На пътя Skoda Fabia – третият от династията

| от |

Новият брой на списание auto motor und sport Bulgaria е на пазара от утре, а ексклузивно само за читателите на Chronicle.bg представяме водещата история в него. Още много интересна информация от света на автомобилите можете да намерите на www.ams.bg

На пътя Skoda Fabia  – третият от династията

Моделът Fabia на чешката марка Skoda навлезе в третия етап от своето еволюционно развитие. Първи впечатления от новото издание на един от лидерите в сегмента на малките автомобили в Европа.

Първото нещо, което прави силно впечатление в новото поколение на Skoda Fabia, е неговата значително променена външност. От една страна автомобилът може безпогрешно да бъде разпознат като член на моделното семейство на Skoda, а това автоматично изключва евентуална радикална смяна в посоката на дизайна. Факт е обаче, че новата Fabia изглежда коренно различно от своя предшественик и това се дължи не толкова на някакви основополагащи промени във формите на каросерията, колкото в преосмислянето на нейните пропорции. Докато второто издание на модела имаше тясна и сравнително висока каросерия, сега Fabia притежава почти атлетична стойка – особено когато автомобилът е поръчан с някой от опционалните варианати за 16- и 17-цолови колела. Този ефект съвсем не е изюзия – широчината на каросерията е нараснала с цели 9 сантиметра, а височината е снижена с малко повече от 3 см. Възможностите за индивидуализация на автомобила са се умножили многократно в сравнение с предшественика – още един пункт, по който моделът бележи сериозен качествен напредък.

Изграден на напълно нова технологична платформа

Новостите обаче тепърва започват – Fabia се превърна в първият модел от малък клас в рамките на концерна Volkswagen, който е изграден на основата на новата модулна платформа за автомобили с напречно разположен двигател, наричана накратко MQB. Това означава, че малкият чешки автомобил има реалния шанс да се възползва от огромна част от най-съвременните технологични достижения, с които VW разполага към момента. Един от най-значимите плюсове на новата конструкция е възможността за максимално ефективно използване на наличния вътрешен обем – отвътре Fabia не само е станала по-просторна от своя предшественик, но може да се похвали и с най-големия багажник в своя сегмент – номиналният обем на товарното отделение възлиза на типичните за по-горния клас 330 литра.

Малък, но зрял

Сериозен прогрес личи и по отношение на впечатлението за качество – докато предишното издание на модела беше солидно изработено, но оставяше се усещаше по-скоро семпло, новата Fabia плътно се доближава до представителите на по-горната ценова категория. Това усещане за засилва още повече на пътя – с прецизна водимост, стабилно поведение както по участъци с много завои, така и по-магистрала, слабо странично накланяне на каросерията и забележително гладко абсорбиране на неравностите по пътя, ходовата част на Fabia се представя на извънредно високо за класа равнище. За отличния комфорт на пътуване допринася и впечатляващо ниското ниво на шум в купето.

Според чешките инженери разходът на гориво при новите двигатели е намален средно със 17 процента в сравнение с предходния модел. Отначало моделът ще се предлага с два атмосферни трицилиндрови мотора с 60 и 75 к.с., два бензинови турбомотора (90 и 110 к.с.), както и с две турбодизелови машини. Догодина се очаква особено икономичен Greenline модел със 75 к.с. и официален среден разход от 3,1 л/100 км. По време на първите изпитания на Fabia имахме възможността да съберем впечатления от четирицилиндровия бензинов турбомотор 1.2 TSI във варианти с 90 и 110 к.с. Макар да използват идентичен в основата си задвижващ агрегат, двете модификации се представят доста различно – една от причините за това се корени във факта, че по-слабата от тях се куплира с 5-степенна трансмисия, а по-мощната разполага с шест предавки. Заради стремежа си да снижат нивото на оборотите, а с това да намалят разхода и шума, чехите са избрали доста дълги предавателни числа за предавателната кутия на варианта с 90 к.с., което в много случаи отнема част от темперамента на иначе отличния мотор. При моделът с 110 к.с. шестстепенната предавателна кутия подхожда идеално на характера на двигателя, което го превръща не само в по-динамичната, но и по-икономичната в реални условия алтернатива.

Текст: Божан Бошнаков
Снимки: Skoda

ТЕХНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Каросерия

Петместен хечбек, дължина х широчина х височина 3992 x 1732 x 1467 мм, междуосие 2470 мм, собствено тегло 1109 кг, обем на багажника 330 л.

Ходова част

Независимо окачване отпред, тип Макферсън с напречни носачи, отзад торсионна греда, с винтови пружини и телескопични амортисьори; вътрешно вентилирани дискови спирачки отпред, барабанни отзад.

