Москва като двуликия Янус

| от |

Руският външнополитически курс напоследък представлява голяма загадка. Много елементи в политиката на Путин напомнят за царисткия експанзионизъм и съветските хегемониални амбиции, твърди в коментара си за Дойче веле Кристиан Трипе.

Руският орел е двуглав. Едната му глава гледа наляво, а другата – надясно. Руският герб освен това е и прастар. Но и други нации имат гербове с двуглави орли. Руският обаче като че ли най-добре символизира това, което тези дни наблюдаваме в т.нар. кризисна дипломация: руският орел гледа на Изток и на Запад и олицетворява една страна, лавираща между два геополитически полюса.

Във вторник външният министър Сергей Лавров говори пред Долната камара на руския парламент. Той даде оценка на международното положение, положението в Русия и взе отношение по украинската криза. Лавров направи блестящ шпагат между Изтока и Запада – оцени високо отношенията между Москва и Пекин, а тези с ЕС нарече „безалтернативни“. При това Лавров знае много добре, че именно неговата страна от месеци насам поставя на изпитание тези отношения. Той твърди, че виновен за кризата в Украйна е Западът.

Нагли лъжи и „преследвана невинност“

Още веднъж руското ръководство си измива ръцете като Пилат Понтийски и обръща с главата надолу причинно-следствените връзки. Президентът Путин пък отиде още по-далеч в своите формулировки, заявявайки, че „борците за свобода“ в Донбас ще „намерят“ своите танкове и гаубици.

Тази смесица от нагли лъжи и търсена на всяка цена невинност започна да вбесява събеседниците на руското ръководство. Постоянното отричане на очевидното, тоест на масивната подкрепа на руската армия за сепаратистите в Източна Украйна, силно напомня за политическия стил на Съветския съюз. Външнополитическият курс на Москва олицетворява една смесица от царистки експанзионизъм и съветски хегемониални амбиции.

Страхът от Москва

Дори и приятелски настроените към Русия държави, като Казахстан например, са силно обезпокоени. Те се опасяват, че ръководеният от Путин евразийски икономически съюз може да се окаже само средство за налагане на икономическо превъзходство и подсигуряване на политически васали. А в много страни, принадлежали някога към империята (съветска или царистка), отново се шири страх от Москва – в балтийските републики, Кавказ и Централна Азия.

Наскоро германската канцлерка Ангела Меркел ясно назова властовите политически цели на Русия. Три дни по-късно външният министър Франк-Валтер Щайнмайер се опита да поднови диалога с Кремъл. Изглежда, че двамата са съгласували тази двойна стратегия. В Кремъл Щайнмайер предупреди за опасността от ново разделение в Европа и ново издание на противопоставянето между Изтока и Запада.

Западът ще загуби търпение

Русия иска да се установи като трета сила между Изтока и Запада. Но двуличието и властовите амбиции на Москва започват да дотягат на западните държави. В Русия вече се дочуват гласове, че страната щяла да бъде изтласкана от Европа и изолирана от Запада. А понякога митовете изпреварват събитията.

 
 

Енрике Иглесиас за Анна Курникова: Правя повече секс от всякога

| от chr.bg |

„Правя повече секс от всякога“, сподели самият Енрике Иглесиас, след като целуна страстно фенка на сцената по време на един от последните си концерти.

Латино певецът се похвали, че в момента той и любимата му Анна Курникова се радват на отличен интимен живот. В края на миналата година тенисистката дари Енрике с близнаци, но очевидно раждането не се е отразило негативно на отношенията им в спалнята.

Енрике споделя също, че след раждането на близнаците сексът бил намалял, но в момента той и Анна са по-щастливи и страстни от всякога.

Тенисистката и поп певецът започнаха връзката си още през 2001 г. И въпреки че все още не са женени, създадоха чудесно семейство.

Вижте тази публикация в Instagram.

