shareit

Най-интересните научни открития на 2013 в GIF

| от |

Според The Smithsonian, това е „годината на науката – откритията са толкова много, че думата“наука“е дума на годината на Merriam-Webster на 2013″. За да отбележат това, те избират  „най-доброто от“ годината. Тук са най-добрите научни GIF файлове на 2013.

Левитиращата верига
1

След като някои мъниста са излезли от буркана, инерцията и темпото на излезлите детайли  дърпа повече мъниста заедно, и ограничената гъвкавост на веригата ги кара да заемат форми, които се появяват, благодарение на гравитацията.

Кърпа в космоса

2

Ефектът беше демонстриран пред камера от канадския астронавт Крис Хадфилд, който в момента е командир на МКС.


Експериментът идва в отговор на въпрос на млади учени как точно се държи водата при подобна манипулация в условията на понижена гравитация.

Биоразградима електроника

3

 Слънчево изригване

4

Рентгеново излъчване на Слънцето с мощност Х. В зависимост от мощността на рентгеновото излъчване слънчевите изригвания се делят на пет класа: A, B, C, M и X. Минималният клас е A0.0, като при всеки следващ мощността се увеличава 10 пъти. Изригванията са съпроводени от изхвърляне на слънчева плазма, облакът от която, достигайки нашата планета, може да предизвика магнитни бури.

Капка дзифт
5

Това е най-скучният експеримент на земята. Той започва през 1927 г. Тогава проф. Томас Парнел, преди това преподавател в Кеймбридж, решава да докаже на студентите си, че някои вещества, които изглеждат твърди, всъщност са течни. Той нагрява малко количество дзифт – твърд полимер, който може да строшите, ако го удряте, и го изсипва в стъклена фуния. Оставя го и след три години реже дъното на фунията. Седем години по-късно – през 1937-а, пада първата капка. Следващите капват през 1947, 1954, 1962, 1970, 1979, 1988 и 2000 г. Сега, 85 години след старта, падна деветата капка.

Челябинският метеорит

6

Челябинският метеоритен се взриви над Челябинска област в Руската федерация, в ранните часове на 15 февруари 2013 година.

Около 9:15 местно време в небето над Челябинска и Свердловска области е забелязан ярко светещ падащ обект, оставящ дълга следа от дим. Навлизането му в атмосферата е видяно още в Казахстан. Метеоритът пада от юг-югоизток, и се взривява в стратосферата над Челябинск, като осветява много ярко огромна площ. Минути по-късно ударна вълна разтърсва града и населените места в областта. Ранени са най-малко 1200 души, най-вече от счупването на стъкла от ударната вълна

Мозъкът на риба докато мисли

7

Изследването е на университета Саитама, учените  „проникнали“ в мислите на рибите в три ситуации. Докато в миналото е използван ядрено-магнитен резонанс за модели на мозъчната активност при рибите и за идентифициране кога различните райони в мозъка се включват и изключват, то при новото изследване учените прибягват до различна техника. Чрез нея искали да установят кои отделни мозъчни клетки участват във всеки етап на мозъчния процес.

Дейността на рибните мозъчни клетки може да бъде гледана и документирана в реално време с помощта на микроскоп и на камери с висока резолюция.

Технологията за наблюдение ще може да помогне за напредък при по-голямото разбиране на мисловния процес при животните и хората.

 
 
Коментарите са изключени

Удоволствието да построиш нещо

| от |

Много съвременни хранителни стартъпи научиха от първа ръка, че някои клиенти предпочитат да вземат активна роля при приготвянето на ястията си. Но това прозрение не е ново. През 50-те години на миналия век готовите смеси за торта срещат съпротива на пазарна, защото хората добиват чувството, че може би тези смеси правят цялото готвене твърде лесно, подценявайки труда и уменията на готвача.

Марката Betty Crocker наема психолога Ърнест Дихтер, който ги съветва да направят една малка, но много важна промяна – да накарат клиентите си да добавят яйце към сместа. Така нещата се преобръщат изцяло, защото увеличава ролята на клиентите в процеса на приготвяне. Това от своя страна помогна за стимулиране на продажбите на продукта.

Всъщност се оказва конкретно в този случай, че с добавянето на пресни яйца тортите стават по-хубави. Но като повечето легенди, и в тази има известна истина: влагането на усилие от наша страна наистина променя връзката ни с нещата.

През 2011 г. екип от учени наричат този тип когнитивно пристрастие „ефектът на IKEA“, заради това, че клиентите на мебелния гигант сами трябва да си сглобяват покупките. Както се обяснява в едно от проучванията, публикувани от Майкъл И. Нортън от Бизнес школата на Харвард, Даниел Мохон от Йейл и Дан Ариели от Дюк: „Полагането на труд може да бъде достатъчно, за да ни накара да харесваме повече плодовете на този труд: дори сглобяването на едно просто бюро, трудна и самотна задача, може да накара хората да надценят своето (често лошо сглобено) творение.“

Получаването на удовлетворение от добре свършена работа ни е познато преживяване, но докато част от това удоволствие е обвързано с резултата от работата, изследванията показват, че друга част от него идва и от самия процес. Друг пример е компанията Build-a-Bear, която позволява на хората сами да си направят плюшено мече. Както и хейкейшъните (haycation, от англ. hay – слама + vacation – ваканция), на които хората отиват да работят във ферма. Освен това, ефектът на IKEA спира действие, ако завършеното нещо после бъде разрушено, така че самото завършване на нещо не е достатъчно.

 
 
Коментарите са изключени

Тайната зад игрите Solitaire, Minesweeper и Hearts

| от |

Всеки човек, който някога е виждал купчина карти се разпръскват по екрана, знае невероятната тръпка и чувство на удовлетвореност от това да победи на някоя от игрите с карти, които идваха със старите компютърни (по-скоро със старите операционни системи Уиндоус). Но за разлика от Typing Tutor и други програми с единствена цел образование, игри като Solitaire, FreeCell, Minesweeper, Hearts всъщност крият по-практична цел зад фасадата на забавни и прости начини за убиване на време.

Въпреки че играта с карти, на която се основава Solitaire, съществува под различни форми от стотици години, добавянето й към операционната система на компютъра е доста новаторско. Винаги само само на един клик разстояние, доста лесно можеш да просто да спреш каквото вършиш и да разцъкаш няколко игри – дори докато пишем този текст, се чудим дали пък няма време за 1-2 максимум 10 игри. Но репетативният й характер, свързана с местенето на карти, всъщност има и още една цел: да накара играчите да влачат и пускат (drag and drop) картите, за да свикнат с тази функция на компютъра, защото много дейност може да я изискват. По онова време, за непознатите с устройството мишка и неговите функции, това е било гениална тренировъчна програма.

Minesweeper е създадена сравнително от по-скоро, но нейните предшественици също намират двойствено приложение в компютърния свят и отново по отношение на мишката. Microsoft добавя играта, за да научи потребителите, които досега са свикнали само с въвеждането на команди или с използването на мишки с един бутон, как плавно и безпроблемно да оперират с левия и десния бутон, или понякога и с двата едновременно. Малките квадратчета на играта пък карат потребителите да се научат да управляват мишката по-ловко, докато елементът на ограничено време в играта насърчава по-бързи действия, което води до по-голяма сръчност с новия компютърен инструмент.

Hearts, друга игра с карти, показва мрежовите възможности на компютрите преди интернет да стане популярен. Подобно на останалите игри, и тази е по-добре приета, отколкото може би някой е очаквал.

И не на последно място интересното е, че тези игри предлагат лесна опция за забавяне на иначе ориентирана към работа машина и така остават популярни дълго след като хората вече научиха техническите им уроци.

 
 
Коментарите са изключени

Сара Брийдловър – първата афро-американка, която стана милионер

| от |

Сара Брийдловър започва своя живот като една от най-бедните жителки на САЩ. Не се е надявала, че един ден ще бъде милионерка, а и по-сериозният поглед показвал, че в този момент афро-американците били третирани като хора втора и понякога трета ръка. В този лош свят е трудно да мечтаеш и Сара не се надявала на нищо. Брийдловър се ражда в Луизиана с бивши роби за родители през далечната 1867 г.  и понеже животът не е добър с никого, тя остава сирак на 7-годишна възраст.