Силово предаване

 

Предно предаване, петстепенна механична трансмисия.

 Двигател

 

Четирицилиндров редови бензинов мотор с директно впръскване, с турбокомпресор и охладител на сгъстения въздух, работен обем 1197 см³, мощност 66 кВт  (90 к.с.) при 4400-5400 об./мин, максимален въртящ момент 160 Нм при 1400-3500 об./мин.

 

Динамични характеристики

 

0-100 км/ч     10,9 сек

Максимална скорост     182 км/ч

Среден разход на гориво по ЕСЕ 95Н 4,7 л/100 км

 

Заключение

 

(четири воланчета)

 

Новото поколение на Fabia е нагледно доказателство колко зрял може да бъде един модел от малкия клас. С богати възможности за избор на модерни двигатели и трансмисии, увеличено вътрешно пространство, множество полезни във всекидневието решения, значително подобрено усещане за качество и още по-впечатляващ в сравнение с преди баланс между комфорт на возене и динамична водимост, новата Fabia в момента може би заслужава да се окачестви като най-добрият продукт в своя сегмент.

По-широката и по-ниска каросерия на новата Fabia кара фигурата й да изглежда значително по-атлетична в сравнение с тази не предшественика. Изборът от индивидуализиращи решения е разнообразен.

 

Много добро впечатление за качество, безупречна ергономия, множество практични решения и най-големият багажник в класа – новата Fabia демонстрира впечатляваща за един представител на малкия клас технологична зрялост.
kor 12.indd

В актуалния брой на водещото месечно автомобилно списание в България ще намерите също:

  • Теория на еволюцията – поглед към постиженията на автомобилната техника и техните предвестници от миналото
  • Rolls-Royce Silver Cloud I и Phantom Series II Drophead Coupe – великолепен завършек на сезона на кабриолетите
  • Nissan Pulsar – след дълго отсъствие японската компания отново предлага в Европа компактен хечбек
  • Зад волана на новото Volvo XC 90
  • Три актуални кросоувъра: сравняваме Kia Soul, Mini Cooper Countryman и Nissan Juke
  • Сто хиляди километра с Audi A6
  • Ferrari F12 Berlinetta – италианската спортна икона в подробен тест на auto motor und sport
  • Новости от Ловеч – сглобяваният в България Great Wall H6 вече се предлага и с бензинов турбомотор
  • Добре дошъл в Европа – новият Ford Mondeo дебютира на Стария континент
  • Три класически мощни кабриолета на Jaguar от различни епохи: XK 150, E-Type и XJ-S
  • Във Формула 1 Хамилтън спечели голямата битка с Розберг

Fa_009

 
 

Войната на австралийското правителство срещу птиците ему и други напасти

| от Радослав Тодоров |

Може би досега сте били на мнение, че военни конфликти на континента Австралия никога не е имало? Е, значи е време да се запознаете с една масова, жестока и безмилостна война срещу двуметров коварен и бърз както вятъра противник, която се води през късната и печална есен на 1932 година. Тя е известна като „Войната с Ему” (на английски ‘Emu war’ или ‘Great Emu war’).

През Първата Световна война над 330 000 австралийски войници в състава на Австралийско-Новозеландския експедиционен корпус пристига в Европа. Те участват и в британския десант при Галипополи, където се разиграва изключително кървава и пагубна за съюзниците битка, взела животите на стотици хиляди хора. Австралийци се бият по-късно и срещу германците на Западния фронт. Но дакто те воюват по фронтовете из Европа, в далечната им родина, техните собствени ниви и ферми са нападнати от многоброен, коварен, бърз и безпощаден враг – десетки хиляди двуметрови птици Ему.

еми 1

През 1932 г., след подадени масови жалби от местни фермери в окръг Кемпиън (Западна Австралия), че зърнените им посеви са нападнати от колосално количество едри птици, правителството решава да изпрати армията срещу тях за да овладее положението. Интересното е, че в боевете участват австралийски и британски ветерани от Първата световна война, които след края й са получили земя за обработване в региона. Покрай Голямата икономическа депресия в Европа и САЩ през 1929 г. те са насърчавани да вложат всичко в производството и експорта на зърно, поради което нападенията на безкрилите гигантски птици над посевите им стават огромен проблем.

Боевете започват на 2 ноември, източно от град Пърт. Ген-щаба взима решение да изпрати картечни роти срещу нашествениците. Но точно тогава в Австралия започва дъждовния сезон, равнините се превръщат в тресавища и австралийската армия затъва до уши в тях. Докато еволюционно адаптираният към околната среда дългокрак враг успява далеч по-добре да оперира в тази ситуация!

