Национален център за книгата ще бъде открит към НДК

| от |

Национален център за книгата ще бъде открит към НДК до края на тази година. Това обяви директорът на НДК Мирослав Боршош при откриването на Софийския международен панаир на книгата, който започна вчера  и ще продължи до 14-и декември в НДК. Боршош уточни, че центърът ще бъде място, където ще се срещат българските поети, писатели, драматурзи и се надява да се превърне в дом на българското перо.

Президентът Росен Плевнелиев отбеляза при откриването на Панаира, че словото е спасявало българския народ неведнъж. “В светли дворци, но и в тъмни килии, тайни подземия българската книга е създавана, писана и преписвана, оцелявала е през вековете, давала е път на надеждата за нашите прадеди. Докато я има нея, ще ни има и нас, заяви държавният глава. Често се питаме четат ли българите, имат ли достъп до съвременната наша и световна литература, дискутираме дали технологиите не са изместили безвъзвратно книгите, отбеляза Плевнелиев и допълни, че именно затова всички трябва да обединим усилията си в подкрепа на интереса към четенето. Ние израснахме с книгите, от нас зависи да предадем тази страст и на нашите деца“, смята президентът.

В 42-рото издание на Софийския международен панаир на книгата участват рекорден брой изложители. Тази година фокусът е върху Румъния. Радваме се, че присъстваме тук, защото често пъти не виждаме това, което се случва в страна съсед, отбеляза държавният секретар към Министерство на културата на Румъния Александру Опреан. Той посочи, че на Панаира ще присъстват 13 румънски автори и те ще запознаят българските читатели с румънската култура.

По време на панаира се организира и Софийският международен литературен фестивал, чието второ издание тази година представя литературата от Скандинавския север. На откриването вчера  посланикът на Финландия Хари Салми посочи, че българската публика ще имат възможността да се срещане с най-изявените творци от Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция.

Между 20 и 70 процента са намаленията на книгите и тази година, като могат да се намерят и издания по 5 лв. Събитието обхваща четири етажа на НДК, като представя над 200 изложители на обща площ, надхвърляща 1200 кв. м. Включени са седем чуждестранни участника – Румъния, Унгария, Иран, Сърбия, два руски щанда, институтът „Сервантес“.

Културната програма има специално обособена сцена, която и сега ще е на третия етаж на НДК. На щандовете на издателствата в предварително обявени часове писатели и поети ще раздават автографи.

Информацията е на БТА.

 
 

#LoveWins: мъжки пингвини свиха общо гнездо

| от chronicle.bg |

Любовта е във въздуха и печели не само между нас, хората, а и при животните. Живото доказателство за това е двойка мъжки пингвини в аквариум в Сидни (Австралия), която свива свое собствено гнездо, предава Mashable.

Двата пингвина, Sphen и Magic, са от вида Pygoscelis papua. Те се запознали и станали неразделни по време на изложба в аквариума, показваща животни от австралийския остров Макуори. Малко преди да започне размножителния период на вида им двамата стават неразделни и са виждани многократно да плуват заедно.

С наближаването на размножителния период Sphen и Magic започнали да събират камъчета, от които да си направят гнездо. При този вид пингвини обичаят е да се прави постилка от плоски камъни върху почвата и върху нея се мътят яйцата, които по-късно родителите топлят с телата си до излюпването на малките.

Постепенно гнездото на двата пингвина побрало най-много камъчета. За да не ги изключва от размножителния период, управата на аквариума им дала фалшиво яйце, с което да проверят дали два мъжки пингвина са способни да се грижат наистина за него. Когато станало ясно, че те са повече от способни, получили истинско яйце – на друга двойка, която имала две.

В момента се очаква да се излюпи яйцето на Sphen и Magic, а дотогава двамата се редуват да го топлят и пазят.

Това не е първият случай на мъжки пингвини, свиващи гнездо заедно. През 2012 г. други двама в зоопарка в Единбург получават яйце от гнездото на друга двойка и го отглеждат.

Ето и кратко видео с двата пингвина, което… ами, което всъщност е доста красиво, не мислите ли?

 
 

Да изживееш старините си в 5-звезден лукс

| от Вучето |

С настоящия текст не искам да  разбуня духовете, а най-малкото пък да натъжа хилядите бедстващи пенсионери в България. Но животът е такъв, какъвто се случва, и за съжаление, е различен за тези, които се раждат под слънцето и тези, които се раждат под дъжда.

Съзнавам, че вече е доста изтъркано да се натяква, че за социалния стандарт на една страна се съди по това как тя третира животните, инвалидите и пенсионерите. И все пак, признавам си, ме гложди отвътре да се отдам на лека журналистическа гавра, като цитирам смехотворни изказвания от типа на “Средно с 20 лева вдигат пенсиите догодина”. Значи ако от догодина 70-годишните не се разпукат от лукс, не знам кога ще е… Но докато това стане, българският пенсионер ще продължава да износва шлифера си от 78-а (“същият като на Ален Делон”), да обикаля по 24 км ежедневно с трамвая в търсене на по-евтин с 10 стотинки шпеков салам, а през зимните месеци да тегли чоп дали да си плати парното или лекарствата за сърце.

