Кой са най-богатите домашни любимци в света?
Grumpy Cat
Тя е Grumpy Cat – сладко, намръщено женско коте, което е и най-известното животно в интернет в момента. Котето, родено през 2012-а и кръстено Сос Тартар, започва да добива популярност през 2013 година. Тогава неговата стопанка му прави мемета, заради специфичното лице на Тартар, които стават изключително популярни онлайн. В момента Grumpy Cat има над 1 млн. последователи в Инстраграм, собствен бранд за чаши за кафе, филм със свое участие и най-вероятно собствена снимка и в твоя компютър. Богатството на Grumpy Cat е оценено на грубо 100 млн. долара.
Гюнтер IV
Нали сте чували екцентричната история, в която богата жена оставя цялото си наследство на едно животно. В случая обаче това не е сюжет от филм, а истински случай. Германската контеса Карлота Либенщайн умира през 1991 година. Тогава богатството й възлиза на 80 млн. долара, които тя оставя на своята немска овчарка – Гюнтер III. Години по-късно Гюнтер III е наследен от Гюнтер IV, който в момента притежава 375 млн. долара.
Блеки
Преди да се появи обичана от всички Grumpy Cat най-богатото коте в света се нарича Блеки. Това се случва през 1988-а, когато Блеки, който е собственост на Бен Реа – изключително богат британец и собственик на антикварна къща, умира и оставя всичко на котката. Блеки влиза в Книгата на Гинес като „най-богатото животно в света“ със собственост от един антикварен бизнес и 13 млн. долара в банката.
Беда
Малката разглезена болонка на име Беда или Trouble се превръща в камъка на раздора, когато милиардерката Леона Хемсли умира на 87 годишна възраст през 2007-а. Въпреки че има брат, деца и внуци, Леона избира да остави близо 60% от наследството си на Беда. Което пък вкарва кучето във всички медии и срещу него започват да се сипят заплахи и съдебни искове. В крайна сметка след 2 години дела и скандали, част от парите на Беда са взети и раздадени на ощетети внуци и благотворителност. Беда умира през 2011-а точно четири години след своята собственица.
Кончита
Тя е чихуахуа и е по-известна с двете си прозвища – The Boss или Шефът и „най-добре облеченото куче“. Тя е Кончита и е собственост на богаташката Гейл Поснър. Преди още да наследи богатството и собствеността на своя стопанин, Кончита носи чанти Луи Вютон, перли и има собствена къща и розово легло. Впоследствие наследява 3 млн. долара под формата на фонд разпределен с определени условия в годините и имение в Маями на стойност 8.3 млн. долара.
Джиго
Това е единственото пернато, което влиза в топ 10 на най-богатите животни на планетата. Това става след като Майлс Блекуел – известен британски публицист – се оттегля от бизнеса и си купува ферма в провинцията. Там той обича най-много кокошката Джиго и когато през 2001-а умира й оставя 15 млн. долара наследство. Не е зле като за кокошка, нали?
Шупет
Тя е Шупет. Тя има собствена стая. Тя има собствена модна линия. Тя има две прислужници, които се грижат за нея. Това се дължи на факта, че нейният собственик е Карл Лагерфелд – най-известният дизайнер в света и наследник на мадам Шанел в гигантската й модна къща. Шупет става собственост на дизайнера, след като негови приятели му я оставят за кратко да я гледа. Той се влюбва в животното и го прибира при себе си. В момента Шупет има изкарани над 3 млн. долара от продукти, които е произвела и всички в света на модата знаят името й.
Д-р Мередит Грей
Тя е д-р Мередит Грей, сърдитка и лоша котка, която става „най-известният домашен любимец“ в света през 2013-а, когато Тейлър Суифт я взима като малко коте и пуска нейни снимки в Инстаграм. Мередит е своенравна котка, която има собствена стая, играчки и кошница за път с брандираното си име на нея. Също така се вози в частен самолет и живее в Ню Йорк. А, да, въпреки че певицата си взима второ животно – детектив Оливия Бенсън, Мередит печели сърцата на феновете като „най-известното домашно животно“ и през 2014 година.
Най-богатите домашни любимци
|
|
Когато някой ви каже, че нещо е „кучешки живот“, сигурни сме няма предвид избраниците в нашата класация днес.
Те са животни, при това домашни и много добре гледани. И освен това някои от тях са доста по-известни от собствениците си… Добре де, не винаги, но доста често. Също така имат богатство, което са изкарали с ей тези четири лапи.
От Grumpy cat, чието меме сте виждали на каквото се сетите – от чаша до чаршафи – през кучето Гюнтер до доктор Мередит Грей – в галерията горе за най-известните и богатите в животинското царство.
Коментари
Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“
|
|
Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.
Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.
Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).
Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.
„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“
„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“
„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“
„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“
„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“
„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“
„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“
„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“
„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“
„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“
„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“
„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“
„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“
„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“
„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“
„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“
„Единственият начин да се отърва от страховете си е да ги заснема.“
„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“
Анджелина Джоли постъпи в болница
|
|
Известната холивудска актриса Анджелина Джоли е била приета в болница с хранително разстройство на психична основа, съобщава изданието „Холивуд лайф“.
В болничното заведение Джоли ще изкара около две седмици. Междувременно тя преустановява работата си във филма в който се снима – „Господарка на злото 2″.
Актрисата отново си е внушила, че страда от излишно тегло. В резултат на това тя е станала 44 килограма при ръст от 170 сантиметра. Което било най-тревожно, Джоли продължавала да слабее.
Актрисата е била приета в същата клиника, която й била помогнала да победи анорексията преди няколко години.
Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета
|
|
„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“
Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.
Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.
Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.
На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.
Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?
Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.
Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.
Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.
„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.
„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018
Коя е любимата книга на Джордж Р. Р. Мартин?
|
|
Авторът на поредицата „Игра на тронове“, Джордж Р. Р. Марти е известен със склонността си да убива своите герои. Но когато става въпрос за други герои от литературата, писателят е повече от решен да ги съхрани живи в паметта на публиката.
Той и други знаменитости се включват в сериите на PBS, „The Great American Read“, която приканва всеки от тях да определи най-обичаната книга в САЩ. Според създателя на богатата вселена на „Игра на тронове“, това е световно известната поредица, вдъхновила самия него – „Властелинът на пръстените„.
В кратко видео от поредицата, „The Great American Read“ Мартин обяснява как книгите на Толкин му помогнали да опознае света, докато расте в Ню Джърси. По това време семейството не е могло да си позволи да пътува, но „Властелинът на пръстените“ успявал да го транспортира до всяко място във реалния и фантастичния свят.
И докато мнението на Мартин е ясно, документалната поредица все още очаква да чуе това на американския народ. До този момент 2 млн. американци са дали своя глас за определена книга. В списъкът присъстват всякакви заглавия, от културни феномени като „Игра на тронове„, през чуждестранни шедьоври като „Хари Потър“ и до вечни класики като „Брулени хълмове„.