На Европейския съюз не му достига собствено ЦРУ?

| от |

European Commission decisive action against designer drugs

За Вивиан Рединг, комисар на ЕС по въпросите на правосъдието към края на 2013 година още повече се утвърдила мисълта, че на Европейския съюз е необходимо собствено ЦРУ.

Или във всеки случай нещо подобно на собствено общо разузнаване и контраразузнаване за да може то да може да се противопостави на американската Агенция за национална сигурност. Рединг заявила, че при съгласие на всички страни-членки, ведомството може да бъде създадено към 2020 година.
Рединг заявила, че създаването на такова ведомство е още по-необходимо, тъй като няма какво да се противопостави на глобалния шпионаж на американците в Европа. А тя трябва да се защитава от безконтролното американско проникване.

Рединг обещала лично да се заеме с разработването на идеята: „На американската агенция за национална сигурност трябва да има противотежест. Моето дългосрочно предложение се състои в организирането на Европейска разузнавателна служба към 2020 година”.

Мнозинството руски експерти смятат, че идеята е обречена на провал. Разбира се, ясно е по каква причина в ЕС се вдигна вълна „за свое разузнаване”. Към това европейците ги подтикна Агенцията за национална сигурност на САЩ, казва аналитикът Дмитрий Данилин:

– Мисля, че едва ли може да бъде създаден такъв централен разузнавателен апарат, или служба в Европейския съюз. И за това има много причини. Това е толкова деликатна област, че може да става дума единственоп за канали на двустранна обмяна на данни, но не за централизирана система.

На практика едва ли е необходимо „свое разузнаване” на Европа, а идеята може да бъде осъществена, заяви за „Гласът на Русия” ръководителят на руската агенция за разузнавателни технологии „Ер-Техно” на Федералната служба за сигурност Роман Ромачьов. Практически е невъзможно да бъде създадена разузнавателна служба, която би защитавала и обслужвала интересите на всичките 28 страни на ЕС. Те са твърде различни, казва Ромачьов:

– Това е реакция на масовото следене от страна на САЩ. Европа се опитва да реагира – да се раздуха информационна вълна, да се изпробват някакви идеи, да се осведомят гражданите на Европа, че техните власти също предприемат нещо като отговор.

Това, че в Европа трябва нещо да се направи за да може по някакъв начин да се измести американското разузнаване от територията на европейския континент, разбират всички. Днес 80-90% от цялата IT-инфраструктура на света с обслужват от частни IT компании и 80-90% от тях са американски, заяви директорът на Европейското отделение на Центъра Карнеги Ян Техау. За да бъде променена ситуацията е необходи кардинално нов подход, „ново европейско мислене” в тази област. „Игри в създаването на собствено разузнаване” няма да помогнат. Трябва да бъде взет контролът над комуникациите.

 
 

Новият трейлър на „Dumbo“ ще смачка душата ви

| от chronicle.bg |

Тим Бъртън съживява слончето Дъмбо в чудноват игрален филм.

Можете да видите първото видео като кликнете тук.

Ако има едно нещо, в което режисьорът на Бийтълджус и Едуард Ножиците е добър, то е да създава тайнствена и зловеща атмосфера. Сега можем да я усетим и от трейлъра на „Dumbo“.

Видеото ни разкрива още малко история. Холт Фариър (Колин Фарел) има за задача да се грижи за бебето слонче с огромни уши. Виждаме и собственика на цирка Макс Медичи (Дани Де Вито), очарователната акробатка Колет Мърчант (Ева Грийн) и харизматичния предприемач В. А. Вандевиър (Майкъл Кийтън), който иска да вземе западащия цирк и да го превърне в нещо велико.

Това означава, че трябва да продаде майката на Дъмбо, представено ни в отвратителна сцена, която ще ни преследва дълго. Моментът, когато хоботът на майката прегръща малкото си през решетките на вагона, под звуците на „Baby Mine“ на норвежката изпълнителка Aurora, ни удря право в сърцето.

