Най-добрите филми за порно индустрията

| от Големият Лебовски |


Ценителите на покварата, перверзията, провокацията и други здравословни неща няма как да останат безразлични към филми, посветени на порно индустрията. Отношенията между сериозното кино и жанрът на чистата аудио-визуална сексуална стимулация са динамични и плодоносни. (В галерията можете да видите повече за тези филми).

Най-мащабният филм, който предлага интимен поглед към света на порното, е шедьовърът на Пол Томас Андерсън от 1997-а година “Буги нощи”. Тук Марк Уолбърг доказва, че все пак може да играе, изграждайки пълнокръвния образ на млад мъж с огромен пенис, но ограничен ум, призван да стане екранен идол с пасващ като презерватив псевдоним Дърк Диглър.

Бърт Рейнълдс е титаничен като порно режисьора Джак Хорнър – покварен патриарх, който се отнася към снимачния екип на своите евтини мръсотии като към семейство. Джулиан Мур е гениална в образа на опитната порно ветеранка Амбър Уейвс – перверзна персонификация на майчинството и закрилата. А Хедър Греъм просто е екстремно секси като младата стaрлетка, позната с името “Момичето с кънките”.

Филмът е любовно писмо към отдавна изчезналата епоха на порно кината от 70-те години, изтребени от навлизането на видео касетите през 80-те. Андерсън създава богато, нюансирано платно, което напомня на “Добри момчета” на Скорсезе само, че с порно звезди вместо с гангстери.

Другият велик филм, проникващ във влажната вътрешност на порнографските произведения, е вдъхновеният опус на маестро Милош Форман “Народът срещу Лари Флинт”, влязъл в кината година преди “Буги нощи”. Биографичната драма проследява възхода на Лари Флинт и неговата издателска империя Hustler – много по-хард версия на Playboy на Хефнър.

Лари Флинт е обрисуван като перверзен мечтател, който се превръща в неочакван герой на свободата на словото в Америка и печели в съда битката да пълни своите страници с мръснишка сексуална сатира.

Филмът е страстна апология на свободното изразяване, празнува силата на човешкия дух, тържествува върху желанията на плътта. Милош Форман създава изключителен портрет на възбуждащо време, в което хора като Лари Флинт извоюват важни победи на страната на свободата, а Уди Харелсън предлага актьорско откровение в главната роля.

Друга биографична драма за турбулентния живот на ключова знаменитост от света на порното е “Ловлейс” от 2013-а. Линда Ловлейс е един от най-ярките символи на жанра, звездата от върховния порнографски opus magnum “Дълбоко гърло”, възбудил колективното културно въображение през 1972-а година.

филми за порно, ловлейс, лъвлейс

В “Ловлейс” Аманда Сейфрид постига много с ролята на Линда – срамежлива тийнейджърка, която се оказва изключителен природен талант в областта на фелациото. Нейният морално развален приятел, изигран великолепно от Питър Саарсгард, решава да капитализира невероятните орални умения на младата Линда и я пробутва на продуцентите на порно проекта “Дълбоко гърло” – нейният пръв и последен “филм за възрастни”.

Традиционно през 70-те години на миналия век зад порно индустрията стои мафията, а историята в “Дълбоко гърло” представлява авангардно парче драматургия – млада дама, която не може да изпита оргазъм осъзнава, че клиторът й е локализиран в гърлото.

Добавете към това и политическите алюзии около пресния президентски скандал “Уотъргейт” и получавате рецепта за модерна класика. И до днес “Дълбоко гърло” остава най-иконичният порнографски филм, правен някога, а на моменти “Ловлейс” успява да улови духа на епохата и да покаже по емоционално ангажиращ начин живота на една почти обикновена жена, която сякаш на шега се превръща в световен символ на пълния разврат.

Най-бруталният и нихилистичен филм в импровизираната селекция е “Сръбски филм”, похитил ограничен брой кина и неограничен брой кошмари през 2010-а година. Творбата действително е от Сърбия и представлява трансгресивна алегория на болезненото разпадане на Югославия и всички форми на човешко хищничество, надигнали се по време на политическия и социален хаос.

Сюжетът описва пътуването на един порно актьор до ада на злото. Той е нает от съмнителни продуценти за участие в по-екстремен секс проект с обещание да получи по-висок от обичайния си хонорар, ако се навие. Той го прави, без да подозира за чудовищните измерения на “проекта”. Един от многото травматични моменти в “Сръбски филм” е, когато протагонистът се надрусва с нов дизайнерски стимулант, който действал като “виагра за коне”. Резултатите от досега му с дяволската субстанция са опустошителни.

