На лов за чужденци в Москва

| от |

Настане ли вечер, по улиците на Москва излизат патрули, които се отправят на лов за нелегални имигранти. Облечените в черно млади руснаци са убедени, че само с тяхна помощ Русия може да се справи с чужденците, пише Дойче веле.

Седем мъже на възраст между 20 и 35 години всяка вечер обикалят центъра около Кремъл. Всичките са широкоплещести, облечени са в черно, някои носят и палки на коланите си. Целта на обиколката им е да открият гастарбайтери от Централна Азия, които пребивават незаконно в руската столица, и да ги предадат на полицията. Ръководителят на групата Игор Мангушев обяснява, че тази вечер са тръгнали да разкрият група чужденци, които живеят незаконно в една изоставена къща. Става дума за около 15 души. „Нелегалните имигранти са проблем за цяла Москва, който ние трябва да разрешим“, изтъква Мангушев.

Има ли заплаха за обществото?

Седмината мъже обикалят веднъж в седмицата, и то от две години насам. Междувременно този вид групи са доста на брой. Те получават информация за това къде пребивават нелегалните мигранти чрез социалните мрежи. „В действията ни няма нищо незаконно“, твърдят мъжете. Те обясняват, че в крайна сметка се вика полицията – веднага, щом бъдат открити нелегално пребиваващи чужденци. По-рано полицията се отнасяла скептично към подобни патрулиращи групички, но междувременно разчита на тяхната подкрепа. „Самите власти са твърде корумпирани, за да се справят със ситуацията“, казва Михаил, който не желае фамилията му да бъде споменавана. Той допълва: „Хората, срещу които са насочени акциите ни, имат чувството, че могат безнаказано да правят каквото си искат. Ако това продължава така, скоро нашето руско общество ще стане руско-ислямистко“.

rus

След като изрича тези думи, Михаил се впуска в действие – той трябва да разбие вратата на набелязаната къща. Там обаче те откриват едва трима, а не 15 души. И тримата са от Узбекистан – един мъж, съпругата му и нейната сестра. Твърдят, че документите им са наред, но изглеждат доста нервни.

Не след дълго пристигат полицаи, които задържат тримата узбеки, за да проверят документите им. Опасността да бъдат екстрадирани е доста висока, защото вероятността да са си набавили всички необходими документи в московската бюрократична джунгла е почти нула.

В търсене на вътрешния враг

Официално в Москва живеят 200 000 гастарбайтери, но предположенията са, че реалният им брой е 2 милиона. Те имат нужда от Москва, за да печелят пари, а Москва има нужда от тях в качеството им на евтина работна ръка. Често те са обект на тежка експлоатация. Работодателите им се отнасят към тях като към роби.

Все пак и в Москва има организации, които оказват подкрепа на чужденците. Както на гастарбайтерите, така и на бежанците – например на тези от Сирия. Неправителствената организация „Гражданска подкрепа“ е една от тях. В чакалнята ѝ винаги е пълно. А напоследък страхът на имигрантите е по-голям от когато и да било, разказва сътрудничката на „Гражданска подкрепа“ Елена Буртина. „Винаги се е търсел някакъв вътрешен враг. Борбата срещу него е оправдавала мерки от типа на орязването на демокрацията и на демократичните институции. Първо бяха чеченците, след това грузинците, сега са гастарбайтерите, но всъщност става дума за всички имигранти“, обяснява Елена Буртина.

 

 
 

„България Ер“ с три приза на авиационните награди Sky Awards 2018

| от chronicle.bg |

„България Ер“ бе отличена с голямата награда „Най-предпочитана авиокомпания на българския пазар“ на годишните престижни награди Sky Awards 2018.  Отличията бяха връчени на Международния ден на гражданската авиация в присъствието на официални гости, представители на авиокомпании, собственици и управители на туристически агенции и медии. Te се присъждат от международно жури въз основа на онлайн гласуване сред българските пътници и професионалисти. Номинирани за наградата в същата категория бяха Lufthansa и Turkish Airlines.

Националният превозвач спечели награди и в още две категории – „Най-предпочитана авиокомпания за къси и средни полети от/до България“ (Sky short/middle haul) и “Най-предпочитана авиокомпания от професионалистите“ (Sky Friend). Победителите в отделните категории се определят на база на онлайн проучване сред пътници и професионалисти, което се e провело от организаторите на конкурса APG Bulgaria в периода 30.10-29.11.2018 г. В него са участвали 237 професионалисти от туристическия бизнес и 3 940 пътници.

 
 

Бен Афлек и Оскар Исаак в „Triple Frontier“ от Netflix (ТРЕЙЛЪР)

| от chronicle.bg |

Netflix имаше много добра година по отношение на авторските филми с „The Ballad of Buster Scruggs“, „July 22″ и „Roma“, както и други. И няма никакво намерение да спира и през 2019.

Стрийминг платформата пусна трейлър на „Triple Frontier“, пълен със звезди и режисиран от Дж. С. Чандор („All Is Lost“ и „A Most Violent Year“). Филмът събира отново Чандор с Исаак като тях ще се присъединят Бен Афлек, Педро Паскал, Чарли Хънман и Гарет Хендлънд.