„Dumbo“ е един от многото преработки на класически анимации на Дисни в игрални филми, които можем да очакваме през 2019 година. След премиерата на слончето през март следват „Aladdin“ през май и „The Lion King“ през юли. „Lady and the Tramp“ ще бъде пуснат по Disney Plus (стрийминг услугата на Дисни), а през 2020 година ще гледаме „Mulan“, „The Little Mermaid“, „Lilo and Stitch“, както и филм за Круела Де Вил от „101 Dalmatians“.

Дъмбо влита в кината, както казахме – през март, а по-точно на 29 март. Ето трейлъра:

 
 

Най-скъпата шунка на света

| от chronicle.bg |

Jamón – това е испанската дума за шунка – се консумира на Иберийския полуостров от поне 2000 години. Още от тогава на много места в Испания коленето на прасе е церемониален процес, почти както у нас. След това, отново както у нас, част от прасето се прави на jamón.

Шунката в Испания е част от културата – и по барове, и на семейни вечери. Испанците изяждат по 160 000 тона шунка на година. 

От всичката шунка, произведен в Испания, jamón ibérico, произведен от черната иберийска порода свине, е най-скъпата заради отличнителния си вкус. В Хабуго, местност около малко градче със същото име в област Андалусия, тази шунка се прави с изключителна страст.

Jamón ibérico de bellota се счита за най-високият клас шунка. Тя се прави от прасета, хранени единствено с жълъди (bellota – жълъд). Животните трябва да се хранят само със свежи пасища и жълъди, паднали от дъбовете, поне 61 дни в годината, за да се счита месото им за деликатес.

За да помогне на потребителите да различават измежду различните видове шунка, испанското правителство вкара цветови обозначения според качеството. Черният етикет е най-високият.

Many of these acorn-producing oak trees grow on a savannah-like grassland called a dehesa. Found only in central and southern Spain and in various areas of neighbouring Portugal, the dehesa is a unique agrosilvopastoral (agriculture-forestry-grazing) system created and maintained by the interaction between low-density animal grazing, traditional arable farming and forests of mostly holm and cork oaks.

Малка органична ферма в югозападна Испания произвежда най-скъпата шунка в света според Рекордите на Гинес. Той ще ви струва 4 100 евро или около 8 000 лева за бут.

 
 

Серина Уилиямс – скандалът с „жената“ на годината

| от chronicle.bg |

Тенис звездата Серина Уилямс стана жена на годината на GQ, но корицата на списанието предизвика бурни обществени дискусии. Причината е, че думата жена е сложена в кавички.

37-годишната Шампионка, както я наричат от списанието, се появява на една от четирите корици на декемврийския брой, озаглавен „Мъж на годината“.

GQ, който за първи път слагат женска част в наградите си Мъж на годината през 2003 година, слага Серина заедно с рекордите Майкъл Б. Джордън, Хенри Голдинг и Джона Хил.

През февруари Уилямс казва пред CNN, че едва не умира, когато ражда дъщеря си миналата година, и въпреки това след няколко месеца вече била на корта. Дори успя да стигне до финала на Wimbledon и US Open, като загуби и двата.

Целият проблем с корицата на списанието идва от незнанието за навиците на дизайнера Виргил Абло. Думата „woman“ е написана ръкописно от него, а той често обича да използва кавички. Абло работи заедно с Уилямс и Nike за спортния екип на тенисистката, върху който имаше думите „Serena“ и „Logo“, и двете в кавички.

Serena-Williams-new-ad-e1535541815443

Миналата година в отворено писмо в сайта reddit, Уилямс казва, че е била наричана мъж заради мускулатурата си: „Наричали са ме мъж, защото изглеждам много силна… Казвали са ми, че не съм за женския спорт, че трябва да играя с мъжете, защото изглеждам по-здрава, отколкото другите момичета. (Не, аз просто работя много здраво и съм се родила с това тяло, с което се гордея.)“

 
 

Парадокс на шкембето

| от Емил Кирилов |

Скъпи читателю, ще започна с това, че самият аз не съм огромен почитател на шкембето, но в определени ситуации, при наличието на подходящи компания и настроение, се случва да изсипя 2/3 бурканче чеснов дресинг и още толкова люто в купа вряла чорба и да се отдам на момента. Толкова за мен и хранителните ми навици.