На 2 ноември местните хора забелязват рота от 50 Ему и заедно с войниците им устройват засада. Разнася се оглушителният трясък на картечниците. Но птиците се разпръскват на малки групи и се измъкват от концентричния картечен огън.

На 4 ноември на помощ се налага да пристигне и артилерия. Фермерите и войниците устройват засада на подразделение от около 1000 емута. За съжаление картечницата, която се изправя непосредствено пред тях, явно прегряла от експлоатация през последните дни, засича и от 1000 птици са убити само 20.

До 8 ноември по време на проточилите се преследвания и беове са убити едва около 50 противника, а мунициите са вече на привършване .

Тогава Ему решава да премине в контраатака и отново напада пшеничните полета на Западна Австралия.

Намесва се премиера Джеймс Митчел и на 12 ноември изпраща нови свежи австралийски военни части, които са се сражавали в Европа с турци и германци. Армията за първи път е снабдена и с автомобили, за да може войската да се изравни по маневреност с противника.

еми 2

На 13 и 14 ноември най-накрая на врага е нанесено решително поражение.

Към 2 декември победата на терен е почти пълна и на 8 декември главнокомандващият австралийската армия се завръща триумфално в столицата за доклад. В доклада се посова че за 1 убит противник Ему армията е изразходвала по 10 патрона. Счита се че голяма част от ранените противници са загинали понеже Ему нямат болници и санитари.

Но въпреки отблъскването на врага, пораженията които той понася, са незначителни спрямо общата му численост, а и неговата популация много бързо се регенерира. Така че нашествията му се възобновяват още на следващата година. През 1934, 1943 и 1948 г. фермерите отново искат помощ от правителството, но покрай Втората световна война армията няма възможност да участва в бойните действия и на фермерите занапред им се налага да се въоръжават и оправят сами.

ему 3

Поради уникалните особености на местната флора и фауна Австралия често има подобни проблеми и се налага правителството и военните да се намесват когато нещата излизат от контрол.

Такъв е случая когато за първи път зайците и плъховете пристигат покрай първите заселници. При липса на естествени врагове (ако изключим кучето Динго, което също е докарано от хората) у тях се наблюдава взривна популация и дупките им в земята буквално превръщат континента в швейцарско сирене. Въпреки масовите акции по изтребването им, резултатите са подобни на тези от великите войни срещу Ему.

Повече успех австралийците жънат например при борбата с разпространяващата се пустиня извършвайки масови акции по засаждане на сухолюбиви растения по „фронтовата линия” на настъплението на пясъците. 

Последната голяма и за щастие успешна война на австралийците се водеше допреди само десет години срещу… камилите. Откакто за първи път домашни камили успяват да избягат в дивото, се оказва, че Австралия е била страната за която винаги са мечтали. Само за няколко десетилетия популацията им нараства до 50 000 през 1972 г. и скача на над 2 000 000 до началото на нашия век. А това вече си е огромен и опасен и за хората враг, особено разгонените мъжкари, които полудяват през размножителния сезон и газят всичко по пътя си. Напредъка на цивилизацията и технологиите обаче си казаха думата. Снайперисти от хеликоптери отстрелваха екземплярите, а в същото време в страната припечелиха и по-предприемчивите хранителни вериги включвайки в менюто си бургери с камилско месо.

 
 

Нова социална мрежа бавно превзема света

| от chronicle.bg |

Казва се TikTok и идва, както почти всичко неодушевено в живота ни, от Китай.

За две години мобилното приложение вече има повече от половин милиард потребители, а 40% от тях са извън Китай. С него те могат да споделят видеа, в които готвят, танцуват или правят каквото и да е.

TikTok успя да излезе извън границите на държавата за разлика от останалите големи социални медии като WeChat, Sina Weibo и Youku.

В момента създателите ByteDance са в преговори със SoftBank за инвестиция, която ще оцени компанията на около 75 милиарда долара. Това е огромен скок след 20-те милиарда, на които беше оценена миналата година.

От ByteDance сами наричат себе си компания на изкуствения интелект. Той е основният механизъм, по който приложенията й решава какво искат хората. За да илюстрираме колко е силен този механизъм, ще кажем, че китайците използват името на друго приложение на компанията, Douyin, като част от жаргонна фраза, която описва хора залепени за телефона си. Потребителите на новинарската им приложение „Jinri Toutiao“ пък прекарват в нея средно 74 минути на ден.

