Мост в Холандия и толкова

| от |

most-vo-holandija-i-tolku-62294

Може би ако Петър Диков обикаля повече чужди държави, но за да гледа как се правят подобни неща от колеги – архитекти и инженери, София би се родила с такива неустоими решения. Браво.

[youtube id=“6-DFXc6cgDA“ width=“667″ height=“356″]
[youtube id=“7NAGhwWIyUA“ width=“667″ height=“356″]
 
 

Защо Дженифър Анистън не е в Instagram?

| от chr.bg |

 Дженифър Анистън е една от любимите ни актриси и не само заради незабравимата й роля като Рейчъл в сериала „Приятели“.

Красива, забавна, бивша на Брад Пит и любителка на здравословния начин на живот – затова обичаме Джен.

Едно нещо обаче не ни дава спокойствие. И това е, че Анистън все още няма профил в Instagram, а и не планува да си направи.

Но защо?

„За мен, това е начин да предпазя част от личното си пространство. За мен е написано достатъчно, като голяма част от него не е вярно. Но просто нямам нужда от профил в Instagram.

Понякога виждам нещо любопитно и гугълвам нечий профил, за да проверя какво прави, но съм се зарекла да не си правя“, споделя Анистън.

За сметка на това, голяма част от животът й досега премина и пред обективите на папараците, а Джен е заснела не една и две горещи фотосесии, но пък би било приятно и да виждаме какво прави в свободното си време.

Вижте в галерията най-добрите снимки на Дженифър Анистън.

 
 

Досиетата CHR: Митовете и истините за Хитлер

| от chronicle.bg, по The Washington Post |

На днешната дата през 1889 година е роден Афолф Хитлер. 129 години по-късно, както  става с личности от неговия ранг и положение в историята, личността му е обгърната в митове и легенди. Те се простират от личния му живот (и части от тялото) до политически игри, в които се смята, че е бил замесен. 

Противно на разпространеното вярване, възходът на една от най-мрачните личности на миналия век не се дължи само на омразната реторика. Притежанието на мажоритарният дял от „лъвския пай“ е комбинация от редица фактори.

И до днес националсоциалистическата партия в Германия през Втората световна война е обгърната в митове. Днес представяме пет от тях, свързани с нейния лидер, Адолф Хитлер.

Хитлер е имал големи корпоративни донори

В биографията на Хенри Кисинджър, авторът Ниъл Фъргюсън твърди, че немският магнат Фриц Тисен подпомагал финансово бъдещият фюрер, за да може да стигне до голямата власт. По време на възхода си, партията действително е получавала средства от компании (вкл. тази на Тисен и за кратко от индустриалиста Ернст фон Борзиг), но помощта от тях била допълнение към основния капитал. Програмата на нацистката партия (с 25 точки) предвиждала национализация на собствеността, споделяне на приходите и край на „робството на интереса”. Според идеологията, капитализмът поробва човека – той попада под слоугъна за прогрес, технологии, рационализация и стандартизация. Партията също така разчита до голяма степен и на членския внос, абонамент за вестниците си и организирани събития. Инструментите за пропаганда – танците, „немските вечери”, концертите, речите – са също машина за правене на пари (както е описано в дневниците на Йозеф Гьобелс). Когато партията вече е на власт, партията наистина е получавала финансиране от корпорации, тъй като бизнесмените са печелили многобройни проекти за обществени поръчки. Част от приходите идват също от конфискуването имуществото на евреите (включително и на предприятията им).

Победата на Джеси Оуенс на Олимпийските игри ядосала Хитлер

Въпреки, че Хитлер възнамерява да превърне домакинството на Олимпийските игри през 1936 г. в открита нацистка пропаганда, голямото събитие тогава са четирите златни медала за афроамериканецът Джеси Оуенс. Това, според някои историци, е истинско изплюване в лицето на нацистите и възгледите им за арийско превъзходство и върховенство на европеидната раса. Смята се, че победата на Оуенс е била унижение за Хитлер. Въпреки пресата и кампаниите отвъд океана, статистиката говори в полза именно на немците – те печелят най-много златни медали тогава (33). Америка има 24. Самият Оуенс твърди, че проблемът е бил раздут от медиите и между него и фюрера не е имало никакво напрежение.

