На лов за бъчва и грамофон #Jacks150

Мейбъл, това е перфектното име за бъчва. Така беше кръстена бъчвата, която стоеше в мазето на Тед и Маршъл от „Как се запознах с майка ви” (How I Met Your Mother) – a стоеше в мазето, защото Лили симулираше алергия към смола от бъчва. Докато един ден в пети сезон Маршъл не извади бурето от там и не го остави по средата на тротоара, на мястото, където всичко изчезва.

След епизода внезапно ме осени идеята, че ми трябва бъчва за вкъщи.

Ако питате защо на някого би му притрябвала бъчва – пуснете си Born Тo Wild на Steppenwolf и помечтайте за секунда.

Затова при вида на хаштага #Barrelhunt, по повод 150 годишнината на Jack Daniels, реших, че това е моят шанс, сложих римайндър в календара и извадих Go Pro-то от шкафа.

Дъбовите бъчви на Jack Daniels дават цвета на уискито. Колкото до вкуса – можем да им благодарим, защото 70-80% от него се дължи именно на тях. Компанията знае това и произвежда свои собствени бурета още от създаването си.

Годишнината на дестилерията в Линчбург, Тенеси, е поводът Jack Daniels да направят световно търсене на 150 бъчви, скрити на различни места по цял свят. Една от тях беше скрита в София и можеше да е моя.

На 2 юли в 14 часа на страницата на уискито във Facebook беше пусната „улика“ към локацията на бъчвата.

Бързо търсене на стари снимки на София в Google показа, че това е фотография на булевард „Дондуков“ от едно време.

Нищо чудно, че малко след това по булеварда можеха да бъдат чути хора, които говорят за бъчвата, като за Светия Граал.

Ловците на бъчви обикаляха сами или на групи. Един от тях влезе в изоставената къща на ъгъла на “Дондуков” и “Бенковски”. Сградата е скрита зад стари снимки на булеварда, сред които и тази от уликата, и търсачът реши, че това е твърде добра следа, за да я изпусне.

Докато беше вътре, хората, събрали се отпред, водени от същата логика и страст, чуха обезкуражителни думи:

„Бъчвата е намерена. Спечели я едно момче, още на 20-тата минута. Мястото е – градинката зад ЦУМ.“

Естествената реакция беше съмнение: ”Лъжат ни, за да ни заблудят“.

Зад ЦУМ обаче наистина имаше бъчва и наистина вече беше спечелена от някой друг, въпреки, надеждите на пристигащите.

Немалко хора минаха през градинката през следващите часове.

„Намерих я! Намерих я! Ама съм закъсняла.“

Всички получиха тениска Jack Daniels, както и гривна за утешителното парти вечерта.

Бъчвата миришеше на истинска. Когато се отвори, се усещаше силна и (невероятно, адски, хипер, гига, мега) приятна миризма на истински Old Number 7.

В нея имаше още комплект за коктейли с уиски. Оказа се, че това лято ще са доста модерни. Така че, търсенето продължава. В помощ на коктейлите се притичва и bluetooth грамофона, с който гордият собственик на бъчва може да си пусне ето тази песен от Тенеси.

А не мен не ми остана друго освен да си сипя едно малко с много лед. Все пак беше събота вечер.