shareit

Най-добрият агент на МИ6 е Одет Сансом – английска домакиня с три деца

| от |

Шпионските игри са една особено необходима възможност за воденето на битка. Ще открием, че задкулисните игри могат да бъдат от полза за взимането на критични решения, особено с напредването на времето. Шпионите винаги остават защитени от вниманието на публиката и доста дълго време досиетата им се пазят в секретност. Точно по тази причина ще открием, че знаем много малко за агентите и обикновено след 50-60 години, всяка една институция може да предостави данни, но рядко го прави, а и рядко се търсят такива. Според статистиката, през ВСВ всеки втори член на Британското разузнаване от секция Ф (за Франция) е бил в опасност от арест и екзекуция.

Това, че една война не се води на фронта, не означава, че не може да се води по всички методи. И най-интересното е, че сред успешните агенти ще открием агент Одет Сансом, която по-късно става Халоус. Задачата е повече от елементарна, избраните агенти трябва да опитомят всички методи за партизанска война и да нанесат колкото се може повече щети на врага. Подписът под документите означва само едно – сигурна смърт, но преди това ще има много мъчения. Въпреки това, агентите продължават да приемат задачата си, някои от най-добрите агенти заминават за Франция, а вторите най-важни кадри в това отношение са именно жените. Според статистиката, най-висок брой на убитите агенти са около 42%, следвани единствено от пилотите на бомбардировачи – 45%.

Точно тук се появява и Одет. Родена през 1912 г. като г-ца Сансом, тя емигрира на острова, след като се жени за англичанин. Живее в Съмърсет и има три деца до началото на ВСВ. Кралската флота започва да търси доброволци и за изненада на мнозина, домакинята не само се записва като доброволец, но и заявява, че ще изпълни дълга си. Какво общо има флотата с шпионите? Абсолютно нищо. Причината Сансом да бъде избрана за шпионин е факта, че обърква адреса и вместо да изпрати своето досие и кандидатура до флотата, го изпраща до военния кабинет, където веднага намират правилната роля за нея.

aerial photo of Paris during world war 2

След като агент Дънкан Гутри разглежда по-подробно досието ѝ и предлага да я изпрати в специалната секция, защото дамата има всички познания за френския регион, говори свободно езика, няма да събуди никакви подозрения и може да се слее много добре с местното население. Въпреки противоречията, агентът заявява, че рядко в живота се предоставят такива хора, които могат да помогнат и да са толкова добре подготвени. Изпратена е на обучителен лагер, където учи няколко бойни изкуства, морзов код и как да издържа на разпити, по онова време разпитите с кърпа били напълно позволени, следователно и това е било част от подготовката. Въпреки всички мъчения, жената продължава да показва невероятен ентусиазъм и според нейните учители, най-големият и недостатък е, че никога не може да приеме, че греши.

На 23 август, най-опасната жена-агент получава правото да завърши и да излезе с кодовото име Агент С.23. Нейното кодово име е Лисе и на 31 октомври 1942 г. пристига в Кан и започва да работи с капитан Питър Чърчил като куриер. Всяко едно разузнавателно ниво разполага с лидер, радио оператор и куриер. Всеки един агент трябва да открие френската съпротива и да помага със саботажите на немски влакове, нападение на складове и в някои случаи, партизански нападения. За изпълнението на задачата, куриерите носят информацията и парите, при това всеки ден. В екипа на дамата, освен Чърчил, тя партнира и с руския египтянин Адолфо Рабинович, който по-късно ще бъде описан като почитател на насилието, изключително верен и отдаден на дълга си. За жалост не успява да види края на войната. Представяна като мадам Одит Матаьо, вдовица от Св. рафаел, Сансом работи няколко месеца за своя капитан, докато и двамата не са предадени на немската полиция.

Bundesarchiv_Bild_183-1985-0417-15,_Ravensbrück,_Konzentrationslager

Сержант Хюго Блечър ги арестува на 16 април 1943 г. и двамата са изпратени в парижкия затвор за разпит от Гестапо. За да спаси Чърчил, тя се представя за лидера и поема цялата отговорност. Държана е няколко месеца в столицата, като мъченията нарушавали всяка една възможна конвенция. Целта на разпита е да открият радиста, в случая Рабинович. След няколко седмици тялото ѝ е покрито в белези, страда от дизентерия и гладува, зъбите ѝ започват да се клатят застрашително, косата и капе и често изпада в нещо като полу-кома. Въпреки нечовешките условия и терзания, жената успява да оцелее и накрая заявява, че се е омъжила за Питър и дори ги убедила, че Питър е роднина на Уинстън – другият известен Чърчил.

Точно по тази причина ги държат живи и ги запазват до края на войната. Междувременно Чърчил разбира каква точно е ситуацията и решава да не отговаря по никакъв начин на противника, запазвайки мълчание. До края на войната, Фриц Сунхрен решава да използва фамилията на британския премиер. Взима Сансом като откуп и се приближава до американците, опитвайки се да се представи за шпионин и да избяга от войната. Планът му не е успешен и след залавянето си е обесен. След войната споделя, че най-голямата тайна за оцеляването е да се поддържа здрав разума, физически е ясно, че ще има страдания, но мозъкът трябва да е повече от здрав. За усилията, които отдава по време на войната, агентката получава медал за храброст и става почетен член на Френския легион.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени