shareit

Напредъкът на Македония: Доклад – да, дата – не

| от |

eu-mkd_g

Заседание на Европейския съвет ще се проведе в Брюксел, на 19 и 20 декември 2013 г. В дневния ред на заседанието са темите: общата политика за сигурност и отбрана; икономически и паричен съюз и икономическа и социална политика и разширяване, миграция и енергетика.

В навечерието на заседанието на Европейския съвет в Брюксел, се засилват коментарите в медиите в Скопие – за това дали ще бъде определена дата за започване на преговори на Македония за присъединяване към Европейския съюз.

„Не очаквам в сегашната ситуация да се вземе решение за започване на преговори на Македония с Европейския съюз“, това каза евродепутатът от Групата на Социалистите и Демократите в Европейския парламент Евгени Кирилов. По думите му, освен нерешения спор за името с Гърция, остава висящ и проблема с подписването на договор за добросъседство между България и Македония.

Преди година, България постави като условие – Декларацията от 1999 г. на министър-председателите да прерасне в договор за добросъседство между двете държави, след което България ще подкрепи Македония за определянето на дата за започване на преговорите с ЕС.

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин заяви преди седмица, че: „Без подписването на договора за добросъседство и сътрудничество, няма как България да отвори пътя на Македония към Европейския съюз (ЕС)”. Той каза още, че трябва да се засилят контактите на политическо равнище и да се създаде повече доверие между политическите ръководства на двете страни и между гражданите.

Министърът подчерта, че не само договорът за добросъседство и сътрудничество е проблемен за Република Македония по отношение на надеждите й да тръгне по пътя на членството в ЕС, но има и ред други въпроси от вътрешната политика, които са във фокуса на вниманието не само на България, но и на други страни. „България се опитва да съдейства по подготовката на Македония за преговорите”, каза още министър Кристиан Вигенин.

Преди седмица, бе представено и социологическо проучване на Агенция „АФИС“, според което – 56% от българите са съгласни, че преди започването на преговори за приемането на Македония в Европейския съюз, трябва да се сключи договор за добросъседство между България и Македония. Медиите в Скопие съобщиха, че са представени поправките на проекторезолюцията на ЕП за Македония, след като срокът за тяхното внасяне изтече в сряда.

Докладчикът за Македония Ричард Хоуит е заявил, че евродепутатите са внесли солиден брой поправки. „Съществува силен дебат за страната, за нейното европейско бъдеще, за предизвикателствата пред които е изправена. Ще има съществени забележки, които ще бъдат дебатирани и ще гласуваме за тях”, заявил Хоуит. Предстои дебат за страната, за нейното европейско бъдеще, предизвикателствата, с които се сблъсква, това заяви Хоуит пред телевизия „Алфа“. Да, ще има същински забележки, които ще бъдат дебатирани, и ще гласуваме за тях, и аз не го крия това. Но, като докладчик, съм убеден, че ще успеем да достигнем до компромиси, които са в интерес на страната и нейното европейско бъдеще, е заявил Хоуит.

Хоуит казва, че ако и поправките на неговите колеги да са насочени към справянето на Македония с предизвикателствата, все пак те силно подкрепят старт на предприсъединителните преговори. Той се надява, че евродепутатите ще се съглася с позицията му в проекторезолюцията, че има липса на доверие в процеса на преговорите за името, както и че между Македония и България съществува дух на добри отношения и ново сътрудничество.

От Македония се иска да направи каквото е възможно за напредък в аспирациите си за европейска интеграция. Проекторезолюцията на Хоуит е обявена преди провеждането на Европейския съвет следващата седмица и с това той смята, че ще окаже влияние. Факт е, че като докладчик смятам, че преговорите с Македония за присъединяване към ЕС трябва да започнат и ще кажа защо: Това не е само в интерес на страната, а и на Европейския съюз и се надявам, че ще се окаже натиск върху някои правителства, за да вземат правилното решение в следващите няколко дни, това е заявил Хоуит пред телевизия „Алфа“.

Дебатът за поправките и гласуването на проекторезолюцията за Македония ще се състоят във втората половина на януари 2014 г.

