shareit

Надежда за едно по-толерантно бъдеще

| от |

Резултатът от президентските избори в Румъния може да се окаже най-позитивното политическо събитие в Европа тази година. То е окуражително за трите проблема в Централна и Източна Европа – проблемната етническа политика, безкрайната борба срещу корупцията и задълбочаващия се спор между Евроатлантическия океан и Русия.

Победител на изборите стана Клаус Йоханис, кметът дясноцентрист на Сибиу, който удържа победа над премиера лявоцентрист Виктор Понта. Триумфът на Йоханис е специален с това, че той произхожда от германското малцинство в Румъния.

След вълни на имиграция в комунистката и посткомунистката ера етническите германци представляват 1% от 20-милионното население на Румъния. Парливият мирис на национализма често се просмуква в румънската политика и това могат да потвърдят унгарското и еврейското малцинства в страната.

Румънците показаха изключителна зрялост в неделя, избирайки кандидат от етническите малцинства за свой държавен глава. За много гласоподаватели политическите програми и обаянието на двамата кандидати имат по-голямо значение от етническата им принадлежност. Това важи в най-голяма степен за румънските гласоподаватели, живеещи в градовете на Западна Европа. Те гласуваха преобладаващо за Йоханис.

Малко европейски държави, без значение на запад или изток, могат да се похвалят със същото. Да не би България да е имала етнически турчин за президент? А Италия премиер от населения с етнически германци Южен Тирол? Или пък Великобритания – премиер с афрокарибски произход?

В регион, чиято история е пълна с етнически мотивирано политическо напрежение, изборите в Румъния дават надежда за толерантно бъдеще.

Фактът, че Йоханес бе избран заради навярно най-категоричната антикорупционна програма на който и да е румънски кандидат-президент или премиер в 25-те години след комунизма, показва, че румънският гласоподавател се противи не по-малко от западните партньори на страната срещу корупцията в румънските политика, бизнес кръгове и обществена администрация.

В началото на октомври помощник-държавният секретар на САЩ по европейските въпроси Виктория Нюланд предупреди: „В Централна Европа туморът на упадъка на демокрацията и корупцията заплашва да срине мечтата, за която толкова много хора работиха след 1989 г.”

Като дясноцентристки политик и етнически-германец, Клаус Йоханис има отлични връзки с Ангела Меркел – германският канцлер християндемократ.

Корупцията е най-дълбоко вкорененият проблем в Румъния. Един от бившите премиери на страната, Адриан Нъстасе, има две присъди по обвинение в корупция. Последната предизборна кампания се проведе на фона на скандал, включващ високопоставени политици, за вземане на подкупи.

Инициираната от Йоханис промяна няма да се случи за един ден, но издигането му до президентския пост е знак, че е по-малко вероятно политическите класи да се отърват безнаказано за очебийните злоупотреби със служебното положение.

Победата му на изборите трябва да затвърди решителността на НАТО и ЕС да се изправят срещу усилията на Русия да разшири своето политическо, военно и икономическо влияние върху Балканите и Черноморския регион.

В някои отношения Румъния е по-малко податлива на руския натиск, отколкото нейните съседки. Зависимостта й от руските енергийни доставки е по-ниска. А като неславянска държава, тя е неподатлива на панславизма и таи не илюзии за това как Кремъл разполага силите си. И въпреки това, от време на време се чуват румънски политици да подкрепят идеята за сключване на сделка с президента Владимир Путин, което ще направи възможно постоянното влияние на Русия над Югоизточна Украйна.

Малко вероятно е Йоханис да се заиграе с подобни идеи. Като етнически германец и дясноцентристки политик, той има отлични отношения с Ангела Меркел. Той споделя мнението й за опасността, която представлява както руската интервенция в Украйна, така и подкрепата на Москва за отцепническия молдовски район Приднестровие. Под ръководството на Йоханис Румъния може да се очаква да допринесе за една по-единна позиция на ЕС по отношение на Русия.

The Financial Times/Фокус

 
 
Коментарите са изключени