Нека Ви занимая с един особен парадокс, който ангажира мисълта ми от известно време насам. Условно му давам името „Парадокс на шкембето”. Но за да стигна до него, ще се наложи да започна от по-далеч.

Познавам немалко хора с огромни библиотеки в просторни, но уютни частни имоти в централните квартали на столицата ни или из други красиви български градове. Хора с музикален вкус и богата обща култура, потомствени интелектуалци. С тях бихте могли часове наред да коментирате теми като съвременно изкуство, международно положение, екологична криза и религия, без да се страхувате, че ще ви удавят в клишета и заучени от телевизора бързосмилаеми житейски постулати, които да ви изложат на риска да им повърнете в лицето  след петата минута опит за нормален разговор.

Хора с таланти, с образование и с родители, които също имат образование. И таланти. Хора, които извършват полезни за обществото ни дела. Лекари, музиканти, творци, бохеми. Хора, които се смеят от сърце, умеят да пътуват и да се наслаждават на живота с неголям бюджет, въпреки че имат добри финансови възможности. Хора, които обожават природата, имат разнообразно ежедневие, спортуват, четат, грижат се за себе си.

С такива личности можеш спокойно да се появиш на прием във Военния клуб или на представление във Виенската опера. С такива хора можеш да идеш да окосиш на вилата, както и да седнеш да удариш две ракии в някоя квартална кръчма, където да отопите заедно парчета бял хляб в мазното на дъното на купа с люти чушки с чесън, лук и оцет.

Не е изключено да ги чуете да се оригват над шише непретенциозна обикновена българска бира в градинката до тях, обути в 15-годишни кожени кецове adidas от тия, дето не се късат никога и вече не се произвеждат. Облечени в домашни дрехи с лекета, докато прехвърлят крупни суми пари от едната си сметка в другата си онлайн с помощта на китайския си телефон с разбит панел и разхождат кучето си.

Ще чуете от тях истории за маса, в които те са били или върху, или под нея, или са я обръщали. Ще спорите с тях за политика, ще слушате историите им за пътешествия из Азия и Австралия.

Ще ядете с тях суши, каквото майсторски ще ви приготвят. Но и шкембе. Ще ви е мило. Ще ви е добре. Ще си приличате.

Съвсем не е задължително обаче, някога да срещнете тези хора. Даже твърде вероятно е това никога да не се случи. Особено ако често доброволно посещавате места като мола, където ще се натъкнете само на хора с обноски, които ядат суши.

Те може и да идват от семейства, в които никой никога не е слушал Queen, камо ли да спори дали „Бохемска рапсодия“ се доближава по сюжет до обективната история на Фреди Меркюри и компания. Бащите им са ги отгледали със сръбско и са мечтаели да ги задомят за някой международен шофьор или айде, добре – лекар, ама да е от шефовете по болниците. Че едната култура без пари можеш да си я туриш на…

Както и да е.

Отидете в който и да било мол и питайте който и да е произволен човек на ескалатора, облечен в нов черен анцуг за 300 лева, с айфон последен модел на изплащане и с прическа: „Яде ли шкембе?“ и „Ерик Клептън певец ли е?“. И на двата ви въпроса ще отговори с „не, не“ и ще подмине. След това ще седне на маса до някой стъклен балкон, който никога не е огряван от слънчева светлина и ще се чуди как да завърши финансово месеца без да се изкуши от най-новата процедура за лице и шия с кристали и изсушени лайна от лама в студиото за красота отсреща.

След това ще й/му донесат салата за 15 лева с маракуя и бурата, която тя/той ще снима за Instagram. След това ще отиде и ще си купи последната книга на Вената Райкова, защото чете литература и се развива личностно. След това ще даде 2 лева на клошар пред мола и ще се снима и с него. Пак за Instagram. Добър човек.

След това, описаното дотук ще се повтори още безкрайно много пъти в безкрайно много дни през следващите 15-20 години от този иначе къс човешки живот. Ако не умрем всички накуп преди това, разбира се. И през цялото това време този човек никога няма да пророни и една сълза за спасението на собствената си душа над вряла купа люто шкембе. Разбирате ли? Никога. Това наричам аз „Парадокс на шкембето”.