Наследството на Кенеди: харизматично, но незавършено

| от |

Анализът е публикуван в агенция Франс прес

Джон Фицджералд Кенеди остава мъченически символ на поетичните политически възможности 50 години след убийството си, но историята може да произнесе безпощадна присъда за недовършената му дейност в Белия дом.

Убийството посред бял ден на харизматичния 35-и президент на САЩ беше толкова шокиращо, че хората от цял свят си спомнят къде са били, когато са научили за смъртта му на 22 ноември 1963 г. само на 46-годишна възраст.

Събитията по повод половинвековната годишнина от смъртта му са повод за ново вглеждане в трайното влияние на Кенеди като лидер и политическа икона, чиято звезда изгрява в момент, когато ерата на суинга през 60-те отвява сивия поствоенен свят. Кенеди се явява като пророк на промяната с избирането му през 1960 г. и за поколението на бейби бума неговият президентски мандат е време на внезапно прекършената надежда.

За разлика от хората, които помоли да помислят не какво страната им може да направи за тях, а какво те могат да направят за страната си, Кенеди не остаря и живее в умовете вечно млад. За мнозина той остава смелият герой от Втората световна война, активистът с чаровна усмивка, главата на семейство с изключително бляскава съпруга или държавникът, който издърпа света от ръба на ядрената война по време на кубинската ракетна криза.

Близо две десетилетия на провалени или помрачени от скандали президентски мандати след смъртта му помогнаха за превръщането на Джей Еф Кей в символ на изгубеното достойнство на политиката, служеща на възвишени цели като изпращане на човек на Луната, „не защото те са лесни, а защото са трудни“. Следващите поколения американци познават Кенеди чрез внимателно създадени образи и прочувствени истории, написани от придворните от Камелот.

Но легендата беше помрачена от разкрития за любовни авантюри, документи за провалилата се инвазия в Залива на свинете в Куба и разкритията за крехкото здраве на мъжа, смятан за въплъщение на младостта. Ширещите се конспиративни теории за това дали убиецът Лий Харви Осуалд е действал сам създават усещане, че Кенеди е запомнен повече заради ужасната си смърт и последвалата обществена драма, отколкото с това, което е направил приживе.

Историкът Ленард Стейнхорн, който изнася лекции за наследството на Кенеди в Американския университет, казва, че Джей Еф Кей ще бъде запомнен с това, че първо признава, а след това овладява силата на телевизията. „Тъй като ние все още не сме излезли от тази ера, той продължава да е модел за харизма, присъствие и лидерство, които очакваме от нашите президенти днес“, допълва изследователят.

Но тъй като съвременниците на Кенеди стават все по-малко, бъдещите историци може да погледнат на президентския му мандат по-критично. „Смятам, че днес Джон Кенеди е от минимално значение за настоящото поколение“, казва Джефри Енгел, който води лекции за наследството на Кенеди в Южния методистки университет в Далас. „По трагични причини неговото наследство е на един прекършен президент“, допълва той.

Макар Кенеди да задава политическия тон по ключови въпроси през 60-те години на миналия век като социалните реформи и гражданските права, неговият наследник Линдън Джонсън привежда в действие прогресивното законодателство. Сега историците спорят за това дали Джей Еф Кей щеше да прояви същата политическа ловкост на майстора в законодателството Джонсън и мнозина смятат, че той нямаше да стигне толкова далеч в областта на гражданските права и другите социални проблеми.

Също така никой не може да знае със сигурност дали Кенеди, който е изтъкнат войн от Студената война, щеше да затъне толкова дълбоко като Джонсън във войната срещу комунизма във Виетнам. „Изследователите на президентския му мандат казват, да, той е притежавал изключителен талант и е дал изключителна надежда на американския народ, но действителните му постижения в законодателството и дипломацията всъщност са доста ограничени“, казва Енгъл.

По ирония на съдбата на друг президент от Демократическата партия, изградил своя собствена вдъхновяваща политика, ще се падне честта да отбележи 50-годишнината от смъртта на Кенеди. Президентът Барак Обама говори за пламенния идеализъм на Кенеди на възпоменателно събитие в Американския университет във Вашингтон по време на предизборната кампания през 2008 г. в присъствието на покойния брат на Кенеди, сенатор Едуард Кенеди.

