Най-гигантският заговор

| от |

Светът е обзет от масова параноя, а това създава благодатна почва за избуяването на все повече и все по-абсурдни теории на заговора. Именно те обаче са най-гигантският заговор срещу човечеството, предава Дойче веле. Ето защо:

Преди две седмици Ви предложихме няколко мнения на германски публицисти за теориите на заговора, които печелят все повече почитатели, последователи и привърженици – особено в интернет. Мнозина автори (не само в Германия) бият тревога, защото тези опростенчески обяснения на комплексните процеси в политиката, икономиката и обществения живот отслабват демокрацията и подронват основите на свободния свят. И наистина, теоретиците на конспирацията непрекъснато призовават своите последователи: „Не вярвайте на политиците и на медиите! Не гласувайте! Ако изборите променяха нещо, политиците отдавна да са ги забранили“. Тоест, те обявяват демокрацията за безполезна – независимо от факта, че именно тя е единственият инструмент, с който т.нар. „обикновен човек“ може да контролира политиката.

Факт е, че конспиративните теории са особено популярни в ислямския свят, където демокрацията и свободата не са много на почит. Тъжното е обаче, че все повече хора и в така наречения Западен свят вярват в подобни врели-некипели. А още по-тъжното е, че част от тези хора са уж сред най-просветените и образованите, доколкото се подвизават в интернет. Но нека видим къде точно грешат теоретиците на заговора. Саркастичният коментар на Йохен Битнер в седмичника „Ди Цайт” много точно напипва слабите места на техните конструкции:

„Майката“ на всички модерни теории на заговора

„Не Ал Кайда, а ЦРУ е замислило и организирало атентатите на 11 септември 2001 година. В Пентагона се заби не пътнически самолет, отвлечен от терористи, а бойна ракета, изстреляна от армията на САЩ. Защо ли? Ясно е като бял ден: администрацията на президента Буш се нуждаеше от нещо като подпалването на Райхстага, от чудовищен повод, за да изпрати войски в Близкия изток и да създаде в онзи регион такъв ред, който е изгоден за САЩ. Всичките тези нелепици ги пише черно на бяло в различни книги, които се продават в огромни тиражи. А още по-лошо е, че десетки милиони хора, особено в ислямския свят, им вярват. Последователите на конспиративните теории отговарят на всяка критика с поне две нови теории, така че всъщност човек не би трябвало да подхранва манията им, като спори с тях за 11 септември – „майката” на всички модерни теории на заговора. Въпреки това този разговор трябва да се състои, защото въпросната теория отдавна изгуби девствената си безобидност и даде грозен принос към ледниковия период, който се възцари между западните и ислямските страни”, смята авторът.

Битнер оставя настрана всевъзможните уж професионални брътвежи за отломки, за следи от експлозив и за авионика. Той иронично репликира легионите така наречени „експерти”, които са насъбрали куп уж неопровержими доказателства, че „близнаците” със сигурност са били взривени отвътре и че няма пилот на света, който може да забие Боинга под такъв ъгъл в Пентагона. Както е известно, насреща им се изправят други легиони специалисти, които твърдят обратното. Но това е второстепенно, смята авторът, защото първостепенният въпрос всъщност гласи: има ли наистина някаква логика в такъв предполагаем заговор?