#Россия #worldcup2018 #GoRussia

Публикация, споделена от Anna Аня (@annakournikova) на

 
 

Какво трябва да знаем за Световния ден без сутиен?

| от chronicle.bg |

Много жени нямат нужда от специален ден за това, но 13 октомври официално е именуван „Световен ден без сутиен“. Този ден се провежда ежегодно в средата на октомври и представлява социална кампания, призоваваща жените да ходят без сутиен, за да привлекат общественото внимание върху рака на гърдата.

Инициативата може да е започнала едва преди няколко години, но предвид откритите случаи на рак на гърдата всяка година и починалите вследствие на него, Световният ден без сутиен става все по-необходим.

Все още не е ясно кога точно е възникнала кампанията. Според някои, Световният ден без сутиен е инициатива, която започва през 2011 г. и добива популярност главно чрез социалните мрежи. Множество жени започват да използват хаштага #nobraday, за да се включат в кампанията. Голямо внимание този ден получава през 2015 г., когато се изразява недоволство, че той по-скоро сексуализира прекалено много женското тяло, вместо да помага реално за жените, засегнати по някакъв начин от заболяването.

За какво служи този ден?

Идеята на Световния ден без сутиен е да привлече вниманието върху рака на гърдата и да информира хората за това как да се грижат за себе си  и да открият симптомите на заболяването.

Денят винаги е през октомври, който е официалният месец на борбата с рака на гърдата. Инициативите, с които хората обикновено изразяват съпричастност към този ден са ходене без сутиен, даряване на пари за различни каузи и носене на лилави дрехи през деня.

Този ден е и за подкрепа към излекувалите се от рак на гърдата жени. Жените по цял свят са призовавани да се подлагат на периодични прегледи.

 
 

По-добре бягай

| от Антония Антонова |

Мама винаги казваше, че за да продължиш напред, трябва да оставиш миналото зад себе си. Мисля, че бягането ми беше точно заради това. Бягах три години, два месеца, четиринадесет дни и шестнадесет часа.

Форест Гъмп

Отиди в парка в неделното есенно утро и обърни внимание на бягащите. Те са всякакви. Сред тях има скъпо екипирани като за модна брошура атлети, хора, които видимо не са спортували в живота си, но се опитват сега, голи до кръста пенсионери от онези, които вечно са по шорти някъде на Витоша, хора в дънки и такива, които тичат с торби и чанти. Двойки, тройки, единици. Слушащи музика, запъхтяни, сериозни, усмихнати, секси, млади, стари. Амбицирани или преодоляващи мързела си. Доволни от себе си или вечно критични и можещи повече. Бързи и бавни.

Бягането приютява кого ли не.

Професионални спортисти и медицински лица са изговорили и изписали тонове слова за ползите му. Но бягането е много повече от грижа за тялото. То е време, което прекарваш сам с мислите си или сам с кучето си. То е и предизвикателство да издържиш още само 5 минути, още само един километър или поне до хей онова дърво там, след пейката. Бягането е отдушник. Потушител на напрежения и неутрализатор на злото. На онова – тихото и незабележимо зло, което се трупа по светофари и подлези, пристига по имейли и устройства, загнездва се в гърдите вътре, лепне катранено тежко и пречи на кислорода да стигне докъдето трябва, защото те кара да притаяваш дъх.

Преди 4 месеца смятах, че ако избягам един километър, ще легна и ще издъхна доброволно на студения асфалт пред някоя трамвайна спирка от онези, към които хората обикновено се придвижват по този начин. Хем съм активен иначе човек.

Оказа се, че съм грешила. Сега изминавам любителски между 5 и 10 километра 2-3 пъти седмично, бягайки. Това просто е единственият начин да се държа като дете или като луда пред хората, без да има проблем.

Възможно е да не виждаш прогрес в себе си и в живота, в човечеството и в тези неща изобщо, но започнеш ли да бягаш, дори да не си от онези – вечно доказващи се пред някой друг и постигащи постижения хора, ще видиш прогрес в бягането и това ще е супер.

Все ще изминеш, без да искаш дори, малко повече, малко по-бързо, въпреки цялата пот, изтощение и въображаеми пици, които валят от небето по алеята в парка върху фонтани от барбекю сосове. И това ще те накара да си доволен от свършената работа.

А когато свършиш нещо, от което си доволен, ставаш по-спокоен и по-приветлив човек, държиш се по-добре с другите и допринасяш за хубавото под това небе повече. В тоя живот на непрекъсната и спонтанна агресия, човек никога не знае в кой момент ще вземе сопата, както е казал поетът фийчъринг Белослава още в зората на хилядолетието. Затова е добре да се бяга.

Бягането е занимание за откриватели, за хора, които обичат да газят в калта, които умеят да се губят успешно и да охлузват коляно с финес, да се движат потни и негримирани сред другите хора, дори в близост до някой мол. Да са рошави, почервенели и изнемощели, да са усмихнати, стегнати и влюбени в музиката.

Бягането върви с агресивен рап, в който се казва как аз съм си аз, а другите са някакви други там, може би с тежък рок с лирики за битки и победи над лами и змейове, с разнообразен метъл или някаква зацикляща електронна музика, с която да държиш равномерно темпо.

Бягането върви също така със срещи с непознати, с нови приятелства, с нови хрумки, заради по-големия приток на кислород в мозъка, с нов външен вид, с нов живот.

Върви с нощта на наближаваща Нова година, когато, някъде между руската салата и третата ракия, идва времето за равносметка, която е супер яка, защото включва констатацията: „Тази година започнах да бягам„.

А бягането се спира трудно, почне ли се веднъж. Като цигари през пубертета е. Само пробвай няколко пъти. Уж на шега. И ще видиш.

 
 

Най-голямата загуба за Сол Гудман не беше на екран

| от chr.bg |

Сезон 4 на „Better Call Saul“ все повече ни доближава до отговора на въпроса как Джими Макгил (Боб Оденкърк) става адвокат на престъпниците. Вече ни е ясно, че това ще стане след много трупове.

Има известна логика „Better Call Saul“ да не е толкова кървав, колкото „Breaking Bad“, поне в началото, преди персонажите да станат част от наркокартела на Албакърки, който погълна и Уолтър Уайт. Има обаче и изветна логика нещата постепенно да ескалират. Сезон 4 ни дава повече от братовчедите на Саламанка – Лало и Начо, които правят наркобизнеса още по-брутален. Виждаме Майк да убива за първи път, както и, за съжаление, нещо, което се предполагаше от края на сезон 3 – смъртта на Чък Макгил.

Въпреки всичкото насилие, най-важната за Джими смърт не се случи на екран.

Better-call-saul-episode-105-jimmy-odenkirk-8-sized-935

Става въпрос за клиентката и звезда в първата голяма реклама на адвоката – Джералдин Щраус. Тя умира преди събитията от епизод 6 „Пинята“.

В същото време вече сериозната му връзка с Ким не прави Макгил по-добър човек (всъщност може би дори го тласка по-навътре в престъпните среди). Истината е, че Джими е най-добър, когато се занимаваше с право за възрастни, не най-престижния юридически бранш. Това занимание потискаше дребните му измами и помагаше на една прослойка на обществото, която често е забравяна.

Както можеше да се очаква, и тази страна на практиката му е поругана – когато манипулира Айрийн да приеме споразумението на Сандпейпър. Като компенсация и заради съвестта си по-късно призна на всички в старческия дом каква е била целта му и така губи доверието на възрастните хора там завинаги.

Между сезоните има 13 месеца, така че ни е лесно да забравим добронамерения аспект от кариерата на Джими. Със смъртта на г-жа Щраус като че ли и тази добронамереност умира и се бележи старта на новия тъмен живот на Джими Макгил и смъртта на стария.

До края на сезона Джими поддържа вид, че иска разрешителното му за практикуване на право да му бъде върнато и епизодът „Пинята“ заедно със смъртта на Щраус са повратен момент в сезона. Доста неща се променят до края, но най-много самият бъдещ Сол Гудман.