shareit

Народът срещу ултрасите: едно момче за футбола, града и пътя

| от Цветелина Вътева |

Срещаме се с Христо Георгиев, когото за по-кратко, надолу ще наричаме Ицо, в един превалящ, майски следобед на прясно боядисана пейка в Докторската градинка. Мястото не е избрано случайно. Прапрадядото на моя събеседник е от известния руски род Бакланови, чийто полк освобождава Ямбол, Сливен и Ловеч по време на руско-турската освободителна война. Ицо има и роднина-лекар, участвал във войната, а паметникът е издигнат години по-късно, в чест на 529-те лекари, загинали по време на битките. И тук, където той прави символичната връзка със своите прародители, започва нашият разговор.

София на три морета

Ицо е израснал в София и естествено, е емоционално свързан с града. „Не местата, а хората правят един град. А София сега е много различна от София, в която живеех като дете“, казва той. „Живеем в период на непрекъснато движение, бързо движение – по улиците, по магистралите, по тротоарите, през живота, от селата към градовете, от градовете към света. За добро или за лошо, твърде много българи изоставиха родината си и не се върнаха. Много хора от провинцията дойдоха в София. Градът се промени, а с него – и ние“, разказва той.

Ултрас или хулиган?

Ицо е от онези момчета, които повечето хора гледат изпод вежди, щом заговорят за футбол. Заради киселия поглед или заради татуировките, или може би заради вечно горящата му любов към ЦСКА. Да, поемете дълбоко въздух и се подпрете някъде. Той е футболен фен, ултрас. От онези, които ходят на всички мачове на ЦСКА по всички стадиони и заради които родителите не смеят да водят децата си на мачове на националния отбор.
Но преди да сте хванали иглата и конеца, готови да пришиете клеймото, нека разнищим какво точно стои зад стигмата, закована върху ултрасите.

„Говорехме за София. Когато чувстваш принадлежност към даден град, най-естественото нещо е да си имаш и отбор. Моят е ЦСКА. В последно време понятията се размиха жестоко: хората започнаха да асоциират футбола с агресия и простотия, а феновете на този спорт – с хулиганство и побои. Журналистите превърнаха думата „ултрас“ в синоним на „хулиган“. А това са две съществено различни неща“, обяснява Ицо.

Ултрас е някой, който много обича отбора си. Който никога няма да остави знамето, шала или приятелите си. Но не е престъпник. В агитките текат същите процеси, които текат и в държавата: хора идват, хора си отиват, динамиката в групата се изменя. Но в основата си феновете, ултрасите сме хората, които обичат и подкрепят безрезервно своя отбор. Ние сме с него, когато всички други ги няма “, казва още той.

След В група, накъде?

Така и така говорим за футбол, няма как да не стане дума за ЦСКА и сътресенията, които разклащат отбора, клуба и феновете в последно време.

„ЦСКА се върти в един и същи цикъл вече от 20 години. Чрез футболните клубове се легитимират престъпници; хора, които са забогатели ужасно много на гърба на народа. Ние не искаме да толерираме тази система, но към момента нямаме избор. Това, което феновете, искаме, е ЦСКА да е независим от мутри и политически игри, да имаме честен и морален клуб. Нищо повече.“, коментира Ицо ситуацията в армейския отбор.

^08665C30CC02D8E9B88460B3A1D0680A528E5B97CE82171841^pimgpsh_fullsize_distr

ЦСКА И ЛЕВСКИ – заедно в един път?

Левски и ЦСКА отдавна са се превърнали в имена, които назовават непримиримата, вечно жива вражда. Вероятно дори Шекспир, с неговите Монтеки и Капулети, не е постигнал такъв литературен ефект в правенето на сравнения, какъвто тези два български отбора. И все пак, може би има бъдеще, в която футболните фенове и на единия, и на другия отбор, ще се обединят около обща кауза. Според Ицо, след приемането на кодекса, според който феновете на двата отбора се задължават да спазват определени етични норми по време на мачове, а и извън тях, ЦСКА и Левски тепърва ще се обединяват около все повече общонационални каузи. Което е една приятна перпектива, нали?

Трака Трак

Да бъдеш привърженик на отбор е занимание, което изисква време. Ицо пътува в България и извън нея много често и колата му е като втори дом. Често най-яките спомени, които му остават, са тези от самото пътуване, а не от събитието или мястото, на което е отивал. С удоволствие е шофирал до Словения за мач, за който няма билет и е бил наясно, че няма как да влезе – но самото пътуване дотам и обратно е едно от най-готините му преживявания. В последно време, докато кара, слуша албум на Къци Вапцаров. „Има безценни хитове, всички знаят „Трака Трак“ и „Риск печели, риск губи“, но Къци има и любовни балади, и други песни, препоръчвам го на всички“, казва той. Иначе Ицо слуша хардкор, некомерсиален рап и изобщо музика, в която хора разказват неща, които са преживели в реалния живот и има какво да научи от тях.

Къде се крие истината?

За този ултрас, истината е в книгите. Ицо е завършил книгоиздаване в СУ и въпреки че към момента е маркетинг мениджър на IT компания, вижда професионалното си бъдеще и в книгите. „Книгите са част от културата на всеки градски човек. Във времена като днешните, може би най-чистата работа е тази да се занимаваш с просвета.“, казва той. Според Ицо няма грешни книги. И лошият пример, пак е пример. Важното е човек, каквото и да чете, каквото и да слуша, от време на време да спира и поглежда към хоризонта. И там някъде, да вижда светлина.

 
 
Коментарите са изключени