Преди дни се проведе среща на премиера Никола Груевски с председателя Съвета на Европа Херман ван Ромпой, на която македонският министър-председател е представил напредъка на страната по пътя на евроинтеграцията и е защитил очакванията на македонските граждани. Скопският вестник „Дневник“ цитира неофициална информация, според която ван Ромпой е проявил интерес към постигнатото от Македония, но е заявил, че за начало на преговорите е необходимо съгласието на всички страни-членки.

Истинският проблем на Македония е вътрешен и институционален, свързан с демокрацията, върховенството на закона, етническата кохезия и цялостно прилагане на Охридския рамков договор. Въпросът за името между Македония и Гърция не е двустранен, а открит международен проблем. Това е заявил гръцкият външен министър Евангелос Венизелос пред участниците в срещата на НАТО в Брюксел, съобщи преди седмица македонският вестник ”Дневник”.

Според изданието гръцкият външен министър не бил единственият, който имал тази позиция. Позицията, че Атина не е единствената пречка за членство в ЕС и НАТО се разпространявала и вътре в страната, пише агенция Фокус.

 
 
Коментарите са изключени

Джон Атанасов – истинският създател на компютъра

| от Александър Николов |

Джон Винсент Атанасов е роден във фермата на дядо си, намираща се на няколко мили западно от Хамилтън, Ню Йорк, на 4 октомври 1903 г. Джон е първото дете в семейството на Иван Атанасов, електроинженер, и Ива Луцена Пърди, учител по математика. Майката на Атанасов, Ива Лусена Пърди е от старо американско семейство от ирландски произход. Бащата на Атанасов Иван Атанасов е имигрант от България с доста интересна история и заема важна роля в живота на Джон Атанасов.

Училищните му години са нормални. Той е добър ученик и проявява младежки интерес към спорта, особено към бейзбола. Този интерес избледнява, когато баща му закупува нова сметачна линия, за да му помогне в работата си. 9-годишното момче остава очаровано от нея. Той внимателно прочита инструкциите и се изумява, че може да получи верни отговори.

Така започва да се интересува от математическите принципи, стоящи зад функционирането на сметачната линия и изучаването на логаритми. С помощта на майка си Джон минава към алгебра на по-високо ниво. В рамките на няколко месеца забързаният 10-годишен младеж напредва до степен, в която няма нужда от помощ.

Когато Джон трябва да влезе в гимназия, семейството се мести във ферма в Олд Чикора, Флорида. Завършва курса на Училище Мулбери след две години с отличен по наука и математика, а на 15 вече успява да вземе и гимназиалната си диплома. Дотогава той вече знае, че иска да бъде теоретичен физик.

Работи година като търсач на фосфатни залежи, за да спести малко пари. През 1921 г. Джон постъпва във Флоридския университет в Гейнсвил. Тъй като университетът не предлага степен по теоретична физика, той започва да поема курсове по електротехника и 4 години по-късно получава бакалавърска степен по специалността.

Въпреки че има много оферти за преподавателски стипендии, включително и от Харвард, той приема тази от Държавния колеж в Айова, защото това е първото, което той получава и заради добрата репутация на институцията в областта на инженерството и науките. През юни 1926 г. Джон защитава магистърска степен по математика и се жени за Лура Меекс.

ATANASOFF_Pic^1_-_Flickr_-_Eye_Steel_Film

Снимка: By Eye Steel Film from Canada – ATANASOFF_Pic#1, CC BY 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22040424

През март 1929 г. се записва в Университета на Уисконсин като докторант по теоретична физика. Работата по докторската му дисертация дава на Атанасов първия опит в сериозните изчислителни процеси. Той прекарва часове с калкулатор на Монро (една от най-модерните изчислителни машини на времето). По време на тежките седмици на изчисления, за да завърши тезата си, Атанасов придобива интерес да разработи по-добра и по-бърза компютърна машина. След получаване на доктора си по теоретична физика през юли 1930 г. се завръща в щатския колеж в Айова с решителност да се опита да създаде по-бърза, по-добра изчислителна машина.

Манията за намиране на решение на компютърния проблем води Атанасов до безумие през зимните месеци на 1937 г. Една студена нощ, разочарован след много обезкуражаващи събития, той се качва в колата си и започна да шофира на изток.

