shareit

Москов: В решението на ДСБ има много разум

| от chronicle.bg по Нова телевизия |

За реализацията на каквито и да било идеи е нужно да имаш влияние върху инструментите, с които можеш да ги реализираш. Това заяви в „Събуди се“ по Нова телевизия Петър Москов, след като стана ясно, че депутатите на ДСБ минават в опозиция, а самият той остава министър на здравеопазването. Той напуска зам.-председателския пост на ДСБ.

„Ако първата цел беше изваждането на Реформаторския блок от управлението, не виждам причина това да им се поднася на тепсия. Категорично не считам, че ДСБ трябва да се връща в състоянието на капсулирана организация с прекрасни идеи и риторика, от които обаче нищо не зависи за промяната на държавата“, каза още той.

„В решението на ДСБ има много разум. Партията трябва да е звънецът за това, че има възможност начинът на действие на мнозинството да бъдат изкривени от сили, които не е задължително да са се разписали под програмата“, допълни Москов.

На въпрос дали лидерът на ДСБ прави услуга на опозицията в лицето на БСП и ДПС, той заяви, че подобно намерение за дестабилизация на управлението не е добро решение.

 
 
Коментарите са изключени

Спортни хроники: Когато най-скъпият тийнейджър в света подлуди Реал Мадрид с поразиите си

| от |

Когато говорим за лудориите на Антонио Касано във футбола, обикновено направо не знаем откъде да започнем. Едно от най-прочутите лоши момчета на италианския футбол прекара почти 20 години по терените, в които обиколи множество отбори, отбеляза немалко голове, но и извърши редица поразии.

Точно поразиите ще останат най-характерното за кариерата на Касано, който на 19 г. стана най-скъпият тийнейджър в света, след като Рома плати на Бари 30 млн. евро за него.

Само на 26 той вече издаде автобиография и там описа доста от бележитите си изцепки дотогава. Книгата беше пълна и с откровения като тези относно дебютния му гол в Серия А за победата с 2:1 над Интер.

Касано беше едва на 17, когато го отбеляза.

„Ако не беше онова мое попадение срещу Интер с фланелката на Бари в края на 1999 г., вероятно и сега щях да тъна в немотия. Този гол промени целия ми живот. Всички мои приятели от онова време са или наркопласьори, или мъртви. Аз също щях да стана дилър. Равносметката е, че 17 години живях в мизерия, а вече 9 съм милионер. Не съм работил нито един ден в живота си, защото, честно казано, не умея да правя нищо конкретно. Правил съм секс с 600-700 жени“, пише Касано.

gettyimages-159524573-594x594

Но никъде той не успя да си покаже рогата в такава степен, както по време на онази година и половина в Реал Мадрид от януари 2006 до лятото на 2007 г.

Когато пристигнал в Мадрид, от Реал му предложили жилище, но Касано предпочел да живее на хотел.

„Сприятелих се с един от сервитьорите, чиято основна работа беше да ми носи по 3-4 кроасана след секс. Срещахме се на стълбището и правехме размяната – аз взимах ухаещите кифли, докато той изпращаше момичето. Секс плюс храна – перфектната комбинация“, пише футболистът.

В испанската столица той продължил да живее бохемския си живот, който преди това изградил в Рим. Разликата не била голяма – секс, чревоугодничество и малко футбол за разнообразие в красива европейска столица.

„Храната винаги ме е правела щастлив. Изпитвам наслада, когато ям паста, сладки неща и всякакви салами. Винаги съм бил пристрастен към храната“, откровен е Касано. Логично, в Мадрид теглото му растяло, а с него и глобите и наказанията от клуба.

Точно на 28 октомври 2006-а станало окончателно ясно, че Касано няма да се задържи дълго в Реал.

Тогава „кралете“ гостували на Химнастик, а треньорът Фабио Капело заръчал на нападателя да започне да загрява след края на първата част.  Антонио спринтирал и правил упражнения близо 50 минути, но така и не влязъл на терена, което било нещо непоносимо за избухливия му характер.

