Най-гигантският заговор

| от |

Светът е обзет от масова параноя, а това създава благодатна почва за избуяването на все повече и все по-абсурдни теории на заговора. Именно те обаче са най-гигантският заговор срещу човечеството, предава Дойче веле. Ето защо:

Преди две седмици Ви предложихме няколко мнения на германски публицисти за теориите на заговора, които печелят все повече почитатели, последователи и привърженици – особено в интернет. Мнозина автори (не само в Германия) бият тревога, защото тези опростенчески обяснения на комплексните процеси в политиката, икономиката и обществения живот отслабват демокрацията и подронват основите на свободния свят. И наистина, теоретиците на конспирацията непрекъснато призовават своите последователи: „Не вярвайте на политиците и на медиите! Не гласувайте! Ако изборите променяха нещо, политиците отдавна да са ги забранили“. Тоест, те обявяват демокрацията за безполезна – независимо от факта, че именно тя е единственият инструмент, с който т.нар. „обикновен човек“ може да контролира политиката.

Факт е, че конспиративните теории са особено популярни в ислямския свят, където демокрацията и свободата не са много на почит. Тъжното е обаче, че все повече хора и в така наречения Западен свят вярват в подобни врели-некипели. А още по-тъжното е, че част от тези хора са уж сред най-просветените и образованите, доколкото се подвизават в интернет. Но нека видим къде точно грешат теоретиците на заговора. Саркастичният коментар на Йохен Битнер в седмичника „Ди Цайт” много точно напипва слабите места на техните конструкции:

„Майката“ на всички модерни теории на заговора

„Не Ал Кайда, а ЦРУ е замислило и организирало атентатите на 11 септември 2001 година. В Пентагона се заби не пътнически самолет, отвлечен от терористи, а бойна ракета, изстреляна от армията на САЩ. Защо ли? Ясно е като бял ден: администрацията на президента Буш се нуждаеше от нещо като подпалването на Райхстага, от чудовищен повод, за да изпрати войски в Близкия изток и да създаде в онзи регион такъв ред, който е изгоден за САЩ. Всичките тези нелепици ги пише черно на бяло в различни книги, които се продават в огромни тиражи. А още по-лошо е, че десетки милиони хора, особено в ислямския свят, им вярват. Последователите на конспиративните теории отговарят на всяка критика с поне две нови теории, така че всъщност човек не би трябвало да подхранва манията им, като спори с тях за 11 септември – „майката” на всички модерни теории на заговора. Въпреки това този разговор трябва да се състои, защото въпросната теория отдавна изгуби девствената си безобидност и даде грозен принос към ледниковия период, който се възцари между западните и ислямските страни”, смята авторът.

Битнер оставя настрана всевъзможните уж професионални брътвежи за отломки, за следи от експлозив и за авионика. Той иронично репликира легионите така наречени „експерти”, които са насъбрали куп уж неопровержими доказателства, че „близнаците” със сигурност са били взривени отвътре и че няма пилот на света, който може да забие Боинга под такъв ъгъл в Пентагона. Както е известно, насреща им се изправят други легиони специалисти, които твърдят обратното. Но това е второстепенно, смята авторът, защото първостепенният въпрос всъщност гласи: има ли наистина някаква логика в такъв предполагаем заговор?