По-късно той ще разкаже в интервю: „Това беше вечер на шотландско и 200 мили каране, когато дойде концепцията за машина с електронно управление, която ще използва базови две (двоични) номера вместо традиционните базови – 10 номера, кондензатори за памет и регенеративен процес, за да се предотврати загубата на памет от електрическа повреда.“

След като изминава двеста мили, той влиза в крайпътно заведение в щата Илинойс. Там му идва и идея как да изгради този компютър, използвайки гърба на коктейлна салфетка.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Снимка: By User:Manop – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=887137

Още в началото на 1938 г. Атанасов създава общия електронен и логичен дизайн на автоматичен цифров компютър за решаване на големи набори от едновременни линейни уравнения и започва да търси финансиране. Търсейки помощник, Атанасов получава препоръка от своя колега и приятел професора по електротехника Харолд Андерсън за особено ярък студент по електротехника Клифорд Е. Бери и след кратка среща решава да го наеме. Конструкцията на прототипа се движи напред с голяма скорост и веднага след завършването му работи добре.

В края на 1939 г. Атанасов попълва заявление за финансиране на държавния колеж в Айова, а през декември 1939 г. прави демонстрация на прототипа пред служителите на колежа, който ги убеждава, че проектът на Атанасов е достоен за безвъзмездна помощ в размер на 5000 долара от изследователския съвет за да се изгради пълномащабна машина.

Към края на пролетта на 1940 г. проектът вече е в ход и се обсъжда фактът, че е необходимо да се предприемат стъпки за патентоване на машината (което никога не се случва), както и искане на допълнително финансиране за нейното завършване.

Атанасов с помощта на Бери, подготвят ръкопис с описание на функционалността и подробни чертежи на машината. Едно копие на този ръкопис е изпратено в края на 1940 г. на адвоката за патенти в Чикаго Ричард Р. Трекслер. Той е нает от щатския колеж в Айова, за да им даде съвети как да защитят изобретенията, включени в компютъра. 

С влизането на САЩ във Втората световна война Атанасов и Бери напускат Айова за военна служба, а работата по компютъра се прекратява. Атанасов оставя задачата да завършат патентоването на АВС на университетските служители. Това ще се окаже една от най-големите грешки в живота му.

Едва в края на 1948 г., при едно от посещенията си в Айова, Атанасов научава, че компютърът му е демонтиран. Нито той, нито Клифърд Бери са уведомени, че компютърът ще бъде унищожен. Запазени са само няколко части.

Атанасов никога не печели пари от изобретението си. След пенсионирането си  работи по частни проекти, когато през пролетта на 1967 г. за негова изненада се свързват адвокатите на три огромни компютърни компании – Контролна компания за данни (CDC), Honeywell и General Electric, относно спор с Sperry Rand Corporation за „ENIAC Patents“.

Изобретателите на компютъра ENIAC – Джон Моукли и Дж. Преспър Екерт кандидатстват за патента на своята машина през 1947 г. (издаден през 1964 г.) Междувременно Sperry Rand купува компанията на Моукли and Екерт. По този начин не само Honeywell, но и всички компании, произвеждащи електронни компютри, трябва да плащат патентни такси.

Адвокатите на Honeywell и CDC успяват по някакъв начин да научат за АВС. До този момент компютърът на Атанасов е споменат само в 3 кратки вестникарски съобщения и в книгата „Електронни цифрови системи на Р. К. Ричардс“. Ричардс е приятел на Бери, който видял машината на Атанасов през 1941 г., следователно книгата му вероятно е източникът на информация за адвокатите.

Screenshot_13

Джон Атанасов е нает като консултант от CDC и Honeywell, за да предостави цялата налична информация и да се съгласи да бъде свидетел в съдебния процес, който започва през 1971 г. В този процес CDC и Honeywell, с решителната помощ на Атанасов успяват да докажат, че Моукли и Екерт са използвали идеи от ABC.

