Най-гигантският заговор

| от |

Светът е обзет от масова параноя, а това създава благодатна почва за избуяването на все повече и все по-абсурдни теории на заговора. Именно те обаче са най-гигантският заговор срещу човечеството, предава Дойче веле. Ето защо:

Преди две седмици Ви предложихме няколко мнения на германски публицисти за теориите на заговора, които печелят все повече почитатели, последователи и привърженици – особено в интернет. Мнозина автори (не само в Германия) бият тревога, защото тези опростенчески обяснения на комплексните процеси в политиката, икономиката и обществения живот отслабват демокрацията и подронват основите на свободния свят. И наистина, теоретиците на конспирацията непрекъснато призовават своите последователи: „Не вярвайте на политиците и на медиите! Не гласувайте! Ако изборите променяха нещо, политиците отдавна да са ги забранили“. Тоест, те обявяват демокрацията за безполезна – независимо от факта, че именно тя е единственият инструмент, с който т.нар. „обикновен човек“ може да контролира политиката.

Факт е, че конспиративните теории са особено популярни в ислямския свят, където демокрацията и свободата не са много на почит. Тъжното е обаче, че все повече хора и в така наречения Западен свят вярват в подобни врели-некипели. А още по-тъжното е, че част от тези хора са уж сред най-просветените и образованите, доколкото се подвизават в интернет. Но нека видим къде точно грешат теоретиците на заговора. Саркастичният коментар на Йохен Битнер в седмичника „Ди Цайт” много точно напипва слабите места на техните конструкции:

„Майката“ на всички модерни теории на заговора

„Не Ал Кайда, а ЦРУ е замислило и организирало атентатите на 11 септември 2001 година. В Пентагона се заби не пътнически самолет, отвлечен от терористи, а бойна ракета, изстреляна от армията на САЩ. Защо ли? Ясно е като бял ден: администрацията на президента Буш се нуждаеше от нещо като подпалването на Райхстага, от чудовищен повод, за да изпрати войски в Близкия изток и да създаде в онзи регион такъв ред, който е изгоден за САЩ. Всичките тези нелепици ги пише черно на бяло в различни книги, които се продават в огромни тиражи. А още по-лошо е, че десетки милиони хора, особено в ислямския свят, им вярват. Последователите на конспиративните теории отговарят на всяка критика с поне две нови теории, така че всъщност човек не би трябвало да подхранва манията им, като спори с тях за 11 септември – „майката” на всички модерни теории на заговора. Въпреки това този разговор трябва да се състои, защото въпросната теория отдавна изгуби девствената си безобидност и даде грозен принос към ледниковия период, който се възцари между западните и ислямските страни”, смята авторът.

Битнер оставя настрана всевъзможните уж професионални брътвежи за отломки, за следи от експлозив и за авионика. Той иронично репликира легионите така наречени „експерти”, които са насъбрали куп уж неопровержими доказателства, че „близнаците” със сигурност са били взривени отвътре и че няма пилот на света, който може да забие Боинга под такъв ъгъл в Пентагона. Както е известно, насреща им се изправят други легиони специалисти, които твърдят обратното. Но това е второстепенно, смята авторът, защото първостепенният въпрос всъщност гласи: има ли наистина някаква логика в такъв предполагаем заговор?

