Най-голямата криза на Путин

| от |

Путин е убеден в правотата си и въпреки главоломния срив на рублата се опитва да излъчва сила и оптимизъм, пише Дойче веле. Но неговата най-голяма криза вече започна, твърди Инго Мантойфел в коментара си.

От гледна точка на Путин, тазгодишната му голяма пресконференция би могла да се обобщи съвсем накратко: във външнополитически план Русия е напълно права, а той – Путин – въпреки всички проблеми с рублата, успява да държи нещата под контрол.

В изявлението си Путин подготви руския народ за тежки икономически времена, но – както заяви – най-късно след две години световната конюнктура отново ще се е оживила, а руската икономика ще се е прекроила. Дотогава затрудненията ще се преодоляват с помощта на големите руски валутни резерви, обясни Путин и похвали последните стъпки на Централната банка и на правителството, насочени към укрепването на рублата.

По логиката на пазарната икономика, значителното увеличаване на основния лихвен процент до 17 на сто е правилното средство за стабилизиране на рублата. Но въпреки това е съмнително, че плановете на Путин ще се реализират толкова лесно.

Ще стигнат ли парите?

Валутните резерви в размер на 420 милиарда долара са определено добра предпоставка за справяне с икономическите и най-вече със социалните затруднения. Но въпреки този относително солиден резерв съвсем не е сигурно, че тези пари ще стигнат за решаването на всички проблеми. Тъй като руската държава ще трябва да направи големи разходи не само заради укрепването на рублата. Така например Путин обеща, че пенсиите и заплатите на държавните служители, за които знаем, че са основна опора на неговата власт, ще растат в съответствие с инфлацията.

Пари ще трябват и другаде: банките и най-вече големите държавни концерни като Роснефт, Газпром и железниците имат нужда от солидна финансова помощ – до края на 2015 година руските предприятия, повечето от които са държавни, трябва да изплатят 130 милиона долара външни задължения. И то на фона на западните санкции, които затрудняват рефинансирането на старите кредити за руските фирми.

Големият въпрос е как в условията на спадащи държавни приходи заради срива в цената на петрола, стопяване на валутните резерви, нарастваща инфлация и основна лихва от 17 процента за новите кредити изобщо би могла да се осъществи обещаната диверсификация на руската икономика. И е точно толкова трудно да повярваме, че руската държава или водещите държавни концерни ще са в състояние през следващите години да реализират големи инвестиционни проекти в инфраструктурата, образованието или здравеопазването.

Актуалните трудности се задълбочават и поради факта, че структурните проблеми са известни от години: руската икономика, базирана предимно на природните суровини, трябва да бъде преобразена така, че да се превърне в една нова икономика, базирана на високите технологии, модерната индустрия и висококачествените услуги. Големият пропуск на управлявана от Путин Русия е именно този – че през изминалите 14 години, когато икономическите и външнополитическите условия бяха много по-изгодни, отколкото са сега, не бяха положени усилия за осъществяване на тази крайно необходима модернизация.

Началото на края?

Фактът, че сегашният икономически модел на Русия вече не функционира, е обаче само една съставна част на политическото уравнение, което поставя Путин под натиск: защото ако икономическата стратегия на президента не успее, неизбежно ще се появи въпросът за политическата отговорност. Не бива да забравяме, че високият процент одобрение за Путин си има и сенчеста страна – в руската политика вече няма никой друг, който би могъл да влезе в ролята на жертвен агнец. Както и да се наричат министър-председателят и шефката на Централната банка – в Русия отговорност за всичко носи Владимир Путин.

Тоест, актуалната криза е не само икономическа, но и най-голямата политическа криза на Путин. По време на годишната си пресконференция той фактически помоли да му се дадат две години време за решаването на тази криза. Остава да се види дали народът и преди всичко руският елит ще му предоставят това време.

 
 

Гняв срещу Дисни: Първият им гей персонаж ще се играе от хетеро мъж

| от Георги Емилов |

В наши дни вече свикнахме всеки да е обиден от всичко. Така докато едни се чувстват лично обидени, че в Германия вече ще вписват официално трети пол, от другата страна на безсмислената барикада се бунтуват вече дни наред, че Джак Уайтхол (хетеросексуален мъж) ще играе гей персонаж в предстоящия филм с Дуейн Джонсън (Скалата) и Емили Блънт – “Jungle Cruise”. Най-открито срещу избора на актьора скочи Омар Шариф младши (да, внук на онзи Омар Шариф), който написа следното в Twitter:

„Наистина ли, Дисни? Първата ви значителна гей роля ще се играе от хетеросексуален мъж, увековечаващ стереотипите? Провал! Този кораб трябва да потъне!”

sharif

Изявлението на младия актьор бе посрещнато с одобрение сред много фенове, получи подкрепа и от други представители на шоубизнеса (актьорите Итън Харви и Крис Салваторе бяха други популярни имена с гневни реакции по повода), а отзвукът беше неочаквано голям, вина за което вероятно има и все още топлата тема с отказа на Скарлет Йохансон да играе трансджендър персонаж, именно след масово недоволство от онлайн активистите. И макар да разбирам трудностите пред LGBTQ обществото след толкова много години на дискриминация, не мога да не се възмутя и аз от този натиск и да не се запитам…

Сериозно ли?!

Не че нещо, но твърдения като „Гей-актьорите не са представени подобаващо в Холивуд” са просто абсурдни. Пък и дори да беше така, чак толкова ли е непреносима сексуалността с похватите на актьорското майсторство, че да не може актьор с една сексуалност да не може да изиграе персонаж с друга? Нека само си спомним за страхотната роля на Нийл Патрик Харис като Барни от „Как се запознах с майка ви” – роля, в която актьорът (който е гей) изигра възможно най-стереотипния хетеро мачо! Защо тогава никой не му се разсърди?

164228793-612x612
Omar Sharif Jr, Getty Images

Пък и да не говорим само за сексуалност – нужно ли е да си виртуозен пианист, за да изиграеш виртуозен пианист? Мисли ли някой, че Даниел Крейг, Шон Конъри и Пиърс Броснан наистина са агенти на MI6 и затова са взети за ролята на Джеймс Бонд? Трябваше ли ролите в „Спасяването на редник Райън” да се дадат на истински нацисти? И хубаво ли ще е ролите на убийци и психопати да се дават на реални такива, за да са по-убедителни персонажите? Джейсън Борн сциентолог ли е? Ами Адам Сандлър… опа, момент, да, тук няма какво да се каже – той играе себе си във всеки филм.

И преди някой да е решил да каже нещо от сорта на „Да, те всичките от тая порода са такива!”, „Много са обидчиви, защото не са истински мъже!”, или някаква друга хомофобска простотия, нека припомня колко истински обидени бяха много бели хетеро мъже, които ревяха из интернет защо даден измислен комиксов персонаж (и по-конкретно – този във „Фантастичната четворка”) бе изигран от чернокож актьор (не отваряме дори дума за онова безумие с чернокожия Орфей, чернокожите гърци и прочие исторически неправдиви режисьорски решения). Вярно, филмът беше зловещо тъп, но наистина ли това ли беше проблемът с него? Да си обиден за цвета на кожата на измислен персонаж е меко казано нелепо.

Проблемът е, че все повече започва да изглежда така, сякаш в опита си да счупят веднъж завинаги оковите на дискриминацията, някои ненужно кресливи гласове от LGBTQ обществото в Холивуд започват лека-полека сами да дискриминират, налагайки се върху това кой какви роли да играе. Така де, нали целият смисъл на борбата за равенство беше да не се налага на интервюто за работа (или в случая – роля) да те питат „Каква е Вашата сексуалност?”, за да не могат да те дискриминират спрямо това? Затова ще е хубаво Омар Шариф младши и подкрепящите го колеги и фенове да си помислят пак по въпроса и да спрат да внасят разделение там, където LGBTQ обществото от толкова години се бори тъкмо за обратното – единство и равенство.

Хайде стига с превземките и да се съсредоточим върху реалните проблеми пред LGBTQ обществото, че заради такива нелепи поводи за гняв, вече почти не ми остана бяло, мъжко, хетеро чувство за вина…

 
 

Ема Томпсън: „Нуждаем се от повече роли за възрастните актриси“

| от chronicle.bg |

59-годишната Ема Томпсън призова шоубизнеса за повече роли, в които да могат да влизат възрастни актриси на големия екран.

Носителката на две статуетки „Оскар“ в момента играе ролята на съдия в Семейния отдел на лондонски съд, която си има свои семейни проблеми в лентата „The Children Аct“ (Законът за детето). Тя трябва да решава съдбите на множество непълнолетни деца и на техните семейства.

На премиерата на филма Ема Томпсън обясни, че е приела ролята, тъй като е била заинтригувана от съдбата на героинята си, сдобила се с власт в един много мъжки свят.

Когато произнесем думата съдия, първо си представяме мъж. Харесах историята за тази съдийка и веднага се включих в проекта“, казва Томпсън. Тя изтъкна, че липсата на достатъчно добри роли за актрисите, които не са в първа младост, е проблем, който очаква своето решение, било то и в дългосрочен план.

"The Meyerowitz Stories" UK Premiere - 61st BFI London Film Festival
Getty Images

„Мъжете в нашия бранш не са поставени по същия начин. Нещата не са се променили от много дълго време. Но понякога се появяват някои добри роли и това ме изпълва с надежда“, коментира звездата от „Имението Хауърдс Енд“, Остатъците от деня“, „Разум и чувства“ т.н.

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.

 
 

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете

| от chronicle.bg |

Албуми и песни на Арета Франклин оглавиха чартовете след новината за смъртта й. Албумът „30 greatest hits“ се изкачи на първо място в класацията iTunes, като детронира новия албум на Ники Минаж, а парчето „Respect“ достигна номер 2 в класацията за сингли.

Въпросните класации проследяват дигиталните продажби и се актуализират няколко пъти дневно.

Други парчета на Арета също са в топ 40: сред тях са култовите „Say a little prayer“, „Chain of fools“, „You make me feel like a natural woman“.

Арета Франклин почина вчера, на 76 години.