Патентните претенции на Sperry Rand са отхвърлени, а патентът на Моукли и Екерт е класифициран като невалиден. По време на този дълъг процес, Атанасов прави много добро впечатление със своите маниери и показания, за разлика от Моукли, който променя показанията си под клетва три пъти и говори леко за Атанасов и неговия компютър.

Доказано е, че по време на първата си среща през декември 1940 г. Атанасов описва работата си на Моукли. Тъй като Моукли иска да види ABC, Атанасов се съгласява и го кани да го посети в Айова.

Когато съдия Ларсън обявява официалното становище на 19 октомври 1973 г., адвокатите на CDC и Honeywell и самият Атанасов се надяват, че това ще бъде краят. Ясна и недвусмислена констатация, че основните идеи на „ENIAC“ на Моукли са „произведени от Атанасов, а изобретението, заявено в ENIAC, произлиза от Атанасов“.

В обширни констатации съдия Ларсън заявява: „Екерт и Моукли първо не са измислили автоматичния електронен цифров компютър, а вместо това са взели този предмет от д-р Джон Винсент Атанасов“.

Съдия Ларсън постановява, че Джон Винсент Атанасов и Клифърд Бери са тези, които конструират първия електронен цифров компютър в щатския колеж в Айова през периода 1939-1942 г.

До края на дните си Атанасов работи в областта на компютърното образование за млади хора и разработва фонетична азбука за използване с компютри. Джон Атанасов е носител на много отличия и награди, като наградата за гражданска служба на ВМС на САЩ (най-високата чест на ВМС на САЩ, присъдена на цивилни граждани), пет почетни докторски степени, членство в Залата на славата на Айова Инвенторис и Националния медал на САЩ Технология, представена от президента Джордж Буш през 1990 г. Атанасов е притежател на около 30 патента.

Д-р Джон Винсент Атанасов умира на 15 юни 1995 г. от инсулт в дома си в Монровия. В негова чест през 1996 г. в Университета на Айова е построена реплика на ABC и е демонстрирана в няколко града в САЩ. Неговата история е чудесен пример за това, как скромността на един човек, може да му отнеме заслуженото място в историята. В този случай, за щастие за кратко.

 
 
Коментарите са изключени

Играта на черната котка

| от |

Черната котка, това мистично същество, което открай време е причина за създаването на всякакви безумни страхове сред хората, успява да се наложи и в спорта. Всеки атлет е невероятно суеверен и страховете от лош късмет могат да костват трофеи, медали и дори рекорди. Мистиката около мъркащите черни създания е тръгнала от средновековието. Вярата, че тези животни са олицетворени на злото, миньони на вещици и вещери, изобщо не е пропусната и в спорта. Лошият късмет и всичкото зло е събрано след опашката на черната котка. Бейзболният отбор Чикабо Къбс познават много добре проклятията.

На 13 август се изправят срещу Ню Йорк Метс – отбор с толкова негативна статистика, че от началото на сезона нямат и една победа и са записали цели 10 последователни загуби. В този прекрасен момент Къбс се оказват на добра позиция в бейзболното първенство, но на този ден нещата изобщо не вървят. Целият отбор е скован от треската на петък 13-и и освен това пада от един от най-слабите отбори на стадиона. Феновете на Къбс знаят и още една легенда. Според всички, чикагският отбор бил прокълнат през 1945-а година от човек с коза по време на „Световните“ серии. Липсват всякакви данни кой е човекът, както и козата, но очевидно, че точно това проклятие властва над душите на играчите. С тази важна клетва всеки играч в исторически план ставал суеверен. И всичко това се случва през 1969-а година, когато спортните критици са сигурни, че този отбор ще направи фурор.

Все пак сезонът е обещаващ. Къбс се справят отлично срещу отбора на Филаделфия, след това успяват да спечелят цели 11 от 12-те игри, стоят на първо място в класацията и всичко това до фаталния 13-и август, когато играта просто не върви. Междувременно става ясно, че Ню Йорк Метс, които никога не достигат по-близо от 9-тото място в първенство, набират особена скорост. Трофеи в исторически план? Няма такова нещо. И на този легендарен петък 13-и започва един сериозен обрат. До септември, Къбс вече пътуват към дъното. На следващото домакинство на Ню Йорк Метс, повече от 51 448 души (все вярващи фенове) се събират, за да видят дали наистина градският отбор се е пробудил. Опонент, както се досещате, са отново Чикаго Къбс. Точките от една победа и равенство ще позволят на Метс да вземат първото място.

