Най-неуспелите актьори, носители на Оскар

| от |

Спечелването на Оскар е една сбъдната мечта за повечето актьори. Златната статуетка е истинското признание за талант и успех в Холивуд, но има и актьори, носители на приза, които след супер успешни роли, сякаш катапултират от тежестта на статуетката. Не всеки е Мерил Стрийп или Джак Никълсън, които имат рекорден брой номинации и по няколко статуетки, но продължават да са на върха на славата.

Тазгодишната церемония, 86 подред, ще се проведе утре. Сред очакваните фаворити са новата звезда от „12 години в робство” Лупита Нионго, както и Дженифър Лоурънс, която въпреки че е много млада, може да прибави втора статуетка в колекцията си от награди („Американска афера”), а кариерата и е в повече от възход.

marley

Има обаче актьори, които въпреки спечелването на Оскар, не успяват да продължат пътя си нагоре. Такава е Марли Матлин („Деца, забравени от Бога”), която печели Оскар за най-добра актриса през 1987 година. С ролята си на глуха училищна чистачка, Марли печели голямата награда на едва 21-годишна възраст, с което става най-младата актриса с приза. С дебютния си филм, Марли побеждава опитните актриси Сиси Спейсик , Джейн Фонда , Катлийн Търнър и Сигърни Уивър. Въпреки огромния успех тогава, Марли повече не получава голям шанс в киното и  кариерата й продължава основно с телевизионни сериали.

Същата съдба има и Тимъти Хътън („Обикновени хора), който печели Оскар през 1981 година, на едва 20-годишна възраст. Филмът, режисиран от Робърт Редфорд, тогава грабва и голямата награда, но въпреки това Тимъти повече не се появява в голям филм. Той има изяви на Бродуей, както и телевизионни роли , но не успява да доближи успеха си като дебютант.

Ordinary People 2

Въпреки че Ким Бейсинджър е истинска звезда, тя постига много по-големи успехи преди да спечели Оскар през 1997 година, за поддържаща роля в „Поверително от LA”. Преди това нейната кариера е в истински възход, когато получава и номинация за Златен Глобус, и играе Вики Вейл в „Батман”. След като печели Оскар, Ким прави тригодишно прекъсване, за да участва после в „Сънят на Африка”, който е остро разкритикуван, а самата Бейсинджър получава „Златна малинка” за ролята си. След това актрисата има и други по-значими роли, като в „Осмата миля” например, но никога не се приближава до успеха си през 90-те.

ким

Мира Соровино е друга холивудска актриса, която печели златната статуетка през 90-те за поддържащата си роля  в „Могъщата Афродита” на Уди Алън. За ролята си на проститутка във филма, Соровино печели и Златен Глобус, но с ролите си след това не успява да достигне подобен успех.

Mira

През 90-те излиза и хитът „Джери Магуайър”,  в който второстепенната роля на Куба Гудинг Джуниър му донес Оскар. След големия си пробив обаче Куба изиграва над 20 роли, но нито една е добре оценена от критиката.

куба

Хилъри Суонк, Ейдриън Броуди, Холи Бери са другите прочути имена в Холивуд, които след спечелването на Оскар сякаш „зациклят” в кариерата си и започват да се снимат в неуспешни филми. Суонк има дори две статуетки в колекцията си, но след „Момиче за милиони” (2004г.) на Клинт Истууд, тя няма запомняща се роля.

brodyЕйдриън Броуди беше относително неизвестен преди ролята си на Владислав Шпилман в „Пианистът” (2002 г.) на Роман Полански, но тогава успя да грабне Оскар пред ветераните Никълъс Кейдж , Майкъл Кейн, Даниъл Дей Луис и Джак Никълсън. Въпреки очакванията за бляскава кариера, Броуди не успява да достигне висините на постижението си в „Пианистът“.

холи бериХоли Бери е голяма звезда и все още е първата афро-американка, който някога е печелила наградата на Академията за най-добра актриса за ролята си в „Балът на чудовищата” през 2001 година. През следващите години хонорарите й стават космически, тя игра момиче на Бонд, превъплъти се и в „Жената Котка”. За образа на Котката обаче Бери получи антинаградата „Златна малинка”, а до днес все още няма роля, с която да впечатли критиката.

 
 

Трансплантация на лице бе извършена за втори път

| от chr.bg, БТА | |

Мъж, на когото преди няколко години бе присадено лице, се подложи на втора трансплантация на лице, след като присадката бе отхвърлена от организма му, предаде Франс прес.

Това се случва за първи път в медицината.

Лансирана през 2005 г., въпросната технология със сериозни етични последствия е свързана с големи рискове от усложнения. Реципиентът трябва до края на дните си да приема лекарства за потискане на имунната му система, за да се избегне отхвърляне на присадката.