„Беше време, когато един друг млад кандидат се състезаваше за президент и отправи предизвикателство към Америка да прекрачи една нова граница. Същото важи за Барак Обама. Той възпламени надеждата в нашето време, което толкова болезнено се нуждае от нея“, каза по онова време сенатор Кенеди.

Но вдъхновяващата сила на Обама се сблъска с реалността. Дълбокото разделение между привържениците му, обърканите му решения и собствените му политически недостатъци укротиха вълната на промяната. Кенеди обаче не доживя да види опетняването на идеализма си от разочарованието и затова остава в историята като символ на прекършените възможности.

 
 

Антъни Андерсън от „Трансформърс“ беше обвинен в нападение над жена

| от chr.bg |

Популярният американски актьор Антъни Андерсън, известен от лентата „Трансформърс“ от 2007 г., стана обект на разследване по подозрение в нападение над жена, съобщи телевизионната компания Ей Би Си.

„Получихме заявление за престъпление, в което Андерсън е посочен като заподозрян. Разследването е започнало“, обявиха полицейски източници пред телевизионния канал. Органите на реда не разкриват подробности по случая.

Андерсън заяви, че категорично отхвърля отправените му обвинения. „За съжаление всеки може да подаде в полицията заявление, независимо дали то отговаря на истината или не. Властите не са се свързвали с Антъни по този повод, а той категорично оспорва подобни твърдения“, заяви пред Ей Би Си представител на актьора.

Четиридесет и седем годишният комедиен актьор Антъни Андерсън се е снимал в над 80 филма и телевизионни сериали. Най-известните от тях са „Ромео трябва да умре“, „Страшен филм 3″, „Трансформърс“ и др.

 
 

Честит рожден ден, принц Джордж

| от chr.bg |

Първородният син на херцозите на Кеймбридж – Джордж – днес става на пет години. По случай рождения ден от двореца в Кенсингтън разпространиха негова снимка. Тя е направена веднага след кръщенето на малкия му брат Луи, предаде БНТ.

Джордж е застанал до тухлена стена и се усмихва широко. Най-голямото дете на Кейт и Уилям е трети поред претендент за трона. За празника му кралският монетен двор пусна лимитирана серия монети с номинал 5 паунда.

На нея е изобразен свети Георги, който сразява змея и е изписана настоящата година. Според медиите на Острова Джордж много обича хеликоптери. Родителите му вероятно ще спазят традицията си и ще отпразнуват рождения ден на сина си в тесен семеен кръг.

 
 

“Mamma Mia: Here We Go Again”: продължението, чакано 10 години

| от Дилян Ценов |

4 юли 2008 г. Стокхолм, Швеция. Денят ще остане в историята. Четири световни звезди се събират за втори път на публично място за последните 22 години. Поводът е премиерата на мюзикъла, чийто гръбнак е тяхната музика. Шест месеца по-късно, на края на годината, „Mamma Mia!” вече е най-успешният мюзикъл в историята на киното, най-успешният британски филм на годината и петият най-печеливш филм на годината с приходи от 609 млн. долара.

Точно преди 10 години видяхме за първи път Дона да прави онзи шпагат над леглото, да пада през капандурата на покрива, да плаче, докато приятелките й я наливат с коктейл и наивно да запълва пукнатината в каменната настилка със силикон. А Кристин Барански даде на малките момчета най-ценния съвет – да не си играят с огъня, защото ще се изгорят. 10 години, през които публиката не обърна гръб на остров Калокаири и гръцкото море, на историята на Дона, Сам, Бил, Хари, Софи и периодично се връщаше, за да плаче и да се смее заедно с тях, под звуците на една от най-успешните музикални групи в света – AББA.

Киното няма да бъде кино, ако не направи това, за което се говори тихомълком още от 2008 г. – продължението. Десет години по-късно пред нас вече е „Mamma Mia: Here We Go Again„. Старите персонажи, вечната музика на АББА, шареният остров, две паралелни истории преди и след случките от първия филм, нов снимачен екип и нови попълнения в актьорския състав. На теория имаме всичко необходимо за достоен наследник. На практика „Mamma Mia!” е от онези неща, за които казваме, че „са един път”. Нещо неповторимо, което ако се опиташ да възпроизведеш, резултатът ще бъде имитация на нещо феноменално. Това е грубата равносметката от „Mamma Mia: Here We Go Again”, който от днес вече е по родните кина.

