Назадничава ли е Хърватия?

| от |

Назадничава ли е Хърватия, щом по силата на референдум забрани еднополовите бракове и по този начин циментира дискриминацията на хомосексуалните? И дали утре няма да стори същото с етническите малцинства, да речем?

cro

Коментар на Бенямин Парган, ръководител на хърватската редакция на Дойче веле :

За да увеличи шансовете за положителен изход от референдума за присъединяването на Хърватия към ЕС, тогавашното правителство на страната либерализира условията за провеждане на всенародни допитвания – отпаднаха както изискванията за минимална избирателна активност, така и всички ограничения относно темата на референдума.

Днес берем първите плодове на този добре замислен, но лошо направен закон: в конституцията на страната ще бъде записан текст, който забранява еднополовите бракове и по този начин циментира дискриминацията на хомосексуалните. На референдума гласуваха едва 38 процента от имащите право на глас, което означава, че в крайна сметка мнозинството е принудено да се съобразява с мнението на едно малцинство.

Отчаяно общество

Проведеният в неделя референдум, както и ожесточените дебати, предшествали гласуването, са доказателство за широко разпространените в Хърватия хомофобия и липса на толерантност. При това към нито един момент не е ставало дума за легализиране на еднополовите бракове. Дебатът беше изкуствено раздут от консервативната гражданска инициатива „В името на семейството“, която бързо намери достатъчно последователи. Те от своя страна превърнаха дебата за еднополовите бракове в трибуна за хомофобските си възгледи.

Покрай цялата тази дискусия разбрахме и още нещо: колко несигурни, отчаяни и озлобени са голяма част от хърватите. Шест месеца след присъединяването на страната им към ЕС те нямат поводи за надежда. Сериозни икономически проблеми, висока безработица, липса на перспектива и страх от загуба на националната идентичност – това са основните проблеми на хърватското общество, което сега се вижда принудено да се прости с илюзиите си.

Хомсексуалните бяха превърнати в изкупителна жертва на сблъсъка между либералните градски елити и консервативното мнозинство. И ако днес на прицел са хомосексуалните, утре на тяхно място могат да се окажат етническите малцинства – една гражданска инициатива вече усилено събира подписи за провеждането на референдум, по силата на който да бъдат ограничени правата на сръбското малцинство.

Предстои дълъг път

Затова хърватското правителство, което впрочем беше против референдума, трябва спешно да промени съответния закон, записвайки в него конкретни изисквания за провеждането на всенародни допитвания. Така например трябва да се въведе минимална избирателна активност от 50 процента, а въпросът, който се поставя на референдума, трябва да отговаря на строги изисквания, които да забраняват всякаква дискриминационна тематика.

Още преди референдума беше ясно, че въпреки присъединяването към ЕС Хърватия има да извърви дълъг път в демократичното си развитие. Сега това бе потвърдено още веднъж. Прави ще излязат онези, които преди референдума твърдяха, че хърватите не са достатъчно зрели за „разюзданата демокрация на всенародните допитвания“.

 
 

Българин е Фотограф на годината

| от chronicle.bg |

Българинът Веселин Атанасов беше обявен за Фотограф на годината в раздел Любители на конкурса Sony World Photography Award 2018 на церемонията по връчване на наградите в Лондон, за която Атанасов долетя специално.

Атанасов получи награда от 5000 щатски долара, както и цифрово фотографско оборудване от Sony. Печелившият му кадър бе публикуван в Албума на победителите и е част от изложбата на Sony World Photography Awards 2018 в емблематичната Съмърсет хаус, Лондон.

Организиран от Световната фотографска организация, Sony World Photography Awards е най-мащабният фотоконкурс в света. В единадесетото му издание участваха рекорден брой от 320000 снимки на фотографи от над 200 държави. Това са едни от най-добрите съвременни фотографски творби за изминалата година.

Експертно жури избра Атанасов за големия победител в раздел Любители за фотографията му „Ранна есен“ – смайващ кадър, в който слънчевите лъчи си прокрадват път през короните на високи дървета в централния Балкан.

2347_4831_VeselinAtanasov_Bulgaria_Open_LandscapeNature2018Opencompetiti...