Касано изригнал срещу именития италиански наставник в съблекалнята пред всички звезди на Реал с думите: „Ти си най-изкуственият човек, когото познавам. По-фалшив си и от банкнотите за Монополи!“

В такива случаи Капело не се церемони. Директно извадил Касано от състава и взел да го третира като чиновник, който трябва да спазва работно време и да тренира индивидуално. Никой от съотборниците му не се застъпил за Антонио, а капитанът Раул Гонсалес дори му заявил, че „трябва да е по-скромен, да се труди усърдно и никога да не забравя в колко голям клуб играе“.

След още два месеца ситуацията за Касано станала съвсем безнадеждна. Преди мач с Еспаньол, футболистите на Реал излезли да усетят терена все още по костюми. В прекрасно настроение, Касано взел да забавлява останалите и събрал около себе си Роналдо, Фабио Канаваро и Мамаду Диара. В един момент той започнал да имитира Капело – оправял си сакото като треньора, закопчал си копчето, въртял си главата с вирнат нос досущ като авторитетния Дон Фабио.

Не за пръв път футболист се подиграва на треньора си, само че обикновено това не се случва пряко в ефир. Проблемът е, че в онази ситуация една от камерите на стадиона заснела групичката и телевизионният режисьор показал сценката в прякото предаване.

Авторът на комичната имитация получил своето „признание“ под форма на тотално замразяване на скамейката. В онзи сезон, който даже се оказа шампионски за Реал, Касано не помириса терен в Ла Лига до края на февруари 2007 г.

В обтегнатите отношения между играч и треньор, Фабио Капело даже родил нова дума за обогатяване на футболния речник. Става въпрос за определението „касанта“, което Капело така и не пожела да разясни, но май че не е необходимо – очевидно „касанта“ означава да се държиш като Касано, като себичен, недисциплиниран, мързелив и твърдоглав играч, който на всичкото отгоре е с наднормено тегло.

gettyimages-961123878-594x594

Тази представа за Антонио Касано продължи да го преследва през цялата кариера, чак до нейния парадоксален край, в който той се отказа на три пъти от футбола.

В рамките на около 10 дни нападателят първо подписа с Верона, още преди началото на сезона обяви, че се отказва, но после размисли и гарантира, че няма търпение да прекара „забавен сезон“ във Верона.

След още няколко дни Касано пак се отказа и не изигра нито един официален двубой за клуба. „Същото е като да погледнеш жена, която вече не те привлича. Когато усетиш, че това е така, си биеш шута“, мъдро отбеляза футболистът.

Но и това съвсем не бе всичко. Година по-късно Антонио реши да се завърне към футбола във Виртус Ентела в Серия C. Но и това не се случи, защото той отново се отказа!

„Идва денят, в който решаваш, че наистина всичко е приключило. През последните няколко дни, в които тренирах, осъзнах, че вече нямам психологическата нагласа да се подготвям постоянно” разясни италианецът, чийто последен мач си остана със Сампдория през май 2016 г. За да играеш футбол, трябва да притежаваш страст и талант, но най-вече мотивация, а в този етап от моя живот аз имам други приоритети“.

Е, футболът така или иначе рядко беше приоритет в шеметната кариера на Касано – но поне немирникът допълни футболния фолклор по начин, по който малцина биха могли да го направят.

А и днес в неговата биография се съдържа безспорното „шампион с Реал Мадрид за сезон 2006/2007“. Независимо от жените, кроасаните и всичко останало…

 
 
Коментарите са изключени

Гъбички, които се хранят с радиация – едно интересно откритие в Чернобил

| от |

Съществуват две места в света, където радиацията е твърде висока. Едното е Фукушима, а другото е Чернобил. Второто е доста по-известно, имайки предвид добре направеният сериал на HBO. Покриването на фактите и показването на някои основоположни факти успя да покаже мащабът на тази екологична катастрофа.

