Най-великата реклама в историята

| от |

Наричаме тази реклама така не защото ние сме решили, а защото медиите са го направили още преди трийсет години. Защо са го направили? Вероятно защото това е било нещо революционно за времето си и както Стив Джобс обича да казва ,“Променя света“


През пролетта на 1983 г., когато Apple започва да планира пускането на „Макинтош“, Стив Джобс поръчва реклама, революционна и невероятна като продукта, за който е създадена.

„Искам рекламата да бъде зашеметяваща.“

Задачата се пада на рекламната агенция „Чиат\Дей“, която поема поръчките на „Епъл“, след като купува фирмата на Реджис Маккена.

Ръководителя на проекта  Лий Клоу  и колегите му Стив Хейдън, специалист по авторско право, и художественият директор Брент Томас използват асоциацията с романа на Джордж Оруел: „Защо 1984 няма да бъде като „1984“?“

Джобс много харесва идеята и им казва да я доразвият за рекламната кампания на „Макинтош“. Така те измислят сценарий за шейсетсекунден клип, който прилича на сцена от научно-фантастичен филм.

1

Идеята улавя духа на компютърната революция. Много младежи, особено привържениците на алтернативната култура, гледат на компютъра като на инструмент, използван от властите и корпорациите за заличаване на човешката индивидуалност. Към края на 70-те обаче все повече виждат в него средство за освобождение на личността. Рекламата „1984“ представя „Макинтош“ като рицар на тази кауза – отворена, непокорна и героична компания, която единствена се опълчва срещу плана на злите корпорации да завладеят света и да контролират напълно умовете на хората.

След като Джобс е загубил част от бунтарския имидж, който има, приема идеята с удоволствие, още повече, че той се възприема, като пират който иска да разруши корпоративния свят.

Затова рекламата „1984“ е начин Джобс да утвърди този пожелателен образ пред себе си и пред света. Героинята, с рисунка на „Макинтош“ върху снежнобялата й фланелка, е бунтарка, която се кани да разбие на пух и прах установения ред. За режисьор назначават Ридли Скот, който току-що е постигнал голям успех с „Блейд Рънър“. Джобс успява да направи така, че „Епъл“ да бъде свързван с духа на кибербунтарите.

Джобс успява да издейства невиждания дотогава бюджет от 750 000 долара само за заснемането на рекламата и планира да я пуснат по време на финала на първенството по американски футбол.

Ридли Скот я заснема в Лондон, като наема няколко десетки истински скинхеди, които да играят промитите мозъци, слушащи речта на Големия брат. За главна героиня избира състезателка по хвърляне на диск. За да постигне антиутопичната атмосфера на „Блейд Рънър“, режисьорът използва бездушен декор на фабрики в сиви металически тонове. Точно в момента, в който Големият брат заявява: „Ние ще победим!“, героинята хвърля чука по екрана и той изчезва сред ослепителен блясък и дим.

Когато Джобс показва предварителния вариант на рекламата на търговския си персонал в Хавай, хората му са възхитени. През декември 1983 г. я пуска и на управителния съвет. Когато лампите в заседателната зала светват, всички са като онемели. Филип Шлайн, изпълнителен директор на „Мейсис“ в Калифорния, е облегнал глава на масата. Майк Марккула гледа като хипнотизиран; отначало изглежда, сякаш е завладян от силното послание на рекламата. След малко обявява:
„Кой е съгласен да потърсим друга агенция?“
Скъли коментира, че повечето са смятали , че това е най-ужасната реклама, която са виждали.
Самият той изглежда разколебан. Казва на „Чиат\Дей“ да оттеглят двете заявки за рекламно време – едната за шейсет, а другата за трийсет секунди – които са платили. Джобс не е на себе си. Една вечер неговият най-близък човек в компанията Стив Возняк, който през последните две години само гравитира около „Епъл“, идва в сградата на „Макинтош“. Джобс го завежда го при видеоуредбата и пуска рекламата. Воз казва, че „Това е най-невероятното нещо, което бях виждал.“
Когато Джобс му казва, че управителният съвет е решил да не я пуска по време на финала по американски футбол, той пита колко струва рекламното време. „800 000“ – отговаря му Джобс. В изблик на щедрост Возняк веднага предлага да даде половината пари, но рекламата да бъде пусната.

1

В крайна сметка не се налага. Агенцията успява да продаде трийсетсекундното рекламно време, но в израз на пасивно неподчинение запазва по-дългото.

Още в третата четвърт на финала водещият отбор „Рейдърс“ отбелязва тъчдаун срещу „Редскинс“ и вместо веднага да дадат повторение на положението, телевизорите из цялата страна стават зловещо черни за две дълги секунди. Сетне на екрана се появява мрачна черно-бяла сцена с еднакво облечени хора, маршируващи под звуците на тягостна музика. Над 96 милиона души виждат реклама, различна от всичко друго, което са виждали дотогава. Накрая, докато зомбираните ужасено гледат как Големият брат изчезва, мъжки глас спокойно обявява:

На 24 януари „Епъл“ ще представи новия си компютър „Макинтош“. И ще видите защо 1984 година няма да бъде като „1984“.

Това е истинска сензация. Вечерта трите национални мрежи и петдесет местни станции не спират да говорят за рекламата, като я тиражират в мащаби, невиждани преди епохата на YouTube. Впоследствие „ТВ Гайд“ и „Адвъртайзинг Ейдж“ я избират за най-великата реклама в историята.

 
 

CRF450L: Машина за всички пътища

| от chronicle.bg |

От януари 2019 започва производството на CRF450L: моделът, създаден да допълни On/Off гамата на Honda. Разработен на базата на CRF450R, този мотоциклет с лекота преодолява тежките офроуд терени, но подлежи на регистрация.

Добре познатите dual-purpose мотоциклети трябва да отговарят на много условия: за безпроблемната offroad експлоатация трябва да бъдат леки, с висококачествено окачване, лесно управление, здрави и надеждни. Двигателят трябва да е мощен, с висок въртящ момент в целия работен диапазон, а сцеплението: перфектно, независимо от терена. За безпроблемното движение в градския трафик мотоциклетът трябва да е компактен и маневрен, с добро ускорение и плавно управление, да пали лесно, и да е с удължени междусервизни интервали.

Разбира се, CRF450L разполага и с фар, с подсвет на регистрационната табела, стоп-светлини и мигачи: LED, гарантиращи с над 30% по-добра осветеност.

Основната идея на проекта е възможността за използване на мотоциклета в изключително широк диапазон: от магистралата през града до калните планински пътеки и каменните сипеи.

Няма да откажем тестдрайв, с който скоро да ви запознаем.

 

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset