Най-очакваната книга на 2015-а

| от |

Когато става дума за книги, трудно е да се класират „най-добрите” на годината. Със сигурност обаче може да се каже коя беше най-очакваната.

Фактът, че на бял свят ще се появи втора книга от носителката на „Пулицър” Харпър Ли, накара книжния свят да тръпне в очакване.

„Да убиеш присмехулник” е класика, с която неизбежно втората книга да бъде сравнявана.

Хронологично „И страж да бди на пост” е първата – книгата представлява нещо като ранен ръкопис на „Да убиеш присмехулник”. Всъщност обаче дава една по-различна гледна точка към историята.

Ръкописът беше открит през 2011 година в сейфа на Ли при оценка на активите й. След издаването си книгата оглави класацията на Goodreads за най-добър роман за 2015г.

Издаването на книгата се превърна в скандал заради предположенията, че може би издателите са се възползвали от влошеното здраве на Харпър Ли (89 г.). Мнозина се съмняват дали писателката е била способна да вземе разумно решение за публикуването на книгата, при положение че години по-рано е заявила, че няма да публикува други книги.

Дори изявлението на Ли (направено от адвоката й), в което изразява радостта си от намирането на книгата, не успява да разсее съмненията.

Ли разказва, че тогава редакторката й Териз фон Хохоф Тори, впечатлена от детските спомени на Скаут, кара авторката да напише нов роман от гледната точка на героинята като дете. Тя обаче не знаела, че първият й ръкопис е оцелял и след дълго колебание се съгласила да даде книгата си за публикуване след всички тези години.

Написана в средата на 50-те години, книгата разказва историята на Скаут – героинята от „Да убиеш присмехулник”, като зряла жена.

Сравнението с „Да убиеш присмехулник” е неизбежно. Със сигурност редакторската намеса на  Териз фон Хохоф Тори е от решаващо значение за превръщането на романа в класика. Дали „И страж да бди на пост” би получила „Пулицър”, ако беше излязла през 1960-а вместо „Да убиеш присмехулник”? По-вероятно – не. Книгата изглежда по-груба и по-ръбата, историята се движи по-накъсано между настояще и спомени.

На фона на високите очаквания, заложени към Харпър Ли, тя изглежда недостатъчна.

Действието в „И страж да бди на пост” отново ни отпраща в Мейкомб, Алабама, където двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут – се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус.

Първите глави на книгата звучат сладникаво с порасналата героиня Джин-Луиза и нейните любовни трепети и съмнения. От време на време се появяват спорове с леля й Александра като представител на едно по-старо и консервативно поколение. Изглежда така, сякаш връзката с „Да убиеш присмехулник” са само имената на героите.

След това обаче книгата се връща към темите, валидни и за първата публикувана книга на Харпър Ли. Отново се сблъскваме с расовата дискриминация, този път на фона на борбите за граждански права и политическите противоречия.

В контраст с идеалистичните представи на Скаут за баща й Атикус, в тази книга ценностите са поставени под съмнение, хората, приемани за ценностен ориентир – също.

Тук на преден план излиза разбирането, че някои борби са по-продължителни и по-тихи. Те изисква малки стъпки – понякога – просто да ходиш на работа, вечер да се прибираш и да се срещаш с приятели, за да им помагаш да откриват кога грешат.

„И страж да бди на пост” си заслужава да бъде четена, но след запознаване с „Да убиеш присмехулник”. В противен случай читателят не би успял да разбере смисъла на част от конфликтите, в които книгата го въвлича. За почитател на Харпър Ли обаче би било престъпление да не надникне сред страниците на този роман, в който макар да липсва фиността на „Да убиеш присмехулник”, се усеща почеркът на Ли.

 
 

Critics Choice Awards 2019: Глен Клоуз и Лейди Гага никога не са били толкова близо една до друга

| от chronicle.bg |

В разгара на филмовия сезон продължаваме да следим кои са най-добрите филми на годината според различните асоциации, които връчват награди. В неделя в Холивуд бяха раздадени едни от най-престижните призове в киното и телевизията – наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards).

И сякаш наградите „Златен глобус“ не донесоха достатъчно неясноти, ами трябваше и „Изборът на критиците“ да направят ситуация още по-неясна. Това, което се случи в неделя прави още по-трудно да се предскаже кои филми и творци ще бъдат отличени на „Оскарите“ през февруари.

Несъмнено една от най-големите изненади на вечерта беше равният резултат на Глен Клоуз и Лейди Гага в категорията за най-добра актриса. Двете си поделиха мястото, като Глен Клоуз бе наградена за участието си във филма „Съпругата“ (The Wife), а Гага – за това в „Роди се звезда“ (A Star Is Born).