Въпреки всички причинени злини, учените все пак пропуснаха възможността да споделят и един по-важен факт: природата винаги се опитва да се възстанови от причинените щети. През 1991 г. за първи път става ясно, че в зоната на Чернобил са открити гъбички, които консумират радиация.

Учените използват жаргонната дума „изяжда“ радиацията като най-близко описание на въпросния феномен. Процесът се нарича радиосинтеза и по най-прост начин може да се опише като фотозинтеза, но вместо поглъщането на светлина, горивото за този процес е именно радиация. Тайната на гъбичката е, че използва огромно количество меланин, за да свърши работата и веднъж щом успее да радиосинтезира вредните лъчения отделя енергия. Все още не е ясно дали процесът използва същите стъпки, както фотосинтезата или има съвсем различна технология на усвояване на радиация. Въпреки това, изследването показва, че подобни гъбички могат да получат широко приложение не само за пречистване на заразени зони, но и за лекуване на пациенти, които са били изложени на по-високи дози радиация.

Такъв пример може да бъдат хората, които преминават химиотерапия. Интересното е, че въпросните гъбички – Cladosporium sphaerospermum, Wangiella dermatitidis и Cryptococcus neoformans – засилват изцяло растежа си и могат да виреят спокойно на места, където радиацията е около 500 пъти по-висока от допустимото.

1280px-Cryptococcus_neoformans_using_a_light_India_ink_staining_preparation_PHIL_3771_lores

Снимка: By Photo Credit:Content Providers(s): CDC/Dr. Leanor Haley – This media comes from the Centers for Disease Control and Prevention’s Public Health Image Library (PHIL), with identification number #3771.Note: Not all PHIL images are public domain; be sure to check copyright status and credit authors and content providers., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=754066

Нещо още по-интересно е, че както при фотосинтезата се отделя кислород, в този процес полезният елемент е именно енергията. В момента учените се опитват да използват новооткритите гъбички, за да намерят начин за блокирането на радиацията и превръщането ѝ във възобновяема енергия. Ако успеят, шансовете да се съкратят космическите пътешествия или да станат много по-удобни, се повишават значително. Нека не забравяме, че радиацията е известна като „космически прах“.

Друго интересно приложение на този вид е редуцирането на ниски нива на радиация, които обикновено се срещат при рентгените и други устройства. Точно по този начин ще се намали значително облъчването в ниски дози. Кастхури Венкатесуорън е биотеххнолог с 40-годишна практика в NASA. Неговите изследвания върху въпросните гъбички го мотивират да ги изпрати в космоса, за да провери как точно се справят там. Радиацията на космическата станция обикновено е на много ниски нива, но в сравнение със земята е заплашително висока. Ако резултатите се окажат успешни, новото откритие (практически на 29 години), правенето на космически експедиции може да е значително по-лесно и безопасно.

Интересен факт е, че в този случай единствените впечатлени са хората извън тази сфера. Учените са на мнение, че почти всяка гъбичка и всяка бактерия работи на този принцип – ако не може да използва слънчевите лъчи, фокусът ѝ за развитие ще бъде в конвертиране на елемент, който се среща най-често във фона. В този случай въпросните залагат най-сериозно на радиацията, защото в Чернобил има достатъчно.

Друг интересен факт е, че радиационната зона около Фукушима се радва на други форми на живот, които очевидно не се притесняват от вредните лъчения. Подобни наблюдения за пореден път показват, че живите организми винаги намират начин, за да се адаптират към средата.

 
 
Коментарите са изключени

Защо Испания и Англия водиха война за едно ухо

| от |

Когато има желание, една война може да се води за всичко от кофа до човешко ухо. В този случай не говорим за ухото на ван Гог, а за един много интересен конфликт между Англия и Испания. Историята ни връща някъде в XVIII век, когато въпросното ухо се озовава в британския парламент. Много скоро се появява и човек без ухо, който твърди, че тази част от човешкото тяло е изцяло негова.