Сложната операция бе извършена в европейската болница „Жорж Помпиду“ в Париж от екип под ръководството на проф. Лоран Лантиери. Хирургичната интервенция започна в ранните следобедни часове на 15 януари и приключи на 16 януари сутринта.

Присадката получи пациент, на когото преди няколко години бе трансплантирано лице, което впоследствие бе отхвърлено от организма му, се казва в комюнике на лекарския екип. На 27 октомври м.г. пациентът бил включен в списък с чакащи, за да му бъде присадено лице от починал донор.

На 30 ноември трансплантираното лице бе махнато и оттогава пациентът бе в реанимация.

 
 

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди

| от chr.bg, БТА |

Актрисата Мишел Уилямс се сгоди за финансовия консултант Андрю Юмънс, съобщи Контактмюзик.

„Тя иска добър мъж и стабилно семейство“, каза неин близък през сп. „Ю Ес Уикли“.

Мишел Уилямс има 12-годишна дъщеря Матилда от покойния актьор Хийт Леджър. Тя трудно преодоля трагичната му смърт преди почти 10 години.

Актрисата предизвика предположения, че може да се е запътила към олтара, защото на церемонията за наградите „Златен глобус“ носеше пръстен със сърцевиден диамант. Тогава тя каза, че това е само „красиво бижу“.

Слуховете за връзката на Мишел Уилямс и Андрю Юмънс започнаха през юли 2017 г., когато бяха видени заедно в Рим. Тя снимаше там „Всичките пари на света“.

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.

 
 

Словото на Дамян Дамянов

| от chr.bg |

Някои смятат, че е роден на 13 януари, заради печатна грешка, допусната при второто издание на „Тетрадка по всичко“ от 1984 г. Но не – Дамян Дамянов е роден на 18 януари преди 83 години (1935).

За първи път публикува през 1949 година. По-късно завършва завършва българска филология в Софийския университет, а след това работи като литературен консултант във вестник „Народна младеж“ и като редактор в отдел „Поезия“ на списание „Пламък“.

Дамян Дамянов почива на 6 юни 1999 г. в София.

Събрахме някои от най-добрите произведения на поета, за да отбележим рождения му ден. Сега е време за наслада.

 

Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!

 

Многоточие…

Многоточие…
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен… Скъсан… Просто малко…
Човекът нещо искал е да каже…
Но… изведнъж се сетил… Премълчал го…
…Защо – не знаеш… Скъсаната нишка
останала. А той самият – де го?
Три точици… Прекъсната въздишка…
Единствен спомен… Някому… От него…

 

из Поема за щастието

Догде съм жив, през сипеи и пъкъл
ще търся Щастието! То боли!
На Щастието името е Мъка!
Без мъка няма Щастие, нали?

 

Сърце

Да беше камък, щеше да се пръснеш –
веднъж ли те скова вихрушка зла!
Да беше феникс, щеше да възкръснеш,
от пепелта направило крила!

Да бе дърво, жарта на твойта обич
би паднала над тебе като гръм!
Мъртвец да бе, би станало от гроба
и викнало би: „Не! Мъртвец не съм!“…

… Но ти търпиш, защото си сърце!…

 

Чудо

Грозното момиче се събуди
малко по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня…

 

Ботев

Само поетът и лудия могат
само със двеста другари
голи да влязат във живия огън
и крепост с глава да събарят.
Само поетът и лудият дръзват
С юмрук да трошат вековете!
Българио, майко, горд съм до сълзи,
Че раждаш и „луди“ поети!

 

Лъжа

Лъжа ли беше първата ни ласка?…
Или за ласки само бях мечтал?
Затуй ли нощем все насън ме стряска
един копнеж – роден, но неживял?…
Със теб си имах някога огнище.
Там греех две премръзнали ръце.
Гордеех се пред всички с него: „Вижте,
от туй е топло моето сърце!“
Домът ми беше толкова уютен!
Бедняшки, ала спретнат беше той.
Едно дете люлеех там на скути
и тоз немирник беше мой и твой.
И мой бе оня щъркел, дето лятос
под нашия въртеше своя дом.
И моя беше ти, заради която
света бих минал три пъти пешком!…
Но моя бе и мъката, а нея
не слагах под глава, когато спях…
И този дом измислен тя отвея,
и този дом измислен стана прах…
Затуй към всеки светъл чужд прозорец
издигам днеска последа си ням
и радвам се, че вътре има хора –
дечица, смях, огнище има там!
Аз всяка чужда радост съм обсебил –
деца ли срещна – милвам с две ръце.
Светът е мой…Но ако те има тебе,
как пълно би било това сърце.