Наградите на 18-ия София Филм Фест

| от |

18-ият Международен филмов фестивал София Филм Фест представи 212 филма от 54 държави. Над 300 бе броят на международните гости, между които режисьори, продуценти, актьори, фестивални директори, медийни и кино експерти.

Awards2_800x533

На 15 март в Зала 1 на НДК се състоя Церемонията по връчване на наградите на фестивала.

МЕЖДУНАРОДНОТО ЖУРИ ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ в състав:

Александър Роднянски (Русия) – продуцент, председател на журито
Чедомир Колар (Франция-Хърватия) – продуцент
Александер Рис (Германия) – продуцент
Лусин Динк (Турция) – режисьор
Силвия Петкова (България) – актриса

„ГОЛЯМАТА НАГРАДА „ФОКУСФОКС“ ЗА НАЙ-ДОБЪР ФИЛМ в Международния конкурс за първи и втори игрални филми, изразяваща се в 10 000 евро постпродукционни услуги от унгарското студио „Фокусфокс“, се присъжда на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) с режисьор Леван Когуашвили.

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА ЖУРИТО (диплом и статуетка) се присъжда на филма „Късметът на лъжеца” (Индия) на режисьора Гиту Мохандас.

Audience Award 2_800x533

НАГРАДАТА ЗА РЕЖИСУРА се присъжда на Леван Когуашвили за филма „Срещи на сляпо” (Грузия).

Best Director 3_800x533

НАГРАДАТА JAMESON ЗА БЪЛГАРСКИ КЪСОМЕТРАЖЕН ФИЛМ се присъжда на филма „Казабланка” (България) на режисьора Кольо Карамфилов.

Jameson 2_800x533

JAMESON ДИПЛОМ (Special Mention) се присъжда на филма „Чест” на режисьора Павел Веснаков.

НАГРАДАТА SIEMENS ЗА НАЙ-ДОБЪР ДОКУМЕНТАЛЕН ФИЛМ беше присъдена от международно жури с председател Рада Шешич (фестивален селекционер, Хърватска-Холандия), Алба Сотора (режисьор, Испания) и Костадин Бонев (режисьор, България) на филма „Акт на убийство” (Дания-Норвегия-Великобритания-Финландия) на режисьора Джошуа Опенхаймър.

Documentary 1_800x533

Документалното жури присъди и ПОЧЕТЕН ДИПЛОМ (Special Mention) на филма „Живот почти прекрасен” (България) на режисьора Светослав Драганов.

НАГРАДАТА “ДОМЕЙН БОЙАР” ЗА НАЙ-ДОБЪР БАЛКАНСКИ ФИЛМ се присъди от международно жури с председател Каха Кикабидзе (режисьор, Грузия), Шриниваса Сантанам (фестивален директор и програматор, Индия) и Стефан Щерев (актьор, България), на филма „Йозгат Блус” (Турция-Германия) на режисьора Махмут Фазъл Джошкун.

Balkan Film 1_800x533

НАГРАДАТА на Гилдията на българските кинокритици за балкански филм се присъди на филма „Земята на Сароян” (Франция-Турция-Армения) на режисьорката Лусин Динк.

НАГРАДАТА ЗА НАЙ-ДОБЪР БЪЛГАРСКИ ИГРАЛЕН ФИЛМ, определена от жури в състав Кирил Разлогов, програмен директор на Московския международен кинофестивал, Елма Татараджич програматор на международния конкурс на ккинофестивала в Сараево, Босна и Херцеговина, и Ленка Тирпакова, програматор на кинофестивала в Карлови Вари, се присъди на филма „Съдилището” (България) на режисьора Стефан Командарев.

BG Critics Guild 1_800x533

Журито на ФИПРЕССИ в състав Марко Ломбарди (Италия), Драган Юрак (Хърватия), Мая Димитрова (България) присъди НАГРАДАТА НА ФИПРЕССИ на филма „Срещи на сляпо” (Грузия) на режисьора Леван Когуашвили.

НАГРАДАТА НА ПУБЛИКАТА на 18-ия София Филм Фест бе избрана от филмите в Международния и Балканския конкурс. Публиката избра за свой фаворит „Последните черноморски пирати” (България) на режисьора Светослав Стоянов.

Audience Award 1_800x533

НАГРАДАТА на МЛАДЕЖКОТО ЖУРИ на фестивала, с почетен член актрисата Весела Бабинова, определи за най-добър филм от Международния конкурс „Зоран, моят племенник идиотът” (Италия-Словения) на режисьора Матео Олеото.

На 11-ото издание на СОФИЯ МИЙТИНГС бяха присъдени следните НАГРАДИ:

Наградата на HUNGARIAN FILMLAB за най-добър проект в програмата „Проекти за втори филм” – 10 000 Евро в постпродукционни услуги получи проектът „NEVER LET IT GO” на режисьора и продуцент Пол Негоеску и изпълнителния продуцент Раду Станчу, Румъния.

