Най-грозните коли, които се продават в България

| от |

Не е трудно да продадете стария си автомобил, но много по-трудно е да си намерите кола, която да е хубава и не много скъпа! Гледайки обявите в сайтовете за продажба на коли втора ръка всичко е перфектно и „палиш и караш“.

В България се продават уникално грозни коли! Всеки, който е търсил тупалка втора употреба за 10 000 лева е направил пътека до балканската авто-борса в Дупница и дома на „златните коли“ – Горубляне. За създаването на тези чудовища на съвременното автомобилостроене дизайнерите не само, че не трябва да получават заплати, а да бъдат вкарани в затвора за углавно престъпление за разваляне на пейзажа.

В Хасково, например, може да си купите уникален автомобил „Fiat Multipla 1.6 Metan Klima“ в Добро състояние. Всичко платено даже и винетка. „Върви перфектно на Метан и на бензин. Леки външни забележки. Палиш и караш!“. Цената, а да – 2 600 лв. За нас това е  Заска, заварена върху правителствена Волга

Ако пък имате малко повече пари и искате да си купите по-скъп градски автомобил с „две въздушни възглавници – „предни“, може да вземете Daihatsu Move. Невероятна японска мощ от 2003 за 3 550 лева. Кажи честно, за този кашон?

Ако не си падате по малки компактни MVP-та може да си изберете малката джипка на Suzuki C-90 за 4400 лв. В описанието ще прочетете, че този картинг е супер, с  отлична работа на двигател и ходова част, 4х4.

Това е личният ни фаворит! Най-грозната кола правена в Европа. Дами и господа, представяме ви Renault Avantime 3.0. 

У нас се продава само един такъв „Екзотичен автомобил  за ценители. Качество от Швейцария. 155 000км. Реални(НЕ ПРЕВЪРТЯНИ) – истински километри“. Цената е по договаряне. Но ще получите 202 к.с. и автомобил с всички екстри.

Ако цената „по договаряне“ ви е висока, за 600 лева може да си купите Renault Fuego. В описанието пише „Автомобилът е за ценители на марката. В движение е няма застраховка и има нужда от нов акумулатор. С редовни документи и платени данъци. Възможен е и бартер за мотор, скутер или БМВ.“

Все пак не сме вчерашни и не ни се дават 600 лева за Рено, а и не сме ценители, продължаваме напред.

Замръзваме при вида на Tazzari Zero EVO – 2013! Не от дизайна, а от комбинацията.

В описанието четем: електромобил от Италия! Литиево-йонни батерии , Алуминиево купе и джанти, Спортен волан и педали. Не може да му се отрче, че разходът е „1,5ст/км“, каквото и да означава това! Не всеки може да си позволи да спре скъпите горива! Цената ли? 20 000 евро.

Ако пък искате нещо подобно, но са ви много парите, може да си вземете този невероятен Zaz 965. Кабрио, с оригинален двигател, регистриран по талон, CD – тунер и в движение.

Отивате в Ямбол плащате 1800 евро и карате…само през лятото.

Ние ще продължим да ви разхождаме из автокъщите на България съвсем скоро. Заредете се с търпение до горе и не пресичайте на червено.

 
 

Първи трейлър на „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“

| от chronicle.bg |

 Netflix пусна първия трейлър на новата си документален сериал „Conversations With A Killer: The Ted Bundy tapes“, който ще включва часове с нечувани досега аудио интервюта с популярния убиец.

Бънди признава за бруталните убийства на 36 жени и млади момичета през 70-те години на миналия век (редица детективи смятат, че количеството може да е много по-високо). Някои от убийствата полицията не успява да свърже директно с Бънди, който не изглежда като типичния убиец, бидейки харизматичен и красива според голяма част от хората.

Режисирани от Джо Берлингер, четирите нови серии ще включват аудио интервюта на Бънди, взети докато той чака изпълнението на смъртната си присъда във Флорида през 1980 година.

Малка част от тези интервюта е включена в трейлъра – когато Бънди казва: „Имам предвид, не съм животно, не съм луд и нямам раздвоение на личността.“

 
 

Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Риана съди баща си за злоупотреба

| от chronicle.bg |

Риана съди баща, защото е използвал нейната запазена марка Fenty по измамен начин и без нейно разрешение, за да добие материални облаги в размер на милиони. Тя е подала иск срещу баща си, Роналд Фенти, още един мъж, Моузес Перкинс, и компанията Fenty Entertainment.

В документите тя твърди, че двамата мъже са действали незаконно като нейни агенти. Те дори са уговаряли участия от нейно име на обща стойност $400 000 и турне в Латинска Америка за $15 милиона. Роналд твърди, че е говорил с лейбъла й Roc Nation, но негови представители отричат да са водени подобни разговори.

В документите пише още, че Роналд е направил няколко неуспешни опита да регистрира „Fenty“ като търговска марка „с надеждата да се възползва от името и известността на Риана“. Тя се е опитала да уреди въпроса извън съда, но той игнорирал опитите й.

Певицата им турболентна връзка с баща си. Тя твърди, че в миналото той е биел майка й и е бил пристрастен към кокаин.

През 2008 година заради лошо поведение в автобуса, с който дъщеря му пътува на турнета, той е бил отстранен от екипа, а през 2013 дъщеря му плаща за рехабилитация.

Въпреки отношенията им, те продължават да са в контакт като певицата често поства снимки и видеа с Роналд в социалните мрежи. За последно те бяха забелязани заедно през ноември, когато отпразнуваха 90-ия рожден ден на дядо й в Барбадос.