Музей на Библията отвори врати във Вашингтон

| от chronicle.bg по БТА |

Библията вече има свой музей във Вашингтон. Построяването му е финансирано от богато семейство християни, което се защитава от какъвто и да е прозелитизъм в страна, където религията има важно място.

Музеят днес отваря врати за посетители. Той обхваща 8 етажа и площ от 40 000 кв.м. Музеят представя Стария и Новия завет и тяхното въздействие върху света. Импозантната сграда се намира близо до Капитолия и това стана причина за полемика за влиянието на религията върху американската политика.

Построяването на музея е струвало 500 милиона долара, осигурени отчасти от семейство Грийн, което е собственик на веригата магазини за декоративно изкуство „Хоби лоби“. „Библията оказа влияние върху живота ми и този на семейството ми – заяви Стив Грийн, ръководител на „Хоби лоби“ и председател на административния съвет на музея. – Музеят обаче не е посветен на една вяра или религия, а на книга, повлияла върху целия свят.“

В музея посетителите ще могат да видят фрагменти от Кумранските ръкописи, писмо на Мартин Лутер (1483 – 1546), в което инициаторът на Реформацията отстоява възгледите си преди срещата си с посланика на папа Лъв Х, английски ръкописен молитвеник от 14-и век, намерен в Египет юдейски молитвеник от 9-и век, Библията, пребивавала на Луната по време на полета на американския космически кораб „Аполо 14″ през 1971 г., Библията, принадлежала на краля на рокендрола Елвис Пресли (1935 – 1977), екземпляри от Тора, част от Библията на Гутенберг. За събирането на експонатите помогнал историкът Скот Керъл, смятан за Индиана Джоунс на библейската археология.

В музея има три главни раздела, разказващи за Библията, за библейски сюжети и за влиянието, което тази книга е оказала върху развитието на човечеството.

 
 

Не като от баба, а от баба

| от Мартина Стоименова |

По Коледа обикновено си говорим за добри дела, благотворителност и традиции. Това е златното време на корпоративната социална отговорност, на даренията и на обществените каузи.

Сега обаче ще ви разкажем за една българска компания, започнала с добрите дела много преди да падне първият сняг, а именно – в сезона на лютеницата.

В края на лятото „Филикон-97“ прави нещо, което бизнесът обикновено не прави – наема хора в пенсионна възраст, заради опита и експертизата им, които да приготвят традиционната българска лютеница във фабриката на компанията в Пловдив.

Philicon 1

Възрастните хора, участвали в създаването на едросмлените лютеници „Нашенска“ и „Балкански вкус“, са една пета от всички служители в есенната кампания на пловдивския производител. Впоследствие на постоянен щат остават 7 души между 60 и 70 години – четирима мъже и три жени. Те получават възнаграждение според изискванията на трудовото законодателство на позиции, които не изискват голямо физическо натоварване.

Всеки, който познава пазара на труда в България знае, че това не е обичайна практика. Работодателите обикновено предпочитат млади хора, дори и те да нямат богат трудов опит. Младите се адаптират по-бързо, знаят езици, справят се по-добре с технологиите.

Има сфери обаче, за които търсенето на хора от третата възраст и назначаването им на трудови договори се оказва ползотворно и за двете страни.

За възрастните това е възможност както за допълнителни доходи, така и за социализация – да се срещат с други работещи, да са извън дома си и да получават сигурни доходи към пенсиите си.

Традиционната технология на производство във фабриката за лютеница се оказва добре позната на тяхното поколение, което години наред е правило зимнина, изпробвало е рецепти и продукти, затваряло е буркани.

Това е пример за сфера от живота и пазара на труда, в която пенсионерите се вписват като характер, знания, манталитет и отношение към работата. „Филикон-97“ е наследник на държавна фабрика в плодородния тракийски район със 70-годишна традиция – за подобни предприятия връзката с миналото, когато храната е била нещо качествено, е много важна.