Заедно със сестра си започват да работят и да осигуряват поне прехраната си. Нейната по-голяма сестра се омъжва, но за жалост избира насилник за съпруг и това кара двете сестри да се разделят завинаги. Сара се омъжва на 14-годишна възраст, а на 17 години вече има дете. След още 3 години ще бъде вдовица. Самотната майка решава да смени адресната регистрация и се мести в Сейнт Луис и заедно с дъщеря си започват да работят здраво, за да получат правото да се смятат за средна класа на афро-американците. Въпросната класа изисква работа и плащане на всички сметки.

Сара работила ден и нощ, за да може да изпрати детето си в училище и не отказвала нито една професия от чистачка до слугиня. Животът не бил толкова добър към нея, а щом стресът се натрупал, самотната майка вече осъзнавала, че нещо трябва да се промени. Години по-късно в интервю пред Ню Йорк Таймс, Сара ще признае, че е седяла пред легена с прането, обвита в сапунени мехури и мислела какво ще прави, когато остарее и гърбът я боли. Покрай стреса и липсата на нормални условия за живот, Брийдловър започнала да плаща още по-тежка цена. Водопроводът в сградата бил стар и често липсвала вода, с която дамата да измива косата си. Това довело до косопад. Проблемът е, че никой не искал да има плешива слугиня, затова Сара започнала да търси решение на проблема и попаднала на Ани Търнбо Малоун и нейното „Велико чудо за растеж на косата“.

The_Childrens_Museum_of_Indianapolis_-_Madame_C.J._Walkers_Wonderful_Hair_Grower

Снимка: By The Children’s Museum of Indianapolis, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14524728

 

Вместо да стои пред легена, дамата започнала да обикаля и да предлага продукта от врата на врата, демонстрирайки резултата върху собствения си скалп. В последствие се преместила в Денвър, Колорадо и се оженияла за Чалрз Джоузев Уолкър, рекламист на въпросния продукт. Докато работила в Денвър, Сара не пропуснала възможността да разработва и свои продукти, които пък довели до създаването на нейна изцяло подобрена серия продукти за коса. Дамата изобретила серия за коса, която комбинирала всичко необходимо във време, в което липсвали всякакви козметични продукти по темата. Сара Джей Уолкър се превърнала в пионера на този пазар и предлага решение за всяка коса. Освен от врата на врата, Сара потърсила и божествената помощ на някои църковни лидери, които пък извикали мирянките, за да им бъде представена продуктовата гама и сами да тестват продуктите.

След това дошли и фризьорите, а когато проявили желание да закупят по-големи количества, Сара ги превръщала в търговски агенти, които също да продават козметичната серия. Жената изграждала сериозна мрежа от търговски представители и в един момент просто спряла да пътува. Вместо това започнала да използва пощата, а нейната дъщеря се оправяла с всички отчети и писане на адреси. Скоро бизнесът се разраснал до такава степен, че Уолкър дарила около 1000 долара на местна организация в подкрепа на младите жени. В историята на САЩ остава първата афро-американка, която дарява толкова голяма сума. Изстрадалата жена не приключвала с това и често империята ѝ била раздавана. Всяка година плащала по 10 000 долара, за да позволи на студенти от южните щати да посещават колеж.

Дарила и 5000 долара, с които да подкрепи конференцията, която се опитвала да спре публичния линч като наказание. През 1919 година умира от хиперактивност на 51 години, но пък всички нейни близки казват, че е постигнала всичко, което е поискала. Това е историята на детето родено в семейство на бивши роби, историята на сиракът, самотната майка, слугинята и пътя към една от най-богатите американки. Нейният пример доказва, че оправданията са удобен начин да се самозалъгваме и да не постигаме това, за което мечтаем. Все пак трябва да бъдем честни, нима всяко зло не е за добро? 

 
 
Коментарите са изключени

Как песента Bohemian Rhapsody стигна до ефира

С времетраене 5 минути и 55 секунди, обединяваща елементи от хард рок, опера и поп, Bohemian Rhapsody със сигурност е една от най-еклектичните песни, пускали се по радиото, но в никакъв случай не е най-дългата. Hey Jude на Битълс (7:11), I’d Do Anything for Love (But I Won’t Do That) на Meatloaf (7:58) и All Around the World на Oasis (9:38) са все песни, които успяха да пробият в класациите, въпреки че са около два пъти по-дълги от повечето стандартни поп парчета. Самият факт обаче, че има толкова малко песни с дължина над 5 минути, които са си извоювали толкова много ефирно време, е свидетелство за това колко рядко се случва това.

