Москва като двуликия Янус

| от |

Руският външнополитически курс напоследък представлява голяма загадка. Много елементи в политиката на Путин напомнят за царисткия експанзионизъм и съветските хегемониални амбиции, твърди в коментара си за Дойче веле Кристиан Трипе.

Руският орел е двуглав. Едната му глава гледа наляво, а другата – надясно. Руският герб освен това е и прастар. Но и други нации имат гербове с двуглави орли. Руският обаче като че ли най-добре символизира това, което тези дни наблюдаваме в т.нар. кризисна дипломация: руският орел гледа на Изток и на Запад и олицетворява една страна, лавираща между два геополитически полюса.

Във вторник външният министър Сергей Лавров говори пред Долната камара на руския парламент. Той даде оценка на международното положение, положението в Русия и взе отношение по украинската криза. Лавров направи блестящ шпагат между Изтока и Запада – оцени високо отношенията между Москва и Пекин, а тези с ЕС нарече „безалтернативни“. При това Лавров знае много добре, че именно неговата страна от месеци насам поставя на изпитание тези отношения. Той твърди, че виновен за кризата в Украйна е Западът.

Нагли лъжи и „преследвана невинност“

Още веднъж руското ръководство си измива ръцете като Пилат Понтийски и обръща с главата надолу причинно-следствените връзки. Президентът Путин пък отиде още по-далеч в своите формулировки, заявявайки, че „борците за свобода“ в Донбас ще „намерят“ своите танкове и гаубици.

Тази смесица от нагли лъжи и търсена на всяка цена невинност започна да вбесява събеседниците на руското ръководство. Постоянното отричане на очевидното, тоест на масивната подкрепа на руската армия за сепаратистите в Източна Украйна, силно напомня за политическия стил на Съветския съюз. Външнополитическият курс на Москва олицетворява една смесица от царистки експанзионизъм и съветски хегемониални амбиции.

Страхът от Москва

Дори и приятелски настроените към Русия държави, като Казахстан например, са силно обезпокоени. Те се опасяват, че ръководеният от Путин евразийски икономически съюз може да се окаже само средство за налагане на икономическо превъзходство и подсигуряване на политически васали. А в много страни, принадлежали някога към империята (съветска или царистка), отново се шири страх от Москва – в балтийските републики, Кавказ и Централна Азия.

Наскоро германската канцлерка Ангела Меркел ясно назова властовите политически цели на Русия. Три дни по-късно външният министър Франк-Валтер Щайнмайер се опита да поднови диалога с Кремъл. Изглежда, че двамата са съгласували тази двойна стратегия. В Кремъл Щайнмайер предупреди за опасността от ново разделение в Европа и ново издание на противопоставянето между Изтока и Запада.

Западът ще загуби търпение

Русия иска да се установи като трета сила между Изтока и Запада. Но двуличието и властовите амбиции на Москва започват да дотягат на западните държави. В Русия вече се дочуват гласове, че страната щяла да бъде изтласкана от Европа и изолирана от Запада. А понякога митовете изпреварват събитията.

 
 
Коментарите са изключени за Москва като двуликия Янус