НАГРАДАТА на SYNCHRO FILM, VIDEO & AUDIO – VIENNA – почетен диплом (Special Mention) и 4000 Евро в постпродукционни услуги за проект в програмата „Проекти за втори филм”, получи проектът „NANOOK” на режисьора Милко Лазаров, сценариста Симеон Венциславов и продуцента Веселка Кирякова, България.

НАГРАДАТА на ФОКУСФОКС СТУДИО за НАЙ-ДОБЪР ПРОЕКТ – 10 000 Евро в постпродукционни услуги във „Фокусфокс Студио” (Унгария) в програмата „Проекти за първи или трети филм” на София Мийтингс получи проектът „COOK, F**K, KILL” на Мира Форнай (режисьор и продуцент), Словакия.

НАГРАДАТА на DIGIMAGE – LVT за пост продукция – 10 000 Евро в постпродукционни услуги в програмата „Проекти за първи или трети филм” на София Мийтингс получи проектът „DEDE” на Мириам Качвани (режисьор) и Владимер Катчарава (продуцент), Грузия.

Mediterranean Film Institute присъжда стипендия на проекта „NANOOK” на на режисьора Милко Лазаров, сценариста Симеон Венциславов и продуцента Веселка Кирякова, България, за участие в MFI Script 2 Film Workshops.

На 18-ото издание на международния София Филм Фест бяха връчени следните НАГРАДИ НА СОФИЯ на Столичната община за цялостен принос към световното кино:

 

ГЕОРГИ ДЮЛГЕРОВ, режисьор (България)

ГОРАН ПАСКАЛЕВИЧ, режисьор (Сърбия)

ДУШАН ХАНАК, режисьор (Словакия)

 
 

Райън Джонсън с подробности около новата трилогия на „Star Wars“

| от |

Райън Джонсън, режисьорът на „Последните джедаи“, разкри подробности за плануваната четвърта трилогия на поредицата „Междузвездни войни“ на среща с фенове в Мексико, съобщи Контактмюзик.

От студио „Дисни“ потвърдиха в началото на месеца, че Джонсън ще режисира още три филма от поредицата в следващите години, които ще бъдат отделени от сюжетната линия за историята на семейство Скайуокър и ще въведат нови герои.

„В самото начало съм на осмислянето каква ще бъде новата трилогия“, каза Райън Джонсън пред почитателите на поредицата.

Четвъртата трилогия ще проследи събитията след оригиналните филми на Джордж Лукас от 1977 г. до 1983 г., предисторията с продукциите от 1999 г. до 2005 г. и настоящата трилогия от седми, осми и девети епизод.
Очакваният осми епизод „Междузвездни войни: Последните джедаи“ ще излезе в средата на декември, а премиерата на деветия филм е планирана за лятото на 2019 г.

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

11 години „Еврошанс“ – 11 години на върха!

| от |

Емблематичната игра на „Евробет“ отбелязва 11 успешни години

Най-успешната числова игра в България – „Еврошанс“ отбелязва своя 11-ти рожден ден. „Евробет“ стартира своя продукт на 27 ноември 2006 година, а първото теглене се провежда в 11:10 часа.

След 11 години присъствие на пазара, огромна популярност и хиляди печеливши, „Еврошанс“ се превърна в най-любимата и обичана числова игра у нас.

Рожденият ден ще бъде отбелязан подобаващо с кампания, която ще се проведе от 24.11.2017 г. до 04.12.2017 г. Тематично, в 11 поредни дни играчите ще се радват на много и чести допълнителни печалби за над 340 000 лева!

Всеки, направил залог за поне 5 лева в „Еврошанс“, участва в жребий за 22 допълнителни печалби – 11 по 1 000 лева и 11 по 500 лева. Тегленето е на 05.12.2017 г., а победителите ще бъдат обявени на eurobet.bg

Изненадите за верните фенове не спират! Всеки 2-ри талон, участващ в промоцията, печели на момента между 1 и 111 лева.

С „Еврошанс“ късметът може да проработи всеки ден! Максималната печалба е 1 000 000 лева, а тегленията са на всеки 5 минути.

image001

 

Да празнуваме заедно в пунктовете на „Евробет“ и на eurobet.bg!

 
 

Как се возвисихме с „Ибах ва“

| от Големият Лебовски |

Едноименната екранизация по успешния, уважаван и четен роман на Милен Русков „Възвишение“ се превърна в успешен, уважаван и гледан филм. Екранната версия допълнително засили поп-културното влияние на книгата и изведе специфичните лексикални достойнства на произведението в зоната на вайръл явленията. Влизането на „Възвишение“ в салоните, предшествано от солидна и наситена рекламна кампания, възвести новооткритата народна любов към архаичния български език от епохата на възраждането през XIX век, когато се развива действието в романа и филма.