сръбски филм, филми за порно

“Сръбски филм” беше забранен в много страни и получи ограничено разпространение и показ по периферни фестивали заради екстремната природа на образите и натуралистичното сексуално насилие. На моменти този филм прилича на колекция от най-болните възможни фантазии, които досега никога не сте си представяли, че могат да бъдат материализирани на кино. Подгответе са сетивно изнасилване, което ще ви остави омърсени и омерзени, виновни и гневни като след някаква сюрреалистична, кошмарна кръвосмесителна оргия.

Кевин Смит, известен като автор на филми, наситени с мръснишки диалози, като “Продавачи” и “Джей и Тихият Боб отвръщат на удара”, също се изкуши да изследва света на порното със своята романтична комедия “Зак и Мири правят порно” от 2008-а.

Филмът започна почти обещаващо с малката симпатична история на модерна градска двойка във финансово затруднение и просветление, че могат да си набавят необходимите средства, ако заснемат домашен порно филм и го продадат за масова консумация и мастурбация.

Драматургичната конструкция постепенно се изменя и в крайна сметка сексуално-сатиричният момент остава изгубен в сладникавата, романтична мъгла. Филмът разполага с няколко автентични момента на покварено проникновение, но в крайна сметка отплува като разочароващо произведение, пропиляло потенциала си.

След другите интересни заглавия в този поджанр са “Оргазмо”, “Бъки Ларсън: Роден да бъде порнозвезда”, “Уондърленд”… Никой от тях обаче дори не се доближава до хардкор кино качествата на “Буги нощи” на Пол Томас Андерсън.

 
 

Хората от провинцията са по-щастливи от тези в града

| от chr.bg |

Проучване, проведено сред 400 хиляди канадци установи, че жителите на малките провинциални градчета се чувстват осем пъти по-щастливи от живеещите в мегаполисите.

Изследването отчита, че големите градове имат някои предимства – в тях безработицата е много по-малка, заплатите са по-високи, и образованието е по-качествено. Но това не прави жителите им много по-щастливи. Това се дължи на факта, че в мегаполисите социалното отчуждение е много-по голямо, което снижава индекса на човешкото щастие. Нещата съвсем не стоят така в малките провинциални общности, където хората живеят много по-задружно.

При провеждане на изследването учените от университета „Макгил“ в Монреал използвали утвърдена „скала на щастието“. Респондентите трябвало да отговорят колко са щастливи от живота си и да му дадат оценка по десетобалната система. Страничните въпроси потвърдили заключението.

Оказа се, че хората от големите градове са 800 процента по-малко щастливи от сънародниците си в дълбоката провинция. Жителите в градските зони имат значително по-малко контакти с роднини и приятели.

Учените отдавна предупреждават, че социалната изолация променя човешкия мозък, който се зарежда със съставка, която генерира страх и агресия.

Жителите на големите градове харчат около 30 процента от доходите си за подобрения в дома, което е допълнителен стресиращ фактор. Градската среда се възприема от живеещите в нея като по-малко безопасна, дори и на подсъзнателно ниво. Хората си имат по-малко доверие, тъй като градската човешка маса не е хомогенна, а много по-хетерогенна, отколкото в дълбоката провинция.

 
 

Гледахме „Deadpool 2″ и е чудесен

| от chr.bg |

В събота, на 19 май, с милата ми женичка отидохме да видим „Полет над кукувиче гнездо“ в Народния театър. Беше изненадващо опростачена постановка. Много вулгарни думи се казаха, много алюзии с разнообразни сексуални изпълнения се направиха, и всичко това с много патос. Публиката окуражаваше с много смях, а и аз се засмях тук-там. На антракта обаче справедливо си тръгнахме. Бяха трудни 2 часа без малко.

„Deadpool 2″ също е циничен, но е циничен с вкус! 

В „Deadpool 2″ ще видите много прекрасни шеги. Някои от тях са вулгарни, да, но пак са поднесени симпатично и с чувство за мярка, бих казал дори мераклийски. Може би по-незадълбочените хора (от които съм и аз сигурно) искат да се чувстват по-добре и затова ходят на театър. Актьорите усещат публиката си и когато тя откликне на нещо, те засилват това нещо. И така с времето се е стигнало до „Аз ще мастурбирам тука“, „Добре, само не цапай“, цитирам смислово. Както и да е.

„Deadpool 2″ – филмът е супер як. Започва с шамар – много, много силен шамар, но ще видите. Райън Рейнолдс играе както и каквото трябва, за да може Дедпул да е мегаопасният нераним клоун, какъвто той…  не е, не и през целия филм.

Въпреки че е холивудска работа, липсват простосърдечните „вдъхновяващи глупости“ и „готини лафчета“, каквито има например в „Бързи и яростни“ (които вече разчитат само на чупене на коли, но за това – друг път). Има популярни тропи, разбира се – трудно възможната любов, стандартните благородни избори като правилното пред лесното и общото пред личното, цялото „пътешествие на героя“, с което Дедпул също се шегува, а и най-новата холивудска тропа – еднополовите отношения (Честита нова тропа!).