Междувременно отборът на Чикаго се опитва да не изгуби 6-та поредна игра. И в този момент се стига до един много неприятен момент. Докато Рон Санто стои с батата и очаква топката, от нищото се появява черна котка, която символично пресича пътя на бейзболиста, прави един бърз завой и за около 10 секунди гледа отбора на Къбс. Повечето играчи се опитват да изгонят котето, но отказват да го доближат. Проклятитето е окончателно завършено. Чикаго категорично подпечатва билета си за дъното и ще изгуби 18 от оставащите 27 игри през септември и октомври. Междувременно Метс ще продължат напред и ще спечелят 38 от следващите 49 игри. След това печелят Източната дивизия и Националната лига. И всичко това с помощта на малко повече лош късмет. Метс създават и специален монумент в памет на черната котка с благодарност за титлата през 1969-а година.

 
 
Коментарите са изключени

Свиркащият език от Канарските острови

| от |

За някои хора свиркането с уста е много повече от начин да повикаш кучето си. Езикът „силбо гомеро“, който все още се говори на Канарските острови, се свирка вместо да се изговаря по начина, по който вие четете този текст в главата си. Не само че е изключително интересен начин на комуникация, но и има доста голям обхват като позволява на разговарящите да се чуват над 3 километра без никакви помощни средства.

Силбо гомеро се използва от хиляди години на Канарските острови и е бил доста полезен преди мобилните телефони. В миналото с едно просто изсвиркване хората са могли да се разберат от двата края на острова или да се намерят в навалицата.

За нас езикът звучи като песен на птички. 

Demostración de silbo gomero, La Gomera, España, 2012-12-14, DD 01

Демонстрация на силбо гомеро в ресторант на остров Ла Гомера (един от седемте Канарски острови)

За да „говори“, един „силбадор“ (испанската дума за човек, който говори силбо гомеро) просто пъха пръст в устата си, с които ще променя тона на свирнята, докато с другата си ръка насочва посоката на звука. Езикът представлява свиркова форма на местният испански диалект. С помощта на 5 „гласни“ и 4 „съгласни“, силбадорът има на разположение над 4 000 думи. Трябва да се има предвид, че свиркането не е винаги много ясно и човек често трябва да се повтаря, както и да разчита до значителна степен на контекст.

Не се знае много за произхода на езика. Създаден е от местните на острова и след това е адаптиран за испанския след 16 век. Подобни подсвиркващи езици са забелязвани в Гърция, Турция, Китай и Мексико, но никой от тях не е толкова развит и комплексен колкото силбо гомеро.

La_Gomera_1

Пейзаж от остров Ла Гомера

Уви, в последните години езикът се използва все по-малко и по-малко, защото основното му предимство – далекобойността му – се надминава от мобилните телефони. Има, разбира се, опити това интересно и до голяма степен уникално културно наследство да бъде запазено, като се настоява децата да го изучават в училище.

И накрая – ако смятате, че ще ви разкажем за този език без да ви дадем пример, то вие сте в дълбока заблуда:

 
 
Коментарите са изключени

Военният министър на Сирия е израелски шпионин

| от |

Светът на шпионите, представян в киното, винаги изглежда достатъчно изкушаващ за всеки човек. През годините видяхме с колко жени е спал агент 007. Запознахме се с хора, които са изнесли формулата за създаване на атомната бомба от САЩ и още много други. Организации като КГБ, ЦРУ, ФБР и Мосад не са непознати на света, но техните дела със сигурност остават доста дълбока тайна. И след като NETFLIX решиха да покажат историята на Ели Коен със Саша Барон Коен в главната роля, редно е да покажем колко далече се е простирала ръката на израелците, когато сигурността е била основен приоритет на прохождащата страна. Именно амбициите на Мосад успяват да стигнат до там, че да превърнат един обикновен шпионин във военен министър на Сирия. И преди да стигнем до началото на края, редно е да видим началото на всичко.