По правило, когато не бъде потърсена, тя се мумифицира. В този случай, собственикът настоявал да си го получи обратно. Историята на Робърт Дженкинс е малко странна, но истинска. Преди векове е бил капитан на търговския кораб Ребека. На 9 април 1731 г. испанската брегова охрана от Хавана решава да провери кораба.

Мотивите са, че на борда се крият контрабандни стоки. След обстоен преглед на товара и манифеста, подозренията се оказват верни. За наказание и назидание на всички останали, испанският капитан Хуан де Леон Фандино вади меча си и отсича ухото на Дженкинс. Не е ясно какво е изпитал Винсент ван Гог, но бедният Робърт имал едно здраво ухо, за да чуе думите на своя вече смъртен враг:
„Ако на борда беше английският крал, превозва ли забранени стоки, получава същото наказание!“

JenkinsEar

Снимка: By The original uploader was Lobsterthermidor at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=18026592

Не е ясно коя болка е била по-голяма, но подозираме, че страданията на английския капитан са се засилили значително. След този акт, думите на Фандино достигат до ушите на краля (в този случай все още две, защото не е превозвал контрабандна стока). След изслушването на едноухия капитан, Англия обявява война на Испания. Мотивите на Дженкинс са малко странни, първо прекарва около 7 години с ухото си, преди да разкаже за случая. Именно неговите показания са искрата за разпалването на войната, която ще носи името „Войната за ухото на Дженкинс“.

В такива моменти можем да бъдем благодарни на Фандино, че не е срязал друга част от тялото на контрабандиста. Отношенията между двете страни отдавна са били напрегнати и очевидно всички търсили възможност за туширане на напрежението с един от най-добрите човешки елементи – агресията.
Конфликтът започва още в края на XVII век, когато кралят на Испания – Чарлз II умира и няма наследник за трона. Франция и Австрия автоматично засилват апетитите си и в резултат на това започват да събират династии с надеждата, че най-накрая техен благородник ще може да стане владетел на чужда страна.

The_seat_of_war_in_the_West_Indies_1740

Снимка: By Published pursuant to Act of Parliament Feb. 9 1739/40. by G. Foster at the White Horse in S. Pauls Church – John Carter Brown Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=55972923

Още по-комичното е, че всички благородници дори не чакали горкия Чарлз II да напусне този свят и вече търсили личност, която ще е достатъчно угодна на Франция и Испания. Междувременно Австрия и Франция преговарят за испанските земи около Италия. Изненадващо за всички, а може би и от нуждата да натрие за последен път носа на своите противници, испанският крал номинира френски принц за трона. Внезапно рязка амнезия удря френското кралство и спогодбата за подялба на територии с Австрия се изпарява. Австрия не чака много и обявява война на Франция. Много скоро в Европа ще се водят битки за испанската приемственост.

До тук добре, но каква роля има ухото на Дженкинс? През целият този конфликт Англия и Испания се презират и така или иначе няма как да участват в тази битка. Единственият им шанс е да търсят различни поводи, за да започат война. Договорът в Утрехт слага край на конфликта за испанската приемственост и засяга Испания и Англия. Апетите за търговия на двете страни в новия свят – Америка, може да се случва по испанските морски коридори. Все пак Англия има регулация за внасянето на стоки и съответно някой трябва да контролира целият процес. Испания се нагърбва с тази тежка задача и увеличава драстично флота си около региона на Флорида.

Самата спогодба е абсурдна проформа, защото всеки кораб, без значение от неговия флаг, внасял контрабандни стоки. Испанците редовно проверявали всяка английска лодка, конфискували товари и изобщо не се интересували дали има контрабанда или не, все пак помним, че дори английският крал може да изгуби ухо. Очевидно стоката можела да бъде прежалена, но ухото и думите – никога. Войната се води 3 години от 1739 – 1741 г. Театър на военните действия ще бъде Новият свят, където конфликти не липсвали. Първо испанскта колония се намирала много близо до британската – в случая Флорида и Джорджия. Мнозина очаквали сражението да се случи точно там, но преди това трябвало да се потопят малко кораби. Англичаните вече не изпълнявали спогодбата и често използвали шпагите и оръдията за да премахват много повече от уши, декларирайки нещо повече от стока.

