Най-важната и скъпа вечер в света на модата: the Met Gala

| от chronicle.bg, по Vogue |

Галата на „Музея Метрополитън“ се провежда всяка година в първия понеделник на месец май. С нея се ознаменува откриването на ежегодната изложба на Института по костюми към музея, началото на която поставя легендата Даяна Вриланд, след като престава да бъде главен редактор на американския „Vogue“. Домакин на събитието е сегашният главен редактор на списанието, Ана Уинтур.

Броени дни ни делят от тазгодишната гала вечер в Мет и всички тръпнат в очакване какво ще носят всички. Защото извън суетата и „дрешките“ събития като това задават не просто модни тенденции, а формират популярната култура на годината. Вечерта е наричана „Оскарите на модата“ и в нея дизайнери, модели и звезди от киното показват най-доброто от външния си вид.

Едно от основните лица в събитието е дългогодишният външен редактор на „Vogue“, Андре Леон Тали. Една от най-влиятелните фигури в модата има запазено място на първия ред от 1974 г.

Темата на вечерта (и на изложбата в музея, която ще остане в продължение на месеци) е „Райски тела: Модата и католическото въображение“. Целта е да се създаде диалог между висшата мода и шедьоврите на католическото изкуство.

За да подгреем за събитието, което ще се проведе в понеделник, ето няколко важни детайла около най-дългоочакваната вечеринка в модата и популярната култура  на годината. Отговаря Андре Леон Тали пред „Vogue“.

Какво е галата на Мет?

Галата на Мет е Суперкупата на модата. В първия понеделник на май всеки, който е някой, идва в „Музея Метрополитън“ за ежегодната гала вечер за набиране на средства за Института по костюмите. С тази вече се открива изложбата на Института, чиято тема е различна всяка година. Всичко започва през 1946 г. и през годините, събитието се превръща в мащабно мероприятие – в партито на годината.

Кой получава покани?

Най-успешните хора в музиката, киното, на Бродуей и в модата. Също така други влиятелни личности. Списъкът се променя всяка година. Моят любим гост е Даяна Рос, когато дойде с дълга рокля с екзотични пера. Не съм сигурен каква птица точно беше: гвинейска кокошка, пуйка или някоя екзотична птица. Тоалетът беше без презрамки и стигаше до земята.

An Evening At The Met In New York
Даяна Рос на галата през 1981 г. Снимка: Getty Images

Какъв е дрескодът?

Той е различен. Ако сте Кейни Уест и Ким, идвате с подхождащи си сребърно яке на „Балмен“ и същия цвят рокля. Ако си Бионсе, носиш нещо, което е ясно и се откроява.

Имаш ли любим спомен от галата през годините?

Любимият ми е, когато Шер се включи в госпъл хора на една Харлемска църква, когато галата се проведе през декември. Бях там и когато тя слезе по стълбите в онази брилянтна прозрачна рокля на Боб Маки, която доста беше изпреварила времето си през 1974 г.

Коя е била най-добрата рокля, появявала се на червения килим?

Жълтата мантия с кожени ръбове на Риана от 2015 г. на дизайнера Гуо Пей.

 
 

Netflix спира „Jessica Jones“ и „The Punisher“

| от chronicle.bg |

Netflix спря „Jessica Jones“ и „The Punisher“, с което приключи всичките 5 сериала на Marvel. 

„The Punisher“ на Marvel няма да има трети сезон“, каза говорител на платформата пред The Verge. „В допълнение, разгледахме отново колаборациите си с Marvel и решихме, че третият сезон на „Jessica Jones“ ще бъде и последен. Прекарахме 5 успешни години на партньорство заедно и благодарим на феновете, които следяха съвместната ни работа.“

И двата сериала ще останат на платформата, въпреки че Disney вече е пред отваряне на свой собствена стрийминг сайт, Disney+, през есента. Netflix обаче споделя права за „Jessica Jones“, „Iron Fist“, „The Defenders“, „Daredevil“, „Luke Cage“ и „The Punisher“.

„Daredevil“ беше спрян през ноември 2018 година след три сезона, „Iron Fist“ – през октомври 2018 след два сезона, „Luke Cage“ – също през октомври след два сезона, a „The Defenders“ имаше само един сезон.

Изпълнителният директор на Marvel TV, Джеп Льоб, написа в писмо до феновете: „Партньорът ни реши да не показва вече историите на тези прекрасни герои… Но вие познавате Marvel. Както каза бащата на Матю Мърдок: „Величието на един човек не е в това как пада, а как се изправя след това.“

Има вероятност сериалите да се подновят по Hulu или Disney+, но с друг актьорски състав и друг сценарии.

 
 

Нови обвинения към Майкъл Джаксън след „Leaving Neverland“

| от |

Американският адвокат Винс Финалди твърди, че негова клиентка му, която вече е над 50-годишна, е била насилвана от Майкъл Джаксън, когато била на 13, в началото на 80-те години. След това кралят на попа е платил на момичето, за да не го съди.

„Имам копия на чековете, които музикалната компания на Джаксън изпраща, които той лично е подписал. Няма никакво съмнение за мен, че тя казва истината“, казва адвокатът в изявление. Той допълва, че жертвата е една от няколко, които се свързват с него след премиерата на документалния филм „Leaving Neverland“.

„Leaving Neverland“ разглежда обвиненията в изнасилване срещу Майкъл Джаксън по време на кариерата му и шокира зрителите на филмовия фестивал Sundance.Филмът е 4 часа, разделен на 2 части по 2 часа. 

leaving neverland, майкъл джексън, michael jackson

Кадър от „Leaving Neverland“

Сред обвинителите е и Джеймс Сейфчък, който твърди, че звездата му плаща $1 милион, за да се омъжи за него в изкуствена сватба, когато е на 9. През 2015 година той се опитва да повдигне дело, но усилията му напразни. По-рано, докато е под клетва, Джеймс казва, че Майкъл никога не се е държал лошо с него.

Адвокатът на Сейфчък казва: „Джаксън сам доказва, че клиентът ми е претърпял няколко акта на сексуално насилие и успява да го заблуди, че това са жестове на любов, предизвикани от самия Сейфчък.“ Той, заедно с друга жертва на певеца, Уейд Робсън, участват в „Leaving Neverland“.

Семейството на Майкъл Джаксън колективно се обявява срещу филма, а сестра му, Джанет Джаксън, апелира зрителите „да оставят бат й в покой“.

 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна

| от chronicle.bg, по Le Figaro |

Срамежливо дете, велик моделиер, фотограф, дизайнер, единствен по рода си илюстратор, мъж, който сам по себе си е марка… Трудно е Карл Лагерфелд да бъде облечен в един костюм. Тази сутрин светът загуби един от последните големи моделиери, които помнят времената, когато Ив Сен Лоран, Шанел, Живанши, Елза Скиапарели и Баленсиага пускат своите колекции. Самият той работи сред тези хора, живее сред тях и през годините умишлено създава около себе си мистериозната аура, която го прави… Карл Лагерфелд. Тайните са навсякъде – от рождената дата, през личния живот до редицата непотвърдени слухове, които кръжат около него. Карл Лагерфелд почина днес, 19 февруари 2019 г.

Лагерфелд е син на немски предприемач и продавачка на бельо. В юношеските си години напуска предградието на Хамбург, където живее, за да отиде в Париж и да завърши училище „Монтен“. От тогава, до края на живота си не напуска френската столица.

Живее на левия бряг на Сена, който е мястото на бохемите. Професионалният му път започва като асистент на Пиер Балмен, от когото научава тънкостите на занаята, които ще прилага през цялата си дълга кариера. Продължава образованието си в училището за мода в Париж, където се запознава с Ив Сен Лоран и двамата стават приятели. През 1954 г. обаче, и двамата печелят първа награда в конкурса за най-добра дреха от вълна на Националния департамент по вълна – Ив за рокля, а Лагерфелд за палто. Това слага началото на тиха вражда продължила 44 години. Всичко окончателно преминава от привързаност във враждебност, когато партньорът на Лагерфелд, дендито Жак дьо Баше, става любовник на Ив Сен Лоран. И до днес този конфликт остава един от най-известните в света на модата. Известен плейбой, Баше е олицетворение на гей лайфстайла от ерата непосредствено преди епидемията от СПИН, когато партитата, наркотиците, алкохола и секса са били в неограничени количества. Скарването между Лагерфелд и Ив Сен Лоран слага началото на разделението на лагери във френската мода, за което мнозина до края обвиняват Баше. След смъртта на мъжа през 1989 г. Лагерфелд създава парфюма „Жако“, посветен на единственият му партньор, за когото светът научава.

През 1962 г. Лагерфелд напуска Пиер Балмен и се присъединява към модната къща „Жан Пату“. Но едва през 1964 г. шансът наистина му се усмихва и той започва работа за „Клое“, където застава плътно до основателката на къщата Габи Агион.  Там дизайнерът създава митичните си голи рокли, вдъхновени от студентките от Латинския квартал, който той често посещава. Негова е и инициативата за успешните реклами на модната къща, за които наема големият фотограф Хелмут Нютън. Но най-знаковият период от живота на Лагерфелд започва през 1983 г., когато застава начело на модната къща, която Коко Шанел оставя преди 12 години, след смъртта си.

Лагерфелд става творчески директор на „Шанел“ в момент, в който брандът е на една ръка разстояние от фалита. Само за една година, той създава забележителния брой от 10 колекции за къщата на улица Камбон, а също и за „Фенди“. Преминава с лекота от едната естетика в другата и възражда най-характерните елементи от двете марки. На практика Лагерфелд успява да извлече най-уникалните и вечни запазени марки, направени от Коко Шанел и да ги адаптира в продължение на 35 години.

Опорните му точки са добре познатите костюми на Коко Шанел с симетричните сака четири джоба, туидът като материя за жените, малката черна рокля, двуцветните обувки и чантата с верига за дръжка. В последните години негова  е инициативата за създаването на кратки късометражни филми, в които да бъдат показани определени моменти от живота на Коко Шанел. В ролята на френския дизайнер влизат Кийра Найтли, Ванеса Паради и Кристен Стюарт.

Карл Лагерфелд е повече от творчески директор на една от най-влиятелните модни къщи. Също както нейната основателка, и той е звезда. Може би най-рапознаваемият от всички дизайнери: белите топирани коси, тъмни и големи очила, високи яки, рединготът. Начинът, по който говори с журналистите. Дори хранителният му режим, благодарение на който успява да отслабне с 40 килограма в началото на века, става еталон в стремежа към добра фигура.

Кайзерът, който не оставя потомство с изключение на своята котка Шупет, през годините се обгражда със своя собствена фамилия. Днес той се събира със своя партньор, Жак дьо Баше, който умира през 1989 г., завинаги. „Няма да има погребение. По-скоро просто ще умра.“ казва през 2018 г. в свое интервю. Едва ли това би имало значение, защото аурата на Карл Лагерфелд отдавна е безсмъртна.