Коен е роден през 1924-а година в Александрия, Египет. Отдаден на религията си и вярата си, той се записва в армията, за да може да плаща определена сума на Египет, задължителна за всеки млад евреин. Военната комисия не му позволява да изплаща дълга си по този начин, вярвайки, че Коен няма да е толкова лоялен войник, колкото би трябвало да бъде. Опитва се да влезе в университет, но бързо се отказва, защото неговите „приятели“ от Мюсюлманското братство не спират да го тормозят.

Родителите му заминават за Израел през 1949-а година, но той остава в Египет с единствената цел да завърши своята диплома по електроника. Отдаден ционист (движение на евреите за възстановяване на еврейската държавност на територията на древния Ерец Израел). Заловен е за точно тази активност, но освен това се смята, че в Египет е бил участник в операция Гошен – основна цел е било извеждането на египетски евреи към Израел в следствие на нарастващата агресивност към тях. Коен също така участва и в операцията Шушана (1955), която има за цел да вгорчи дипломацията между Египет и западните страни. Той помага на рекрутираните египетски евреи, които трябва да заложат бомби в определени държавни, британски и американски цели.

EliCohen

Снимка: By Unknown – The State of Israel, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46031219

Основна посока били обикновено кината, библиотеките и американските образователни центрове. Бомбите трябвало да се взривяват няколко часа след затварянето на сградите, а вината трябвало да бъде преписана на Мюсюлманското братство и египетските комунисти. Операцията няма човешки жертви, но четиримата участници са заловени – двама успяват да се самоубият с отровно хапче, други двама са екзекутирани от властите. Коен не е бил обвинен макар и да се смята за съучастник. На следващата година напуска Египет. През 1957-а година започва да работи за военното разузнаване и прави анализи на информация. Работата го отегчавала и имал нужда от ново предизвикателство, което в този случай било Мосад. Опитва се да се включи, но кандидатурата му е отхвърлена. В следващите две години се отказва от идеологията си и решава да работи за застрахователна компания в Тел Авив. През 1959-а се жени за Надя Махалд и има три деца.

Мосад се появява малко по-късно на сцената. Главният директор Мер Амит разглеждал кандидатурите на всички отхвърлени участници и попаднал отново на досието на Ели. В следващите две седмици започнали да правят много сериозно наблюдение на бъдещия агент. След потвърждение, че идеологията на Коен е все още силна, започва и 6-месечен курс за рекрутиране. През 1961-а година получава фалшива идентичност като аржентински бизнесмен, завръщаш се обратно в Сирия.

Screenshot_14

Снимка: YouTube/Screenshot

Изграждането на прикритието е важно и агентът е изпратен в Аржентина. След една година пристига в Дамаск с псевдонима Камил Амин Таабет. Неговата мисия е да се внедри сред висшето общество на Сирия и да се сприятелява с политици, военни и други важни фигури на страната. Прикритието на заможен бизнесмен от Аржентина остава и времето му често представлява разходка из кафенетата, където може да слуша политическите клюки и настроения на населението. Когато това губи своя чар, започва да прави партита в огромния си дом, прерастващи в цветни оргии. Гостите също са специално подбран сирийски елит. След няколко питиета в повече, господата бързо започвали да коментират последните интересни планове на страната.

Агентът винаги се представял за пиян и отвян, но в този момент слушал с двете уши и се стремял да запомни всичко. Записването на същите разговори било рисковано. Докато Мосад подписва всички разходи на Ели, той не се притеснява да пилее пари и по този начин да печели доверието на своите нови приятели. Много от тях по-късно се връщат при него за съвет, освен необходимите пари. Сладката страна на нещата идва с помощта на 17 елитни любовници и още няколко красавици от запад.

Eli_Cohen_at_the_Golan_Heights

На въпросното възвишение, Ели Коен е в средата. 

Снимка: By Syrian military personnel – jspace.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23578322

За прекараните 4 години в Сирия, Коен се превръща в уважавана фигура и никой не допуска истинската причина да е в страната. Събраните материали често се предават с морзов код, тайна поща и освен това Коен пътува няколко пъти до Израел тайно. Най-голямото откритие са подземните бункери в Голан, които са създадени за отблъскването на потенциални атаки от страна на Израел. Гениалната идея на Коен е да изпрати дървета като подарък на войниците, които трябва да прекарват цялото си време под лъчите на жаркото слънце.

