My Machu Picchu

| от Цвети Иванова |

 

Вместо по софийските улици, тази година поради стечение на обстоятелствата ще прекарам дните преди Коледа в Южна Америка. Супер. Вместо топло какао и лозови сърми вкъщи, ме чакат безкрайни самолетни полети и поредица нови неща, пред които трябва да припадам в захлас.

Това, което успява да ме разведри по време на 4-часовия полет до Лима, след драмата по отнемането на сиропа ми Невропан на летището в Сао Пауло, е момичето на съседната седалка в самолета, което с особено усърдие скубе мустаците си с пинсета. Забавлявам се да гледам това свещенодействие половин час, след което вече съм готова да й покажа къде е забравила косъм, но благоразумно заспивам.

На летището в Лима се предлагат селфита с лама. Няколко часа и стотици схванати мускули по-късно кацаме в Куско, където първото което ме посреща, е липсата на кислород. Сърцата ни тракат като машини за пуканки докато бусчето, което ни взима от летището ловко засича другите автомобили по пътя към хотела.

Куско е особен град – не мога да го сравня с никое друго място. Автентични перуански баби, внушителни катедрали, жени които предлагат масаж само на мъжете, тежки облаци, които висят над площада като сиви птици Рух. От хотела ни наблъскват с чай от кока и ни казват, че пиенето на алкохол и тежката храна са силно непрепоръчителни на височина от 4000 метра. Вечеряме в ресторант пилешка супа с киноа и все пак пием бира Кускеня с риск за живота си. Това, което не ми помага да дишам по-леко е наличието на wi-fi мрежа с название „Shaman vegan“.

През нощта спим дълбоко със стегнатите си сърца и в 4.30 сутринта сме на линия с поредна доза чай от кока, дъждобрани и трескави очаквания. Днес ще катерим Мачу Пикчу. Като по чудо бусът успява да стигне до гара Порой на 20 минути от Куско – по тези улици няма знаци, шофьорите карат с полузатворени очи и вероятно получават по 50 соли ако блъснат турист. Пием жадно гледките на голи деца, които си играят сред купчини боклук и кучешки трупове, които ме карат да разбера, че когато в България говорим за мизерия, нямаме никаква идея за какво иде реч.

В Порой се качваме на влака и четири часа пътуваме сред истинска мезозойска джунгла. Влакът има прозорци на покрива, по поляните около река Урубамба пасат крави, които вярват, че са планински кози. Декорът навън става все по-праисторически и очаквам всеки момент стадо стегозаври да се стече да пие вода от реката. Вместо стегозаври обаче получаваме перуански килимчета, на които са сервирани царевичен киш, хабас, чимичури и нещо наречено „инка кола“, чийто цвят не може да ме заблуди – това не може да е друго освен лимонада.

Цъфнали кактуси, алое, кирпичени къщи с прострени отвън плюшени зайци и ето че пристигаме в Агуас Ескалиенте. В момента, в който слизаме от влака, се озоваваме в друг свят. Влага, слънце, пръски дъжд, обрасли върхове и някъде там отгоре – Мачу Пикчу. Качваме се на автобус, чийто шофьор е перуански Джейсън Стейтъм и то когато е напрегнат. По тесния път нагоре Стейтъм успява да лавира без автобусът да падне в пропастта надолу, като в същото време се разминава с други рейсове, говори си с един оъ пътниците и най-вероятно пуши пури и играе судоку. Алелуя. Десет пропуснати пропасти по-нагоре и сме в подножието на Мачу Пикчу.

Докато се катерим по пътеката, върховете изникват от облаците като сюрреалистични видения от минал свят, който не съм сигурна дали заслужаваме да видим. Сламените покриви на колибите остават под нас и скоро малко под стъпалата ни се разстила древния град на инките. Магията на мястото е осезама – дори въздухът трепти с друга честота. Нищо тук не е обикновено – нито птиците, нито мъглите, нито терасите, нито върховете. Атмосферата е наситена с някаква лепкава чудатост, която ме кара да се чувствам като нашественик в чужд свят, където трябва да стъпвам тихо и внимателно – за да не събудя мъртвите, които са построили този град, за да не изцапам земите, по които са отглеждали посевите си и олтарите, на които са предавали знанията си на другите.