download

Пет години са изминали от сватбата на Софи и Скай и една година от смъртта на Дона. Заварваме Софи леко променена – все така ранима, но и решена да сбъдне мечтата на майка си и да превърне старата “Villa Donna” в приказен хотел. Скай заминава за САЩ на семинар по туризъм, а на помощ на Софи идва новият управител – сеньор Фернандо Сиенфуегос (в ролята е Анди Гарсия). Несигурна за своето бъдеще, това на брака си и на хотела, Софи несъзнателно върви по пътя на майка си, която преминава през същите трудности при идването си тук. Едновременно с това сме въведени и в другата история – тази на младата Дона (Лили Джеймс). Запознаваме се с нея по време на дипломирането й в университета, където заедно с випускниците тя пее „When I Kissed the Teacher“. Действието се развива през 70-те години. Хипитата все още вярват в мечтата си, а младата Дона иска да опита всичките сладости, които животът и момчетата могат да й предложат. Скиталческият й дух я отвежда първо в Париж, а след това на гръцкия остров Калокаири, където тя се установява за постоянно. Тук пътищата й се преплитат и с младите Бил и Сам, а плътно до нея са двете й приятелки – Роузи и Таня. 25 години по-късно компанията отново се събира, за откриването на хотела. Всеки е малко остарял, но все така очарователен. Към тази картина добавяме и бабата на Софи и майка на Дона, в чиято роля влиза Шер.

MV5BODc2MjUyZWQtOGE1ZC00MTcyLTg4M2UtNWRjNGQ4NTg5OWZjXkEyXkFqcGdeQXVyNTc5OTMwOTQ@._V1_SY1000_CR0,0,1499,1000_AL_

Липсва само Дона, чиито портрети висят по стените. Духът й обаче се усеща.

Mamma Mia: Here We Go Again” пристига със съответните смени в екипа. На мястото на Филида Лойд, която режисира първата част, сяда Ол Паркър („Най-екзотичният хотел „Мариголд”), който пише и сценария. За историята съдейства Катрин Джонсън, автор на Бродуейския мюзикъл от 1999 г. и на сценария за филма от 2008 г. Лили Джеймс в ролята на младата Дона и е най-доброто ново попълнение в тези 114 минути. Джесика Кийнан Уин и Алекса Дейвис са 20 годишните Таня и Роузи, а Джеръми Ървин, Хю Скинър и Джош Дилън влизат съответно в ролите на младите Сам, Хари и Бил. Именно тази част от актьорския състав дава на филма това, от което той най-много има нужда – нещо ново. Различен прочит на вече известната история, за която сме чували от дневника на Дона от първата част. Всички знаем какво се е случило в онези млади години в общи линии. И тъй като тази изходна ситуация вече е известна, интересното е да видим как тя достига до нас през изпълненията на новите лица. За щастие всичките те са достатъчно встрастени и успяват да ни потопят в разказа.

Липсва само Мерил. Духът й обаче се усеща.

Това е и факторът, който „Mamma Mia: Here We Go Again” не може да превъзмогне. Той обаче е следствие на други липси, заложени още в началното ниво – историята. Такава на практика тук няма. Поне не и в непознат досега вид. Като картина за оцветяване, чийто щрихи са поставени още през 2008 г., а сега само някой е добавил акварела. Запълнени са празнините, които зрителят няма вопиюща нужда да бъдат запълвани. Той вече знае къде ще го отведат събитията.

mama-mia-two-new-movie

Липсва размахът на първата част, онова препускане през ситуациите и тяхната динамика, които ни връхлитат още с началните кадри, когато звучат акорди от “Gimme, Gimme, Gimme”. Липсва и онази свързаност между песните, които правеха историята завършена, напрегната и ненатрапчиво лирична. При първият филм персонажите нямат друг изход, освен да запеят. Хитовете на АББА са точно на мястото си, защото само чрез тях може да има развитие. Тук песните са по-скоро цел, оправдание за достигане до определен момент, но без изграденото първончално напрежение.

