си на Денерис Таргариен с трогателен пост в Instagram. Тя не разкри нищо от сета или костюма си. Вместо това снимката изглежда искрена и смирена.

Кларк е първата от актьорите да каже чао и затова самият й е пост ни подготвя за лавината подобни, които ще дойдат скоро:

„Качих се на лодка към остров, за да кажа сбогом на земята, която беше мой дом далеч от вкъщи за почти цяло едно десетилетие.

Беше си приключение, @gameofthrones , благодаря ви за живота, за който никога не съм мечтала, че ще живея и за семейството, което никога няма да спре да ми липсва“

„Game of Thrones“ се завръща през 2019 година

 
 

Мечтите, които няма да се сбъднат, ако спреш да работиш в офис по 8 часа на ден

| от chronicle.bg |

„Ще напусна офиса и ще работя от вкъщи на свободна практика!“

„Ще напусна, защото ме ограничава стоенето от 9 до 5 в офиса.“

Или върховното:

„Ще напусна, за да се развивам, защото не искам да влизам в машината на фиксирания 8-часов работен ден.“

Мисли, които се въртят в почти всяка милениалска глава. Прекрасни на теория, трудно осъществими на практика.

Добавете към тези „аргументи“ и някой чиклит роман и представата е на една ръка разстояние. Напускате работа, на втория ден пиарите на „Ив Сен Лоран“ се свързват с вас, за отидете на Малдивите и да ви снимат голи за рекламата на новия им парфюм. После звънят от „Прада“, „Гучи“ и свършвате на корицата на септемврийския брой на „Воуг“.

Или пък на третия ден след напускане на работа от комитета на „Пулицър“ ви пишат, че сте награден за невероятната ви поезия, вдъхновена от момичето от Люлин 3.  Следват тонове бестселъри и участия в риалити шоута. Остава само да треснете молбата си за напускане на бюрото на шефа.

Да, работата всеки делничен ден от 9 до 5 е нещо крайно досадно. Както впрочем и половината живот. Разбира се че да прекарваш осем часа на ден, пет дни в седмицата на едно бюро в офис, заедно с още десетина колеги и денят ти да минава под ритъма на щракащи клавиатури, не е най-прекрасната работа. В един момент омръзва. А днес милениалите са на върха си и упорито скандират колко ограничаващо е да работиш по 8 часа на ден в офиса. Мисълта за самостоятелно индивидуално развитие е все по-изкушаваща.

Прекрасно, дано се случи на всеки, който го пожелае. Нека все пак уточним няколко неща, които няма да ви се случат (особено у нас), ако напуснете работа и решите да пишете своя собствена версия на чиклит роман.

Няма да изживеете своя „Яж, моли се и обичай“. Знаем, че дори тези, които наричат книгата „боклук“, искат да им се случи същото, но не – няма. Дори Елизабет Гилбърт е трябвало да работи поне 16 години в офис, докато си позволи да напусне. Още повече, (и това тя самата го казва), тя подписва договор с издателство да напише точно тази книга, което й отстъпва финанси, за да пътува 3 месеца в Италия, 3 в Индия и 3 в Бали. Така че нещата са с една идея по-подсигурени и човек е с една идея по-опитен преди да се впусне в подобно начинание. Та да, няма да направите околосветско пътешествие и да издадете бестселър. Но може да пробвате с булевардна стихосбирка (защото ще я пишете на някой булевард) „Яж, пости и се надявай“.

Няма да срещнете съвършената любов. На ментално ниво ще бъдете твърде заети да мислите как ще вържете двата края. А на материално, голяма е вероятността да не си платите интернета или телефона и да останете без Facebook, Tinder, Grindr и всичките съвременни способи за запознанство с нови хора и „опознаване на нови култури“. А вечеринки вече няма…

Няма да превърнете таланта си в кариера за милиони. Историята просто не познава такъв случай. Стивън Кинг е работил много време в обществена пералня още преди да напише „Кери“. Тенеси Уилямс е работил три години във фабрика за обувки и пише всеки ден, предимно нощем. Чак след години идват „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“. Джоан Роулинг години наред е била учителка. Схванахте ли идеята? Свободата си има цена. И тя винаги е 8-часов работен ден. За всички, дори за онези с яките снимки – човекът зад апарата е много вероятно да е, както казва приятелка на приятелка, „некво IT”.

Няма да можеш да обвиняваш никого. Мда, когато си в екип с още 15 човека все има на кого да стовариш вината за собствените си грешки. А това, всички знаем, е много сладко. И е много кофти, когато нямаш избор, че твоята тъпотия си е само твоя тъпотия. Помислете за това преди да напуснете.

Няма да откриеш вътрешното си Аз, което да те направи щастлив и блажен. Няма и да усетиш свободата. Ще усетиш просто временното блаженство да не зависиш от определена група хора. Но много скоро ще дойде следващата такава. И ще откриеш, че си още по-далеч от свободата.

За да не кажете сега, че мразим милениалите и сме черногледи, ето няколко прекрасни неща, които Ще ви се случат:

Ще си плащате сами осигуровките.

Ще пиете по-малко (защото пиенето е пари)

Ще ходите повече пеша (защото и пътуването е пари)

Ще преотктриете сладостта на краткотрайните флиртове (защото дълготрайните връзки изискват някаква минимална стабилност в чудото, наречено живот)

Ще заздравите връзката с мама, тате и баба (да са живи и здрави и дълго да ви гледат)

И накрая нека само уточним, че няма нищо лошо в стремежа на човек към самоусъвършенстване, свобода и професионално развитие. Лошо е , когато мечтаем правопропорционално на възможностите си.

 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.