shareit

Най-готините автомобили от Frankfurt Motor Show

| от |

Мина една от най-големите седмици в автомобилния свят – мото-изложението във Франкфурт. Ето какво избрахме да ви покажем от него.

На снимката горе – Ferrari 458 Speciale

Audi Nanuk Quattro Concept

Best-cars-from-frankfurt-2013-1-43

Lexus LF-NXLexus LF-NX

Best-cars-from-frankfurt-2013-3-43

Porsche 918 Spyder Hybrid

Best-cars-from-frankfurt-2013-4-43

Brabus B63S

Best-cars-from-frankfurt-2013-5-43

Opel Monza

Best-cars-from-frankfurt-2013-6-43

 
 
Коментарите са изключени

Специалната операция на ЦРУ за деморализиране на СССР

| от |

Студената война отдавна се смята за синоним на всички безумия, които човек може да измисли. Връщайки лентата назад можем да попаднем на сериозно разнообразие от красиви идеи. Някога в сградата на МИ6 се решава да не се гасят лампите, когато служителите си тръгват от стаята. Идеята зад тази маневра е външни наблюдатели и доброжелатели никога да не знаят кога един човек е там и кога не е. След като автомобилите на по-важните лица са със затъмнени стъкла, шансовете да се следи човек стават минимални.

Разбира се след едно определено време започнали да идват и сметките за ток, което автоматично ги отказало от тази стратегия. Много имена остават следа в историята на шпионските игри, но трябва да признаем, че Франк Уиснър може да даде много повече на света, отколкото сме подозирали. Уиснър започва да работи за ЦРУ през 1947 година и отговаря за офиса за специални проекти. И съответно новият агент трябва да отговаря за координирането на действия в чуждестранни региони. В зародиша на тази война е ясно кои са регионите. Заеманата длъжност позволявала работа с пропаганда, икономически войни, предотвратяване на директен конфликт чрез саботаж и антисаботаж.

През 50-те години работи в Румъния и остава изумен какви зверства се случват с благословията на политическия режим. Очевидно Франк не се справял особено добре, защото през цялото му време и кариера се оказва, че работи със съветски шпиони под прикритие. Почти всеки негов агент се оказва къртица, но пък със сигурност всички са се смяли на най-брилянтния план. Уиснър искал да покаже превъзходството на американската армия и западния блок. Подобно доказване не може да стане с директен контакт и премерване на силите. Липсват поводи за демонстрация и така се стига до последната инстанция – пропагандата. Решението на Франк е да използва помощите за обществото. Неговата идея е да използва каналите на различни благотварителни организации.

В тях ще се поставят различни подаръци и козметични стоки, както и презервативи. Тук идва голямата идея на Франк. В кутийките трябвало да бъдат поставени презервативи. Обикновено пише какъв размер могат да бъдат и съответно геният искал да постави надпис „Medium“, но самите презервативи да бъдат „Large“. Не всички залагали на този вид логистика и планът се променил злачително. Вече щели да се използват самолети, които да прелетят и да хвърлят презервативите. По този начин мъжете щели да знаят колко по-сериозни са армиите на запад. Имайки предвид европейската полова карта, подозираме, че нито една армия от източния блок не би могла да се впечатли. Планът никога не се осъществява, но стратегията за деморализация би могла да свърши много работа, особено ако се прилага в страни като Китай и Япония.

 
 
Коментарите са изключени

Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа

Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 различни видове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е обявена за резерват и обект на световно наследство от Организацията на обединените нации.

Тъй като заема части и от двете държави, Полша и Беларус играят важна роля в защитата й. От полска страна територията е определена като национален парк Białowieża, докато в Беларус е защитена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за посетители и всяка година приема над 100 000 души.

Wisentsauerland

Европейски бизон

Както може би предполагате, опазването на гората е много стара традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил силно  ограничени, а през 1538 г. крал Зигмунд I налага наказанието от смърт на всеки, който е заловен да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 г. вече е обявена за резерват за бизони, а през 1557 г. е издадена първата харта, с която се  създава борд на надзирателите. С кралски указ от 1639 г. всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също така и от всички данъци.

През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша помежду си, царете започват да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е разрешено да ловуват в гората и в резултат на товва популацията на бизоните намалява с 60% само за 15 години. В отговор на това цар Александър възстановява статута й на резерват и в рамките на няколко десетилетия популацията на бизоните успява да се възстанови. В един момент пък цар Александър II създава програма за изтребване на всички хищници в гората и така всички рисове, мечки и вълци са изловени до изчезване.

Poland Białowieża Hunters Mansion 2

Ловна хижа и най-старата сграда в гората

По време на Първата световна война всички бизони са убити от германски и съветски войници, както и от бракониери, а древната гора остава незащитена до 1921 г., когато отново е обявена за национален резерват. Тогава и популацията от бизони е възстановена със зоологически животни.