gettyimages-520715411-594x594

На територията на днешните два американски щата, сраженията също не били непознати. Впрочем почти всяка империалистка в Северна Америка имала нужда от такова сражение. Индианските племена партнирали много добре с англичаните. Именно те се превърнали в естествена преграда между френските, испанските и английските колонии. Основателят на Джорджия – Джеймс Оглеторпе тръгва в атака срещу Флорида и първата му мишена е Св. Августин. Битката не е успешна и се оттегля. Испанците връщат жеста и нападат остров Сейнт Симонс (близо до бреговете на Джорджия).

На следващата година Дон Мануел де Монтаньо напада Форт Фредерик през юли 1742 г. Оглеторп се опитва да върне острова, но претърпява поражение. Водените военни действия не дават особен резултат и не могат да излъчат окончателен победител. В последствие през 1740 г. ще избухне войната на крал Джордж, но вече сраженията ще се водят между Франция и Англия – Испания изобщо няма да бъде фактор. Последният напън в тази война идва с изпращането на около 3000 колонизатора, които трябва да прокарат влиянието си в Карибите и Централна Америка.

Преди да се стигне до по-сериозни сражения, тропическите болести взимат своето и едва 600 души успяват да се завърнат. Във въпросната война умират около 20 000 англичани, изгубени са около 407 кораба, докато испанците дават едва 5000 жертви и губят около 186 кораба. И всичко това заради едно ухо и наранено его. Няма информация какво се случва с ухото.

 
 
Коментарите са изключени

Джейн Елиът и расисткият й експеримент с третокласници

На 4 април 1968 г. Джейн Елиът, бяла учителка на трети клас в Рисвил, щата Айова, включва телевизора си, за да научи повече за убийството на Мартин Лутър Кинг, и остава ужасена от това, което чува от белия репортер. С микрофон, насочен към един от лидерите на чернокожите, репортерът попита: „Когато нашият лидер (Джон Ф. Кенеди) беше убит преди няколко години, неговата вдовицата ни поддържаше обединени. Кой ще контролира вашите хора?“

EyesAmber1

Според самата Джейн в интервю за документалния филм „A Class Divided“ на Frontline, планът за уроците й за 5 април 1968 г. се променя в нощта на 4 април 1968 г., след като чува какво казва репортера. Тя заявява:

В деня, след като Мартин Лутър Кинг беше убит, един от учениците ми влезе в стаята и каза: „Снощи застреляха един крал, госпожо Елиът, защо го застреляха?“ Знаех още предната нощта, че беше време да се отнеса към това обстоятелство конкретно, а не само да говорим за него, защото бяхме обсъждали расизма още от първия учебен ден. Но за стрелбата по Мартин Лутър Кинг, който беше един от нашите герои на месеца през февруари, не можеше просто да се говори. Нямаше начин да обясня това на малките третокласници в Рисвил, Айова.

Докато слушах коментаторите по телевизията, които бяха бели, на 4 април, чувах неща от типа на „Кой ще обедини хората ви“, докато те интервюираха чернокожите лидери. „Какво ще правите? Кой ще контролира хора ви?“ Все едно ситуацията беше – тези хора бяха диви и някой ще трябва да се намеси и да ги контролира. Казаха неща като когато загубихме нашия лидер, вдовицата му ни помогна да се държим заедно. Кой ще ги държи заедно? А отношението им беше толкова арогантно и снизходително и толкова безбожно, че си мислех, че ако белите възрастни мъже реагират по този начин, какво ли ще направя третокласниците ми? Как ще реагират на такова нещо? Гладех шатрата – изучавахме индианската култура, правихме шатри всяка година. Първата година учениците щяха да направят шатрата от парчета плат, щяхме да ги зашием заедно. А на следващата година ще я украсим с индийски символи.

