НАП ще вика на разпит

| от chronicle.bg |

Националната агенция за приходите ще може да привиква на разпит за пояснения длъжниците. Промени в данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) предвиждат служителите на агенцията да могат да привикват граждани и собственици на фирми за даване на пояснения, пише в. „Сега“.

Според одобрените от парламента текстове, НАП ще може да събира доказателства чрез „разпитите” на гражданите. Към момента агенцията можеше да изисква справки и да получава писмени обяснения. В официалните мотиви към законопроекта обаче се твърди, че за повече достоверност е добре да се въведе и ред за даване на устни пояснения.

Промените отварят врата за провеждане на безкрайни проверки, алармираха депутатите и представители на счетоводните предприятия.

 
 

11 заглавия на CineLibri 2018, които не са изпускане

| от chronicle.bg |

Да живеят кинофестивалите! Във време, в което програмата на киносалоните изобилства от най-популярното в момента (разбирайте екшъни, трилъри, блокбъстъри с над 50 млн. бюджет и някоя друга анимация), тези събития са единствената възможност за зрителите да се докоснат до едни от най-добрите в художествено отношение заглавия в киното.

Един такъв скоро ще се проведе в София. В дните между  10 до 24 октомври за четвърта поредна година ще се случи CineLibri – единственият по рода си кинофестивал, посветен на взаимовръзката между две велики изкуства – киното и литературата.  – Над 300 прожекции и 45 актуални кинопродукции се обединяват тази година под мотото „Любов между редовете“.

Голяма част от филмите, които ви показваме в нашите галерии, включват заглавия на филми, които няма да може да гледаме по големите кина. Затова фестивали като CineLibri са нужни на българския зрител. А какво препоръчваме ние, вижте в галерията ни горе.

 
 

София е дом

| от Антония Антонова |

Когато бях на 20, си мислех, че никога няма да заживея в този голям град, в който можеш да се изгубиш, можеш да изчезнеш или още по-страшното – да бъдеш незабележим.

Всеки 20-годишен човек е забележителен, всеки 20-годишен е огън и блясък, дори да е затворен, умълчан, проклет и тъжен, дори да бъде плах. Особено тогава. Да си на 20 е звезди и вечност само по себе си.

После спрях да пътувам всеки ден за лекции с влака от съседния малък град и се нанесох в празния люлински апартамент с една раница живот на рамо. Баба ми и дядо ми ми подариха пералня, събрах пари за легло.

Гледката от прозореца беше абсурдна, зловеща, постсоциалистическа, кафява, нямаща нищо общо с гледката ми дотогава, с планините ми, с дърветата ми, с живота ми, с любовите ми.

Харесвах я. Исках да викна една приятелка художник да ми я нарисува на стената в хола – всички тези панелни блокове – по-високи и по-ниски. Да гледа през прозореца, да попива цветовете и балконите им, прането, телевизорите, коледните лампички, цветните мушката, семейните скандали, литрите ракия, кучета и котки, всичко и да го налива у дома ми, да го рисува с шарена ръка, за да го прегръщам по-бързо и да го чувствам по-близък този град, в който ще живея.

После забелязах Западен парк – той се вижда като погледнеш надясно от балкона ми – зелен, огромен, страшен, влажен. Днес тичам там и го обичам, както обичам пазара „Димитър Петков” и всички малки улици в центъра на София от март до октомври, както обичам шумните барове в тъмните безистени, в широките подземия на града от ноември до февруари. И всички хора, които срещнах и останаха, и онези, които още не съм срещнала, но ще срещна в градския безкрай.

София е болезнено красива. Красотата – тя невинаги е пищна, нито нагласена, нито винаги зелена, нито винаги чиста или скромна, или някаква конкретна. Тя е красота и без грим, и без филтър, и без ред и с бетон, и с каруци, и с арматура и стъкло, и с лошия злокобен смог, от който искаме да я спасим, да я изтръгнем и да я притиснем към гърдите си, София, с отворени обятия и дробове, с пулсиращи сърца.

Никога не се превърнах в пребиваващ тук човек, който „си се прибира“ всеки уикенд, за да помъкне буркани, макар че само на 35 минути с влака от Централна гара е градчето ми – онова с другите гледки – в което обичам да се завръщам.

Не мисля, че мога да понесе да живея на място, което не обичам и не знам как хората с години прекарват работните си седмици и тревожните си нощи в град, който не ги приютява, който не им е дом.

Домът – той не е даденост. Човек може дълго време да се чувства бездомен у дома си.

Домът не е нито град, нито къща, нито човек, нито семейство. Домът усмихва и приспива като люлка. В него се случват неща, които не се случват другаде. Той пази тайни и сближава сърца. Ухае на храна и винаги нещо му е повредено, винаги нещо трябва да му се ремонтира. Защото домът не е изряден, нито конкретен, но е дом и това ни стига. Даже е много. Достатъчно.

София е дом.

 
 

„Доза щастие“ на Яна Титова с първи тийзър

| от chronicle.bg |

Официалният тийзър на първия пълнометражен филм на Яна Титова е вече факт. Лентата, озаглавена „Доза щастие“, се очаква да излезе на голям екран в края на 2019-а година. В основата на филма стои истинската история на журналиста Весела Тотева и нейната вълнуваща битка в търсене на личното щастие на фона на особената динамика на 90-те години.

Филмът проследява период, в който наркотиците стават широко достъпни в България, а борбата с тях е истинско изпитание на волята. Главната женска роля е поверена на Валентина Каролева, за която това е дебют в киното, след завършването на актьорско майсторство в Лондон. В действителност, с този филм Валентина приема изключителното предизвикателство да се превъплъти в ролята на своята майка, Весела Тотева.

dose.of.happiness.1

Основните мъжки роли са поверени на Димитър Николов, познат от множество театрални постановки и късометражни продукции, както и от филмите „Безкрайната градина“ и „Христо“. Ще видим и Александър Алексиев, любим на публиката от „Възвишение“, „Откраднат живот“ и първия спортен сериал „При щангистите“.

dose.of.happiness.2

Операторската работа по филма е дело на Мартин Балкански, снимал редица български и международни продукции като главен или асистент оператор. Името му е свързано с „Откраднат живот“, „Тилт“, „Кецове“, „Недадените“, „18“.

„Доза щастие“ е по сценарий на Яна Титова. Продуценти са NO BLINK Studios в лицето на Александър Алексиев и Николай Стоичков, а съвсем скоро предстои да бъдат обявени още лица от актьорския състав.

А ето го и самия тийзър:

 

 
 

Марша Крос се бори с рак

| от chronicle.bg |

Тази неделя актрисата Марша Крос, позната с участието си в популярния сериал „Отчаяни съпруги“, разкри в пост в Instagram, че се бори с рак.

56-годишната актриса съобщава, че се е подложила на 8-месечно лечение и засега е в добро здраве, но съжалява за загубата на косата си.

Марша, известна най-вече с ролята си на Бри ван де Камп от „Отчаяни съпруги“ получи подкрепата на хиляди свои приятели. След публикуването на първата снимка, трогната от техните реакции, тя написа втори пост: „Справям се добре. Не исках да ви изплаша. Почти осем месеца лечение. Благодаря ви за ЛЮБОВТА. Боже Господи. Разплаквате ме.“  


View this post on Instagram

Love love love Healthy Marcia! Xoxoxo❤️❤️❤️

A post shared by reallymarcia (@reallymarcia) on