Филмът те забавлява, въпреки че „знаеш какво ще се случи, защото тоя филм вече си го гледал“. Знаеш какво ще се случи, но този филм не си го гледал. Има един много як сериал „Dirk Gently’s Holistic Detective Agency“, в който всичко трябва да се случва случайно и късметлийски. По характер обаче такива произведения (сериалът е по роман на Дъглас Адамс) се смятат за ниско художествени. В сериалът обаче (а може би и в книгата, кой знае) този случаен елемент е завъртян така, че всичко да е оправдано на сценарно ниво и да изглежда както трябва.

В „Deadpool 2″ сценаристите също си правят каквото искат и е голям хаос, не само заради екшън частта, ами и по принцип – все едно Дедпул е образът на някой древен бог – покровител на лудостта, която обзема творците на стари години. Нещо като Маската (с Джим Кери, да се чува и помни името му) едно време, ако помните. Но всяко късче хаос около филма е оправдано, естествено и забавно.

Откъм забавление, вторият филм надминава първия. В първият се пристъпяше леко, изследователски. Във втория се лети. Пада се, става се и пак се полита.

CHR ще ви посъветва:

Да се гледа ли? Да.

Кино или по другия начин? Ако можете – кино. Ако не – няма значение.

Кога? След работа, вкъщи, по домашни дрехи.

Храна и напитки? Да.

Бележки: Задължително го гледайте с приятели. Някак си е по-смешно така.

 

Една забележка към IMAX-а: много самореклама преди филма – обяснения, чудеса. Пуснете един диктор да каже „Това е IMAX“, някакви ефекти да демонстрирате звука и картината и това е. Не ми обяснявайте за IMAX все едно аз ще го пилотирам. Това е все едно да заведа някого вкъщи и точно пред входната врата да го спра и да му заобяснявам колко е хубаво вътре.

 
 

Питър Сетера oт Chicago с първи концерт у нас

| от chronicle.bg |

Питър Сетера e oт артистите, чиято музикална кариера се развива бързо, а успехите не спират да го застигат. Стартира професионалния си път през 1967 г. с група Chicago, с която издават 17 албума и печелят редица отличия.

Безспорният хит, написан от Cetera за десетия албум на бандата „If you leave me now” взима награда Грами и се превръща в първия сингъл хит номер 1 на групата. През 1986 година Сетера започва соловата си кариера, с която се записва в музикалната история с хита „The Glory of Love”, номиниран с Грами и част от саундтрака на хитовия филм „Карате кид 2“. Парчетата „The Next Time I Fall” с Amy Grant, “Feels Like Heaven” с Chaka Kahn, “After All” с Cher oт филма „Нов шанс“, както и песента “No Explanation” от мега хитовата лента „Хубава жена“.

В момента Сетера е на световно турне със своята банда и споделя музиката от 8-те си солови албума, както и най-големите хитове, написани с група Chicago.

PeterCetera_ Visual

В България ще имаме удоволствието да го чуем за първи път на живо на 9 ноември в зала 1 на НДК, а билети могат да бъдат закупени от 22 май, на цени от 60 до 140 лв. в бензиностанции OMV, билетен център НДК и мрежата на Eventim.bg

 
 

Военният театър предлага билети на половин цена срещу дарена книга

| от chr.bg |

Билети на половин цена срещу дарена книга предлага Театър „Българска армия“ (ТБА). Второто издание на кампанията „Дари книга, ела на театър“ започва днес и ще продължи до 28 май, съобщават от трупата.

Целта е да се съберат книги за деца в неравностойно положение и за читалището в с. Долна Малина. Който дари книга на касата на ТБА, получава талон с 50 на сто отстъпка от цената на един билет за постановка през май или юни. При дарение от три или повече книги се получава втори талон. Намалението не важи за гостуващи спектакли.

През седмицата, когато честваме 24 май, ТБА ще приема книги както за деца, така и за възрастни. Препоръчително е изданията да са нови, а по-старите да са запазени. От трупата ще занесат събраните книги на деца в неравностойно положение и в читалището в с. Долна Малина. Инициаторите приемат и други предложения за места и хора, на които да бъдат предоставени книги.

В първата кампания – през миналия театрален сезон, бяха събрани над 3750 тома. Книги бяха дарени на Отделението по детска кардиология на Националната кардиологична болница и на читалище „Георги Димитров“ в с. Ковачевци. Поради големия брой дарени книги ТБА зарадва също малките пациенти на клиниката по ушни, носни и гърлени болести на Военномедицинската академия, припомнят от трупата.