Расистката идеология е ключът към възхода на Хитлер

Разбира се, че антисемитизмът много често е на повърхността, когато говорим за този период от историята. Хитлер е бил идеологически фанатик и привлича малка, но вярна аудитория, която подкрепя тези възгледи в началото. Преди възхода му подкрепата в отдалечените от столицата райони рядко достига дори 10 процента. Истината не е в конкретна идеология, а в това, че Адолф Хитлер е отличен политически стратег преди всичко. Партията обещава всичко на всички – по-високи изкупни цени за фермерите и по-ниски за работниците в градовете. Противоречията били очевидни и опозиционните партии постоянно наблягали на тях. Но нацистите или пренебрегвали това или повтаряли, че „с мрънкане нищо няма да стане”. Хитлер знаел, че във времена на отчаяние хората искат невъзможното и успешно им внушава, че може да им го даде. В тези години Германия е в тежка криза и бъдещият фюрер дава усещането, че всичко е възможно. През 1930 г. гласовете на партията драстично скачат, а две години по-късно тя печели доверието на 38 процента от електората.

Хитлер е бил решителен лидер

Не става въпрос за крясъците и настояването. В реалността Хитлер е бил доста нерешителен лидер, който е подлудявал войските си с неспазване на срокове, забавени и противоречиви действия. Съветниците му често се оплаквали от неспособността му да дава ясни заповеди. През 1935 година например, той обявява Нюрнбергските закони, според които евреите вече не са граждани. Но не става ясно, какво според този закон означава „евреин”. Полуевреите броят ли се ? Партията и държавниците спорят с месеци по този въпрос и въпреки призивите към Хитлер да се намеси, той отказва да се произнесе в полза на конкретно решение. За да бъдат по-лоши нещата, неговите решения рядко са били писмено документирани. Вместо това, той предпочитал да дава вербални заповеди на подчинените си. Истина е, че веднъж решил нещо, нищо не е могло да разубеди фюрера, но пътят до това решение е бил дълъг, тежък и изморителен за всички около него.

Третият райх е имал безупречна организация

Още по времето на Войната нацисткият режим е бил синоним на брутална, механизирана операция. В популярната култура дори има термини като „нацистка организация”, „нацистка дисциплина” и „нацистка ефикасност”. Подсилено от общоприетото схващане за подредеността на немците, впечатлението още повече се засилва. Реалността е малко по-различна – Алберт Шпеер описва режима като „организиран хаос”. Кабинетът и органите на партията често са получавали еднакви задължения и правомощия, което е създавало обърквания. Имало е например пет различни военни, държавни и партийни агенции, отговарящи за икономиката по време на войната. Хитлер обяснява подхода си с твърдението, че само най-способният от всички еднакви органи ще свърши работата адекватно.

 
 

Шарлиз Терон в нова роля и с ново тяло

| от chr.bg |

Мнозина се чудят как да свалят килограми, но за актрисата Шарлиз Терон се оказва предизвикателство и да ги качи. За последната си роля във филма “Tully” актрисата е трябвало да напълнее с над 22 килограма. За целта тя е настройвала алармата си за 2 сутринта, за да се тъпче с макарони със сирене.

Във филма тя влиза в ролята на майка, претоварена от работа. Терон казва, че за нея е било по-трудно, отколкото си представя, да влезе пак във форма.

„Просто исках да почувствам какво е усещала тази жена и мисля, че за мен [качването на килограми] беше начин да се приближа до нея, да разбера този начин на мислене“, казва тя пред Entertainment Tonight. Актрисата добавя, че заради подготовката за ролята си се е сблъскала и с депресията.

Три месеца са й били необходими да качи килограмите. В началото е било забавно, защото се е чувствала като „дете в магазин за бонбони“. След това обаче нещата са се променили и храненето се е превърнало в работа. Шарлиз казва, че е качила толкова килограми, че децата й са помислили, че е бременна. След филма успява да свали натрупаното излишно тегло трудно. „Отне около година и половина“, казва тя. „Беше дълъг, много дълъг път“.

Това не е първият път, в който актрисата качва килограми за роля. За участието си в „Чудовището“ тя напълнява с над 10 килограма, но тогава свалянето им е било по-лесно.

