Накъде без чадър?

| от chronicle.bg |


Макар във Великобритания да не вали винаги, местните винаги носят чадър със себе си. Като редовен аксесоар англичаните залагат много в избора на чадър и инвестират около 100-150 паунда в покупката.

Колкото и да ви учудва това, родината на чадъра не е Великобритания. Този аксесоар си пробива път преди повече от 1000 години преди новата ера. За негова родина се считат Китай и Египет. И в двете страни, както и в Индия, чадърът е символ на власт и богатство. Само управляващите са имали право да ползват чадър.

С годините аксесоарът достига до Древна Гърция и Рим. В Западна Европа чадърите пристигат през XVII век.

В Англия чадърът започва да се употребява за дъжд през 1750 година. Около 50 години по-рано в Париж вече дамите се ползвали от удобството на сгъваемия чадър, макар че го носили предимно против слънце. В дъждовните дни французойките просто не си показвали носа навън.

Ето ги и петте най-добри чадъра, според любителите на аксесоара.

 
 

Останете си в леглото тази неделя с Рита Ора

| от chr.bg |

Рита Ора засне поредната си провокативна фотосесия, този път за руското издание на списание In Style.

27-годишната певица позира гола на корицата в легло, „облечена“ в нищо друго освен черни ръкавици, които стигат над лакътя й.

Знаем, че певицата, която зарадва българските си почитатели с концерт това лято във Варна, никога не е имала проблем с голотата си, а ние лично сме много доволни от това.

Малко по-рано тази година Ора отново беше гола, но този път за корицата на сп. Clash.

А, бе, много голотия, много нещо, но нищо неочаквано от Рита. Затова, ако не ви се прави нищо тази неделя, ви предлагаме да си останете в леглото с Рита.

Порадвайте й се в галерията.

 
 

Какво е FOMOMG и как ни съсипва?

| от chronicle.bg |

Всеки иска да успее. За да успееш обаче трябва да се насочиш нанякъде. За това служат мечтите. Американците го наричат „американска мечта“, но мечтаенето в тази посока въобще не е тяхно; те просто му дават име. Правим го всички и всички знаем стандартния списък с цели:

  • Да стана милионер
  • Да съм женен/омъжена с 2 деца, преди да стана на 30
  • Да си купя собствено жилище
  • Да имам куче

На писане е лесно, но когато дойде време за изпълнение, напрежението може да стигне страхотни величини.

Американците имат „дума“ и за това: FOMOMG – Fear Of Missing Out [on] My Goals (СНЦ – Страхът от Непостигане на Целите).

Моделът Леоми Андерсън използва съкращението в текст за сайта LAPP.


Вижте тази публикация в Instagram.

Dark skin is beautiful word to buffie the body ‍♀️

Публикация, споделена от Leomie Anderson (@leomieanderson) на

Въпреки успешната си кариера на модел, огромна фен база и собствена модна линия, 25-годишната Леоми все още се улавя, че поставя под критика постиженията си.

„Защо имам усещането, че крайният срок да постигна целите си изтича?“

„На 18 исках къща преди да стана на 23, на 23 исках да изкарвам по около милион на година преди да стана на 25. На 26 искам майка ми да може да се пенсионира.“

„Нито едно от тези неща не ми се случи и всеки ден се притеснявам кога ли ще дойде големият ми моден пробив, кога ли голямата модна компания ще повярва в мен.“

_103904922_emiliethomas

Емили Томас на 25 от Манчестър знае за какво говори Леоми.

Тя се омъжи през юли, със съпругът й имат къща и работи в PR сферата, но въпреки това е под влияние на FOMOMG.

„Месец след сватбата си взех почивка заради стреса. Дори си изтрих  акаунтите си във Facebook, Instagram and Twitter“

„Чувствах се отвратително и не можех да видя какво ме очаква в бъдеще.“

Емили смята, че би трябвало да е щастлива, но не е, защото не постигнала мечтата си да пътува.

„На 25 все още карам колата, която майка ми ми купи, а на работа върша все същото без да непредвам. Мислех си, че вече ще изкарвам повече.“

_103904928_fionafomopic

Фиона Ара на 29 от Оксфордшър се запознава с FOMOMG след като 7-годишната й връзка приключва.

Целта й – на 29 вече на е омъжена – не е постигната.