Социалната кампания по осигуряване на работни места за хора в пенсионна и предпенсионна възраст на пловдивския производител е нещо ново за България и е доказателство, че завръщането на възрастните хора на пазара на труда не би трябвало да бъде екзотика или сезонен компромис. Това е сериозна възможност за бизнеса на фона на емиграцията на младите, недостига на кадри, особено в индустрията, и застаряването на населението.

Пловдив е един от най-динамично развиващите се райони – само за две години заплатите са нараснали с 30%, а безработицата е „нездравословно“ ниска – около 3%. Това изправя работодателите пред тежки проблеми.

На фона на липсата на работна ръка и високата конкуренция при заплащането, професионалната етика се превръща в абсолютно ключов елемент – и тук възрастните хора определено не са за подценяване. „В нашето производство сме имали служители с над 40-годишен стаж и добре знаем какво означава преданост и лоялност, както и какво означава работата да е вторият ти дом“, коментира търговският директор на „Филикон-97“ Иван Калибацев.

Philicon 4

Според него поколението на по-възрастните се отличава с по-различни трудови навици от това на по-младите работещи: „Хората от по-възрастните поколения имат свой морал, трудова етика. Вълнуват ги и ги мотивират други неща“. За разлика от пенсионерите, хората в работоспособна възраст са много по-капризни по отношение на личното си време. Особено през лятото, в пика на производството и обирането на реколтите, е трудно да бъдат убедени да не си вземат отпуска, например.

Иван Калибацев казва, че проблемът дори не е толкова в заплащането и признава, че има технически позиции, за които буквално не се намират служители. За неквалифицираните места обаче трудът на пенсионерите е решение, при това с голяма социална стойност.

„Нашенска“ и „Балкански вкус“ се консервират в шестоъгълни бурканчета именно в периода септември-октомври, когато доматите, чушките и патладжаните са съвсем пресни. При тази лютеница „няма лъжа“, обяснява още Иван Калибацев, защото „няма как да произвеждаш точно този традиционен продукт от зеленчуци, които нямат сок“.  Затова и в случая възрастта не е толкова важна, колкото човекът да е „читав“, „лоялен“ и да разбира процеса на производство.

Друг е и въпросът, че когато лютеницата е направена от ръце, които имат опит и отношение към работата – тя е по-вкусна.

Philicon 2

 
 

Николета Лозанова с дебютна роля в киното

| от chronicle.bg |

Преди броени дни излезе официалният трейлър на най-новия български филм „Привличане“, който тръгва по кината на 23 февруари 2018 г.

Богатата на образи сюжетна линия на „Привличане“ събира на един екран част от най-талантливите български актьори – Яна Маринова, Койна Русева, Александър Сано, Луиза Григорова, Радина Боршош, Владимир Пенев и други. Своя актьорски дебют прави и Николета Лозанова.

Продуцент на филма е Башар Рахал, който освен това изпълнява и една от ролите в лентата. В същото амплоа на продуцент, но с главна роля, зрителите ще видят Яна Маринова. Режисьор на продукцията е Мартин Макариев, който стои зад успеха на сериала „Под прикритие“.

Privlichane_Poster

Действието на филма се развива в елитна частна гимназия и засяга теми за успеха, амбицията, любовта и сблъсъка на интереси. Яна Маринова се превъплъщава в ролята на млада учителка по история, която е и бивш шампион по състезателни танци. Новият преподавател по музика в училището е именно Александър Сано, към когото женските персонажи не остават безразлични. Луиза Григорова – манипулативна и разглезена ученичка, заплита интриги, които стигат до медиите. Любов, скандали, завист, успехи, амбиции, страст, музика и много танци се преплитат в сценария на „Привличане“. Какво се случва, дали ще победи любовта и справедливостта, зрителите ще могат да видят през февруари.

 
 

Откъде идват котето, бебето, зайчето и всички обръщения към гаджето

| от chronicle.bg |

Виждали сте го много пъти. И сте си казвали, че толкова ниско няма да паднете. Да се наричате „коте“, „зайче“, „мило“, „бебе“, „слънчо“, да не говорим за останалите меко казано екстравагантни умалителни към партньорите. Имената гравитират в целия спектър на световната флора и фауна – от зеленце и морковче, до кокошчице и бръмбарче. И да, второто сме го виждали с очите си, съществува, честна хроникълска.