В същото време, на 2 700 километра северно от София, 50 и няколкогодишният норвежки предприемач Томас Ериксен е застанал на тераса на втория етаж на една стара жилищна кооперация, разположена на скално възвишение малко извън Сандефиорд в Южна Норвегия. От високото има великолепен изглед към фиорда, вижда се и датският бряг отсреща.  Слънцето клони към залез и драматизмът на късните слънчеви лъчи добавя известна доза патос към жестовете и думите на Ериксен. Той посочва към един гол планински хребет вляво и казва, че там възнамерява да построи първия петзвезден старчески дом в Норвегия. Ще се казва “Вила Моколен” и ще отвори врати през 2020 г.

Кое прави проектът толкова петзвезден?

Всеки от обитателите ще трябва да заплаща по 1, 25 милиона крони (250 000 лева) годишно, за да живее там. “Наемът” покрива 24-часови грижи от страна на висококвалифициран персонал, личен шофьор, сервитьор, шопинг асистент, хранене в ресторант с шеф-готвач с поне една звезда Мишлен. В цената се включва още: лъскане на обувки, организиране на разнообразни занимания и игри, както и денонощна охрана на обекта. “Вила Моколен” ще разполага със салон за гости, винарна и спа център. Изобщо life is life… докато не свърши. Което пък подсеща, че обитателите могат да останат във вилата, докато не се преселят в един по-добър свят. Но нали не мислите, че при така описаните условия в старческия дом, отвъдният живот, предлаган от която и да е религия, може да бъде по-добър?!

Но докато това се случи…

“Човек може да страда от Паркинсон или деменция, но все пак да има един хубав живот при нас, “ казва Ериксен. Ако обаче обитателят се нуждае от специални медицински грижи, ще трябва да плаща допълнително към тези милион и 250 хиляди. Така де, няма безплатен обяд. Нито пък безплатен Паркинсон!

Кой ще живее във “Вила Моколен”?

През последните десет години заложената в закона идея за абсолютното равноправие във всички обществени сфери, засегна и грижата за  възрастните хора. В Норвегия на теория не е от значение кой колко има в банковата си сметка, защото  всички получават еднакъв пакет услуги при настаняване в държавно заведение. На практика обаче се оказва, че тези, които имат по-високи доходи, плащат повече за място в обикновен старчески дом.  Обаче палачинката е на път да се обърне. По-заможните старци започват да се осъзнават и вече не са съгласни да плащат един милион, за да живеят в най-обикновен държавен старчески дом. „О не, сър, и ние искаме своето уиски с пура и оркестърът да свири!“ Проекти като този на Ериксен им предоставят възможност да избират как да доживеят дните си на този свят. Повечето частни предприемачи в този сектор менажират старческите заведения по общинска поръчка. Това означава, че една част от месечната такса се заплаща от държавата. Затова, като се тегли чертата накрая, излиза, че не е кой знае колко по-скъпо да се живее във вили и палати като “Моколен”, отколкото в обикновен държавен дом. Затова и на въпроса “Кой ще живее във “Вила Моколен”?, отговорът би следвало да бъде: Всеки средностатистически норвежки пенсионер-милионер. А те не са малко предвид факта, че задължителните и частни пенсионни осигуровки гарантират стабилни доходи и на стари години.

Сред тези пенсионери е и 89-годишният вдовец Арне Гранлие. Той живее в подобно частно заведение за възрастни хора – “Вила Грижа”, която се намира в северната част на столицата. Докато похапва домашно приготвен ябълков сладкиш, Арне не пести хвалбите. Всичко му харесва тук – храната, денонощните грижи, хигиената. Арне казва, че престоят му струва по 967 крони (193 лв) на ден.

Синът на Арне изчислява годнишните разходи за престоя на баща си в дома на стойността на един хубав чисто нов автомобил. Но в никой случая не съжалява. “С радост влагаме спестените през годините от тате пари за живота му във “Вила Грижа”. За какво друго иначе бихме ги използвали освен за това на него да му е добре?”

„Ами за много неща, хелоу!“ бихме извикали в един глас ние там долу, на Балканите. Като, например, за   закупуване на собствено жилище, нови гърди за жената и дъщерята, както и за този нов, супер як автомобил, за който вече стана дума. Бива ли да се трошат толкова пари, за да може един дъртак да яде кекс и да се радва на млади санитарки?

Само че различни народи, различни нрави… И различни социални системи!

 
 

Забраняват на Тръмп да ползва музиката на Принс

| от chr.bg |

Семейството на покойната звезда Принс поиска официално от президента на САЩ Доналд Тръмп да престане да използва музиката на изпълнителя по време на митингите си и други политическите мероприятия.

Искането от името на роднините на Принс отправи Омар Бейкър, негов полубрат. Хитът „Purple Rain“ често звучи на митингите на Тръмп, включително и миналата седмица в Саут Хейвън.

Много музиканти или техни наследници изразиха несъгласие Тръмп да използва хитовете им. Сред тях са „Ролинг стоунс“, Адел, Нийл Йънг, Ар И Ем, „Аеросмит“, „Куин“, наследниците на Джордж Харисън, както и семейството на Лучано Павароти.

Американските политици могат да получават лиценз от дружествата за авторски права и да не искат изрично съгласие от самите изпълнители, когато решат да използват музиката им за подобни събития.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.