„Ако е вярна тезата, че всичко това е дело на ЦРУ, веднага трябва да се запитаме: защо тогава големите елементи от пъзела изобщо не пасват помежду си? Нима на ЦРУ му беше наистина необходимо да инсценира отвличането на цели четири пътнически самолета? Един щеше да стигне, рухването на „близнаците” беше достатъчно силен шок. Ако цялата тази работа е дело на ЦРУ, нима нямаше още при планирането да се досетят, че така само разширяват кръга на замесените и неимоверно увеличават опасността да бъдат разкрити. Е, ЦРУ са толкова печени, че може би нарочно са вкарали и грешки в плана, за да звучи по-автентично – ще кажат привържениците на конспиративната теория. Как да им възрази човек?” – иронично коментира Йохен Битнер и задава ключовия въпрос: „Защо обаче американската военна машина, отправила се на пълни обороти към близкоизточния петрол, реши да направи едно неочаквано отклонение към Афганистан? Известно е, че през последните 13 години американците изхарчиха 500 милиарда долара за своето военно присъствие в Афганистан и за помощите за развитието на тази страна. А срещу това не получиха дори капка петрол. Що за бизнес-план? И още: ако наистина ЦРУ стоеше зад атентатите на 11 септември, нима нямаше да бъде много по-логично още от самото начало да хвърли вината върху едного, който наистина плуваше в петрол: Саддам Хюсеин? Е, станала грешка в планирането, случва се навсякъде при големите бюрокрации…

После обаче, две години по-късно, американските тайни служби най-накрая се сетиха къде всъщност е петролът – и да вземат по такъв отчайващ начин да се провалят с тъй и ненамерените оръжия за масово поразяване на Саддам… Същото това ЦРУ, което води цял свят за носа, инсценира отвличане на самолети, взривява „близнаците“ и измисля Осама бин Ладен – тъкмо това ЦРУ не е успяло да зарови няколко гранати с отровен газ в иракската пустиня? Може би в главната квартира на ЦРУ в Ленгли просто са решили, че от подобна операция няма смисъл – та нали Джордж Буш младши беше твърдо решен да нахлуе, независимо дали има повод или не. Добре, но когато американците най-после постигнаха заветната си мечта и взеха властта в Ирак, как стана тъй, че оставиха иракчаните сами да продават петрола си, вместо да им го конфискуват? Явно някой пак здраво е омазал работата. Толкова здраво, че сега американците са принудени да замърсяват собствените си подпочвени води с фракинг, за да удовлетворят енергийния си глад. И не щеш ли се оказва, че са на път да станат най-големия производител на петрол и газ в цял свят! Или и това е някакъв нов заговор?”.

„Тъмни сили владеят света“

В края на статията си Йохен Битнер предупреждава, колкото и да се смеем на заговорническите теории, те си остават опасни като отрова, защото предлагат разбираеми, но дълбоко неверни обяснения на случващото се в света. Според него хората, които не си правят труда да се задълбочават в политическите процеси, търсят истината на неправилното място и виждат навред само отвратителни мотиви, лъжи и враждебност. И сеят навсякъде около себе си недоверие.

Хората се чувстват несигурни – ето причината за настъпилата „ера на недоверието”, пише друг автор в „Ди Цайт“. Томас Асхойер също е много разтревожен от факта, че конспиративните теории се множат с всеки изминал ден: „Масовата параноя нашепва, че обществата се намират във властта на мрачни сили, които ни контролират изцяло. На първо място сред тези тъмни сили са тайните служби, подир тях идват какви ли не други картели на властта: мощни капиталистически секти („Билдерберг!”), трансатлантически сдружения на милионерите („Давос!”) и най-най-важното – тайната коалиция на елитите, на медиите и политиката, която смазва всяко отклоняващо се мнение.

Този мироглед е налудничав – макар и не съвсем. Глобализиращите се общества действително вече не се поддават толкова лесно на демократичен контрол, националните парламенти са отслабени, а центровете на властта сякаш са едновременно навсякъде и никъде. Влиянието на националните правителства спада, а в общественото съзнание се затвърждава впечатлението, че най-важните решения вече се взимат единствено от големите играчи на тъмно. После националните парламенти просто за алиби ги одобряват.”

С други думи: демокрацията в досегашния си вид наистина е застрашена. А конспиративните теории, които на пръв поглед целят да отворят очите на обикновения човек за машинациите на властта, всъщност ерозират демокрацията и така отнемат на този „обикновен човек” най-важния му инструмент да контролира властниците. Получава се неочакван парадокс: тъкмо конспиративните теории се оказват най-гигантският заговор срещу човечеството.

 
 

По-малко женски образи в киното

| от chr.bg |

2017 г. бе белязана от появата на „Жената-чудо“, но според изследване, женските главни герои са намалели с 5 % в 100-те най-касови филми за годината.

Центърът за изследване на жените в телевизията и киното към университета на Сан Диего публикува годишния си доклад, според който жени са 24 % от главните образи миналата година.

За сравнение, през 2016 г. те са 29 %. Спадът е значителен, въпреки появата на филми като „Междузвездни войни: Последните джедаи“ и „Красавицата и Звяра“, които заемат първите две места в бокс-офис класацията за 2017 г.

Продукциите, в които има поне 10 актриси с реплики, са 32 %, докато филмите, в които участват поне 10 актьора с реплики, са 79 %.

Чернокожите жени обаче са повече, като са се увеличили от 14 % до 16 %, а актрисите от Латинска Америка са станали 7 %, сравнено с 3 % от предишната година.

„В наградния сезон, в който темата за жените и половото равноправие е основна, трябва да разграничим хиперболата от реалността. Числата все още не отразяват голяма промяна в киноиндустрията“, каза директорката на центъра Марта Лаузен, цитирана от БТА.

 
 

Тайни от кухнята на MasterChef 2018

| от chronicle.bg |

Часовникът, който гледаме в ефира на БТВ в последните три години всяка пролет, в момента отброява последните минути. Атмосферата в студиото на MastefChef е по-спокойна от тази на екрана, защото до печките са хора, вече минали през този процес и някои от тях вече имат свой бизнес. „Стоп“! След минути групата ни се потапя в света на екзотична веджи супа, патешко с крем кашу, шоколадов сос с тютюн, шоколадовата торта с няколко слоя и ободряващо кафе от Кения.

Журито и бившите участници не само напомниха какво отличава това предаване от всички кулинарни телевизионни формати, но и ни накараха да очакваме с нетърпение премиерата на четвъртия сезон, която е на 26.02 от 21:00.

Юрист с привлекателна външност, жена открила силата на готвенето след претърпяване на инцидент и още 19 участници, чиито истории са като извадени от филмов сценарий. Всичко това, както обикновено, се случва под зоркия поглед на тричленното жури, което тази година има ново попълнение. Ресторантьорът Лео Бианки ще застане на подиума до шеф Петър Михалчев и шеф Андре Токев, и ще оценява както кулинарните умения на участниците, така и техния нюх да превърнат хобито си в успешен бизнес.

Image uploaded from iOS (3)

Всъщност кулинарното представление беше само загрявката преди същинската битка. Финалистите от предишните три сезона бяха разделени на три отбора и в продължение на един час показаха процеса, който стои зад добре плейтната чиния с хипнотизиращи цветове и експлозия от вкусове.

Image uploaded from iOS

Грижата за предястието беше поверена на Симеон (победител), Аврам и Стефан от първия сезон, които приготвиха екзотична веджи супа (с царевица, джинджифил, кокос и лимонена трева), пикантни скариди и хрупкава изненада. А ние имахме възможност да наблюдаваме прецизността и бързината , с която се приготвят всички ястия от терасата, като привилегировани участници във формата.

Image uploaded from iOS (1)

Финалистите от втори сезон Евгени, Йоана и Севда (победител) ни изненадаха със патешки гърди с крем кашу, бадемов чипс, бульон от манатарки във вид на пяна и… шоколадов сос с черешов тютюн.

Image uploaded from iOS (9)

Десертът беше поверен на финалистите от третия сезон на предаването – Божана (победител), Росица и Цветомир. За доброто начало на събитието се погрижи Роси, която приготви специално кафе от Кения, с приятна сладост и алтернативен начин на приготвяне. Тематичната торта с формата на логото на предаването не беше просто шоколадово изкушение, а три слоя шоколадово пътешествие от вкусове и усещания, завършени от най-различни декорации като шамфъстък, ядливо злато, захарен памук и др.