„Ако е вярна тезата, че всичко това е дело на ЦРУ, веднага трябва да се запитаме: защо тогава големите елементи от пъзела изобщо не пасват помежду си? Нима на ЦРУ му беше наистина необходимо да инсценира отвличането на цели четири пътнически самолета? Един щеше да стигне, рухването на „близнаците” беше достатъчно силен шок. Ако цялата тази работа е дело на ЦРУ, нима нямаше още при планирането да се досетят, че така само разширяват кръга на замесените и неимоверно увеличават опасността да бъдат разкрити. Е, ЦРУ са толкова печени, че може би нарочно са вкарали и грешки в плана, за да звучи по-автентично – ще кажат привържениците на конспиративната теория. Как да им възрази човек?” – иронично коментира Йохен Битнер и задава ключовия въпрос: „Защо обаче американската военна машина, отправила се на пълни обороти към близкоизточния петрол, реши да направи едно неочаквано отклонение към Афганистан? Известно е, че през последните 13 години американците изхарчиха 500 милиарда долара за своето военно присъствие в Афганистан и за помощите за развитието на тази страна. А срещу това не получиха дори капка петрол. Що за бизнес-план? И още: ако наистина ЦРУ стоеше зад атентатите на 11 септември, нима нямаше да бъде много по-логично още от самото начало да хвърли вината върху едного, който наистина плуваше в петрол: Саддам Хюсеин? Е, станала грешка в планирането, случва се навсякъде при големите бюрокрации…

После обаче, две години по-късно, американските тайни служби най-накрая се сетиха къде всъщност е петролът – и да вземат по такъв отчайващ начин да се провалят с тъй и ненамерените оръжия за масово поразяване на Саддам… Същото това ЦРУ, което води цял свят за носа, инсценира отвличане на самолети, взривява „близнаците“ и измисля Осама бин Ладен – тъкмо това ЦРУ не е успяло да зарови няколко гранати с отровен газ в иракската пустиня? Може би в главната квартира на ЦРУ в Ленгли просто са решили, че от подобна операция няма смисъл – та нали Джордж Буш младши беше твърдо решен да нахлуе, независимо дали има повод или не. Добре, но когато американците най-после постигнаха заветната си мечта и взеха властта в Ирак, как стана тъй, че оставиха иракчаните сами да продават петрола си, вместо да им го конфискуват? Явно някой пак здраво е омазал работата. Толкова здраво, че сега американците са принудени да замърсяват собствените си подпочвени води с фракинг, за да удовлетворят енергийния си глад. И не щеш ли се оказва, че са на път да станат най-големия производител на петрол и газ в цял свят! Или и това е някакъв нов заговор?”.

„Тъмни сили владеят света“

В края на статията си Йохен Битнер предупреждава, колкото и да се смеем на заговорническите теории, те си остават опасни като отрова, защото предлагат разбираеми, но дълбоко неверни обяснения на случващото се в света. Според него хората, които не си правят труда да се задълбочават в политическите процеси, търсят истината на неправилното място и виждат навред само отвратителни мотиви, лъжи и враждебност. И сеят навсякъде около себе си недоверие.

Хората се чувстват несигурни – ето причината за настъпилата „ера на недоверието”, пише друг автор в „Ди Цайт“. Томас Асхойер също е много разтревожен от факта, че конспиративните теории се множат с всеки изминал ден: „Масовата параноя нашепва, че обществата се намират във властта на мрачни сили, които ни контролират изцяло. На първо място сред тези тъмни сили са тайните служби, подир тях идват какви ли не други картели на властта: мощни капиталистически секти („Билдерберг!”), трансатлантически сдружения на милионерите („Давос!”) и най-най-важното – тайната коалиция на елитите, на медиите и политиката, която смазва всяко отклоняващо се мнение.

Този мироглед е налудничав – макар и не съвсем. Глобализиращите се общества действително вече не се поддават толкова лесно на демократичен контрол, националните парламенти са отслабени, а центровете на властта сякаш са едновременно навсякъде и никъде. Влиянието на националните правителства спада, а в общественото съзнание се затвърждава впечатлението, че най-важните решения вече се взимат единствено от големите играчи на тъмно. После националните парламенти просто за алиби ги одобряват.”

С други думи: демокрацията в досегашния си вид наистина е застрашена. А конспиративните теории, които на пръв поглед целят да отворят очите на обикновения човек за машинациите на властта, всъщност ерозират демокрацията и така отнемат на този „обикновен човек” най-важния му инструмент да контролира властниците. Получава се неочакван парадокс: тъкмо конспиративните теории се оказват най-гигантският заговор срещу човечеството.

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Планета или пластмаса: голямата промяна започва от малкия жест

| от chronicle.bg |

Замърсяването на океаните с пластмаса е световен проблем, но не и изгубена кауза.

Пластмасовите изделия са се превърнали в неизменна част от ежедневието ни. Някои могат да се използват многократно, да се рециклират или играят важна роля в ключови сектори като медицината, но други са създадени, за да бъдат използвани само веднъж. Една найлонова торбичка, например, се използва средно около 15 минути, след което се изхвърля.

Повече от 40% от пластмасата по света се използва еднократно преди да бъде изхвърлена, а след това остава в природата стотици години наред. Често се разлага на по-малки частици наречени микропластмаси, които попадат в организмите на хора и животни.

Към момента е документирано, че около 700 животински вида са поглъщали пластмаса или са попадали в неин плен. Пластмасовите изделия често успяват да погубят повече от едно живо същество, понеже се разлагат за средно 450 години. Учени са открили микропластмаси в 114 морски животни, повече от половината от тях се озовават на трапезата ни.

Jasper Doest

Консумацията на пластмаса от животни води до хроничен глад, от който те загиват.

Пластмасата, която използваме,  превръща океаните в минно поле за хиляди морски животни и птици. Заклещени в мрежите на различни пластмасови изделия или погълнали такива, морски обитатели по целия свят умират заради материалите, които употребяваме в ежедневието си.

„Най-тъжното е, че животните се хранят с тази пластмаса, мислейки я за храна”, казва д-р Матю Савока морски биолог от Националната агенция на океанските и атмосферните изследвания – „Представете си, след като се наобядвате, да почувствате слабост, замаяност и глад, които не отминават. Би било много неприятно.”

Young Bermuda sea chub, Kyphosus sectatrix, eating plastic debris that are falling from plastic garbage floating on the ocean surface. Plastic

Савока е открил риби, които често консумират пластмаса, защото тя започва да им мирише на храна, след като бъде в контакт с водорасли. Много морски птици пък изразходват ценна за немощните си тела енергия в търсене на истинска храна, която да занесат на малките си и въпреки това  често се връщат при тях с пластмасови отпадъци.

За щастие все още можем да допринесем за промяната, като намалим и дори преустановим използването на пластмаса за еднократна употреба, започнем да изхвърляме разделно боклука си и подсещаме близките си да последват примера ни.

Дали вредата от пластмасата е видима там, където живеем е без значение, защото девет милиона тона пластмаса попадат в океаните всяка година. Това е проблем, който ще намалее драстично, ако всички ние променим начина си на живот.

Какво може да направи всеки от нас, за да допринесе за промяната?

– Факт е, че най-много пластмаса се използва за пакетиране на стоки. Близо половината от всички пластмаси, които се изхвърлят, представляват опаковки, повечето от които никога не достигат до контейнера за рециклиране. Затова вместо да пакетираш обяда си в пластмасова кутия или торбичка, може да ползваш съд, който след това да измиеш.

– Трилиони пластмасови торбички, се използват в световен мащаб всяка година, за да намалиш с няколко тази бройка, си носи торбичка за многократна употреба, когато пазаруваш.

– Близо милион пластмасови бутилки се продават по света всяка минута. Пълни отново! Използвай бутилки за многократна употреба.

– Можеш да носиш метални прибори, вместо да използваш такива за еднократна употреба и да се откажеш от пластмасовите сламки, залагайки на метални или бамбукови.

-

Чрез кампанията Планета или Пластмаса? National Geographic кани аудиторията си да даде своето обещание, че ще намали и дори преустанови използването на пластмасови изделия за еднократна употреба.

Давайки своето обещание, хората стават част от една глобална общност, решена да предприеме действия за намаляването на пластмасата за еднократна употреба. Тази общност ще продължи да получава информация и съвети, касаещи проблема.

Избери Планета или Пластмаса? Дай своето обещание ТУК.

Ние от медийната група Webcafe избираме планетата и решихме да намалим драстично употребата на пластмасови изделия. 

