Най-гледаното шоу онлайн

| от |

Най-новото шоу на платформата Amazon се превърна в най-добрата премиера онлайн за изминаваща 2015 година. Сериалът е “The Man in the High Castle”. Дали това е случайно? Не, не мисля.

„The Man in the High Castle“ не е като никой друг сериал, който сте гледали преди. За разлика от Netflix, които пускат целия си сезон накуп, Amazon отказват да правят такива неща. Да, те хем са онлайн платформа и същевременно отказват да излязат от руслото на телевизията, която пуска епизоди всяка седмица. Защо? Обяснението им е много просто. Те искат техните потребители да са в очакване. „The Man in the High Castle“ го носи, така че им е простено.

Важно е да уточним, че това е третият сериал, който Amazon пускат. През миналата година излязоха “Transparent”, който продължава да се окичва с награда след награда, и останалият леко настрани „Bosch“, който е адаптация по романите на Майкъл Конъли за най-известния му детектив Хари Бош. Държа да подчертая, че това е леко нечестно спрямо сериала, който е онази смесица между класическата американска схема тип „кой-го-направи“ и доста приличен чисто полицейски трилър. Да, не е „The Wire“, но е изключително приятен за гледане.

„The Man in the High Castle“ обаче е най-амбициозната продукция на канала. Те изчакват една година между първите си два сериала и него неслучайно. Освен най-скъп, „The Man in the High Castle“ е и най-помислен, направен, изпипан. Той е от този тип сериали, които просто знаеш, че ще се гледат, защото самата им тематика и визия го предизвиква. Въпросът, който е важен да се зададе в този момент е дали „The Man in the High Castle“ има достатъчно потенциал да бъде гледан и следен с интерес цели 10 епизода, и дали заслужава втори сезон.

„The Man in the High Castle“ не е чашата чай на всеки, искрено съм убедена в това. Той е краен, провокативен, леко безумен на моменти. Това го прави толкова специален и разбира се, най-гледаното шоу от онлайн платформа за годината. Също така го прави трудно смилаем за някои хора. „The Man in the High Castle“ не е „Къща от карти“ и няма за цел да бъде достоверно политическо шоу с интриги. Не, то е антиутопия. На телевизия. Една от най-добрите, които може би ще видите.

„The Man in the High Castle“ експлоатира една много особена ниша в човешката история, която някак ще ти избоде очите и същевременно никой не се е заемал с нея, поне не толкова сериозно. Най-просто казано сериалът разисква едно мрачно, макар и илюзорното, някак много близко до наши дни бъдеще, в което Третият райх е спечелил Втората световна война и всичко е отишло по дяволите.

Онова, което прави „The Man in the High Castle“ по-специфичен като сериал е фактът, че той няма за цел да бъде любезен, да бъде обективен или да се хареса на някой. Не, напротив, той е обратното на всичко това. На финала като голям плюс прибавям главните роли на Ребека Давалос и Рупърт Евънс и фактът, че шоуто е създадено от един от продуцентите на „Досиетата Х“ и един от фаворитите ми за изминалия тв сезон – „Престъпления без граници“.

Двата обаче, изключително важни факта, които често се пропускат от хората са, първо, сериалът е адаптация по романа „Човекът от високия замък“ на Филип К. Дик, който разглежда една страшна алтернативна история и още – Ридли Скот се навива да продуцира шоуто. Затова, ако сте фенове на „Блейд Рънър“, а аз знам, че сте, ще видите няколко препратки към филма, който също е базиран на роман на Филип К. Дик. Да, в това шоу няма нищо случайно, нали не си го помислихте.

„The Man in the High Castle“ е нещото, което може да си причините винаги, ако обичате динамична телевизия от новия век. И ще ви дразни и ще ви провокира, и ще ви шокира. Защото добрите сериали по принцип правят така.

 
 

Как Мадона промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

Тя има 300 млн. продадени албума, печалбата от турнетата й е над 1 милиард долара и е една от най-известните жени в историята. Днес Мадона Луиз Чиконе, Кралицата на попа, има става на 60 години.