Возвисяването на славата на старинните думи очаквано стигна своята сублимация там, където се пресичат хумористичното, сексуалното и забраненото – в многопластовия и епичен израз „Ибах ва!“. Едновременно дълбоко българско и универсално заклинание с древен дизайн и всеобхватно влияние върху колективното въображение, „Ибах ва“ може да бъде заплаха, пожелание, дистанциран коментар, зрелищна проява на вътрешния монолог, езиков инструмент за надъхване, запазена словесна марка на персонаж и монументален слоган от народа – за народа.

„Възвишение“ – особено в своето литературно проявление –  притежава многобройни интересни изречения и думи, но именно „Ибах ва“ бе призвано да остави трайна следа в публичната среда и да заживее свой собствен живот в зоните на (сравнително) свободно общуване, които наричаме социални мрежи и медии. А по-точно –  в така наречените български Facebook и българския Twitter. Това са тези анклави от дигиталните корпоративни гиганти, където се общува основно на български – с кирилица и шльокавица, примесени с пиктограмите на емотикон-манията.

Употребата на закачливия израз в дните преди и след премиерата на филма драматично нарасна. Цитатът премина през задължителните за кибрер кьошетата на интернет-а трансформации – от класическото и точно предадено „Ибах ва“, през шльокавизираното Ibah va и емотиконизираното IbahvaLOL:)))

Много пъти изразът е ползван, за да онагледи директна препратка към „Възвишение“ – хората са гледали филма, или препрочели книгата, и нямат търпение да дестилират всичко важно в кратък забавен пост. А „Ибах ва“ съвсем неиронично е есенциална отправна точка – в тази иконична и богата на символизъм композиция от букви са събрани някои основните художествени цели на романа и филма: хумор и стремеж към автентичност.

Изразът бързо зарази говоренето и надскочи цитирането, директно обвързано с „Възвишение“, за да се засели във всякакви поводи, примери и ситуации. „Пак ли се напихте? Ибах ва!“ , „Ибах ва, как ме излъгахте“, „Що не ми лайквате снимката, ибах ва“… Поквареното пожелание има универсално приложение и като всяка по-качествена и брутална псувня ще се радва на дълъг културен живот.

За разлика от някои наистина архаични и отпаднали от лексикона думи в романа, „ибах ва“ представлява лека модификация на израз, използван широко и дълбоко в съвременното неформално българско общуване. Ала в тази си вариация звучи някак по-забавно, по-допустимо и почти “фемили френдли“. Променете две букви – e вместо и, и вместо второто а –  и получавате правилния от днешна жаргонна (и софийска) гледна точка, но доста по-вулгарно звучащ вариант.

Освен като възрожденска препратка, „Ибах ва“ работи и като референция за функциониращи и днес български  диалекти. В някои региони изразът се ползва така и сега, а това го натоварва с допълнителен комедиен пласт.

„Възвишение“ удари лексикалния поп-културен вайръл джакпот с „Ибах ва“. Популярността на цитата е пример за влиянието, което успешни местни филми са в състояние да упражняват върху общуването. Преди години „Мисия Лондон“ постигна подобен резултат с репликата на Коцето Калки „Найс, а“. Няма нужда тези изрази да бъдат оригинални идеи на сценаристите. Понякога е достатъчно да вземат нещо интересно от някоя ниша, периферия или субкултура, да капитализират върху неговия мейнстрийм потенциал и да го превърнат в национално  жаргонно явление.

В друи случаи имаме жаргон, който директно „прави“ филмите – само си спомнете за режисьорския опит на Влади Въргала, озаглавен „Шменти капели“.

Тарикатските, гъзарски и готини изразчета са изключително важни за българското кино. Успешните филми в ново време са изключителна рядкост, а липсата на качествени сценарии е голяма беда за местната „индустрия“. Но ако успеете да поръсите своя филмов или тв диалог с лесно запомнящи се, забавни, органични и пристрастяващи реплики, значи сте си отворили път към сърцето на публиката. В някои случаи отделни расови цитати може да имат по-силна роля за представянето на един филм от други много по-важни елементи като режисура и операторска работа.

 

Българското кино разполага с богат каталог от реплики, които са се вградили в културната памет и лексика на нацията и много от тях играят с жаргона, битовите ситуации или са с комедиен дизайн :  „Риба, ама цаца…“(“Кит”, 1970) , „Турското ни кафе е виетнамско“ (Селянинът с колелото, 1974), „Въх, уби мъ!“ (Криворазбраната цивилизация, 1975), „Аз, например може и да не съм прав, но кюфтетата без лук не ги одобрявам“ (Вилна зона, 1975) „Може да е “Сейко”, но е назад“ и „Аре прего, ма!“(Оркестър без име, 1982г.) “ – Ама и между софиянците имало големи серсеми. – Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има“(Баш Майстора – На море, 1982), „Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ (Куче в чекмедже, 1982), „Като говориш с мен, ще мълчиш!“ (Дами канят, 1980)

 

„Ибах ва“ също се возвиси до пантеона на бг жаргона и задължителните филмови реплики местно производство.