 
 

Пътешествието на „Вояджър“ и тайните на Далечния космос

| от Радослав Тодоров |

Започва нова страница от изследването на Далечният космос, както наричаме пространството отвъд нашата Слънчева система, а понякога дори и пространството отвъд Астероидният пояс намиращ се между Марс и Юпитер.

След прословутият поход на „Вояджър 1” започнал още през 1977 г. и продължаващ и до ден днешен, за втори път в историята построен от човешка ръка апарат навлезе в пространството между звездите.

На 10 декември от НАСА съобщиха, че автоматичната междупланетна станция „Вояджър 2″ успешно е напуснала хелиосферата (защитния мехур от частици и магнитно поле, създаден от Слънцето) и е навлязла в така наречената хелиопауза. Това е мястото, от където силата на слънчевия вятър става по-малка от необходимата за изтласкването на междузвездния газ, и е считано за външна граница на Слънчевата система.

Разстоянието до хелиопаузата не е известно с точност и вероятно силно варира според моментната скорост на слънчевия вятър и локалната плътност на междузвездната среда, но при всички положения се намира някъде далеч отвъд орбитата на Плутон.

Посредством анализа на данни, получен от различните бордови инструменти на „Вояджър 2″, учените успяха да установят, че космическият апарат би трябвало да е прекосил външния предел на хелиосферата на 5 ноември 2018 г. Тоест напуснал е балонът в междузвездната среда образуван от въздействието на слънчевия вятър и съставен предимно от разреден водород и хелий, който обвива Слънчевата система.

2018-voyagers-interstellar-space (1)

Преди „Вояджър 2″, единствено „Вояджър 1″ е успявал да достигне до региона между звездите – това се случи през 2012 година. Но изследователите смятат, че „Вояджър 2″ може да изпрати повече научни данни, тъй като за разлика от предния апарат, на борда на сегашния, все още работи Плазменият научен експеримент (на английски PSL, Plasma Science Experiment). „Вояджър 1″ носеше със себе си сходен прибор, но за съжаление той се е повредил още през 1980 година – още в началото на мисията му. Именно измерванията на Плазмения научен експеримент успяха да докажат резкия спад в скоростта на слънчевия вятър, който маркира влизането му в междузвездното пространство.

Освен от данните за плазмата, астрономите вадят заключенията си благодарение на измерванията от още три научни инструмента – подсистемата за космически лъчения, инструмента за нискоенергийни заредени частици и магнетометъра. Всички данни единодушно сочат, че „Вояджър 2″ вече е преминал хелиопаузата.

Според Ед Стоун, учен от програмата „Вояджър” на НАСА в Пасадина, Калифорния, все още  имаме да научим много неща за региона на междузвездното пространство непосредствено зад хелиопаузата.
Трябва и да се уточни, че макар „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да са формално в междузвездното пространство, те все още не са напуснали изцяло Слънчевата система. Ще отнеме близо 300 години на апаратите да достигнат до вътрешния пръстен на така наречения Облак на Оорт, в който се намират множество малки обекти, все още под влияние на слънчевата гравитация.  А за да отминат външната граница на Облака, ще са нужни може би около 30 000 години. Това е един малък щрих хвърлящ светлина върху представите ни за това колко огромна е само нашата Слънчева система, а какво остава за целия Млечен път, галактиката в която тя се намира.

maxresdefault_90

За съжаление обаче, няма как „Вояджър 1″ и „Вояджър 2″ да работят толкова дълго. Космическите апарати добиват електроенергия посредством топлина, получена от разпада на радиоактивен материал. С всяка следваща година постъпващата мощност спада с около 4 вата. Учените смятат, че „Вояджър“-ите ще работят още максимум между 5 и 10 години. Но голямата цел на екипа е един от тях да функционира поне до 2027 година – точно когато ще отбележим 50 годишнината от изстрелването им.

Но дотогава има още много време, през което учените ще имат шанса да съберат още много уникални данни за нашата Галактика. Откритията тепърва предстоят, а космическият хоризонт пред нас е необятен и ни очаква.