Усещането за вълшебство се нарушава единствено от опасността някой турист да ти счупи носа със селфи стик, но когато човек иска да пристъпи в храма на някое място с история, той винаги трябва да е готов да поеме този риск.

Каменните стени са слепени така че човек не може да вкара и клечка между отделните блокове. Буквално – пробвахме. Такава прецизност е много трудно постижима дори с днешните технологии, което ме навява на мисълта че тук са играли извънземните. Или пък не? Може би индианците от племето кечуа просто са имали завидно талантливи инженери и строители, но не са успели да измислят своя писменост поради силно развиване на дясната хемисфера на мозъка за сметка на лявата?

Времето на Мачу Пикчу тече като на планета от Interstellar – водачът ни казва, че са минали два часа и е време да слизаме, но всъщност съм убедена, че са минали около десет минути. Уви, посетители минават през преброителен пункт на влизане и на излизане, така че няма как да избягам, за да прекарам още малко време между мъглите и ламите на това място, владяно от призраците на древните инки и техните свещени животни (кондорът, пумата и змията), затова слизам надолу – обратно към Агуас Ескалиенте.

По пътя към реалния свят се вливаме в още едно магическо място – перуанския пазар до гарата, чието многообразие може да се сравни единствено с Калапь Чарши в Истанбул. Наливаме стотици непредвидени соли в перуанската икономика, наблъсквайки раниците си с шалове от алпака, сребърни обици с лами, извезани покривки, куклички, които не приличат на куклата от филма „Анабел“ и, разбира се, магнити за хладилник и поемаме към Куско, където ни чака най-високият irish pub на света и бира Кускеня. С една единствена мисъл в главите – струваше си.

 
 

Отидете в САЩ, може да спечелите 1,6 милиарда долара

| от chr.bg |

Ако искате да станете милиардери, бягайте към САЩ, защото Мега милиони става Мега милиарди! Рекорден джакпот се натрупа в американската лотария.

Джакпотът от 1 милиард долара не падна в тиража в петък, а след натрупването му достигна до рекордните 1,6 млрд., за който ще се борят надяващите се на късмет във вторник.

Досега рекордът за най-голяма индивидуална печалба от лотария се държи от Мейвис Уонцик, 53-годишна домакиня от щата Масачузетс, която през миналата година през август спечели 758,7 милиона долара от друга голяма американска лотария – Пауърбол.

През януари 2016 г. джакпотът в Пауърбол достигна 1,58 милиарда долара, но го спечелиха трима души и си поделиха сумата, като в крайна сметка всеки един от тях получи по 528,8 милиона долара.

Лотарията Мегамилиони е създадена през 2002 г. Играчите трябва да отгатнат шест правилни числа. Победителят може да избира между това да получи цялата сума с удържани данъци или да я получи под формата на 30 вноски, които да се изплащат в продължение на 30 години.

 
 

Тейлър Шилинг в страшния „The Prodigy“ – първи трейлър

| от chronicle.bg |

След 6 сезона в затвора Личфийл, Тейлър Шилинг излиза на свобода в нов жанр. Актрисата, която игра Пайпър Кърман в хита на Netflix „Orange Is the New Black“, сега завърши първият си проект след сериала. И той е смразяващ!

Шилинг ще участва в „The Prodigy“ – хорър за обладано дете – по сценарии на Джеф Бюлер. Продуцент е Трип Винсън („The Exorcism of Emily Rose“), а режисьор Николас МакКарти („At the Devil’s Door“)

Във филма ще участва още и младият Джаксън Робърт Скот, който игра Джордж Денбъроу в „It“ миналата година. Той ще е синът на Шилинг, който е обладан от зъл демон.

screen-shot-2017-09-11-at-1-55-14-pm-e1505152774181

В първия трейлър Майлс е хипнотизиран от терапевт, който бае на демона в тялото му, докато Сара (Шилинг) седи нервна в чакалнята пред вратата, Докато метронопа отброява, Майлс изпада все повече в кататония. След 2 минути изграждане на напрежение трейлърът свършва подобаващо.

Миналата седмица Netflix обяви, че отменя „Orange Is the New Black“, едно от първите им авторски продукции. Това ще стане обаче след края на сезон 7, който очакваме рано догодина. Между сезоните Тейлър успяваше да намери време за някоя комедия като „The Overnight“, „Take Me“ и „Family“. „The Prodigy“ е първата й стъпка в хоръра.