Официалният синопсис на „Triple Frontier“ е:

„Екип от бивши агенти от Специалните служби (Афлек, Исаак, Хънман, Хендлънд и Паскал) се събират отново, за да организират обир малко населена зона в Южна Африка. За първи път в престижните им кариери, тези невъзпяти герои ще предприемат мисия за себе си, а не за родината. Но когато всичко се преобърне неочаквано и излязат извън контрол, уменията им, лоялността им и моралът им ще бъдат изпитани в борба за оцеляване.“

„Triple Frontier“ е един от няколкото основни драми, които ще видим от Netflix през 2019 година заедно с „The Irishman“ на Скорсезе.

Това е първият филм на Чандлор от „A Most Violent Year“ през 2014 година. Сценарият е дело на Марк Боул, който освен с Оскара си е известен и с работата си по „The Hurt Locker“ и „Detroit“ съвместно с Катрин Бигълоу. Самата Бигълоу първоначално трябваше да режисира и „Triple Frontier“, но промени в графика на снимките наложиха и смяната й с Чандор.

Филмът излиза през март 2019 година в Netflix, а ето и трейлъра:

 
 

Нискотарифен опит за летене

| от Мария Касимова |

Събота вечерта, летище София, Терминал 1. Противно на обичайното, четирите близки по час полети с нискотарифни компании не са произвели библейско стълпотворение пред проверката за сигурност и с огромна изненада преминавам през лабиринтната пътека с бодра крачка.

Безсловесна дама проверява бордната ми карта и личната такава и с поглед ми указва да мина навътре. Там, разбира се, уцелвам поредната тунингована хубавица, която не е чувала, че не може да лети, прегърнала любимия си дезодорант с размерите на лак са коса и която държи да си изясни правилата за безопасност на борда лично от “който ви и шефа на вас тук, сичкити”. Леко приповдигнатият й децибел набира скорост още повече, когато девойката обяснява, че със същия “тоз дизидорант” е летяла насам от Валенсия точно преди един месец. Тогава никой нищо не й бил казал на летището. Тъкмо я въдворяват с професионално отработен вежлив и хладен тон, когато току до мен на съседната лента един чичо се е запънал, че каквото и да става, той без домашната си ракия няма да излети!

Служителката зад скенер машината му сочи табелата, на които пише, че с течности над 100 мл не можеш да минеш, а той настоява, че това тука не е точно течност – то е ракия, а и го няма нарисувано! Следва емоционален разяснителен монолог на тема колко трудно се прави домашна ракия. После полунасълзен майсторът на домашняка гушва пластмасовото шише от кока-кола и драматично отстрелва коравосърдечните униформени от терминала с въпроса “Как сега, заради вас дъщеря ми в Германия няма да посрещне Коледа с ракията на татко си?!”. Видимо лека човешка тъга преминава през челата на отговорните за бордната сигурност, но дългът, както знаем, е по-силен. Така че ракията, заедно с гигантския дезодорант на момичето от съседната лента, преминават във владение на летищните власти.

После идва салонът…

За салона на Терминал 1 на Софийското летище могат да се напишат книги от всякакъв жанр. Претъпкано е като в селска автогара след събор. До полета за Валенсия има още час, но пред гишето, въпреки проветрението и студа, се е образувала опашка. Когато накрая и стюардеса застава до вратата, опашката набъбва двойно, а подстъпът към т.нар. редица за хората с прайорити бординг е блокиран. Плахо питам къде се редят те, тъй като съм платила подобна услуга, а двойка здравеняци ме измерва от глава до пети и ми изтърсва, че тука всички сме с предимство.

Докато със свито сърце очаквам да премина през зоркото око на стюардесата, забелязвам как една трета от непривилегированите пътници тъпчат по чанти и в пазви разни неща, за да могат да минат през контрола на вратата изрядни и с по една чанта. Леля навлича всичките си пуловери и жилетки и в освободеното място в сакчето си натъпква найлонов плик с някакви неща. Младеж набутва лаптопа си под ризата си на гърба, а приятелката му уж небрежно го придържа за кръста, докато стигнат до въртящата се врата преди автобуса. Била съм свидетел на всякакви етюди на тема “Как да прецакаме нискотарифна компания с багажа”. Но този път пък присъствах на това как една леля разпределя сред пътниците цяла кутия тунквани вафли, които после, някъде на десет хиляди метра над земята, лично си прибира, преминавайки като цветарка през всеки ред в самолета.

Не знам каква ще да е психологията на пътуващите с този вид по-евтини полети, но със сигурност те не са разбрали, че местата са запазени, има достатъчно за всички и правостоящи или тичащи след самолета не се допускат. Затова и юрушът, с който се изсипва тълпата от автобусчетата, не ми е понятен. Още по-непонятно ми е тоталното спокойствие, което гражданите имат, когато се настаняват по местата си.