Обаче изведнъж се озовавате във връзка и то идва някак естествено. Първото умалително име, което с партньора си лепвате, после променяте, нагаждате, докато не спрете на едно (или две), умалително име, само между вас си.

Оказва се, че това не е просто лигава прищявка на гледащата през розови очила любов, а всичко си има много точно научно обяснение. И както повечето неща от живота на възрастните, корените на това обяснение са в детството или по-точно – в родителите. Тези от нас, които са били заобиколени от любящи майки, баби и татковци още от ранна възраст са свикнали да ги наричат по всевъзможни начини, за да покажат обичта си. Според невроантрпологът Дийн Фолк езикът на майката към детето е израз на любов, привързаност, загриженост, който се попива от нейната рожба. В резултат тя запаметява усещането, чийто носител стават тези умалителни названия.

Когато децата пораснат, те отново търсят онова усещане, което са получавали при общуването с родителя. И започват да наричат новият си най-близък човек с умалителни имена, които както казахме, предават онова усещане.

Други учени обаче са на друго мнение, което също има резон. Според тях наричането с такива имена помага на хората във връзката да се чувстват по отворени и спокойни. Освобождава ги от оковите на ежедневието и от ролята им на зрели възрастни хора.

Според учените тези проявления на връзките, са от важно значение за това да се чувстваме добре. Наричайки се по всякакви начини, които отстрани изглеждат нелепи, всъщност ни помага да установим тази връзка на близост и игра(свързана с животинското в нас), към която се стремим.

Така че не се притеснявайте от прякорите, които сте си сложили с гаджето, колкото и абсурдни да са.

 
 

Шведски семейства карат автономни автомобили Volvo

| от chronicle.bg |

Volvo Cars даде начло на проекта за разработване на технологии за автономно шофиране, с помощта на шведски семейства, които ще тестват автомобили по обществените пътища на Гьотеборг и ще споделят впечатленията си с екипа инженери на компанията.

Първите две семейства от тестовата програма – Хейн и Симоновски от Гьотеборг, получиха луксозните SUV автомобили Volvo XC90, с които ще участват в проекта Drive Me. Още три семейства ще ги последват в началото на 2018 г., а през следващите четири години до 100 човека ще бъдат включени в проекта Drive Me. Семействата ще допринесат за тестовата програма с ценна информация, като позволяват на екипа инженери да наблюдава как използват колата, шофирайки на път за работа, до училището на децата или когато пазаруват.

Volvo планира да разполага с напълно автономна кола до 2021 г. и данните от проекта Drive Me ще изиграят решаваща роля в проектирането й.

Drive me ще включва реални потребители, които ще тестват различните нива на асистенция на водача по време на управление и евентуално на изцяло автономно шофиране. Хейн и Симоновски получиха тестовите автомобили XC90, оборудвани с последната Volvo технология за подпомагане на водача при шофиране, както и с набор от камери и сензори, които ще наблюдават поведението им на пътя и ще снабдяват колите с информация за случващото се покрай тях.

The Hain family receiving their XC90 Drive Me car

По време на този първи етап от проекта, семействата ще държат ръцете си на волана и ще контролират управлението през цялото време, докато използват автомобилите.

С течение на времето, всички участници в проекта ще получат достъп до по-модерни автомобили, с по-развити автономни технологии, след като преминат специално обучение. Но дори тогава, тестването на тези автомобили, първоначално ще се извършва в контролирана среда и под надзора на експерти по безопасността от екипа на Volvo Cars.

Нито една нова технология няма да бъде въведена в експлоатация, ако съществува и най-малкото съмнение относно нейната безопасност.

Това означава, че Volvo продължава да разработва автомобилите си със същото внимание и грижа, които затвърждават позициите му на производител на едни от най-сигурните коли в света.