„Нали знаете, тялото ви на 27 е малко различно от тялото ви на 43, и моят лекар се постара да ме убеди в това“, казва още актрисата.

 
 

А не може ли просто да забраним мачовете?

| от Цветелина Вътева |

Толкова сме свикнали с факта, че по мачове стават простотии, че вече неща от типа на „извадено око“, „счупен крак“, „откъснат палец“, „натрошен рейс“ пр. явления по време на вечното дерби са станали нормални.

Все едно е супер в реда на нещата в деня, в който Левски и ЦСКА играят, движението в центъра да е почти невъзможно, през Борисовата да не се минава и половината град да е пълен с фанатизирани фенове, лошо гледащи полицаи и наплашени граждани.

Инцидентът с бомбичката, гръмнала в окото на полицайка, влезе в новините, но и някак си съвсем естествено се вписа в разбирането, че „така е на мач“.

Хайде сега да повторим думата. Мач. Не война, не терористичен акт, не бомбардировка. Мач! Някакви момчета, които пет пари не дават за футбола, замятат крака, чакайки мъката да свърши и да ходят да се успокоят между гърдите на плеймейтка в черно сепаре с бял прах по масата. Докато те вяло подтичват на терена, натопорчени и възбудени младежи с настръхнли зърна (и в по-лошия случай: възрастни мъже с вехти тениски и избелели мастилени черепи по пъпчасалите рамене, правени от Емо, който се е учил да татуира в затвора) ръсят слюнка и псувни по червените или сините си шалчета, след което отпушват насъбрания екстаз в селска агресия.

Около стадиона има стотици полицаи, които вместо да си вършат другите неща, като например да гледат в една точка в мизерното районно, стоят като истукани и гледат мрачно. От една страна, защото си искат при точката, от друга – защото знаят, че по време на мача или след него вероятно ще им се наложи да поработят. Някои от тях, в които садистичното начало е засилено, сигурно са доволни, че ще имат възможност да разбият нечия обръсната глава с палка, но повечето са по-скоро отегчени.

Това е ситуацията на всеки мач на Левски и ЦСКА от много години насам.

Вече почти няма и да чуете „Само Левски“ или „Само ЦСКА“.

Призивите на „положително подкрепление“ отдавна са отстъпили на далеч по-звучните „К*Р за Левски“, „Копелета сини, всичко е червено“, „Гунди ви зове, на синьото небе“, „Чорба-м*нет“ т.н. Има и още, но те не може да се напишат в уеба.

Иначе мога да събера смелост и да напиша „Здравейте, аз съм Цвети и имам приятели-ултраси“. Наистина. Имам. От Левски съм, защото баща ми е от Левски, но пък имам приятели от агитката на ЦСКА. С тях съм пила бира, ходили сме на море и си ходим по рожденните дни. Не знам дали такова нещо като „бивши ултраси“, но те от години не ходят по мачове. Следят мачовете и отбора си, но са прекалено заети да правят пари или деца, или и двете. И въобще да си живеят живота.

А сред масата мутри, рецидивисти и комплексирани хулигани, живеенето на живота остава на заден план.

Тъжната истина е, че във футболните мачове между Левски и ЦСКА отдавна няма спорт. Това е война. Многогодишна война между две групи от една и съща субкултура: такава, която не среща своя естествен край, защото се предава от едно поколение на следващо. А както казва един от приятелите ми, за които говорех, „да бъдеш част от това създава чувство за принадлежност, сила, значимост – неща, които много от тези момчета няма къде другаде да получат“.

Наежваме се, когато Тръмп бомбардира Сирия, за да не се обиди Путин и да стане Трета Световна, и се подмокряме, когато Ким Чен Ун прати ракета в задния двор на Белия дом, а в същото време толерираме една реална, макар и жалка в мащаба си, война, чиито военни действия се реализират редовно в центъра на града ни.

В колата си имам диск на Lasthope и обикновено превъртам песента „F*ck Police“ по няколко пъти. Отношението към органите на реда обаче в този казус не е водещо. Водещ е фактът, че една жена, която е била на работното си място, е претърпяла и ще претърпи още цифра очни операции с надеждата, че ще си възстанови зрението.

Тя е жертва на война. И то такава, която може да се предотврати. Аре да ги забраним тия мачове.