shareit

Най-очакваната книга на 2015-а

| от |

Когато става дума за книги, трудно е да се класират „най-добрите” на годината. Със сигурност обаче може да се каже коя беше най-очакваната.

Фактът, че на бял свят ще се появи втора книга от носителката на „Пулицър” Харпър Ли, накара книжния свят да тръпне в очакване.

„Да убиеш присмехулник” е класика, с която неизбежно втората книга да бъде сравнявана.

Хронологично „И страж да бди на пост” е първата – книгата представлява нещо като ранен ръкопис на „Да убиеш присмехулник”. Всъщност обаче дава една по-различна гледна точка към историята.

Ръкописът беше открит през 2011 година в сейфа на Ли при оценка на активите й. След издаването си книгата оглави класацията на Goodreads за най-добър роман за 2015г.

Издаването на книгата се превърна в скандал заради предположенията, че може би издателите са се възползвали от влошеното здраве на Харпър Ли (89 г.). Мнозина се съмняват дали писателката е била способна да вземе разумно решение за публикуването на книгата, при положение че години по-рано е заявила, че няма да публикува други книги.

Дори изявлението на Ли (направено от адвоката й), в което изразява радостта си от намирането на книгата, не успява да разсее съмненията.

Ли разказва, че тогава редакторката й Териз фон Хохоф Тори, впечатлена от детските спомени на Скаут, кара авторката да напише нов роман от гледната точка на героинята като дете. Тя обаче не знаела, че първият й ръкопис е оцелял и след дълго колебание се съгласила да даде книгата си за публикуване след всички тези години.

Написана в средата на 50-те години, книгата разказва историята на Скаут – героинята от „Да убиеш присмехулник”, като зряла жена.

Сравнението с „Да убиеш присмехулник” е неизбежно. Със сигурност редакторската намеса на  Териз фон Хохоф Тори е от решаващо значение за превръщането на романа в класика. Дали „И страж да бди на пост” би получила „Пулицър”, ако беше излязла през 1960-а вместо „Да убиеш присмехулник”? По-вероятно – не. Книгата изглежда по-груба и по-ръбата, историята се движи по-накъсано между настояще и спомени.

На фона на високите очаквания, заложени към Харпър Ли, тя изглежда недостатъчна.

Действието в „И страж да бди на пост” отново ни отпраща в Мейкомб, Алабама, където двайсет и шест годишната Джин-Луиза Финч – някогашната Скаут – се връща от Ню Йорк да навести своя застаряващ баща Атикус.

Първите глави на книгата звучат сладникаво с порасналата героиня Джин-Луиза и нейните любовни трепети и съмнения. От време на време се появяват спорове с леля й Александра като представител на едно по-старо и консервативно поколение. Изглежда така, сякаш връзката с „Да убиеш присмехулник” са само имената на героите.

След това обаче книгата се връща към темите, валидни и за първата публикувана книга на Харпър Ли. Отново се сблъскваме с расовата дискриминация, този път на фона на борбите за граждански права и политическите противоречия.

В контраст с идеалистичните представи на Скаут за баща й Атикус, в тази книга ценностите са поставени под съмнение, хората, приемани за ценностен ориентир – също.

Тук на преден план излиза разбирането, че някои борби са по-продължителни и по-тихи. Те изисква малки стъпки – понякога – просто да ходиш на работа, вечер да се прибираш и да се срещаш с приятели, за да им помагаш да откриват кога грешат.

„И страж да бди на пост” си заслужава да бъде четена, но след запознаване с „Да убиеш присмехулник”. В противен случай читателят не би успял да разбере смисъла на част от конфликтите, в които книгата го въвлича. За почитател на Харпър Ли обаче би било престъпление да не надникне сред страниците на този роман, в който макар да липсва фиността на „Да убиеш присмехулник”, се усеща почеркът на Ли.

 
 
Коментарите са изключени