Намери си бай Пешо номерчето на седалката, застане на пътеката и отдели едни пет минути от общия ни предполетен живот да си свали якенцето, да помисли дали да го сложи в багажа или да си го държи за всеки случай, а накрая вземе да се разтъпче, да се подготви за дългото седене. През това време опашката недоволства и дава съвети, но минута по-късно най-сърдитите от бавния бай Пешо правят точно като него. В крайна сметка стюардите, обучени да могат да се справят и с хора с поведение на деца в детска ясла, наместват нещата. Като се има предвид горното, може би е излишно да се възмущавам, че думи като извинете, моля и благодаря в тази среда не съществуват.

Когато идва моментът с храната обаче пътниците истински се оживяват. За моя огромна изненада на борда явно има хора, които пътуват само, за да опитат нудъл супата и сандвичите с шунка, които очевидно се предлагат единствено в този вид полети. Така започва едно смятане на валути, прехвърляне от евро в лева и обратно, вадене на кредитни карти, ядене и пиене и шумно коментиране на “безбожните цени”, които така или иначе съвсем доброволно току що са платили.

След насищането на стомаха идва ред и на насищането на нуждата от социални контакти. Мисля, че само в български самолет се качват съвършено непознати хора, които в края на първия час във въздуха се тупат по рамената дружески и емоционално си слушат биографиите. В средата на трите часа до Валенсия една трета от самолета вече е в изправено положение и с леко зачервени бузи и енергично лашкане между седалките циркулира по тесния коридор. Заедно с тях, разбира се, има и две-три току що проходили дечица, които лазят или едва пристъпят в краката им по същата тази пътека. По традиция и тоалетната е заета от първия миг, в който изгаснат светлините за коланите и остава такава до края на полета, като пред нея опашката почти константно е не по-малка от трима-четирима човека.

Дали заради този толкова народняшки дух в самолета или поради някакво тайно състезание за най-неразбираемо говорещ стюард, нашият казва някакви неща на английски и български език, които абсолютно никой не разбира. Толкова е бърз, че думите му ме зашлевяват като неочаквани плестници и ми звучат като диалект на ескимоско племе. Същият този суперскоростен лингвистичен феномен обаче проявява завидна способност да дава ясни, отчетливи и напълно разбираеми команди, когато по стара българска автобусна традиция самолетът се приземява и след задължителните аплаузи, част от пътниците скачат да си вадят багажа и да се приготвя за слизане.

Веднага седнете на мястото си, докато не сте наранили хората около вас!” се процепва тежкият тембър на стюарда и непослушковците тутакси си сядат на столчетата. Това трае, разбира се няколко минутки – толкова, колкото пилотът да изгаси двигателите. Тогава се става целокупно в името на това всички да се надръндим един в друг на пътеката и да си стоим така полузадушени, докато предната врата се отвори и ни закачат с ръкав за летището. Имам късмета да съм на един от последните редове и на място до пътеката, така че моите двама спътника отстрани вече са изправени и с накривени глави под багажното ме гледат с омраза.

Когато им казвам, че просто няма къде да застанем, защото пътеката е за по един човек, а сега на неговото място са шест, с неохота си сядат и започват разпалено да обясняват по телефона с чакащите ги отвън, че се бавят, заради “една тука”…

Логично, напускам борда последна. Минавам покрай бързоговорящия стюард и се изкушавам да го попитам защо му е така важно да говори толкова неразбираемо и бързо. Тъкмо да си отворя устата обаче, и зад мен се материализира възпълна госпожа в рокля с леопардова шарка.

Ай мърдай, кво си се запречила тука, за обратно ли искаш да го хващаш?ми изкрещява в упор. Дишам дълбоко, подхващам си куфарчето и тутакси прощавам скороговорката на стюарда. Все пак, каквото и да каза, някак звучеше интелигентно…

 
 

Снимките свършиха – вижте новия Жокер

| от chronicle.bg |

Снимките на новия „Joker“ с Хоакин Финикс приключиха и феновете могат да видят великия персонаж в най-актуалния му вид. Преди малко повече от година Warner Bros. обявиха началото на новия си прокет, който ще разказва за произхода на Жокера. Режисьор е Тод Филипс.

Въпреки, че супергеройските филми традиционно не споделят почти никаква информация за нищо около тях, докато се снимат, публиката беше редовно информирана за развитието на проекта. Освен Хоакин Феникс, разбрахме, че Зази Бийтз ще играе Софи Дюмон, а Робърт Де Ниро ше е Мъри Франклин. Също така получихме и снимки от снимачната площадка, включително на Жокера в пълния му вид. С известно вдъхновение от серийния убиец Джон Уейн Грейси и персонажа на Хийт Леджър, този Жокер също има уникален вид като всички досега.

Вече имаме и още нови снимки, които можете да видите в галерията ни.

На тях виждаме Хоакин в пълния си костюм да позира за стилове (официални фотографии от снимачната площадка). Виждаме и Бийтз, която слиза по стълбите заедно с малко дете.

Това не е единственият филм с участието на Клоуна принц. Warner Bros. Pictures в момента подготвя общо 6 филма с Жокера – този и още 5, които се развиват около персонажа на Джаред Лето. Лето може и да не е приключил все още с ролята, но Хоакин е много по-харесван от феновете.