Сянката била очарователна за армията, но и за Мосад. Голан представлява природна крепост, но с добавена артилерия се превръща в много ценна стратегическа точка. Шпионинът прави подробни снимки, рисува графики и практически предава цялата армейска тайна на Сирия, канен е от сирийските пилоти на разходка из военните забележителности и помни всеки малък детайл. Късметът не спира да работи за Коен. Неговият далечен приятел от Аржентина, генерал Амин Ал-Хафиз е в основата на държавен преврат и бързо успява да заеме президентския пост. Мосад дори не е фантазирал, че техен шпионин най-вероятно ще успее да се издигне до нивото на действащ политик, при това военен министър.

Фантазия или не, Ели Коен е достатъчно добре наложен в политическия живот и е доказал многократно, че Сирия може да му има „доверие“. На ръководния си пост разбира, че Израел много скоро ще бъде обречен на суша. Сирия има план да отклони реките, захранващи основния израелски воден басейн. Благодарение на помпи и различни водни каскади, генерал Ал-Хафиз ще успее да затвори кранчето и в следващите няколко месеца да изтощи армията на Израел, гарантирайки по-лесна победа. Ели Коен успява да предаде информацията и много скоро ВВС на Израел започва серия от хирургически точно бомбардировки.

Screenshot_16

На приятелски разузнавателен полет!

Снимка: YouTube/Screenshot

След толкова тежката загуба, Сирия никога не повтаря опита си. Вече е ясно, че в правителство има шпионин. По стара военна традиция, описвана в книги като „Голямата игра“, разузнаването започва да спира електричеството на отделните квартали и със Съветска техника да се опитва да прихваща радио вълните. Ели Коен обикновено предава своите съобщения всеки ден в 8 и 30 сутринта. Неговата емисия трае около 9 минути – достатъчни за локализирането му. Последната му трансмисия до Тел Авив продължава цял час. Докато чака потвърждение, военни разбиват вратата на дома му и го залавят.

Коен е заставен да изпрати фалшива информация до Мосад, но вместо това, той успява да сигнализира за своето залавяне. Следват жестоки мъчения, но агентът така и не се предава. Става ясно, че един от най-добрите шпиони на Мосад е заловен. Гневът на Сирия е огромен! Близо 5 години страната е била жесток обект на подигравки, те трябва да накажат шпионина по най-бруталния възможен начин. Световните лидери все пак настояват за справедлив процес и освобождаване, законите на военната етика изискват милост към шпионите или поне пощада на човешкия живот. Последното писмо на Ели Коен е написано на френски, той отказва да напише писмото си на езика на неговите екзекутори:

„Любима моя Надя, любимо мое семейство,
Пиша ви тези последни думи с надеждата, че няма да се разделите. Моля Ви да не скърбите за случилото се, а да гледате в бъдещето. Изпращам Ви последните си целувки. Молете се за душата ми.
Ели“

Eli_Cohen

Снимка: By Unknown – http://www.yabeyrouth.com/pages/index2674.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1529045

Коен е екзекутиран на площада на убийците в Дамаск. Получава правото да чуе една последна молитва, отказва да му бъде сложена маска и следва обесването. На тялото му виси табела с всички провинения. В следващите 6 часа ще бъде там за назидание на всеки, който се опита да измени на родината си. Тялото така и не е върнато в Израел. През годините има няколко случая, в които се водят преговори, дори Турция е готова да бъде медиатор, но това така и не се случва. Ели Коен е погребан цели 3 пъти в Сирия, за да остане завинаги там. От предадената информация, Израел има достатъчно данни за защитната линия на Сирия. Мрежата от шпиони работи изключително добре, защото само две години след екзекутирането на Коен, страната предприема светкавична 6-дневна атака, известна още като 6-дневната война. Именно в този конфликт Израел ще вземе висотата Голан. Днес няма град в Израел, чиято улица да не е кръстена на известния шпионин.

 
 
Коментарите са изключени