Позната или непозната на днешните поколения, атакувана или възхвалявана, Мадона е Икона. Неоспорима. Тя променя не само световната популярна култура, а културата изобщо. Жена, която за дългата си кариера, е устоявала на всякакви атаки.

Без влиянието на Мадона днешната музика, мода и концепция за знаменитостите не биха съществували изобщо.

Мадона променя стереотипите за по-възрастните жени и се изправя срещу остарелите представи за това, че жените на години не трябва да говорят открито за сексуалността си. Тя има връзка с по-млади мъже, а професионалните й успехи продължават – Мадона е певицата с най-големи продажби за всички времена. Когато получава наградата „Жена на годината“ на „Билборд“ през 2016 г., изброява в благодарствената си реч правилата, които се е очаквало да спазва като певица.

„Не остарявай, защото възрастта е грях. Ще те критикуват, хулят и определено няма да звучиш по радиото“. През цялата си кариера тя се противопоставя на тези норми, с които се очаква да са съобразяват жените.

Още с издаването на дебютния си сингъл „Everybody“ през 1982 г. Мадона се превръща в глобално явление. Откакто издава едноименния си албум през 1983 г., е направила 10 концертни турнета. Вписана е в Книгата на рекордите на Гинес като певицата с най-големите продажби за всички времена. Тя е най-богатата певица, работеща в САЩ – със състояние от 600 милиона долара. След нея са Селин Дион с 400 милиона долара и Барбра Стрейзанд. Най-популярната песен на Мадона в Spotify е „Like a Virgin“, a след нея са „Hung Up“ „Holiday“, „La Isla Bonita“, „Like a Prayer“. Най-дълго в класациите се задържа албумът й „Immaculate Collection“.

По повод рождения ден на една от най-влиятелните жени в историята на популярната култура вижте в галерията горе как тя промени музиката завинаги.

 
 

Геолозите и миньорите – те да са живи!

| от Боян Рашев |

 

Едно време щях да ставам геолог. Вече не помня какво ме накара в средата на 11-ти клас изведнъж да реша, че ще уча Геология. Беше шок за всичките ми приятели, а за родителите ми – не е за разправяне… Ама се самонавих и самоподготвих и без един час с учител – в гимназиите такъв предмет нямаше, само в минните техникуми – изкарах 6.00 на кандидат-студентски изпит по Геология. Оказа се излишно усилие, защото бяхме 17 кандидата за 30 места – брутална конкуренция! Учих две години в Софийския, много яко и интересно, страхотни практики… и накрая спечелих една стипендия и напуснах в посока Управление на околната среда и ресурсите в Германия. Бяха мизерните години в края на 90-те, стипендията беше повече от заплатите на родителите ми и – колкото и да не ми се искаше – нямаше как да откажа подобна възможност. Така не станах геолог…

Но днес работя и празнувам заедно с тях и онези, които ги следват навсякъде – миньорите. Празнувам, защото знам какво представлява работата им, колко трудна и тежка може да бъде и колко много осигурява на цялото общество. Всъщност, на тях дължим практически всичко. Просто се огледайте! Всеки предмет, който видите, е излязъл под някаква форма от земните недра – материалите за производството му са извадени от мина или сондаж или, ако е от биомаса, със сигурност е произведен или транспортиран с използване на енергия, която идва от мина или сондаж. Посочете нещо, което има значима роля в ежедневието ви и не отговаря на горното описание и признавам, че греша. Не можете, освен ако не сте корабокрушенец на самотен остров. Но пък тогава вероятността да четете този текст клони към нула.