Премиерата от Orion Classics е с дата 8 февруари 2019. Ето и трейлъра:

 
 

Двата най-нови модела на Huawei вече са у нас

| от chronicle.bg |

България е една от първите страни, в която продажбата на смартфоните започва броени дни след световната им премиера. На 16 октомври в Лондон китайският технологичен гигант представи нoвaтa cи флaгмaнcĸa cepия с моделите Маtе 20 и Маtе 20 Рrо.

Huawei Mate 20 Pro приляга плътно към ръката и е изключително удобен и лек, въпреки големия дисплей –  6.39 инча. За това допринася почти безрамковия дисплей и нестандартното съотношение на страните му – 19.5:9. На устройството се намира тройна Leica камера и една светкавица. Синият вариант на се отличава със релефна текстура, която предотвратява плъзгането, надраскването му и оставянето на отпечатъци. Четецът на пръстови отпечатъци е интегриран директно в дисплея. Централният процесор Kirin 980 е 75% по-бърз и с 58% по-висока енергийна ефективност в сравнение с предишното 10-нанометрово поколение. Смартфонът има батерия с капацитет 4200mAh и зарядно Max 40W Super Charge за светкавично зареждане. Цената му е от 1249,98 лв. еднократно плащане или 53,98 лв. в комбинация с план Smart U от Vivacom.

Huawei Mate 20 Pro

Huawei_Mate_20Pro

Huawei Маtе 20 също paбoти c пъpвaтa в cвeтa 7-нaнoмeтpoвa eднoчипoвa cиcтeмa Кіrіn 980, която извeждa мoбилния изĸycтвeн интeлeĸт нa пo-виcoĸo ниво. Разполага с тpoйнa ĸaмepa Lеіса c yлтpaшиpoĸoъгълeн oбeĸтив и видeo фyнĸции c изĸycтвeн интeлeĸт зa cнимĸи c paзшиpeнo зpитeлнo пoлe. Дисплеят му е с размер 6,53 инча. Смартфонът прави яcнo фoĸycиpaни мaĸpo cнимĸи, както и такива нa далечни oбeĸти, а също и ĸлипoвe c пpoфecиoнaлнo ĸaчecтвo. Mate 20 се предлага със ЅuреrСhаrgе зapяднo ycтpoйcтвo за бързо зареждане c мoщнocт oт 22.5W.  Бaтepията издържа пoвeчe oт eдин дeн интeнзивнa yпoтpeбa бeз зapeждaнe. Huawei Маtе 20 е на цена от  749,98 лв. еднократно плащане или 34,98 лв. на изплащане в комбинация със Smart U от Vivacom.

Huawei Маtе 20

Huawei_Mate_20

Цените на смартфоните са с до 50 лева по-ниски, ако бъдат поръчани през сайта на телекома в комбинация с тарифен план Smart L+.

 
 

Какво е да си „травъл инфлуенсърка“ и кои са най-добрите?

| от chr.bg |

Живеем в ерата на инфлуенсърите. Да знаете, че има и такива за пътувания. Т. нар. „травъл инфлуенсъри“.

Но днес ще говорим повече само за женската част, тъй като вече сме ви представяли една от любимите ни двойки, която изкарва хиляди долари от Instagram и пътуванията си.

Та – травъл инфлуенсърките. Това са красиви жени, които пътуват на различни места по различни причини – често това са моделки, снимащи секси фотосесии на екзотични острови и подобни, които пускат свои снимки от местата, които посещават.

Профилите им в Instagram често са следвани от милиони (да, милиони!), които жадно чакат последния фотос по оскъдно облекло на любимия си модел от Бали, Малдивите или където и да е.

Това си е цяла нова индустрия. Бъди красив, пътувай, снимай се. Рецептата е проста. А инфлуенсърките получават и допълнителни бонуси заради известността си.

Не само започват да печелят от Instagram и реклама, но и биват канени от редица хотели, сключват сделки за промоция на цели курорти.

Разбира се, инфлуленсърките не винаги са супермодели. Те могат да са известни личности от малкия екран, както и съвсем обикновени жени, които просто знаят какво правят с фотоапарат в ръка.

Вижте любимите ни травъл инфлуенсърки в галерията.