Мултиетническата Одеса се бори с последиците от деня на убийствата

| от |

opera-odessa

Александър Васович от Ройтерс

Одеса – само като чуеш името, си представяш ексцентричен оазис на толерантност и многообразие и царско пристанище с имперско величие, обезсмъртено във филм.

Но може ли един град, останал завинаги свързан с клане на цивилни от преди повече от век, да не стане известен като мястото, където регионалните вълнения в Украйна прераснаха в национален конфликт?

Величествените Потьомкински стълби, които се спускат от елегантния център на Одеса към пристанището, получили името си от централната си роля в съветския пропаганден филм на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин“, би трябвало да са пълни с туристи и моряци.
Вместо това, по-малко от седмица след като най-малко 37 проруски активисти загинаха в горяща сграда след уличен бой с футболни фенове, скандиращи антируски възгласи, стълбите са напълно пусти, а Одеса се страхува за идентичността си, както като главното гражданско пристанище на Украйна, така и като пристан на толерантността.

„Миналата година по това време, това място бе пълно с туристи и моряци. Сега няма кой да купува пощенски картички и сувенири“, каза 68-годишният Валентин Попов, докато подреждаше няколко пощенски картички. „Всички трябва да дойдат, за да видят стълбите“.

Кадрите от „Броненосеца Потьомкин“ – как бебешка количка се търкаля надолу по стълбите посред тълпи, бягащи от дулата на царските войници по време на Революцията от 1905 г., майка пада на земята, умирайки – са сред най-известните в историята на киното.

„Украйна е като това безпомощно дете в количката, която лети надолу по стълбите“, каза Попов.

Той имаше предвид, че прозападните сили, които свалиха от власт проруския президент през февруари, са били безсилни да попречат на Русия да завземе украинския Кримски полуостров, който се намира малко по-нагоре по черноморското крайбрежие, или да попречи на добре въоръжените милиции да установят контрол над големи части от предимно рускоговорящата Източна Украйна – докато войските на Москва стоят в готовност от другата страна на границата.

Одеса – която е известна със своята смесица от руснаци и украинци, араби и арменци, грузинци и българи, евреи и татари – винаги се е чувствала „различна“, имунизирана срещу опростенчески предразсъдъци и нетолерантност – макар че голямата й еврейска общност неведнъж преживява погроми през 19 век.

„ГОРДИ С РАЗЛИЧИЯТА“

Одеса може да е предимно рускоговоряща, за разлика от по-голямата част на Западна Украйна, но нейните жители не искат и да чуят за идеята, че градът сега може да се превърне в арена на етнически конфликт.

Мария Попова, главен редактор на излизащ на български език вестник и депутат от Партията на регионите, която преди оглавяваше Виктор Янукович, каза, че има 133 народности, „горди с различията“, които живеят във и около едномилионния град.

„Одеса не познаваше кръвопролития“, посочи тя. „Трябва да търсим компромис, иначе ще има гражданска война“.

Одеса е малко татарско селище, преди императрица Екатерина Велика да основе град на това място през 1794 г., който става четвъртият по големина в имперска Русия от 19 век – и е свободно пристанище през голяма част от това време.

Едно от най-големите опасения е, че руските сили може да нахлуят в източната част, за да завземат цялото черноморско крайбрежие, и Украйна да остане без излаз на море. Загуба на Одеса с нейните две пристанища, включително голям петролен терминал, ще бъде голям удар.

Руският президент Владимир Путин, обвиняван от Запада, че подклажда сепаратизъм на изток, заяви от своя страна, че няма никакви планове за територията на Украйна извън Крим, и обеща вчера да направи всичко възможно за намаляване на напрежението в Украйна. Но възгласите на демонстрантите „Одеса е руски град“ от края на миналата седмица разтревожиха мнозина.

Новият областен губернатор на Одеска област Ихор Палица, назначен на поста, след като Киев уволни цялото командване на полицията и окръжно ръководство, каза при встъпването си в длъжност, че не идва за силова конфронтация и обяви създаването на кръгла маса за уреждане на различията.

„Задачата ни е да покажем, че всички – украинци, руснаци и чужденци – можем да живеем в Одеса“, заяви той.

Поне засега насилието спря и няма никакви признаци да се разпространява навън като вълненията, заливащи Източна Украйна.