Гладeх шатрата от миналата година, подготвях я да бъде украсена на следващия ден. И се сетих за това, което бяхме направили с индианците. През тези 200, 300 години не сме постигнали голям напредък. И аз реших, че сега е моментът да ги науча на сийската индианска молитва, в която се казва: „О, велик дух, възпри ме да съдя човек, докато не съм ходил в мокасините му“. И спрямо урока, който щяхме да проведем утре, знаех, че децата ми ще ходят в чужди мокасини за един ден. Независимо дали им харесва или не, те ще трябва да ходят в чужди мокасини.

Реших в този момент, че е време да пробвам нещото с цвета на очите, за което съм мислила много, много пъти, но никога не съм прилагала. Затова на следващия ден въведох упражнението в класната си стая и разделих класа според цвета на очите им. И веднага създадоха микрокосмос на обществото ни.

Heterochromia plos

Тя първо пита третокласниците си дали смятат, че би им било интересно да преценяват хората по цвета на очите им и дали искат да пробват. Те се съгласяват с ентусиазъм и Джейн им каза, че тъй като тя самата е със сини очи, синеоките хора ще са над тези с кафявите очи. След това казва на класа си, че синеоките са по-добри и по-умни от хората с кафяви очи. Едно синеоко дете се опитва да защити баща си, който е с кафяви очи, като казва, че той не е глупав. Джейн отговаря като му напомня, че наскоро то й е казало, че баща му го рита. Тя питала детето дали смята, че ако баща му имаше сини очи, щеше да рита детето си. След това посочва, че синеоките татковци на други две деца от класа никога не са ги ритали и казва, че това доказва, че синеоките хора са по-добри от кафявооките хора.

Джейн определя следните правила за деня: Синеоките деца ще получат 5 допълнителни минути почивка. На кафявооките не е позволено да използват чешмите, за да пият вода, те трябва да използват само диспенсъра за вода. На хората с кафяви очи също не е позволено да играят със синеоките, защото те не са толкова добри, колкото синеоките. Хората с кафяви очи трябваше също да носят специални яки, така че цветът на очите им да може да се идентифицира от разстояние.

В междучасието двама нейни ученици се сбиват. Ученик с кафяви очи удря синеок в корема, защото го е нарекъл кафявоок. На въпроса какво не е наред с това да имаш кафяви очи, отговорът му е, че това означава, че е по-глупав. Едно от другите деца казва, че това е еквивалента както при чернокожите, които са наричани с обидни думи. Джейн пита и синеокия ученик защо е нарекъл така другарчето си – той отговаря, че това е само защото той има кафяви очи. Тя посочва, че той и предния ден е имал кафяви очи, но тогава не е изпитвал нужда да му подчертае този факт. В крайна сметка, разбира се, момчето признава, че просто е искал да го обиди. След това Елиът коментира: „Гледах как едни прекрасни, съдействащи си и мислещи деца се превърнаха в гадни, порочни, дискриминиращи, малки третокласници за 15 минути“.

На следващия ден тя обърна местата на двете групи и вече децата с кафяви очи бяха по-умните и добрите. Тя каза, че вчера се е объркала и, че хората с кафяви очи не са толкова добри и умни, колкото синеоките. Сега вече на синеоките деца не беше позволено да играят с другите, защото не бяха толкова добри като тях, и така нататък.

За да демонстрира на децата как обществените нагласи и малтретиране могат да повлияят на психиката на човек, тя им дава тест. Първия ден, когато на кафявооките им беше казано, че не са толкова добри, колкото синеоките, те решават теста  за пет минути и половина. На следващия ден им отнема само две минути и половина. Същото се случва и със синеоките ученици.

Елиът, както и други хора, провеждат подобни експерименти и с възрастни и получават много сходни резултати, като отбелязват и, че възрастните са склонни да бъдат много по-жестоки по отношение на такъв расизъм от децата.

 
 
Коментарите са изключени