По време на Втората световна война някои напразно се опитват да се скрият в гората и гробовете на убитите от германското Гестапо все още могат да се видят.

Краля на Незнаново

Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – затова много от дъбовете там си имат имена, например. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).

Oak in Bialowieza1(Oak Emperor of the South)

Императора на Юга 

Трябва да отбележим, че въпреки статута на гората, в голяма част от нея е разрешена стратегическа и силно регулирана сеч. Повечето от добитата дървесина се използват от местните за строителство и отопление.

В допълнение на величествения си стара растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които заедно подкрепят колекция от сложни хранителни мрежи. Гората отново е подслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също така се разхождат 56 други вида бозайници, 13 вида земноводни, 7 вида влечуги и над 250 вида птици.

Сред местните птици има 8 различни вида кълвачи. Бобрите пък са толкова активни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години дейността им променя пейзажа на гората. И може би най-добрата новина – стадото бизони, което трябваше да бъде възстановено след Първата световна война, сега има повече от 900 члена.

Bialowieza National Park in Poland0029

Паднало дърво

Един от най-забележителните факти за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 различни безгръбначни животни, над половината от които обитават гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 вида гъби като например Fomes fomentarius. Тези гъби бавно растат и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за консумацията на едно дърво може да са нужни 40 години.

Силната защита, която се оказва на Бяловежа , е необходима и за да се опазят много застрашени растения и животни, включително четири вида орли: малък, малък креслив, голям креслив и скален.

 

Old-Tjikko-2011-07-19-001

Old Tjikko е норвежки смърч, който расте някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция

Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото открито дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо същество в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК анализ установява, че тя е на между 400 000 и 600 000 години.

 
 
Коментарите са изключени

Когато гасяха огъня с гранати

| от |

Повечето методи за гасене на пожари изискват екипи от пожарникари, които рискуват животите си, приближавайки се до огъня. Кофи, помпи, маркучи и пожарогасители, макар и ефективни, работят само когато тези, които ги използват, са готови да влязат в бой с пламъците. С годините обаче се развива и едно друго противопожарно устройство (по-скоро инструмент): огнената граната.

Първият известен патент за устройство за гасене на пожар е издаден през 1723 г. на Амброз Годфри, английски химик. За разлика от съвременните пожарогасители, неговото устройството е предназначено да бъде хвърлено или изтъркаляно в пламъците. То представлява съд с пожарогасителна течност и малка камера, пълна с (да…) барут. Когато се хвърли в огъня, огъня ще запали фитил, фитилът ще взриви барута и от взрива течността ще се разнесе навсякъде, загасяйки пожара.

Англия по онова време (и в частност Лондон) често се пали. Затова и страната развива различни техники и методи за борба с пожарите, включително ръчни помпи, пожарни маркучи и пожарни машини. Повечето от тези системи обаче разчитаха на готови източници на вода и екипи хора, желаещи по някаква причина да ходят при пламъците, а не като всички останали – да бягат от тях.

За да демонстрира ефикасността на устройството си, Годфри издигна триетажна дървена къща, слага в нея смола, масло, клони и пръчки, за да „увеличи бушуването на огъня, който трябва да се издигне максимално.“ След като сграда е запалена, гранатата му е хвърли на първия етажи почти веднага гаси пожара.

Изобретението на Годфри се използва известно време, макар че това не премахва необходимостта от стандартните подходи, както може би се надява. Когато през 1818 г. е патентован съвременният пожарогасител, пожарните гранати до голяма степен изчезват за няколко десетилетия.

В края на 19 век и началото на 20 век, е създадена по-компактен и сложен тип граната. За няколко десетилетия тя може да бъде намерена навсякъде – в домове, училища, фабрики, дори и в коли и влакове.

Някои от тях са направени да се счупят при удар, докато други имат механизми със спусък на пружина, която се задейства от топлината и чупи стъклото. Те обаче с времето също се изгубват.

Дори и при сложните технологии, които днес имат пожарникарите, може би все пак ще има търсене за още по-малко и далекобойно оръжие срещу пожарите. Може би дронове, които носят някаква нова форма на тези гранати.

 
 
Коментарите са изключени

Защо старите книги и вестници пожълтяват

Смята, че хартията е изобретена около 100 г. пр. н. е. в Китай. Първоначално е правена от мокър коноп, но се ползват и дървесна кора, бамбук и други растителни влакна. Хартия скоро се разпространи в Азия, като първо се използва само за важни официални документи, но тъй като процесът става по-ефективен и по-евтин, тя става и далеч по-разпространена.

