Най-дългата американска война струва 1 трилион долара

| от |

Джоф Дайер и Клои Сорвино, Файненшъл Таймс

Войната в Афганистан, най-дългият отвъдморски конфликт в американската история, струва на американския данъкоплатец почти 1 трилиона долара и ще изисква още няколко стотици милиарда.

Това показват изчисления на „Файненшъл Таймс“ и независими източници.

Около 80% от тези разходи за конфликта в Афганистан са направени през мандата на президента Барак Обама, който силно увеличи присъствието на американската армия, след като дойде на власт през 2009 г.

Огромните разходи за 13-годишния конфликт, които никога не са представяни в подробности от правителството, ще засилят ширещия се скептицизъм в САЩ по отношение на войната. Според проучванията на общественото мнение повечето американци смятат, че войната е лоша идея.

Предвид факта, че войната в Ирак коства вече 1,7 трилиона долара, цената на конфликта в Афганистан е важен фактор мнозинството американци и администрацията на Обама да не одобряват военна намеса в други части на света, включително и повторно изпращане на войски в Ирак.

Организацията на Джон Сопко, който е генерален инспектор за възстановяването на Ирак, посочва, че повече от 100 милиарда долара са похарчени за проекти вътре в страната. Според Сопко „милиарди долари“ от тези фондове са пропилени или откраднати по проекти, които често нямат смисъл предвид ситуацията в Афганистан. „Ние просто не можем отново да загубим това количество пари. Американският народ няма да се примири с това“, казва той. Според Сопко заради инфлацията сумата, която САЩ са похарчили за реконструкция в Афганистан, е повече от цената на Плана Маршал за възстановяване на Западна Европа след Втората световна война.

„Отново и отново аз попадам на хора от Американската агенция за международно развитие, държавата и Пентагона, които мислят, че са в Канзас, а не в Афганистан. Моите одитори ми говорят за планове за разходи, а аз отговарям: „Измисляте си, сякаш е „Алиса в страната на чудесата“, казва Сопко.

Военната операция на НАТО в Афганистан, която започна скоро след атентата на 11 септември 2001 г. под командването на САЩ, ще приключи към края на декември. Бунтът на талибаните остава жив, макар че те вече не контролират големи градове.

Съгласно сегашните планове около 10 000 американски войници ще останат в Афганистан до 2016 г., макар че администрацията е под силен натиск да увеличи присъствието си поради притесненията за нарастващата съпротива на талибаните след заминаването на американците. От 2001 г. насам правителството отпусна 765 млрд долара за войната в Афганистан. По-голямата част от тези средства са от Министерството на отбраната, но също и от държавния департамент.

Според Раян Едуардс от Градския университет в Ню Йорк, парите за финансирането на войните в Ирак и в Афганистан са на заем, а САЩ вече са изплатили лихва в размер на 260 млн. долара от дълга за войната. Според изчисленията на „Файненшъл Таймс“ на базата на отпуснатите средства 125 млрд долара от тези разходи за лихви са отделени за конфликта в Афганистан.

Отгоре на всичко има вече направени медицински разходи за войници, които вече не са част от армията. Икономистката от Харвард Линда Билмс е направила задълбочено изследване на разходите за война. Според нея медицинските разходи за ветерани от войните в Ирак и Афганистан досега достигат 134 млрд. долара. Тя казва, че е невъзможно да се оцени колко от тези разходи са свързани с Афганистан, защото една трета от войниците са изпълнявали мисии и в двата конфликта, а и посттравматичният стрес обикновено е резултат от поредица събития, а не от един инцидент.

Конфликтът в Афганистан доведе до увеличение на публичните разходи, които за важни, но трудни за изолиране. Освен отделно финансиране тази война след 2001 г. получи и „базов“ бюджет от Пентагона, който покрива всички разходи.

Предвид политическото напрежение около войните, разходите за здравеопазване, които плащат служещите в армията, остават ниски, а това предизвиква скок на разходите от страна на Пентагона, като в същото време заплатите бяха увеличени заради инфлацията. От 2001 г. базовият бюджет на Министерството на отбраната се е увеличил с 1,3 трилиона повече в сравнение с прогнозите преди 11 септември.