Всичко гореизброено, както вече казахме, е само кратко откриване на завесата преди същинската част, която предстои. Шоуто не обещава нищо повече от това поредна година да се докаже като фаворит на зрителите, защото наред с напрежението и сензацията показва и другата страна – тази, която може да вкара и най-непохватните зрители в кухнята, стига те да имат желание.

 
 

Най-интересното на София Филм Фест

| от chr.bg |

Международния София Филм Фест номер 22 започва през март и както всяка година го очакваме с нетърпение. Причините са доста и от най-различни жанрове, но сега ще се опитаме да ги изкажем.

„Проектът Флорида“ звучи интересен – на фона на лавандуловите полета и пухкавите бели облаци на Флорида три деца крещят едно на друго. Историята следва уникалната шестгодишна Муни и нейната „банда” приятелчета, чиято лятна ваканция е изпълнена с детски чудеса и приключения във време, когато възрастните наоколо преживяват доста житейски трудности.

Очакваме „Квадратът“, защото взе адски много награди и въпреки, че в него става въпрос за някаква арт инсталация на Кристиан. Той самият е грижовен разведен баща и уважаван куратор в музей за съвременно изкуство.Кристиан обаче ще загуби телефона си, а глупавата му реакция ще го вкара в много неудобни ситуации.

„Квадратът“, както и други два филма от програмата – „Нелюбов“ на Звягинцев и „За тялото и душата“ са с номинации за чуждоезичен Оскар.

„Другият любовник“ на един от най-работливите режисьори във френското кино Франсоа Озон е сексуален психотрилър. Той разказва за младата, чувстителна жена на име Клои (Марин Вакт), която се влюбва в психоаналитика си Пол (Жереми Рение). Но след няколко седмици двамата заживяват заедно, тя започва да подозира, че влюбена в близнаци, а Озон дава шанс и на зрителите за подобно впечатление.

„Изключителният: Моят Годар“: Париж, 1967 г. Жан-Люк Годар, най-прочутият филмов режисьор на своето поколение, снима филма Китайката с жената, която обича – почти 20 години по-младата Ан Вяземски. Жан-Люк обаче коренно ще се промени – от звезден кинорежисьор до изолиран Маоист.

И още: „Без милост“ взе златен глобус за чуждоезичен филм. Премиерата му беше преди няколко месеца на Кан, където ние отново не успяхме да отидем… „Манифест“, в който Кейт Бланшет изиграва 13 роли! „Невидима нишка“ на Пол Томас Андерсън за най-добрия шивач в следвоенен Лондон и неговата любов, муза и гибел Алма. „Бикини Муун“ – заглавието всъщност е име на главната героиня, която е провокативна и дръзка и очевидно има ментални проблеми, защото твърди, че е карала мотокар по време на войната в Ирак и че е дърводелец – „като Исус, но с гърди“.

Докато сме на Фестивала, може да гледаме отново и „Аз, Тоня“.

 

 
 

Двойките, които ни изкарват акъла

| от Амелия Понд |

Нали знаете онази посредствена, но така великолепна идилия, която романтичните филми, пиеси, книги и музики, създават у нещастния незапознат с коварния живот човек, че щом срещнеш някой по-специален в живота си, всичко ще е идилия и птички ще сплитат косата ви сутрин? Е, ние няма да говорим за нея.

А нали знаете онези специални двойки, които правят специални неща само с ексклузивно специални хора? И за тях няма да говорим.

Но за сметка на това ще ви представим няколко двойки на голям екран, чиято колаборация може да ви накара да се изпуснете в гащите малко, да се скриете на тъмно и тихо и дори да кажете някоя молитва. Те са от тези уникални Тя и Той на кино, от които може да ви настръхне косата, особено, ако ви се наложи да ги срещнете в някой иначе започнал приятно следобед на тиха уличка, където никой няма да ви чуе, че викате…