Защо тогава ги пиша тия неща изобщо? Защото модерното общество толкова се отдалечи от източниците на материалните си блага, че изпадна в някакво абсурдно отрицание на тяхното значение – даже ги низвергна. През 70-те група „умни“ хора лепнаха на полезните изкопаеми етикета „невъзобновяеми“ и днес „зелените“ политики на ЕС са базирани на утопични идеи като „кръгова“ или „био-базирана“ икономика, „нулеви отпадъци“ или възобновяема енергия, които заклеймяват добива и го представят като нещо „лошо“ по дефиниция.

Понятието „невъзбновяеми ресурси“ е лишено от смисъл, но днес се набива в главите на децата ни още в първи клас! Не се възобновявали достатъчно бързо, така че били изчерпаеми и не трябвало да зависим от тях? Дрън-дрън… Хайде, сетете се за глобално изчерпан „невъзобновяем“ ресурс? Не се мъчете – не можете! А за изчерпани възобновяеми ресурси примери, колкото щеш – от динозаврите, през китовата мас и слоновата кост, та до перата от странстващ гълъб…

Човешката цивилизация се създава в момента, в който хората се научават да ползват каменни сечива и други неща, създадени от полезни изкопаеми – пясък, глина, метали, фосилни горива. Последните са особено важни, защото достъпът до евтина, изобилна и надеждна енергия е основен двигател на развитието – без нея сме обратно в пещерите. Историята на човешкия прогрес може да бъде описана накратко така – процес на непрестанно ограничаване на зависимостта ни от капризите на природата, който се случва благодарение на растящия добив и умение да използваме полезни изкопаеми. Долните две графики кристално ясно го показват – геолозите и миньорите ни снабдяват с практически всичко, което приемаме за даденост.

Световно потребление на материали по тип ресурс (Krausmann et al., 2010):

Global_resorce_use

global-primary-energy-1024x723

Живеем на доста голяма планета – как точно си представяте обем от 1,0832×1012 km³? Съставена е от огромен брой елементи, съединения и минерали. От гледна точка на примитивните хора понятието „невъзобновяеми ресурси“ не включва практически нищо освен камъните на повърхността, от които те правят остри предмети. После откриват някои минерали като солта, пясъка, глината и самородни метали като злато, сребро и мед, които с малко преработка и/или претопяване могат да превръщат в нещо използваемо. И така „невъзобновяемите ресурси“ се оказват доста повече. После се научават да добиват желязо, калай и други метали от руди. Този процес на „откриване“ на нови ресурси всъщност днес е по-бърз отколкото, когато и да било в историята. Най-новите примери включват литий за батерии и индий – за екрани. Защо си мислим, че сме стигнали края на технологичния прогрес и утре няма да изскочат нови, напълно непознати ни ресурси?

За да се ограничи понятието „невъзобновяем ресурс“ количествено, се коментират т.нар. „доказани запаси“ – количествата метали, горива или други суровини в детайлно проучени находища, чийто добив е икономически ефективен. Статичното разбиране предполага, че те са крайни и просто се изчерпват. Това обаче не е така, защото запасите зависят от наличните технологии и цена. Нещо повече, доказването на ново находище увеличава запасите. Технологичният напредък също – през 70-те например глобалните запаси на мед скачат рязко поради развитието на процеси за добив на оксидни руди, които дотогава са били отпадък, а през 90-те оптичният кабел и безжичните връзки освобождават комуникациите от медната зависимост. За шистовата революция при нефта и газа вече практически всеки е чувал, което не пречи на цели страни да се правят, че я няма.

Факт е, че запасите на всички известни ресурси – от горива, през руди, до индустриални минерали – днес са много по-големи, от когато и да било. Тоест, колкото повече добиваме, толкова повече намираме. А все още си чоплим преди всичко по повърхността на земната кора, която иначе е дълбока до 70 км. – подземните находища тепърва ще се разкриват наистина масово. Да не говорим за добива на руди по дъната на океаните, който тепърва прохожда, а вече има сериозни планове и за прехващане на астероиди…

Но да се върнем на геолозите и миньорите, защото всичко идва от тях, а те днес наистина имат повод да празнуват. Защото няма друга страна в ЕС, в която добивът и първичната преработка да имат толкова водеща роля в икономиката. В глобалния Индекс на минния принос на Международния съвет по мини и минерали (ICMM) от 2016 г., България се намира на 53-то място в света, като се нарежда първа сред страните от ЕС. Изоставаме в сравнение с Австралия и Канада, но пък изпреварваме с малко дори Финландия и Швеция. А в изданието от 2018 г., което предстои да излезе, би трябвало да сме още по-напред. Защото се проучва къде ли не и нови находища изскачат постоянно; медните, златни и оловно-цинковите рудници и металургични предприятия се развиват бурно; а лигнитните въглища – колкото и да не им се иска на много хора – отново, пак и все още осигуряват 44% от електроенергията на страната ни. И на практика това няма как скоро да се промени.

Вчера прочетох, че „близо една трета от наетите за работа на новия златен рудник Ада тепе хора са се върнали от чужбина„. С една дума: Геолозите и миньорите – те да са живи!

Честито, колеги!

Текстът е взет от блога на автора с неговото изрично съгласие.

 
 

Итън Пек ще бъде новият Спок в в „Стар трек: Дискавъри“

| от chronicle.bg |

Итън Пек беше избран за ролята на Спок във втория сезон на сериала „Стар трек: Дискавъри“, съобщи АФП.

Внукът на легендарния Грегъри Пек, който е на 32 години, наследява Закари Куинто и Ленард Нимой в ролята на фантастичния Спок със смесена кръв, получил от майка си човешките емоции, а от баща си – извънземната логика.

Излъчването на втория сезон на „Стар трек: Дискавъри“ трябва да започне в началото на 2019 г.

Итън Пек има роли в няколко филма и редица сериали, сред които „Шеметни години“, „10 неща, които мразя у теб“, „Чиракът на магьосника“, „Клюкарката“, „Дилъри на време“, „Проклятието на спящата красавица“, „I Ship It“.

6ee08d45f7a94d4c6fda9ee84833054a687ddf77

 
 

„Великият укротител“ на Димитрис Папайоану за първи път в България

| от chronicle.bg |

Световноизвестният хореограф Димитрис Папайоану ще представи за първи път в  България свой спектакъл. “ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ ще бъде показан на 28, 29 и 30 септември в Дом на културата „Борис Христов“, Пловдив, от 19:30 часа, в рамките на ONE DANCE WEEK 2018.

Димитрис Папайоану е най-успешният и значим артист в областта на съвременните изпълнителски изкуства в новата история на Балканите. Мнозина също разпознават Папайоану с грандиозните церемонии за Олимпийските игри в Атина (2004) и Европейските игри в Баку (2015). Работи в духа на създателката на жанра „танцов театър“, голямата Пина Бауш. Папайоану е първият режисьор, поставил спектакъл на сцената на  Танцувалният театър Вупертал (основан от Бауш) след нейната смърт през 2009 г. „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ” е новото бижу в 30-годишната впечатляваща кариера на Папайоану.

В спектакъла човешкият живот е пътешествие до скрити съкровища, откривателство на съкровеното, вътрешно археологическо проучване на смисъла. Талантливият грък жонглира с препратки от историята на изкуствата, известни европейски картини, метафори и танцови техники. Зрелищните декори, типично в стила на Папайоану, са подвижна вселена, в която подът става вълна, отварят се неочаквани врати, създават се хибридни същества, докато десетимата танцьори на сцената разголват табутата за смъртта и тялото.

Премиерата на „ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ се състоя през миналата година в Онасис Център, Атина. Спектакълът ще бъде представен на българската публика преди британската си премиера в Лондон, а вече бе показан на най-престижните фестивали и сцени на два континента – в Париж, Мадрид, Барселона, Неапол, Стокхолм, Сеул, Тайпе и други.

ВЕЛИКИЯТ УКРОТИТЕЛ“ става част от програмата на 11-тото издание на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, който ще се проведе между 24 септември и 14 октомври в Пловдив.