Разходите за войната в Афганистан вероятно ще възлязат на още стотици милиарди долари. Пентагонът заяви, че иска финансиране в размер на 120 млрд за периода 2016-19 г. за операции в Афганистан, макар че техният размер зависи от бъдещата мисия, която Белият дом одобри.

Освен допълнителните плащания на лихви, разходите за здравеопазване ще започнат да се увеличават драстично, особено след като ветераните от войната достигнат 60-годишна възраст и започнат да се възползват от повече медицински услуги.

Проф. Билмс предвижда, че бъдещите медицински разходи и разходите за инвалидност за ветераните от войните в Афганистан и Ирак ще достигнат 836 млрд долара през идните десетилетия. Парите за двете войни ще бъдат прибавени към разходите за пенсии от Пентагона: системата за военни пенсии има неизплатен пасив от 1,27 трилиона долара и се очаква да се увеличат до 2,72 трилиона до 2034 г.

„Мръсната тайна относно тази война е, че Пентагонът или някой друг в правителството не могат да кажат колко в действителност струва тази война“, казва представител на администрацията./БГНЕС

 
 

Двете най-важни правила за супергерои на Брайън Кранстън

| от chronicle.bg |

Брайън Кранстън все още не е играл в някой блокбъстър по комикс, но съвсем няма против. Скоро той каза пред Screen Geek, че от дълго време е хвърлил око на мутанта от X-Men – Mister Sinister – и би го изиграл, ако някога Marvel го вкарат във филм. Кранстън допълни още, че персонажа изпълнява и двете изисквания, които той има, за да изиграе супергерой.

„Бих искал да играя антагонист, една идея по-умен от протагониста; да не е тъп, за да позволи лесна победа – това е скучно и фрустриращо за гледане.“

И добавя: „Не искам да играя персонаж, който вече е игран няколко пъти, не искам да бъда сравнява и така нататък. Искам да направя нещо, което не е правено до сега“

Персонажът Mister Sinister вече е засяган във филм на Marvel. Една от сцените след финалните кадри на „X-Men: Apocalypse“ се отнася до служителите на Essex Corp, с които Mister Sinister има връзка, а името му се споменава и в „Deadpool 2″. Той е трябвало и да участва в предстоящия „The New Mutants“, но частта му в последствие е била махната от сценария.

Последният високобюджетен филм на Кранстън е „Power Rangers“, където той играе Зордон. Също така го видяхме и в „Last Flag Flying“ на Ричард Линклейтър и го чухме в „Isle of Dogs“ на Уес Андeрсън. Следващият филм на Брайън е „The Upside“ с премиера на 11 януари 2019 година.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?

 
 

Календарът на Hooters за 2019г., който всички искаме

| от chronicle.bg |

Все още ни делят близо два месеца и половина до новата година, но тя изглежда повече от обещаващо.

Или поне такива надежди ни дава новият календар на Hooters, който тази година включва 200 от най-сексапилните сервитьорки в САЩ.

Освен, че ще краси множество страни по света (надяваме се нито една на някой автосервиз), каузата има и благотворителна страна. 1 долар от всяка покупка ще бъде отделян за кампании за борба срещу рака на гърдата.

И тъй като снимките говорят по-добре за себе си, оставяме ви в тяхната компания. Напълно в стила на Hooters, не мислите ли?

 
 

Най-арогантните звезди от шоу бизнеса

| от chr.bg |

В Холивуд с малко самоувереност можеш да стигнеш далеч, а с много самоувереност – още по-далеч. Огромното его вече е част от длъжностната характеристика на актьори и актриси, а някои от тях са „ненадминати професионалисти“ в това отношение.

„Аз съм актриса, а всички актриси си мислят, че са избраните“, казва Скарлет Йохансон в интервю за Daily Mail през 2013 година. „Това е част от огромното ни его, което ни прави успешни в едно житейско отношение и неуспешни в друго.“ И има право…

В галерията ни днес събрахме най-арогантните холивудски хора. Моля, насладете се на нелепостта!