Безспорно всичките песни са заснети впечатляващо. Подборът им обаче може да бъде недотам атрактивен за зрителите, които са по-слабо запознати с творчеството на АББА. За запалените фенове песни като “Angeleyes”, “The Name of the Game” и „I’ve Been Waiting for You” носят същото усещане като „Mamma Mia” и „Money, money, money”. Но имайки предвид, че касовият успех на тази история се дължи именно на най-големите хитове на групата, до известна степен присъствието на толкова много B-side песни, е минус. Малък минус обаче, защото дори тези песни носят уникалния ABBA sound, заради който днес светът отново преживява една нова АББА мания. Връх в мащабите са изпълненията на „Waterloo”, която Лили Джеймс и Хю Скинър пеят в парижкото бистро и „Dancing Queen”, която е своеобразен tribute на предшественика си от 2008 г. с десетките танцуващи хора и най-приятната препратка в целия филм – бабата, която преди захвърли снопа с пръчки, за да се присъедини към танцуващите кралици, днес вече няма силите за това. Пак носи своя сноп, пак е очарователна, но знае, че вече няма как да разпери ръце. Такава е и аналогията между двата филма.

Следствието, както вече стана ясно, е непрестанното дебнене за нея – Мерил. Чакаш момента, в който тя ще се появи зад вратата, защото тя е едно от най-силните попадения в предишната част, без което (и това е ясно на всички) този сюжет не би имал същия художествен успех. Когато дойде нейният момент, всичко се променя. Не от сантименталност. Просто защото тя е на мястото си. Там, в ситуацията, в кулминацията, с гласа, енергията, присъствието. Тя е Кралицата на танца и на филма, докато изпълнява заедно с Аманда Сийфрид My Love, My Life”.

Mamma-Mia-2

Най-обсъжданото ново попълнение в актьорския състав несъмнено беше Шер в ролята на Руби – бабата бохемка с избелена коса, която пристига от Лас Вегас и отпраща поздрав на френски към ses enfants (от фр. своите деца). Тя се появява за кратко, ролята й е почти пистолетна и кулминацията е главозамайващо доброто изпълнение на „Fernando”, в което й партнира Анди Гарсия. Ефектно присъствие, безспорно, но нейният образ в голямата картина е като ефектна брошка върху вече направен тоалет. Нека всеки сам прецени дали има нужда от нея.

Mamma-Mia-Here-We-Go-Again-ft.-Cher-HD

Нека да е ясно, „Mamma Mia: Here We Go Again” е добър филм, разглеждан сам по себе си. Работата е там, че да се разглежда самостоятелно е почти невъзможно предвид високата летва, която постави Филида Лойд. Сравнението е естествено и неизбежно. Това е рискът при подобни начинания – когато изградиш нещо като „Mamma Mia!” можеш ли да си позволиш да кажеш „Here We Go Again”…?

Няма да разберем дали „освежаването” на екипа в лицето на Ол Паркър е било добро решение. Винаги ще се питаме дали нещата не биха изглеждали по-добре, ако продуцентите бяха заложили на Филида Лойд. Може би да. Поради две причини: Ол Паркър не успява да се разпише със своя почерк върху историята, а филмът и без това върви по сигурния и добре утъпкан път на първата част. В резултат на това днес гледаме една приятна, забавна, интересна имитация на мюзикъла от 2008 г.

Хубавото е, че дори да е имитация, няма да загубите времето си. Отидете да гледате “Mamma Mia: Here We Go Again”. Забавлявайте се с историята на младите Дона, Сам, Хари, Бил, Роузи, Таня, плачете, смейте се с тях. Правете всичко, което правихте в последните 10 години. Персонажите са живи. Те няма да остареят толкова лесно. Музиката на АББА няма да остарее толкова лесно. Тя, както Мерил, Филида Лойд, Ол Паркър, Агнета, Бьорн, Бени, Ани-Фрид и всичко останали винаги ще отразяват ярката светлина на своя “Super Trouper”.

banner

*trouper – прожектор, който се управлява ръчно и следи водещите изпълнители на сцената, на театрален жаргон, „следач“

 
 

12 паднали летни ангела от Instagram в топ фотопозата на 2018

| от chronicle.bg |

От английски глаголът „straddle“ означава „разкрачвам се“, „разтварям крака“, „възсядам“ и „яхвам“. А страдлърките са моделите и другите жени в Instagram, които разчитат на тази толкова модерна поза, за да съберат максимален брой сърчица в социалната мрежа.

Спокойно може да се каже, че „страдлингът“ е позата на Лято 2018. И в това няма нищо лошо и нищо случайно. Тази поза прибира корема назад, стяга бедрата и подчертава гърдите. Така че…нямаме нищо против да гледаме повече момичета в нея.

В галерията събрахме 12 „стадлърки“ от Instagram, които ще ви доставят сетивно удоволствие колкото ледена бира в жегав ден. Енджой дем!