Хартията за първи път навлиза в Европа някъде около 11 век. Историците смятат, че най-старият известен хартиен документ от християнската част на Запада е „Missal of Silos“ от Испания, който е книга, съдържаща текстове, които трябва да се четат по време на масата. Хартията на тази книга е направена от вид лен. Като цяло, хартията, книгите и печатарството ще се развиват през следващите осемстотин години: печатницата на Гутенберг ще се появи в средата на 15 век, а хартията ще се прави най-често от лен, парцали, памук или други растителни влакна. Това ще продължи до средата на 19 век, когато хартията вече ще започне да се прави от дървесина.

Charles Fenerty - c.1870's (Nova Scotia, Canada)

Чарлз Фенерти

През 1844 г. двама господа създават процеса на изработка на хартия от дървената. Семейството на канадския изобретател Чарлз Фенерти притежава серия мелници в Нова Скотия. Познавайки добре дървесината и нейните качества, той осъзна, че тя може да бъде добър заместител на много по-скъпия памук, от който се прави хартия. Фенерти експериментира с дървесна целулоза и на 26 октомври 1844 г. той изпраща хартията си в най-добрият вестник на Халифакс – „The Acadian Recorder“, с бележка, в която изтъква колко е здрава и евтина дървесна хартия. В рамките на седмици вестникът сменя хартия с тази на Фенерти.

Фридрих Готлоб Келер

В същото време немският тъкач Фридрих Готлоб Келер работи върху машина за рязане на дърва, когато открива същото нещо, което и Фенерти – че от дървесината, направена на каша, може да се направи по-евтина хартия, отколкото памука. Той прави мостра и през 1845 г. получава патент за изобретението си в Германия. Всъщност някои историци дори твърдят, че Келер е създателят на хартията от дърво, а не Фенерти, поради факта, че той получава патент, а канадецът – не.

В рамките на тридесет години дървената целулозна хартия беше цялата ярост от двете страни на езерцето. Докато хартията от дървесна маса е била по-евтина и също толкова трайна като памучните или други ленени хартии, имало и недостатъци. Най-важното е, че дървесната целулозна хартия е много по-податлива на въздействие от кислород и слънчева светлина.

Various products made from paper

Дървесината се състои предимно от две полимерни вещества – целулоза и лигнин. Целулозата е най-разпространеният органичен материал в природата. Освен това е безцветна и отразява светлината изключително добре, вместо да я абсорбира (което я прави непрозрачна); следователно хората виждат целулозата като бяла.

Тя обаче е податлива на окисляване, макар и не толкова, колкото лигнинът. Окисляването причинява загуба на електрон(и) и отслабва материала. Така целулозата може да започне до поглъща част от светлината, което да я направи да изглежда по-тъмна, по-малко бяла. Но това не е причината за пожълтяването на старата хартия.

Лигнинът е другото вещество в състава хартия и най-вече във вестниците. Лигнинът е съединение в дървесината, което всъщност я прави по-здрава и твърда. Според д-р Хоу-Мин Чанг от Университета в Рали, „Без лигнин едно дърво може да нарасне до около 1,80 метра“. По същество лигнинът е нещо като „лепило“, което слепя по-добре целулозните влакна и така дървото става много по-твърдо и да може да се издига по-високо, издържайки на външни елементи като вятър.

Лигнинът е с тъмен цвят (кафяви хартиени торби, кафяви картонени кутии – при тях лигнинът се оставя за допълнителна здравина). Той също е силно податлив на окисляване. Излагането на кислород (особено когато се комбинира със слънчева светлина) променя молекулната структура на лигнина, причинявайки промяна в начина, по който съединението абсорбира и отразява светлината. В резултат на това веществото добива жълто-кафяв цвят.

Тъй като вестникарската хартия се прави по-икономично, във вестниците има значително повече лигнин, отколкото например в хартия за книги, която минава през процес на избелване за отстраняване на голяма част от веществото. Крайният резултат е, че с времето вестниците придобиват жълтеникаво-кафяв цвят.

И то сравнително бързо. Понеже хартията на книгите е по-качествена, тоест, отстранен е повече лигнин при много по-интензивния процес на избелване, пожълтяването не се случва толкова бързо. Въпреки това обаче, химикалите, използвани за избелването, могат да доведат до това целулозата да е по-податлива на окисляване, допринасяйки за обезцветяването.

Днес, за да се избегне това окисляване, много важни документи са написани на хартия без киселина и с ниско количество на лигнин.

Що се отнася до старите исторически документи – за сега няма начин да се възстановят след нанесените щети, но може да се предотвратят по-нататъшни. Най-важно е те да се съхраняват  на хладно, сухо и тъмно място. Както музеите съхраняват исторически документи в помещения с контролирана температура и слабо осветление. Ако някой иска да изкара хартията на открито, за да я види, тя се поставя зад защитено от UV светлина стъкло.

 
 
Коментарите са изключени