„Ако е вярна тезата, че всичко това е дело на ЦРУ, веднага трябва да се запитаме: защо тогава големите елементи от пъзела изобщо не пасват помежду си? Нима на ЦРУ му беше наистина необходимо да инсценира отвличането на цели четири пътнически самолета? Един щеше да стигне, рухването на „близнаците” беше достатъчно силен шок. Ако цялата тази работа е дело на ЦРУ, нима нямаше още при планирането да се досетят, че така само разширяват кръга на замесените и неимоверно увеличават опасността да бъдат разкрити. Е, ЦРУ са толкова печени, че може би нарочно са вкарали и грешки в плана, за да звучи по-автентично – ще кажат привържениците на конспиративната теория. Как да им възрази човек?” – иронично коментира Йохен Битнер и задава ключовия въпрос: „Защо обаче американската военна машина, отправила се на пълни обороти към близкоизточния петрол, реши да направи едно неочаквано отклонение към Афганистан? Известно е, че през последните 13 години американците изхарчиха 500 милиарда долара за своето военно присъствие в Афганистан и за помощите за развитието на тази страна. А срещу това не получиха дори капка петрол. Що за бизнес-план? И още: ако наистина ЦРУ стоеше зад атентатите на 11 септември, нима нямаше да бъде много по-логично още от самото начало да хвърли вината върху едного, който наистина плуваше в петрол: Саддам Хюсеин? Е, станала грешка в планирането, случва се навсякъде при големите бюрокрации…

После обаче, две години по-късно, американските тайни служби най-накрая се сетиха къде всъщност е петролът – и да вземат по такъв отчайващ начин да се провалят с тъй и ненамерените оръжия за масово поразяване на Саддам… Същото това ЦРУ, което води цял свят за носа, инсценира отвличане на самолети, взривява „близнаците“ и измисля Осама бин Ладен – тъкмо това ЦРУ не е успяло да зарови няколко гранати с отровен газ в иракската пустиня? Може би в главната квартира на ЦРУ в Ленгли просто са решили, че от подобна операция няма смисъл – та нали Джордж Буш младши беше твърдо решен да нахлуе, независимо дали има повод или не. Добре, но когато американците най-после постигнаха заветната си мечта и взеха властта в Ирак, как стана тъй, че оставиха иракчаните сами да продават петрола си, вместо да им го конфискуват? Явно някой пак здраво е омазал работата. Толкова здраво, че сега американците са принудени да замърсяват собствените си подпочвени води с фракинг, за да удовлетворят енергийния си глад. И не щеш ли се оказва, че са на път да станат най-големия производител на петрол и газ в цял свят! Или и това е някакъв нов заговор?”.

„Тъмни сили владеят света“

В края на статията си Йохен Битнер предупреждава, колкото и да се смеем на заговорническите теории, те си остават опасни като отрова, защото предлагат разбираеми, но дълбоко неверни обяснения на случващото се в света. Според него хората, които не си правят труда да се задълбочават в политическите процеси, търсят истината на неправилното място и виждат навред само отвратителни мотиви, лъжи и враждебност. И сеят навсякъде около себе си недоверие.

Хората се чувстват несигурни – ето причината за настъпилата „ера на недоверието”, пише друг автор в „Ди Цайт“. Томас Асхойер също е много разтревожен от факта, че конспиративните теории се множат с всеки изминал ден: „Масовата параноя нашепва, че обществата се намират във властта на мрачни сили, които ни контролират изцяло. На първо място сред тези тъмни сили са тайните служби, подир тях идват какви ли не други картели на властта: мощни капиталистически секти („Билдерберг!”), трансатлантически сдружения на милионерите („Давос!”) и най-най-важното – тайната коалиция на елитите, на медиите и политиката, която смазва всяко отклоняващо се мнение.

Този мироглед е налудничав – макар и не съвсем. Глобализиращите се общества действително вече не се поддават толкова лесно на демократичен контрол, националните парламенти са отслабени, а центровете на властта сякаш са едновременно навсякъде и никъде. Влиянието на националните правителства спада, а в общественото съзнание се затвърждава впечатлението, че най-важните решения вече се взимат единствено от големите играчи на тъмно. После националните парламенти просто за алиби ги одобряват.”

С други думи: демокрацията в досегашния си вид наистина е застрашена. А конспиративните теории, които на пръв поглед целят да отворят очите на обикновения човек за машинациите на властта, всъщност ерозират демокрацията и така отнемат на този „обикновен човек” най-важния му инструмент да контролира властниците. Получава се неочакван парадокс: тъкмо конспиративните теории се оказват най-гигантският заговор срещу човечеството.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул е да мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Люк Бесон е обвинен в изнасилване

| от chr.bg |

Полицията в Париж разследва обвинение в изнасилване, отправено срещу Люк Бесон – един от най-популярните френски кинорежисьори, сценаристи и продуценти.

Жалбата е подадена в парижкото полицейско управление в петък от актриса, предаде Би Би Си.

„Люк Бесон категорично отхвърля тези изфабрикувани обвинения“, съобщи адвокатът на режисьора Тиери Маремберт пред AFP.

Жалбоподателката и Бесон се познават, той никога не се е отнасял неподходящо към нея, категоричен е адвокатът.

59-годишният Бесон е режисьорът на „Безкрайна синева“ (1988 г.), „Леон“, „Метро“, „Петият елемент“, „Никита“.

Жената е имала двугодишна връзка с него, допълва AFP. Тя е свидетелствала, че е усещала натиск да бъде интимна с режисьора, за да има успех на професионалното си поприще.

Тя твърди, че нападението е станало в хотел Bristol в Париж.

Бесон не е бил разпитан, той е извън страната. Той е женен, има три деца от сегашния си брак и две от предишни връзки. Женил се е четири пъти, включително за актрисата Мила Йовович.

 
 

Ди Каприо и Спилбърг ще работят заедно по нов филм

| от chr.bg |

Леонардо ди Каприо и Стивън Спилбърг преговарят, за евентуална съвместна работа над биографичен филм за бившия американски президент Юлисис Грант.

Ди Каприо и Дженифър Дейвисън са кандидати да продуцират филма.

Според Дедлайн, Спилбърг е склонен отново да работи с Ди Каприо над първия им съвместен проект от заснемането на филма „Хвани ме, ако можеш“ (2002 г.).

Грант, който е починал през 1885 г. на 63-годишна възраст, е служил два мандата като президент на САЩ, след като поел президентството от Андрю Джонсън. Докато бил президент, Грант стабилизирал икономиката и направил опит да смаже Ку-Клукс-Клан.

Филмът ще бъде адаптиран по биографичната книга „Грант“ на Рон Черноу. Сценарист ще е Дейвид Джеймс Кели.

„Лайънстейт“ и „Апиън уей“ са придобили филмовите права над книгата през ноември 2017-а.

Леонардо ди Каприо ще има натоварен график, тъй като по-рано бе оповестено, че ще участва във филма „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино.

 
 

Бившата Мис Вселена, която превърна Despacito в световен хит

| от chr.bg |

Лудостта по Despacito още не е напълно отминала. Повярвайте ни, няма как да не я чуете по морето и това лято.

Обожавана от едни и втръснала на други, няма как да не признаем обаче, че Despacito се превърна в тотален хит и покори целия свят.

Песента има вече над 5 милиарда (!) гледания в YouTube и още безброй милиарди пускания по телевизии, радиа, барове и купони.

Колкото и мелодична и заразяващата да мелодията обаче, клипът също не е лош. Вярваме, ще се съгласите.

Красивите жени, които се поклащат изкусително в ритъма на латино музиката, със сигурност, са допринесли за част от милиардните гледания в YouTube. А една от тях дори има титла заради красотата си.

Главната героиня в клипа е Зулейка Ривера, която през 2006 година, когато бе само на 18, бе коронясана за Мис Вселена.

Оттогава, вече 30-годишната ослепителна пуерториканка се изявява като модел, телевизионна водеща и актриса и стартира собствена колекция бански костюми.

Ривера има седемгодишен син – Себастиан Хосе Бареа Ривера, от баскетболиста Джей Джей Бареа, но двамата отдавна вече не са заедно.

А ако фактите, че се казва Зулейка, че е бивша Мис Вселена и че е звездата от клипа на Despacito, не са ви достатъчни, вижте повече в галерията.