Нагорни Карабах пред заплаха от нова война

| от |

Юрий Рокс, „Независимая газета“

На 8-9 август в Сочи предстои да разговарят президентите на Азербайджан и на Армения – Илхам Алмиев и Серж Саркисян. Рязко изострена, ситуацията в зоната на карабахския конфликт има нужда от разведряване. Загуби претърпяха и двете страни, престрелките станаха постоянни, използвана бе дори артилерия. Азербайджан започна да прехвърля тежка техника към допирната линия между силите в зоната на конфликта.

Всяка страна обвинява другата за ескалацията на напрежението. Няма смисъл да цитираме изявления на официални
лица и ведомства – крайно войнствени и „с предупредителен характер“. Малко преди изострянето Минската група (МГ) на ОССЕ, подпомагаща преговорния процес, направи опит да организира среща на върха, както бе предложил президентът на Франция Франсоа Оланд при обиколка из Южен Кавказ.

На експертно ниво прозвучаха мнения, явно санкционирани отгоре: лидерските срещи заради самите срещи вече са изгубили смисъл; преговорите си струват само ако има шанс за конкретни резултати.

А ситуацията в Нагорни Карабах лека-полека се нажежаваше. Отначало арменската страна съобщи, че е ликвидирала група диверсанти. При обезвреждането й загинал арменски военнослужещ, ранени били граждански лица. Азербайджан не прие тази версия и заяви, че не ставало дума за диверсанти, а просто за „карабахски бежанци, на които им домъчняло за родния край“. По данни от местни източници, през следващите дни акциите отвъд допирната линия между страните в конфликта станаха системни, а престрелките и локалните битки плъзнаха извън Нагорни Карабах и започнаха да избухват на границата между Азербайджан и самата Армения.

Баку не крие, че води мащабна предислокация на войски в посока Карабах. В събота например шефът на пресцентъра към
министерството на отбраната Вагиф Даргяхли заяви пред журналисти, че Азербайджан има право да мести военна техника из своите земи: „Движението има планов характер и може да се осъществява във всяка посока. Не сме длъжни и няма да даваме сметка за това пред когото и да било“. Според независими източници от Нагорни Карабах азербайджанската авиация е започнала обиколни полети над допирната линия. Арменската страна естествено не гледа всичко това със скръстени ръце.

На този потискащ фон руското външно министерство, Държавният департамент на САЩ и ОССЕ едновременно приканиха Ереван и Баку да спрат провокациите и незабавно да седнат на преговорната маса. А малко след това премиерът на Армения Овик Абрамян информира при работно посещение в провинцията, че Саркисян и Алиев може да се срещнат към края на седмицата в Сочи.

Според Андрей Арешев – експерт по Южен Кавказ, рязкото изостряне по допирната линия между страните в Нагорни Карабах и на арменско-азербайджанската граница засега не е необратимо.

„Повишеното напрежение може да се дължи и на вътрешни, и на външни причини. Карабахският конфликт има сложна вътрешна динамика и през всичките последни години съпредседателите на МГ на ОССЕ създаваха по-скоро привидно впечатление, че нещата се решават. Вината за инцидентите например бе разпределяна равномерно между всички страни в конфликта, без ясно да се посочи кой точно има интерес напрежението да ескалира. Ето че и сега изявленията на посредниците са направо беззъби“, заяви Арешев пред „Независимая газета“.

Според експерта Ереван, поел курс към членство в Евразийския икономически съюз, е подложен на системен натиск от страна на Запада и нищо чудно нарасналото напрежение около Нагорни Карабах да е част от тези системни усилия, при положение че в публичната плоскост отговорността ще се прехвърля върху Москва.

„Не изключвам да се актуализират и други конфликти по периметъра на руските граници – в Приднестровието например, с цел да бъде създадена ситуация, максимално трудна за Москва, налагаща й да се разкъсва между няколко „фронта“, и пръстенът от конфликти около границите на Русия да придобива все по-ясни очертания“, прогнозира Арешев. По думите му, за да се оправят нещата, руската дипломация трябва да действа по-активно, водейки самостоятелен външнополитически курс, формиран не въз основа на тесни групови интереси или криворазбрана „международна
солидарност“, а на базата на националния интерес.

Илгар Велизаде – аналитик от Баку, оглавяващ политологическия клуб „Южен Кавказ“, споделя мнението на руския
си колега, че „събитията по допирната линия между войските в зоната на карабахския конфликт за пръв път от дълги години изправиха страните пред вероятна пълномащабна война“.

„Напоследък участниците в конфликта стремително се въоръжаваха. Миналата година режимът за спиране на огъня бе нарушен над 3000 пъти, а за седемте месеца на текущата година – десеторно повече. При днешната патова ситуация в преговорния процес нещата можеше да се изострят всеки момент“, каза Велизаде пред „Независимая газета“. Политологът изрази съмнение, че азербайджанският и арменският лидер наистина ще се срещнат в Сочи тази седмица – „може би ще преговарят външните министри“.

Според Илгар Велизаде днес е крайно необходимо да се търси по-активно път към приключване на проблема не чрез половинчати решения, а въз основа на договорености, водещи към траен и стабилен мир. „Вместо да се обявява за цел укрепване на примирието, трябва да се подготвя база за коренно решаване на въпроса“, заяви Велизаде. Междувременно той опроверга раздухваните слухове за някакво споразумение Армения да се изтегли от няколко района в т. нар. буферна зона около Нагорни Карабах в замяна на мир и възстановяване на отношенията. „Точно това е подходът с половинчатите решения, за който споменах“, изтъкна наблюдателят.

„Независимая газета“ потърси за коментар Давид Бабаян, зам.-ръководител на президентската администрация в
Нагорнокарабахската република. Също като Велизаде той опроверга „данните“, че арменците са напуснали пет от седемте района около Нагорни Карабах. Само спекулация са според него слуховете, че „Москва и Баку преговарят за влизане на Азербайджан в Евразийския икономически съюз и че Карабах би могло да стане един вид разменна монета в процеса“.

„По ред причини това е нереално да стане. Нагорни Карабах не се връща и не може да се върне към миналото. Това важи и за статута, и за границите. Най-важното за нас е да гарантираме сигурността на Нагорнокарабахската република по целия граничен периметър“, заяви Бабаян.

Не бива според него да се обвързва евентуалното членство на Азербайджан в ЕАИС с проблемите на Арцах (Нагорни Карабах, бел. на изданието).

„Ситуацията с нашите граници трябва да се разглежда рационално. В случай на някаква размяна, тоест ако границите се
променят, страните трябва да чертаят граничната линия с оглед на всички промени, за да бъдат те равнозначни. Азербайджан ни е предлагал промени в границата и преди – например срещу газ или различни комуникации. Ако обаче утре азербайджанската страна поеме контрола над териториите и спре газа, да речем, ще успеем ли отново да си върнем тези земи? Естествено не. Затова приказките, че е постигнато споразумение да се прехвърлят някакви райони на Азербайджан, са спекулация“, каза карабахският политик.

По думите му единствено възможен начин за уреждане на конфликта си остава пълноценното участие на Степанакерт в
преговорите, но „Баку протака решаването на въпроса“. Накрая Давид Бабаян съобщи, че в неделя преди пладне около допирната линия е било далеч по-спокойно, отколкото предните дни. /БТА/

 
 
Коментарите са изключени за Нагорни Карабах пред заплаха от нова война