Първият международен продукт от компанията идва през 2015, а от миналата година се правят целенасочени усилията за развиване извън местния пазар. Само за 10 месеца ByteDance купи видео стартъпа от Лос Анджелис Flipagram, пусна TikTok и купи платформата musical.ly за 800 милиона долара. Сега Flipagram вече е Vigo, а потребителите на musical.ly бяха прехвърлени в TikTok.

Този ход направи ByteDance петият най-голям производител на мобилни приложения в света по брой сваляния. Заради потенциала пред рекламодатели е огромен особено с видео аповете, които привличат предимно тийнейджъри. 

Изпълнителният директор на компанията Жанг Юиминг, на 35, е бивш служител на Microsoft. Негови колеги го описват като човек, който силно размишлява върху технологиите и и прекарва повечето си свободно време в програмиране.

 
 

Иновации в нагряването на тютюна

| от |

Нагряването на тютюн е потенциално по-малко рискова алтернатива, тъй като по този начин тютюнът се нагрява, а не се изгаря.

glo е основният продукт на Бритиш Американ Табако в категорията устройства за нагряване на тютюн. С едно зареждане устройството може да се ползва до 30 сесии. То нагрява тютюна до приблизително 240°C без да го изгаря и затова не се образува пепел, като миризмата е много по-малко*. В резултат от нагряването се формира пара, която съдържа около 90-95% по-малко токсични вещества спрямо дима от конвенционална цигара**, като това прави този процес потенциално по-малко рисков спрямо тютюнопушенето. glo използва Dunhill Neostiks в три разновидности: Navy Blue, Yellow и Green.

glo е вече на пазара в Япония, Южна Корея, Швейцария, Канада, Русия, Румъния, Италия, Сърбия, Хърватия, Казахстан, Украйна, Гърция, Чехия и Полша.

___

* В сравнение с конвенционалните цигари, когато са запалени. Тези характеристики не означават непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

** При сравнение между стойностите на 9 вредни компонента, налични в дима на стандартната цигара 3R4F (около 9 мг катран) и в парата, отделяна при нагряване на тютюн чрез glo, за които Световната здравна организация препоръчва намаляване поглъщането им с цигарения дим. Тази характеристика не означава непременно, че този продукт е по-малко вреден от другите тютюневи изделия.

 
 

Интернет поезията: нова форма на изкуство или евтин търговски трик?

| от chronicle.bg, по The Atlantic |

През деня Том работи като чиновник в подземните етажи на банката „Лойдс“. Службата му е в отдела по чуждестранни транзакции, денят започва в 9 и свършва в 17. В свободното си време, когато не попълва документи, пише поезия.

Том е познат на широкия свят като Т. С. Елиът. Става чиновник през 1917 г., когато най-популярните му поеми вече са публикувани и е известен. Но дори при тези обстоятелства, не може да свърже двата края. Събира финансови помощи от приятели и тревогата около въпроса с парите го докарва до нервни кризи.

Поезията винаги е била форма на изкуството, но рядко е била и кариера, дори при легендарните поети. Повечето от тях са вършили най-различни работи от миячи на чинии, шофьори на камиони, застрахователни агенти или пощальони до доктори. Животът им винаги е бил раздвоен между две жизнени потребности: изкарването на пари и правенето на изкуство.

Един пример за това как се е променила средата, в която съществува поезията е 26 годишната , вече световноизвестна поетеса, Рупи Каур. Канадката вече е надминала Омир и неговата „Одисея“ по продажби. Първата й стихосбирка, „мляко & мед“е преведена на над 40 езика и от нея са продадени 3.5 млн. копия.

Всичко започва от Tumblr, където Каур публикува своята поезия и постепенно се преориентира към Instagram. Но социалната мрежа не може да покрива разходите й. После, през 2014 г., „мляко & мед“ е публикувана и стига до върха на списъка с бестселъри на The New York Times. Именно тогава авторката осъзнава, че това може да я издържа. Успехът не закъснява. Само за последната година тя се появява в шоуто на Джими Фалън, влиза в списъка „30 под 30″ на списание „Форбс“, продава новата си книга в Индия и Великобритания и приключва турне по промотиране в САЩ. Към момента има над 3 млн. последователи в Instgram.

Това обаче е част от една по-голяма тенденция. Откакто на пазара се появява „мляко & мед“ поезията става един от най-развиващите се жанрове в издателския свят. Според маркетинговите проучвания, 12 от 20-те най-продавани поети на 2017 г. са Instagram поети, които комбинират издаването на хартия с привличащи окото публикации в социалната мрежа. Към днешна дата, според организациите за изкуства в САЩ, 28 млн. американци четат поезия – най-високият брой на читатели за последните две десетилетия.

