My Machu Picchu

| от Цвети Иванова |

 

Вместо по софийските улици, тази година поради стечение на обстоятелствата ще прекарам дните преди Коледа в Южна Америка. Супер. Вместо топло какао и лозови сърми вкъщи, ме чакат безкрайни самолетни полети и поредица нови неща, пред които трябва да припадам в захлас.

Това, което успява да ме разведри по време на 4-часовия полет до Лима, след драмата по отнемането на сиропа ми Невропан на летището в Сао Пауло, е момичето на съседната седалка в самолета, което с особено усърдие скубе мустаците си с пинсета. Забавлявам се да гледам това свещенодействие половин час, след което вече съм готова да й покажа къде е забравила косъм, но благоразумно заспивам.

На летището в Лима се предлагат селфита с лама. Няколко часа и стотици схванати мускули по-късно кацаме в Куско, където първото което ме посреща, е липсата на кислород. Сърцата ни тракат като машини за пуканки докато бусчето, което ни взима от летището ловко засича другите автомобили по пътя към хотела.

Куско е особен град – не мога да го сравня с никое друго място. Автентични перуански баби, внушителни катедрали, жени които предлагат масаж само на мъжете, тежки облаци, които висят над площада като сиви птици Рух. От хотела ни наблъскват с чай от кока и ни казват, че пиенето на алкохол и тежката храна са силно непрепоръчителни на височина от 4000 метра. Вечеряме в ресторант пилешка супа с киноа и все пак пием бира Кускеня с риск за живота си. Това, което не ми помага да дишам по-леко е наличието на wi-fi мрежа с название „Shaman vegan“.

През нощта спим дълбоко със стегнатите си сърца и в 4.30 сутринта сме на линия с поредна доза чай от кока, дъждобрани и трескави очаквания. Днес ще катерим Мачу Пикчу. Като по чудо бусът успява да стигне до гара Порой на 20 минути от Куско – по тези улици няма знаци, шофьорите карат с полузатворени очи и вероятно получават по 50 соли ако блъснат турист. Пием жадно гледките на голи деца, които си играят сред купчини боклук и кучешки трупове, които ме карат да разбера, че когато в България говорим за мизерия, нямаме никаква идея за какво иде реч.

В Порой се качваме на влака и четири часа пътуваме сред истинска мезозойска джунгла. Влакът има прозорци на покрива, по поляните около река Урубамба пасат крави, които вярват, че са планински кози. Декорът навън става все по-праисторически и очаквам всеки момент стадо стегозаври да се стече да пие вода от реката. Вместо стегозаври обаче получаваме перуански килимчета, на които са сервирани царевичен киш, хабас, чимичури и нещо наречено „инка кола“, чийто цвят не може да ме заблуди – това не може да е друго освен лимонада.

Цъфнали кактуси, алое, кирпичени къщи с прострени отвън плюшени зайци и ето че пристигаме в Агуас Ескалиенте. В момента, в който слизаме от влака, се озоваваме в друг свят. Влага, слънце, пръски дъжд, обрасли върхове и някъде там отгоре – Мачу Пикчу. Качваме се на автобус, чийто шофьор е перуански Джейсън Стейтъм и то когато е напрегнат. По тесния път нагоре Стейтъм успява да лавира без автобусът да падне в пропастта надолу, като в същото време се разминава с други рейсове, говори си с един оъ пътниците и най-вероятно пуши пури и играе судоку. Алелуя. Десет пропуснати пропасти по-нагоре и сме в подножието на Мачу Пикчу.

Докато се катерим по пътеката, върховете изникват от облаците като сюрреалистични видения от минал свят, който не съм сигурна дали заслужаваме да видим. Сламените покриви на колибите остават под нас и скоро малко под стъпалата ни се разстила древния град на инките. Магията на мястото е осезама – дори въздухът трепти с друга честота. Нищо тук не е обикновено – нито птиците, нито мъглите, нито терасите, нито върховете. Атмосферата е наситена с някаква лепкава чудатост, която ме кара да се чувствам като нашественик в чужд свят, където трябва да стъпвам тихо и внимателно – за да не събудя мъртвите, които са построили този град, за да не изцапам земите, по които са отглеждали посевите си и олтарите, на които са предавали знанията си на другите.

Усещането за вълшебство се нарушава единствено от опасността някой турист да ти счупи носа със селфи стик, но когато човек иска да пристъпи в храма на някое място с история, той винаги трябва да е готов да поеме този риск.

Каменните стени са слепени така че човек не може да вкара и клечка между отделните блокове. Буквално – пробвахме. Такава прецизност е много трудно постижима дори с днешните технологии, което ме навява на мисълта че тук са играли извънземните. Или пък не? Може би индианците от племето кечуа просто са имали завидно талантливи инженери и строители, но не са успели да измислят своя писменост поради силно развиване на дясната хемисфера на мозъка за сметка на лявата?

Времето на Мачу Пикчу тече като на планета от Interstellar – водачът ни казва, че са минали два часа и е време да слизаме, но всъщност съм убедена, че са минали около десет минути. Уви, посетители минават през преброителен пункт на влизане и на излизане, така че няма как да избягам, за да прекарам още малко време между мъглите и ламите на това място, владяно от призраците на древните инки и техните свещени животни (кондорът, пумата и змията), затова слизам надолу – обратно към Агуас Ескалиенте.

По пътя към реалния свят се вливаме в още едно магическо място – перуанския пазар до гарата, чието многообразие може да се сравни единствено с Калапь Чарши в Истанбул. Наливаме стотици непредвидени соли в перуанската икономика, наблъсквайки раниците си с шалове от алпака, сребърни обици с лами, извезани покривки, куклички, които не приличат на куклата от филма „Анабел“ и, разбира се, магнити за хладилник и поемаме към Куско, където ни чака най-високият irish pub на света и бира Кускеня. С една единствена мисъл в главите – струваше си.

 
 

Чарлз Буковски: „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

| от chronicle.bg |

„Без да се опитва да се представи героически или в добра светлина, Буковски пише с истинността на човек, който няма какво да губи, което го отделя от повечето други „автобиографични“ писатели и поети.“ пише за него критикът Стивън Кеслер.

„Буковски е… феномен. Той се е утвърдил като писател с постоянен и настойчив стил, базиран на това, което самият той определя като своя „личност“, резултат от едно трудно и напрегнато съществуване“ пише друг.

Чарлз Буковски е един от най-известните американски съвременни автори на поезия и проза и, според мнозина, най-влиятелният и имитиран поет. Роден е на 16 август 1920 г. в Германия. Баща му е американски военен, майка му – германка. На 2 години пристига в САЩ, отгледан е в Лос Анджелис и живее там над 50 години.

Буковски разчита на собствения си опит, емоция и въображение, когато пише. Езикът му е директен, груб, рязък, картините изобилстват от насилие и секс. Някои критици определят стила му като обиден, други твърдят, че това е сатира на мачизма, която си служи с постоянната употреба на секса, алкохола и насилието.

Оставяме на вас да прецените, предлагайки няколко цитата от великия автор.

Charles Bukowski on "Apostrophes"  French Talk Show

„На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

„Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

„Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

Charles Bukowski

„Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

„Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

„Бях привикнал към най-лошите неща: харесваше ми да пия, бях мързелив, не вярвах в Господ, политици, идеи, идеали. Бях посредата на нищото, нещо като не-съществуване и го приех. Не го правех, за да заинтересувам някого. Не исках да съм интересен, беше прекалено изтощително. Това, което всъщност исках, беше единствено уютно и скрито местенце, на което да живея и да бъда оставен насаме.“

Writer Charles Bukowski

„Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

„Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

„Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

„Адвокати, доктори, зъболекари, всички те печелят пари. Писателите? Писателите гладуват. Писателите се самоубиват. Писателите полудяват.“

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

CRF450L: Машина за всички пътища

| от chronicle.bg |

От януари 2019 започва производството на CRF450L: моделът, създаден да допълни On/Off гамата на Honda. Разработен на базата на CRF450R, този мотоциклет с лекота преодолява тежките офроуд терени, но подлежи на регистрация.

Добре познатите dual-purpose мотоциклети трябва да отговарят на много условия: за безпроблемната offroad експлоатация трябва да бъдат леки, с висококачествено окачване, лесно управление, здрави и надеждни. Двигателят трябва да е мощен, с висок въртящ момент в целия работен диапазон, а сцеплението: перфектно, независимо от терена. За безпроблемното движение в градския трафик мотоциклетът трябва да е компактен и маневрен, с добро ускорение и плавно управление, да пали лесно, и да е с удължени междусервизни интервали.

Разбира се, CRF450L разполага и с фар, с подсвет на регистрационната табела, стоп-светлини и мигачи: LED, гарантиращи с над 30% по-добра осветеност.

Основната идея на проекта е възможността за използване на мотоциклета в изключително широк диапазон: от магистралата през града до калните планински пътеки и каменните сипеи.

Няма да откажем тестдрайв, с който скоро да ви запознаем.

 

 
 

Лятото гори с ангелите на Еманюел д’Анджело

| от chronicle.bg |

Еманюел д’Анджело е един от най-нашумелите фотографи в света на звездите и Инстаграм.

Профилът на италианеца е може би сред най-апетитните Инстаграм местенца, в които човек може да се потопи за глътка красота през лятото. Все пак, не всеки фотограф може да се похвали с това, че Емили Ратайковски и Бела Хадид са склонили да застанат пред обектива му.

Той успява да улови едни по-интимни моменти на моделите си; такива, които трудно ще видим по рекламните билбордове.

Вижте 15 от най-яките снимки в Инстаграм профила му, а ако искате, последвайте и самия профил тук.