Наградите „Златна пролет“ или как един дебютант стана победител
Лили Големинова
На 23 април бяха връчени наградите на конкурса „Златна пролет“ за нова българска поп/рок песен. При това за 45-ти път! Събитието се състоя в „София лайф клуб“ – перфектното място, според мен.
Беше пълно с една наистина цветна публика, сред които се мяркаха закови за българската музика лица от различни поколения. Водещ – по традиция – Богдан Томов, с много лекота, за което спомогна и добрият и стегнат сценарий. Самото събитие се движеше в темпо, групите се сменяха непринудено и неусетно, без „увисвания“. За отбелязване е фактът, че 12-те песни финалисти прозвучаха на живо по-добре – или поне по-завладяващо, отколкото в записния им вариант. Много добро сценично решение – на голям екран зад изпълнителите вървяха кадри от техни живи изпълнения, снимки от личен архив и всичко се получи някак „като на Запад“.
Журито бе представено след първите 4 песни – това разчупи добре цялостната схема. Съставът на журито – достатъчно авторитетен в лицето на Константин Цеков („ФСБ“), Веселин Тодоров („Фактор“), Пепи Писарски („Атлас“)… и за цвят – агент Тенев и Гергана Турийска. Те определиха двете големи награди – втората получи Валди Тотев (може би най-утвърденият изпълнител, „дръзнал“ да се яви) за „Дворът на рая“ – песен с характерните за него красиви теми в пианото, с една приятна носталгия в текста на Димитър Керелезов – поднесена непосредствено и непринудено.
Голямата или първата награда бе присъдена на най-младия финалист – Симеон Едуардс за „In the Light“. Той е на 23 години, класически пианист, но с много широк музикален кръгозор, негови са и музиката, и текста, и аранжимента – „явно не се доверява на никого“ – както шеговито бе представен от Богдан Томов. В песента се усещаха много влияния – и от Бийтълс (в интродукцията), и от Сара Маклоклън, и от някои по-нови рок групи. Наградата бе връчена от генералния директор на БНР Радослав Янкулов, който с присъщото си чувство за хумор започна с фразата, че преди 45 години са го изгонили от хор „Бодра смяна“ и оттогава си мечтае да се докосне до голямата награда „Златна пролет“ и ето че най-после това се сбъдва… макар и само за да я предаде в ръцета на Симеон Едуард, който съвсем логично получи и наградата за дебют – запис на песен в Българското национално радио.
Другата голяма награда – едночасов рецитал на Eurosonic в Грьонинген (един от най-големите световни форуми за новото в музиката, където има куп продуценти) и където досега са се представяли Акага, Д-2, Gravity Co, получи OJ – Огнян Драндийски. Неговата песен „I will always remember you“ – много радиофонична, типичен нов американски рок, свободното му поведение на сцената, небрежната визия, опитът от живота отвъд океана – всичко това дава надежди за едно добро и смислено представяне в Холандия.
Наградата на слушателите на БНР (над 1500 гласували на сайта на конкурса) отиде при група „Ла Текст“ с вокалист Елена Пенева – дама с много таланти, която мнозина познават като ПР и организатор на фестивали, се оказа прилична певица с добро сценично присъствие. Изобщо „Ла Текст“ бяха сред добрите попадения на този конкурс.
И наградата на журналистите – както отбеляза водещият Богда Томов „тя никога не съвпада с избора на публиката, нито с избора на журито“ бе за Мартин Александров и песента му „Infinity is Over“. Интересен певец (на мен в първия момент блендата му малко ми напомни за Джош Гробан), интересна песен, интригуващ аранжимент.
Важното е, че конкурсът изглеждаше по-жив отвсякога. Песните финалисти (с малко изключения) имаха модерно, градско някак звучене, много различни, покриваха широк музикален периметър и – което е много важно – и младите имаха уверено и свободно поведение на сцената.Като казвам широк музикален периметърм, да добавя към изброените групи и изпълнители Боян Михайлов – в негово лице присъстваше естрадата, духа на „Златния Орфей“ – няма лошо.
Добър беше изборът за мини-рецитал – групата „Гологан“ с вокал изключително симпатичната американка Анджела Родел. Песните (особено последната) създават една добра рок картина, с приятно впечатляващото народно пеене на дамата (доктор по етномузикология… и актриса в „Седем часа разлика“). Само песните бяха малко повече от необходимото – спокойно можеха да пропуснат тази без етно-елементите – банална и обикновна, единственият намек за скука в тази така свежа вечер.
Да добавя може би на финала и името на „Ламберуда“ – сформирана от добре познати музиканти, типична клубна група, с уверения глас на Елена Сиракова – въпреки че не получиха награда, песента им „Искам“ бе поредното доказателство за доброто развитие на клубната музика у нас, в стилистиката на „Инкогнито“ и „Брен ню хевис“. Затова и започнах с думите „клубно ми е…“
А съвсем на финала – както и беше на церемонията – аплодисменти за всички, които правят нова българска музика! И за фестивала „Златна пролет“ – защото на зрялата възраст от 45 години той е по-свеж отвсякога.