Възходът на Insta-поетите обаче, не се случва мигновено и с появата на Рупи Каур. Преди нея една камбоджанско-австралийска поетеса на име Ланг Лив добива широка популярност, благодарение на социалните медии. Литературен агент я забелязва и през 2013 г. първата й стихосбирка е издадена и се продава в над 150 000 копия. Резултатът е забележителен.

Пет години по-късно светът на поезията вече е наситен с редица популярни личности, тръгнали именно от социалните мрежи. Клео Уейд, на 29 години, популярна със своите мантри. Атикус, който носи маска, за да крие самоличността си. Р. М. Дрейк, който тръгва също от Tumblr и стига до 1.8 млн. последователи в Instagram. Всички тези автори постигат рекордно високи продажби на хартиените си издания.

Един от хората, които открояват тенденцията е Чад Харбах, редактор на списанието „n+1″, който през 2010 г. отбелязва, че има два вида литературна култура в Америка. Тази на университетите, подготвящи автори на художествени произведения и тази на нюйоркските литературни кръгове. Но се появява и трета – културата на Интернет. Тези автори често нямат специализирана подготовка, а издателите им са пръснати из цялата страна и често са малки като влияние. Очевидно социалните мрежи са спомогнали за спукването на балон, който в продължение на десетилетия е бил запазен само за интелигенцията, управлявана по традиционни ценности. Това отваря границите за всички хора от всички раси и полове.

Поетите от социалните мрежи не само артисти – те са изпълнители. Те хора печелят най-много от хартиените си издания и събития на живо, но всичко това става възможно благодарение на Instagram и другите производни платформи. Каур, която заема първенството в тези редици, е казвала, че възприема поезията като управление на бизнес. Един неин ден може да мине в цял ден писане, ангажименти на турне или време в офиса заедно с колегите си за организиране проекти.

Изграждайки си такава солидна база от фенове, всички тези поети могат да печелят и от онлайн търговия. И някои го правят. Щамповани чаши с тяхна поезия, ръчно написани поеми в рамка, постери, талисмани… всякакви предмети.

Подобно Багряниния опит за рекламиране не пудра „Идеал“ преди около век у нас, творчеството на някои от поетите става рекламен лозунг за кампании на известни модни брандове. Кецове Nike, реклами на Gucci, миналата година на Седмицата на модата в Ню Йорк модели рецитираха поезия от модния подиум.

Може би пък този феномен е очакван и естествен предвид природата на социалните мрежи, където можеш да видиш кратко изречение, да харесаш и да продължиш надолу в нюзфийда за секунди. Колкото е по-тъжно, толкова по-добре. Ограничените граници на публикациите в Instagram стимулират кратките изказвания, късите афоризми, цитатът, който не изисква време за прочитане и е лесен за разбиране. Повечето поети в Instagram ни съветват как да водим по-добър живот – как да излекуваме разбитото си сърце, как да вярваме в себе си, как да преследваме мечтите си. В една платформа, която идеализира до небесата естетичния и визуално приятен начин на живот в храненето, пътуването и модата, поезията е поредният вдъхновяващ аспект, който бляскавият Instagram може да „осинови“.

Малко по-рано тази година поетът Ребека Уотс критикува Instagram звездата Холи Макниш, казвайки, че работата й не е на поет, а на „личност“. Уотс определя Instgaram поезията като аматьорщина и търговски трик, който е по силите на всеки. „Поезията, в която няма изкуство, продава. Читателят е мъртъв. Да живее консуматорското съдържание и моменталното признание, което то привлича.“

Но поезията трябва да се адаптира към променящия се свят. Специално тя, често е виждана като нещо, съществуващо във вакуум, в който човек се затваря,  за да мисли с часове върху вечните истини и великите мистерии на съществуването ни. На практика обаче, тя винаги е била повлияна от технологиите и медията, която я доставя до хората, твърди Рейчъл Алън – един от редакторите на литературното списание Granta, достъпно и у нас.

Тя добавя, че все още списанието получава общо близо 2000 хиляди нови лирически произведения и публикува и дълги поеми (в някои случаи по пет страници). Кандидатстването в програмите по писане на поезия в университетите също не е намаляло. Така че според Алън всички съвременни проявления на поезията биха могли да съществуват заедно.

Все още не можем да кажем с точност до колко влиянието на Instagram (пък и на всички социални мрежи) е променило света на поезията. Причината за това е, че те все още са в обръщение. Но триумфът на автори като Рупи Каур не може да бъде отречен. Те са феномен, който е интересен. И в някои случаи забележителен. Въпросът, както винаги когато се появи нов феномен, е колко дълго той ще бъде актуален и какво ще остави след себе си?