„Лежа будна нощем и си мисля как не съм в крак. Това ме тревожи и фрустрира. Нямам идея къде сбърках.“

„Щастлива съм, но това, че не срещнах подходящия човек, не се оженихме, не си взехме дом и куче, ме натъжава адски много“

Фиона казва, че иска да оправи нещата и това не влияе на самочувствието.

***

Психотерапевтът Хилда Бюрк казва, че да следим постиженията си и да се сравняваме с другите не е нищо ново. Тя вярва, че социалните медии играят голяма роля в целия FOMOMG процес, защото ни предоставят повече хора, с които да се сравняваме.

„Преди имахме за сравнение съучениците, приятелите, а сега – всички на света.“

Тя казва още, че това сравнение може сериозно да навреди на потенциала ни като ни накара да си мислим, че „не можем да започнем нищо ново“.

„Важно е да погледнем цялата картинка отгоре и да си кажем „Добре, не съм наясно с всичко, но има някой места, в който съм добре и щастлив“ и да започнем да надграждаме от там“.

Емили, която изтри акаунтите си в социалните мрежи, твърди, че това й е помогнало, защото „направих стъпка назад и преосмислих с какво разполагам и какво правя“.

Не трябва да забравяме, че някои хора имат предимство (в което няма нищо лошо). Понякога просто са на правилното място в правилния момент. Но всеки си има собствен път, който трябва да измине.

 
 

IQOS 3 и IQOS 3 MULTI: новото поколение устройства за бездимно пушене

| от chronicle.bg |

Верни на своята кауза и амбиция за осигуряване на по-добър избор на пушачите по целия свят, компанията лидер в бездимните иновации и научни изследвания – Филип Морис Интернешънъл Инк. (ФМИ) – представи следващото поколение IQOS устройство (I Quit Original Smoking). Сред редицата подобрения в новите модели е възможността за последователно пушене на 10 тютюневи стика с едно зареждане. 

Новите версии IQOS 3 и IQOS 3 MULTI са с подобрен дизайн и функционалност. Разработени са на базата на обратната връзка и мненията, получени от потребителите до сега, като същевременно запазват облика на устройството и ритуала при употребата. Целта на новите версии е да бъдат насърчени пушачите да се преориентират към бездимните алтернативи, което ще донесе ползи за тяхното собствено и за общественото здраве.

IQOS 3 _ (6)

Новите версии бяха представени в Токио, Япония – мястото, което се смята за родина на IQOS и откъдето той тръгна по света.

Според статистиките, които „Филип Морис“ дават, почти 6 милиона пълнолетни пушачи вече се отказали от пушенето на цигари и повече от половината от тях са в Япония.

„Нашата мечта бе да създадем по-добра алтернатива за пушачите и IQOS превърна тази мечта в реалност; IQOS представлява революция за онези 1.1 милиарда души, които пушат“ – каза Андре Каланцопулос, Главен изпълнителен директор на ФМИ. „IQOS 3 и IQOS 3 MULTI предлагат съществени нововъведения и подобрения, с което се превръщат в още един убедителен аргумент за мъжете и жените, които в противен случай биха продължили да пушат, да преминат на бездимни алтернативи. Потребителите на IQOS знаят, че преминаването на този продукт носи много промени в техния живот – ние им благодарим и благодарим на Япония за лидерската роля в този процес на положителна промяна.“

IQOS 3 _ (2)

При употребата на IQOS се образува аерозол, който съдържа средно с 90% по-ниски концентрации на вредни вещества в сравнение с цигарения дим. Съвкупността от данните, получени от предклинични и клинични изследвания на ФМИ, показва, че пълното преминаване на IQOS представлява по-малък риск от вредно въздействие в сравнение с продължителното пушене. Данните също така показват, че ползването на IQOS няма негативно въздействие върху качеството на въздуха в затворени помещения. Средно 70 до 80 % от потребителите на IQOS са спрели напълно цигарите, което превръща IQOS в една от най-убедителните бездимни алтернативи в момента.

Какво казва още Андре Калацопулос за новите продукти, можете да прочетете тук

 
 

Суперучителите, които изкарват по 6 цифри на година

| от chronicle.bg |

Мелиса Лиън е частна учителка и това я отвежда на прекрасни места. Първоначално тя преподава в Бермуда, а след това в Канада, Франция, Бахамите и Италия. В момента преподава в Люксембург като годишната и заплата надвишава сто хиляди.

Лиън, която е на 36 години и е завършила Oxford, работи в бранша от 10 години. Клиентите й са предимно деца на заможни родители, които по една или друга причина не са доволни от училището, което детето им посещава.

Тя обожава работата си , но когато я попитате защо, отговорът не е заради екзотичните локации или нещо подобно. Тя изтъква като причина отношенията, които си създава с учениците и свободата, която има в преподаването си.

„Да си паснем и да помогна на детето, да го познавам толкова добре, че да съм абсолютно сигурна какво ще научат и какво ще им помогне – това ме мотивира“

В световен мащаб частно обучение е в бум. Прогнозите са, че през 2022 година то ще е индустрия за $227 милиарда. В това има пръста сериозният напредък на азиатските държави в онлайн преподаването. Дори се появяват фирми, които специализират в това да свързват ученика с идеалния за него учител. Индустрията обаче няма регулацилации, което позволява всеки да става учител.

На върха му обаче са малко количество високоплатени хора, които спокойно ще наречем суперучители. Суперучител може да бъде човек като Мелиса, която преподава на пълен работен ден в богати семейства, за да подготви децата им за най-добрите училища в САЩ и Великобритания. А в Азия може да бъде и човек, който е много добър специалист в една определена област и преподава на групи – такъв е случаят с Лам Ят-ян от Хонконг, учител по китайски, които през 2015 година отказва оферта от 11 милиона долара, за да преподава в друга компания.

Но какви умения трябва да имаш и колко усилия трябва да положиш, за да се озовеш, където са те?

В случая на Лиън „суперучител“ не термин, който я интересува. Тя казва, че възвеличава роля, която тя лично смята, че не е добре разбирана.

Повечето учители специализират в един или два предмета, но Лиън преподава целия спектър от предмети на изпитите GCSE (нещо като великобританската версия на нашите матури, която децата правят на 16 години). Тя завършва с езиков профил и обожава математика, но науките за  нея са били предизвикателство. На първата си работа й коства страхотни усилия да научи целия спектър на учебната програма.

„За мен химията беше предмет, по който трябваше да положа страшно много усилия. Трябваше да науча целия материал заедно с изключенията и специалните ситуации.“

Планирането и подготовката за преподаване обаче отнемат време. „Трябва да планираш нещата специално за ученика си и в последствие да правиш и нужните промени, но същевременно на него трябва и да му е забавно.“

За Антъни Фок да прекараш време със семейството и приятелите на детето е част от работата. Той е преподавател в Сингапур, където 70% от родителите записват децата си на допълнителни уроци. Фок, който е на 35, преподава икономика, за да подготви децата за топ университетите в страната и зад граница. Работи вечерно време и през уикендите като като бизнесът му на година изкарва 1 милион сингапурски долари или 726 000 американски.

Таксата му е $305 за четири 90-минутни урока – цифра, която според него колкото или малко по-висока от средната. Класовете му са пълни – случвало се е родители да записват децата си 3 години по-рано или да му предлагат таксата за 2 години само за да си резервират място.

Един родител дори му предлага $20 000, за да гарантира отлична оценка на детето си месец преди изпита. Фок обаче отказва. „Не е възможно да се правят чудеса в последния момент.“

В този конкурентен бизнес Фок си е изградил име като усъвършенства уменията си. Той преподава в университет, а след това 5 години в училище преди да започне свой собствен бизнес през 2012 година. Днес има няколко книги по икономика и е наясно с всички изпити, както и течения в самото изпитване, като учениците му могат да се консултират с него по всяко време.

Фок държи много на качеството, което предлага: „Учителите, които работят за пари, обикновено се провалят. Учителят трябва да имат искарена страст към преподаването и да правят всичко възможно учениците им да стават по-добри. Работа, работа и само работа“

Междувременно в Калифорния Матю Ларива изкарва по $600 на час с уроци за SAT и ACT. „Другите учители и преподавателски агенции работят на конвейр. Видях, че има място и търсене за хай-енд преподавател.“ Днес той има собствена агенция.

„Причината хората да ми плащат толкова е, че резултатите ми са трайни. Ритъмът, който постигам докато преподавам, е много стабилен. Но това ми коства безобразно много време.“

Според Ларива той е един от около 100 човека, които могат да поискат такива такси. Като най-голям проблем в бранша отбелязва ниската квалификация като преподават.