Но животът е далеч от обичайното в този град с трилентови булеварди и величествена архитектура, варираща от руски имперски през италиански и френски до неокласически стил.

ЖИВОТЪТ Е СПРЯЛ

Концерт на Потьомкинските стълби и танци на крайбрежната алея по случай честванията на годишнината от победата във Втората световна война бяха отменени. Властите имат опасения, че събитието – което поставя въпроси за отношенията на Украйна с бившия й имперски господар на север – може да породи ново насилие.

Украинският вътрешен министър също така поиска за остатъка от сезон 2014-2015 г. професионалните футболни отбори от Одеса, наред с други, да преместят мачовете си в други по-малко нестабилни градове и да не пускат зрители на стадионите.

Насилието от миналия петък, при което имаше стрелба с огнестрелно оръжие и петролни бомби, избухна, след като привърженици на два отбора преминаха през града, скандирайки антируски лозунги и се сбиха с проруски активисти.

Киев изпрати в Одеса специализиран отряд на милицията на основата на „граждански активисти“, за да замени местното командване, за което властите казаха, че не само е толерирало, но и е сътрудничило с радикали.

35-годишният Ганем Фаяд, който е избягал от родния си град Хомс в Сирия преди три години, за да потърси убежище в Одеса и 10 000-та й арабска общност, свързва надеждите си със Запада.

„Сирия беше далеч; Европейският съюз е на прага на Украйна и Европа няма да може да се справи с милионите бежанци, ако започне голям конфликт – затова ще направят всичко, за да възпрат това“.

Тигран, 28-годишен етнически арменец, който продава слънчеви очила на сергия в центъра на Одеса, каза, че „ако просто ни оставят на мира“, градът сам ще намери решение.

„Можем да седнем и да говорим за това, можем да постигнем разбирателство“, каза той. „Така се прави в Одеса – говорим и си стискаме ръцете, и продължаваме напред“.ме напред“.

 
 

Еротика в Instagram и няколко артисти, които да следите

| от chronicle.bg |

Тази седмица сме на еротична вълна. Лятна и с оскъдно облекло, напук на застудяващото време и многото пластове дрехи, които ходят по улиците.

Еротичната фотография (изобщо фотографията като цяло) отдавна вече не е само между страниците на списанията и по негативите. Естествено, днешните фотографи, които използват социалните мрежи като свое портфолио, не могат да се мерят с Марио Тестино, Сам Хаскинс или Ани Лейбовиц, но се справят доста добре.

Оставяме на вас да прецените. Днес ви показваме някои от любимите ни еротични фотографи, които можете да следвате в Instagram. Опитайте да гледате безпристрастно на работата им. Трудно е, но опитайте.

 
 

Теленор призовава бизнеса в България да работи с хората с увреждания

| от chr.bg |

Теленор призова бизнеса в България да работи по-активно с хората с увреждания, като сподели с представители на социално-ангажирани компании своя ценен опит от работата си по програмата Open Mind, както в България, така и на централно ниво. Представители на телекома разказаха за това какви са стъпките, които една организация трябва да направи, за да бъде успешна за всички заинтересовани страни подобна инициатива, какви са спецификите при адаптирането на сградата, подбора на служителите, работата с тях и развитието им като личности и професионалисти.

Инициативата Open Mind дава възможност на хора с увреждания да повишат квалификацията и конкурентоспособността си чрез работа. Теленор обяви старта на третото издание на програмата, в което тази година трима нови служители ще се присъединят към екипа на телекома. Днес те бяха представени от главния изпълнителен директор на компанията Оле Бьорн Шулстъд и бяха приветствани от колегите си в звена „Клиентски жалби“, „Обслужване на клиенти“, „Устойчиво развитие“. Те ще работят по конкретен проект за период от две години, а Теленор ще им осигури отворена и достъпна работна среда и съответното за заеманата позиция финансово възнаграждение. През този период участниците ще могат да обогатят знанията и уменията си, да се учат от най-добрите професионалисти в Теленор и да натрупат опит и увереност. След приключване на участието си, те ще получат възможност да останат на постоянна работа или подкрепа за професионална реализация извън компанията.

Telenor Open Mind_1

Програмата за хора с увреждания се провежда ежегодно като част от дългосрочната стратегия по корпоративна отговорност на Теленор и глобалната инициатива на Теленор Груп Open Mind. През 2015 година компанията посрещна първите петима участници в програмата, които работиха в дирекциите „Управление на процеси“, „Правни отношения“, „Финанси“, „Технологии“ и „Грижа за клиента“, а през 2016 следващата вълна от участници – отново петима на брой се присъединиха към екипите на „Човешки ресурси“, „Грижа за клиента“, „Маркетинг“.

Telenor Open Mind_2

 
 

Няколко начина да изкярите на Черния петък

| от chronicle.bg |

Той е тук! Черният петък. Денят, който сам по себе си не е от значение за българската култура и обичаи, но в който има яко намаления навсякъде, дори в закусвалнята до офиса. Едва ли дори и американците (имайки предвид, че гласуваха за Тръмп) знаят защо е „черен“, защо се чества и какъв е смисълът на този ден. Това разбира се не им пречи в края на ноември всяка година да спят пред магазините и да се бият за стоки на другата сутрин.

За добро или лошо Черният петък вече е и в България. Напълно нормално – все пак денят не е от културно значение за страната ни, но може да бъде чудесен повод за печалба за магазините. Намаленията са навсякъде и вълната от хора най-вероятно ще се втурне към моловете и изобщо навсякъде, къде що има магазин, за да си купи жизнено необходими стоки.

Понеже ние постоянно мислим къде е далаверата, цяла нощ си блъскахме главите как на днешния ден да излезем колкото се може повече на плюс. И вече имаме няколко  предложения на вас, как да извлечете максимално много ползи от Черния петък. Работният  ден скоро ще приключи и ще  можете да се възползвате  от следните смислени неща, заради които си струва и у нас да има черен, зелен, кафяв, жълт, гълъбово сив петък… абе, намаления да има.

Купете си нещо. Но не просто нещо, а такова, което е поскъпнало две седмици преди Черния петък и сега е намалено, но е по-скъпо, отколкото преди. Голяма оферта, нали. Веднага към магазина или сайта! После, ако не ви харесва, можете да се оплачете на куриера. Той ще вземе адекватни мерки.

Отъркайте се в някого в мола. Няма по-добро време за това от днес. Всички са на едно място, бързат, тълпата е голяма. Никой няма да се усети. Докато се отъркате, и двамата вече ще се далече един от друг и ще тичате към намалените чаршафи. Можете да използвате случая и за да надникнете в съблекалнята, докато някой е вътре. Кой ще ви види? Пълно е с хора, пък и този, който е вътре сигурно гледа максимално бързо да излезе от магазина, за да продължи обиколката. Не се срамувайте.

„Черният петък“ е идеалният повод да поискате аванс от работодателя. Ако той е благоразположен, ще ви даде, че дори ще можете да му кажете за какво са ви парите. Той би трябвало  да разбере. 24-то число е в края на месеца и всички пари са на привършване. Тогава използвайте случая.  Пък после харчете, както искате. Може дори да не е за Черния петък, важно е пари да има.

По традиция на Черния петък у нас се пускат най-качествените стоки. Можете да сте спокойни и имате голям избор. Купете си панталон с разшит подгъв или чорапи с бримка, или палто със стърчащи конци, или пък фурна за няколкостотин лева, която ще изхвърлите след две години (защото една година ще прекара при електротехник).

Но най-добрият начин да изкярите в ден като днешния е много по-прост от гореспоменатите и не изисква почти никакви усилия - останете си вкъщи. Или направете така че да останете далеч от хората в съблекалните, отъркващите се клиенти и намалените стоки. Не се притеснявайте – магазините ще пуснат истински намаления в някое друго време.

 
 

Дебора от Big Brother: в тинята, където й е мястото

| от Цветелина Вътева |

Това, че шоуто „Big Brother“ в същината си напомня „Игрите на глада“ и е способно да срине нечий живот изобщо не е новина, но въпреки това някои случки, които се разиграват в Къщата и на телевизионния екран, раздвижват обществената перисталтика.

Поредната жертва на Големия брат, е певицата Дебора – мис Видин, мис Северозападна България, фолк певица, известна с песента „Буба лази“ (според собствените й твърдения). Снощи тя бе изгонена от Къщата, след като поиска да напусне, обидена от дадения й прякор Мис Махмурлук, и в състояние на афект напсува Big Brother. А днес се появи в предаването „На кафе“ при Гала с тъмни очила, под тях – насинено око, разплакана, с твърдението, че трима души са я пребили пред дома й и признанието, че алкохолът й помага да се справи с паническите атаки, от които страда.

Цялата псевдотерапевтична среда, в която видяхме певицата – първо в изповедалнята на Big Brother, а и после и в „На кафе“, увеличава с телевизионната си лупа проблемите на една жена, които никак не са уникални. Псувнята по Големия брат може и да е безпрецедентна, но паник атаките, наливането с алкохол в опит за преодоляването им, истериите и насилието над жени са ужасно далеч от безпрецедентността. Те са ежедневие.

Ако има някакъв позитив от това, че една жена, която очевидно се нуждае от помощ и подкрепа, бе стъпкана в телевизионната кал, то това е прозрението, което може да удари някои хора, че Дебора е съвършено оформен прототип на жената-жертва на насилие.

Тя е слаба, психически неуравновесена, кастрирана от самоувереност, неспособна на самоуважение, емоционална лабилна, готова да каже „Обичам те“ на някой, когото не познава. Все неща, които карат човека да страда, и то да страда зверски. Неща, за които страдащият няма вина. И които го превръщат в лесна мишена за всички агресори, насилници и садисти, които надушват психичния дисбаланс у жените както акулите надушват кръв.

Онова, което видяхме при Гала, с изключение на самата Гала, която реагира искрено съчувствено и адекватно, е една показателна миниатюра за това с какво се сблъскват хората с чести психични проблеми у нас: пълно и тотално неразбиране, стената на Пинк от „Пинк Флойд Стената“, уж състрадателни, но всъщност укоризнени погледи. Докато певицата се изсипа емоционално и тотално се разля от рамките на приемливото поведение, коментаторите на Big Brother се държаха като набори на 90-годишен покойник на погребението му: с едно тихо, но натрапчиво внушение: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз в ковчега“.

Това е и големият проблем с домашното насилие. Не насилниците и не жертвите, а третите лица: съседите, които чуват виковете, но мълчат. Минувачите, които виждат, но не се обаждат. Зрителите, които гледат и се тюхкат, но след това си лягат с онази същата мисъл: „Много ми е мъчно, но повече се радвам, че не съм аз“.

Не ме разбирайте погрешно: Дебора е на социалното дъно. Тя не се вписва в нито един шаблон на „успеха“. Тя е простовата, хистерична, невъздържана и не особено интелигентна. Но с извинение за популизма, преди да бъдем прости или софистицирани, хистерични или непоклатими, невъздържани или обрани, интелигентни или тъпи, ние сме първо хора.

И когато някой човек страда, не е ли здравата, първосигнална реакция да изпитаме емпатия? Явно не.

Шоуто си гледа рейтинга и това е нормално: разбира се, че Big Brother ще покаже Дебора как пие чаша след чаша вино, разбира се, че ще й даде прякор „Мис Махмурлук“. Всяка пукнатина в някой от съквартирантите, през която може да влезе провокация на кукловода, трябва да се използва. И това не е подсъдимо (дори морално), защото това е същината на това риалити и всеки, който влиза в него трябва да е наясно с рискове, които поема.

Голямата драма с Дебора не е в Big Brother, а в това, че нейният случай бързо надникна в мозъка на обществеността и през коментарите във Facebook и заглавията на жълтите медии стана ясно каква свинщина е вътре. Какъв примитивизъм, удобно заключен в позицията „Тя си е виновна, мани я тая пияница“.

Много обичаме да си чешем езиците за това колко е важно да се ограничи домашното насилие, колко е разпространено сексуалното насилие, и как хората не бива да бъдат стигматизирани заради временни психични разстройва, през които минават. Но ето че на ТВ екрана излезе една Дебора, с всичката си простота и антипатичност, и бързо ни показа, че можем само да си чешем езиците.

Но когато пред нас се появи жертва на насилие и на психичен проблем, всичко, което можем да направим е словесно да я смачкаме в тинята. Където й е мястото, нали.