Въпреки че днес Bohemian Rhapsody е смятана за шедьовър, когато записът й приключва, EMI (лейбълът на Queen по това време) не я оценява високо, а генералният мениджър по международни продажби, когато я чува, казва: „Какво по дяволите е това?“ И човекът не сам във възмущението си – почти всички казват същото, когато чуват песента, включително и Елтън Джон, който възкликва „Вие луди ли сте?“, когато разбира, че бандата иска тя да бъде първия сингъл в албума A Night in the Opera.

Излиза, че от EMI очакват You’s My Best Friend да бъде най-големият хит в албума и съответно карат групата да го бутне на първо място. Queen обаче са непоколебими в решението си и каза на EMI, че първият сингъл трябва да бъде Bohemian Rhapsody. В отговор EMI се опита да намери компромисно решение и да предлага да скъсят малко песента – предложение, което групата бързо отхвърля.

Единственият човек, който вижда гениалността на песента (и който не е от групата, разбира се) е прочутият диджей и близък приятел на Меркюри, Кени Еверет, който заявява, че „ще бъде номер едно векове наред“.

Точно как Еверет изначално се сдобива с копие на сингъла в началото на октомври 1975 г. не е ясно. В зависимост от това, на кого вярвате, Еверет или иска от Рой Бейкър копие, след като го чува на частна презентация, или получава копие от самия Меркюри, малко след като я записва. Знаем обаче, че Еверет е помолен да запази записа само за себе си и в никакъв, ама никакъв, случай да не го пуска по радиото или да говори за това как го е получил на живо в ефир. Според Бейкър, Еверет се съгласява с тези условия като казва „Няма да го пускам“ и намигва.

Групата все още се бори с лейбъла сингълът им да бъде на първо място в албума и затова взима нещата в свои ръце.

Въпреки „строгите“ инструкции да не го пуска по радиото, веднага след получаването копие на сингъла, Еверет започва да пуска части от песента в сутрешното си предаване по Capital FM, популярна радиостанция в Лондон. Всеки път, когато Еверет пуска откъс от песента, той го прави да изглежда като инцидент, казвайки на слушателите, че „пръстът му явно се e изплъзнал“ и че не е трябвало да чуят нищо. Така интересът към песента започва да расте.

Обаждания започват да заливат станцията като всеки моли Еверет да пусне цялата песен, която той до този момент е нажежил песента до нелепа степен, казвайки на вече пленената си публика, че не може да изсвири цялата песен, защото е обещал, че няма да го направи. В крайна сметка Еверет отстъпва и пуска цялата Bohemian Rhapsody общо 14 пъти за два дни.

Едно много важно нещо, което Еверет изпуска в ситуацията, е да каже къде слушателите могат да си купят песента, в резултат на което станцията е посетена от стотици любопитни музикални фенове, надяващи се да получат копие. Музикалните магазините в цялата страна също са изненадани, когато на следващия понеделник сутринта, след като Еверет изсвири цялата песен, се появяват запитвания за сингъла. Проблемът е, че към този момент песента все още не е пусната на пазара.

Bohemian Rhapsody by Queen US vinyl red label

Сингълът на плоча

Подобно нещо се случваше и от другата страна на Атлантика, където Пол Дрю от RKO успява да се сдобие отнякъде с копие на песента и започва да я върти в мрежата на всички станции на компанията. Както по-късно Бейкър казва „Получи се доста странна и неловка ситуация, при която радиата и от двете страни на Атлантическия океан въртяха песен, за които звукозаписните компании тогава казваха, че никога няма да види ефир!“

Като в крайна сметка вижда, че песента става хит по радиото още преди да бъде издадена, лейбълът отстъпва и на 31 октомври 1975 г. Bohemian Rhapsody официално е пусната като сингъл във Великобритания, където седи 9 седмици под номер 1 в класацията. Както предсказва Кени, днес песента се счита за една от най-добрите в историята на музиката, като получава и своето място в Залата на славата на Грами през 2004 година.

 
 
Коментарите са изключени