Това обаче не беше единственият равен резултат за вечерта. Ейми Адамс и Патриша Аркет също бяха отличени заедно в категорията за най-добра актриса в сериал или лимитиран сериал. Ейми Адамс спечели наградата за участието си в „Отворени рани“, а Патриша Аркет – за това в „Escape at Dannemora“.

Голямата награда за най-добър филм отиде при мексиканеца Алфонсо Куарон и неговия хит „Рома“. Първенец по номинации беше филмът на Йоргос Лантимос „Фаворитката“, който присъстваше в 14 категории, но спечели само в тези за най-добър актьорски състав и за най-добра актриса в комедия (за Оливия Колман).

Махершала Али и Реджина Кинг повториха триумфа си на „Златните глобуси“ и спечелиха наградите за най-добър актьор и актриса – Али за „Зелената книга“ (Green Book) и Кинг за „Ако Бийл стрийт можеше да говори“ (If Beale Street Could Talk).

Вечерта беше голяма и за „Убийството на Джани Версаче“, който спечели награда за най-добър лимитиран сериал, а Дарън Крис беше избран за най-добър актьор в категорията за сериал или лимитиран сериал (за ролята си на убиеца на Версаче, Андрю Кънанан).

От всичките големи награди, предхождащи „Оскарите“, „Изборът на критиците“ се смятат за най-точния показател, тъй като също както Академията, са определяни от голям брой хора от бранша. В конкретния случай става въпрос за над 330 журналисти от радиото, телевизията, онлайн медиите и пресата.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Toyota възражда легендарната Supra

| от chronicle.bg |

Toyota отново иска да спечели шофьорите, които искат нещо повече от просто да отидат на работа. Поглеждайки назад към миналото си, компанията обяви завръщането на легендарния спортен модел Toyota Supra. Това стана на Detroit Auto Show.

Новият модел е разработен съвместно с BMW и тестван от самия изпълнителен директор Акио Тойода на няколко състезателни писти по света (включително, разбира се, и Нюрбургринг).

maxresdefault

Моделът Supra стана нарицателно за улични състезания и дрифтове през 70-те години. Четвъртото поколение в момента се счита за най-търсено като скоро една кола беше продадена за $120 000 на сайта за класически автомобили BringaTrailer.com.

Освен скорост и возия, феновете харесват Supra и заради това, че лесно носи на тунинг. Подходящи ръце могат да извадят астрономична мощност от 6-те цилиндъра на двигателя. Това й отреди място и в автомобилния кино франчайз „The Fast and Furious“.

171030131232-1969-toyota-2000gt-exlarge-169

Вдъхновението за Supra идва от Celica, както и от Toyota 2000GT (от края на 60-те години, на снимката), която днес може да достигне цена от над $1 милион по аукционите.

Новата Supra технически е доста подобна на BMW Z4. Тя има 335 конски сили от 6-те си цилиндъра, разработен от BМW, и 8-степенна автоматична скоростна кутия (без опция за ръчна). Максималната скорост е 250 км/ч, а от Toyota твърдят, че колата ще достига 100 км/ч за малко над 4 секунди.

BMW Z4 пък ще излезе през март с две опции – 255 коня от 4 цилиндъра и 382 коня от 6 цилиндъра.

Ще можем да си купим новата Supra официално чак през лятото за скромните $50 000. Първия брой от вече беше създаден и продаден на аукцион като парите отиват за благотворителност.

 
 

Премиерна дата и първи тийзър на „Game of Thrones“, сезон 8

| от chronicle.bg |

Какво по-добро начало на седмицата от това да гледаме първия тийзър трейлър на осмия сезон на „Игра на тронове“ и да разберем премиерната дата на сезона?

14 април – 15 април в 4 сутринта българско време. Тогава идва първият епизод на „Игра на тронове“, сезон 8. И всичко приключва на 19 май, когато ще бъде излъчен последният епизод. Това означава, че няма да има нито една свободна седмица без нов епизод.

Това стана ясно вчера, когато HBO пуснаха тийзър трейлъра минути преди да излъчат първия епизод на новия, трети сезон на  „Истински детектив“ (True Detective).

Видеото включва сцена в криптата на Зимен хребет, където виждаме Джон Сноу, Санса и Аря Старк.  Тримата подминават статуите на покойните си вече предци, а на заден фон чуваме гласовете на Кейтлин и Нед Старк. После тримата намират своите собствени статуи, а мястото бавно бива сковано от лед, който предвещава идването на Нощния Крал.

Видеото не е част от самия сезон, а е специално заснето с цел промотиране на предстоящите епизоди. Режисьор е Дейвид Нътър, носител на награда „Еми“ и режисьор на няколко епизода в осми сезон.

Интересно е, че за първи път виждаме Джон и Аря на едно място от първи сезон.

Ето и първия тийзър трейлър на „Игра на тронове“, сезон 8. В България премиерният епизод ще бъде достъпен на 15 април в 4 часа сутринта в HBO GO и в ефира на HBO.