Научаването на втори език забавя остаряването на мозъка

| от |

photo_verybig_1268598

Научаването на втори език може да има положителен ефект върху мозъка, дори ако изучаването му започне в зряла възраст, установиха учени от университета в Единбург.

Изследователите открили след изследване на 262 души на възраст 11 или 70 години, че четенето, говоренето с лекота и интелигентността се подобряват. Предишно изследване показа, че двуезичието може да забави отключването на деменция с няколко години.

Големият въпрос в това изследване бил дали научаването на нов език подобрява когнитивните функции или хората с по-добри когнитивни способности е по-вероятно да станат двуезични. Д-р Томас Бак от Центъра за когнитивно остаряване и когнитивна епидемиология към университета в Единбург твърди, че е открил отговора.

Използвайки данни от тестове за интелигентност на 262 души от Единбург на 11-годишна възраст, изследователите проучили как техните когнитивни способности са се променили, когато били тествани отново през 70-те им години. Изследването било осъществено между 2008 и 2010 г. Всички участници заявили, че могат да комуникират поне на един език, различен от английския.

От тази група 195 научили втори език преди 18-годишна възраст, а 65 – след тази възраст. Откритието показва, че хората, които говорят два или повече езика, имат значително по-добри когнитивни способности в сравнение с очакванията от базовия им тест. Най-силният ефект бил установен в общата интелигентност и четенето. Ефектът се проявявал както при хората, които научили втори език в ранна възраст, така и при тези, които го направили по-късно в живота си.

Д-р Бак твърди, че откритието е съществено и подобрението във вниманието, съсредоточаването и гладкото изразяване не може да бъде обяснено с първична интелигентност. Той обаче признава, че изследването повдига и много въпроси като например дали изучаването на повече от един език може да има положителен ефект и върху когнитивното остаряване и дали активното говорене на втори език е по-добро от това просто да знаеш да го говориш.

 
 

Джордж Клуни се завръща в телевизията с „Параграф 22″

| от chronicle.bg, по БТА |

Близо 20 години след като напусна сериала „Спешно отделение“ и се отдаде на филмова кариера, наложила го като едно от най-големите имена в Холивуд, актьорът, режисьор, сценарист и продуцент Джордж Клуни ще се завърне към телевизията, съобщават Ройтерс и ТАСС.

Клуни ще режисира и ще изпълни роля в поредица от шест епизода, адаптирана по култовия роман „Параграф 22″ на Джоузеф Хелър. Почитателите на актьора ще го видят в образа на полковник Каткарт. Очаква се снимките за телевизионната поредица да започнат в началото на следваща година. Все още не е ясно коя телевизия ще получи правата за излъчването й, но се очаква ожесточено наддаване предвид участието на Джордж Клуни в проекта.

Клуни е поредната водеща холивудска звезда след Никол Кидман, Рийз Уидърспун, Джулия Робъртс, Робърт де Ниро и Майкъл Дъглас, която през последните години насочва вниманието си към малкия екран.

Пътят на Джордж Клуни към славата тръгва от телевизията. След скромни роли в сериали като „Розан“, актьорът прави големия си пробив като д-р Дъг Рос в хитовата медицинска драма „Спешно отделение“. Клуни напуска сериала през 1999 г., успявайки впоследствие да се нареди сред водещите звезди на холивудското кино.

 
 

Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Електротехник грабна 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България

| от |

За един българин Коледа дойде неочаквано рано! На 13 ноември, понеделник, въпреки фаталната дата, Тодор Чолаков от град Пирдоп спечели 100 000 лева от билет „Златните сейфове“ на Лотария България.

27-годишният мъж се отбива в пункта на „Евробет“ на ул. „Панагюрско шосе“ № 16 в град Пирдоп, където решава да си пробва късмета. Избира си билет „Златните сейфове и след секунди изненадата не закъснява – пред него се разкрива разкошната шестцифрената сума!

„Трудно мога да опиша емоциите, които изпитах, когато системата в пункта потвърди печалбата от 100 000 лева. Беше като сън, започнах да скачам и да се радвам от вълнение!“, разказва Тодор.

Щастливецът, който работи като електротехник, планира първо да зарадва семейството си с подаръци, след което ще си купи нов автомобил.

В билет „Златните сейфове“ се крият печалби за внушителните над 56 000 000 лева!

 
 

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания

| от chr.bg |

Ела Фицджералд, Нина Симон и Далида „пеят“ на Киномания. Филми за легендарните изпълнителки са в рубриката „Музикално кино“ на фестивала, съобщават организаторите.

Документалният „Ела Фицджералд: Струва си да живееш“ на Шарлот Зуерин описва шеметната кариера на уникалната джазпевица. Продукцията е номинирана за „Грами“ за музикален филм и е с участието на Рей Браун-син, Оскар Питърсън, Андре Превен и гласа на Тони Бенет.

Освен с талант, Ела Фицджералд печели публиката и с огромния си артистизъм и любов към пеенето, което личи във всяко нейно изпълнение. През 50-те и 60-те години на миналия век по популярност може да й съперничи единствено Франк Синатра, а записите й на песните на Коул Портър, Айра и Джордж Гершуин и Роджърс и Харт са изключително успешни. Киномания представя филма по случай 100-годишнината от рождението й – на 26 ноември от 11.30 ч. в кино „Люмиер Лидл“.

Зоуи Салдана играе Нина Симон в едноименния филм на Синтия Морт, който е в кино „Люмиер Лидл“ на 18 ноември от 15.00 часа. Участват и Дейвид Ойелоуо, Роналд Гътман, Кийт Дейвид, Ела Джойс, Ела Томас, Майк Епс, Майкъл Вартан. Филмът проследява най-славните години на изключителната певица и пианистка, с истинско име Юнис Катлин Уеймън и 15 номинации за „Грами“, психическите й сривовете и намирането на пътя обратно към себе си с помощта на Клифтън Хендерсън, неин асистент и мениджър.

„Далида“ на Лиса Асуелос пресъздава трагичния живот, завършил със самоубийство, на една от най-известните френски певици от края на 50-те до 80-те години, продала над 170 млн. плочи в целия свят. „Далида“ – от афиша на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания, може да се види в „Люмиер Лидл“ на 20 ноември от 20.30 часа.

Сред докосващите душата заглавия на Киномания е и „За паметта и музиката“ на Ричи Адамс по романа на Никълъс Базан, директор на Центъра по неврология към Луизианския държавен университет. Вдъхновен е от научно изследване, но се превръща в красива, вълнуваща история за Ню Орлиънс и джаза, направил го известен. Талантливата Онжаню Елис е в ролята на Уна Вида – джазпевица, която пее по улиците на Френския квартал и страда от болестта на Алцхаймер, заради която е загубила и майка си. Неврохирургът д-р Крус не остава безразличен към историята й и се стреми да й помогне. Прожекцията в „Люмиер Лидл“ е на 29 ноември от 21.00 часа.