Атанасов е IT специалист от Казанлък, чийто любим жанр е пейзажната фотография. Започва да снима през лятото на 2014 г., а през 2016-та вече участва в редица фотоконкурси под патронажа на Международната федерация за фотографско изкуство (FIAP) и е удостоен с престижната титла Артист на FIAP.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Turkish Airlines с рекордни резултати за първото тримесечие на 2018 г.

| от chr.bg |

Turkish Airlines, авиокомпанията, която не спира да се развива и да разширява дейността си, достигна рекорден за първото тримесечие ръст в трафика. Коефициентът на затоварване (процентът от седалковия капацитет, който е фактически продаден и използван), отчетен от авиокомпанията, е 80.5 %.

 

Резултати от трафика за март 2018 г.:  

  • След двуцифрения ръст в броя пътуващи с авиокомпанията през януари и февруари общият им брой е нараснал с 24%, достигайки 6 милиона през месец март. Като резултат Turkish Airlines отчете най-високия си за последните пет години коефициент на затоварване за този период – 82%.
  • Общият коефициент на затоварване се е повишил с 6 пункта при ръст от 13% в броя налични места на база километри. В същото време международният коефициент на затоварване е нараснал с приблизително 6 пункта, достигайки 81.7%, а вътрешният – 84%.
  • Започналият през юли 2017 г. двуцифрен ръст в търсенето (приходи на километър) е продължил и през март, достигайки 22%.
  • Изключвайки транзитните пътници, броят на международните пасажери се е увеличил с 28%, което е важен индикатор за растящия интерес към Турция като дестинация.
  • През март превозът на товари / поща се е повишил с 29% спрямо същия период през 2017 г. Принос за това имат основно Северна Америка – с 49% ръст, Близкият Изток – с 42% ръст, Африка – с 38% ръст и Европа – с 32% ръст.
  • Ръст в коефициента на затоварване за март е отчетен цялостно във всички региони. Видимо повишение сред останалите се забелязва при Северна Америка, Централна и Южна Америка, Африка и Европа със съответно 12 пункта, 10 пункта, 10 пункта и 5 пункта.

 

Резултати от трафика за периода януари – март 2018 г.:  

  • През първото тримесечие е отчетен ръст както в търсенето, така и в общия брой пътници, възползвали се от услугите на Turkish Airlines. Увеличението е съответно 25% и 29% спрямо същия период миналата година. Като резултат, общият брой на пътуващите с авиокомпанията е достигнал 17 милиона.
  • Рекордно висок за периода е бил и общият коефициент на затоварване, който се е повишил с 6.5 пункта, достигайки 80.5%. Международният коефициент на затоварване е нараснал със 7 пункта, достигайки 80%, а вътрешният – с приблизително 4 пункта до 85%.
  • Превозът на товари / поща се е повишил с 38% през периода, достигайки 312 тона, благодарение на високия ръст, отчетен през месец март 2018 г.
 
 

А вие видяхте ли „тайното“ гадже на Дикаприо?

| от chronicle.bg |

Опитите на Леонардо Дикаприо да потули слуховете за новата си приятелка – Камила Мороне (доведената дъщеря на Ал Пачино) не се получиха.

Камила Мороне (20-годишна), чиято майка, Лусила, Сола в момента се вижда с актьора от Scarface, вече беше забелязана с ръце около врата на Лео на фестивала Коачела в Калифорния преди дни. На още няколко пъти двамата бяха хващани заедно.

18443524_1478477022214548_5484044982060843008_n

Коя обаче е Камила Мороне?

Родена в Буенос Айрес, днес тя живее в Лос Анджелис и се движи в компанията на знаменитости като Кендъл Дженър и Бела Хадид. След като се присъединява към каталога на Victoria’s Secret през 2016 г., аржентинският модел се появява на корицата на турския Vogue, участва в ревюта на Moschino и влиза в календара на LOVE.

Дебютира в киното с документалния филм на Джеймс Франко за Хоакин Финикс (My Own Private River), а после участва и в Bukowski. Тази година се очаква тя да участва в Never Goin’ Back, чиято премиера беше на фестивала „Сънданс“.

И като добавка – последователите й в Instagram надброяват 1 милион, като сред тях са Емили Ратайковски, Кайли Дженър и Върджил Абло.

По данни на източниците, Камила и Лео се познават от поне десет години (което е половината й живот досега), тъй като Дикаприо е приятел с пастрока й, Пачино. Двойката беше забелязана за първи път през декември 2017 г., но заради склонността на Лео да крие приятелките си, информацията не беше потвърдена.

Е, вече официално е. Вижте в галерията горе Камила в пълния си чар.